Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   700                                        2011 година                                                       гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

Бургаският районен съд                                                                            ІІ   наказателен състав

На  пети април                                                                         две хиляди и единадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател:  СВЕТЛИН  ИВАНОВ

Секретар: Диана Пеева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Иванов наказателно от административен характер дело номер 614 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на М.Г.К. ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 12628 от 13.12.2010 г., издадено от  началник група  в сектор ”ПП” при ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 21 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, на жалбодателя е наложена „Глоба” в размер на 100 лева, и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети 3 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично, поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление, като излага доводи за неточно установена скорост, извършване на нарушението извън населено място, както и за незаконосъобразно установяване на деянието посредством видеозаснемане, в отсъствие на знак за такова наблюдение и в частна собственост.

В съдебно заседание, наказващият орган не се явява и не изпраща представител, не взема становище по основателността на жалбата, не представя доказателства.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима-подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН от легитимирано лице, а след поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства - за неоснователна.

От фактическа страна не се спори, че на 02.12.2010 г., около 11.28 часа жалбодателят К. управлявала л.а. ”Фолксваген Пасат” рег. № *** по първокласен път І-99 в посока от гр.Бургас към гр.Поморие. В отсечката около военно-почивния дом в края на кв. „Сарафово”, на същия път се намирал свид. Т.К. – служител в МЗБР „Сигма” при Сектор „ПП”-гр.Бургас, който контролирал скоростта на водачите на МПС с мобилна система за видеоконтол TFR1-M, радар № 503. С приближаването на жалбодателя,  скоростта на управлявания от нея автомобил била установена, фиксирана и заснета на 102 км/час (клип 4537, разпечатка на л.9), при максимално допустима скорост в този пътен участък от 80 км/час, установена с пътен знак „В-26”. Свид. К. спрял К. за проверка, демонстрирал му заснетия със споменатат система видеоклип, и за установеното нарушение, съставил срещу него Акт за установяване на административно нарушение № 12628 от същата дата (л.5), където подробно описал казаното нарушение и го квалифицирал като такова по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП. Екземпляр от така съставения акт бил връчен на жалбодателя лично, срещу подпис, без възражения.

Впоследствие, въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно постановление (л. 4), при пълна идентичност във фактическото описание и правната квалификация на нарушението.

Служебно, по инициатива на съда, делото е окомплектовано със спомената разпечатка от клип 4537 и копие от удосотоверение за одобрен тип средство за измерване (л.8), от което се установява, че използваната за установяване и документиране на нарушението мобилна система за видеоконтол TFR1-M е от одобрен за използване в Р България тип, и има издадено съответно удосотверение от Председателя на Българския институт по метрология.

Тази фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство и от показанията на актосъставителя К. пред съда.

При описаните обстоятелства съдът намира, че жалбодателят М.Г.К., като водач на МПС, действително е извършила виновно нарушение по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, като управлявал автомобил със скорост, надвишаваща с повече от 21 км/час максимално допустимата скорост от 80 км/час в конкретния пътен участък, установена с пътен знак В-26. С оглед факта, че деянието е установено и документирано с техническо средство от одобрен за ползване в страната тип, съдът на общо основание, съгласно чл. 189 ал.- 7 от ЗДвП кредитира и ползва наличната по делото разпечатка като веществено доказателствено средство, годно да установи факта на извършеното нарушение. Не следва да се обсъждат твърденията на жалбодателя, че според скоростомера в автомобила му, при извършване на нарушението скоростта му е било 100 км/час, а не 102 км/час, тъй като в подкрепа на тази теза не са ангажирани каквито и да е доказателства.

В проведеното срещу жалбодателя административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на защита, актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, предвидени в ЗДвП, и съдържат всички изискуеми съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Деянието е правилно и пълно описано и квалифицирано като нарушение по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, а впоследствие и коректно подведено под санкционната норма на  чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, където е  предвидена санкция за превишение на скоростта в населено място.Доколкото в случая скоростта на жалбодателя надвишава с повече от 21 км/час ограничението, правилно е приложена диспозицията на т. 3 от цитирания законов текст, където размерът на наказанието „Глоба”  - 100 лева, е определен по абсолютен начин, и не подлежат на преценка от наказващия орган и съда.

Най-сетне, от доказателствата по делото явства, че нарушението е осъществено на път, отворен за обществено ползване, в рамките на населено място-гр.Бургас, с поставени пътни знаци относно допустимата скорост. С оглед тези факти, за съда са непонятни оплакванията за незаконосъобразно установяване на деянието посредством видеозаснемане, което не следвало да е фронтално, в отсъствие на знак за такова наблюдение и в частна собственост.

Наказателното постановление е издадено при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, ІІ наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12628 от 13.12.2010 г., издадено от началник група  в сектор ”ПП” при ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 21 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, на М.Г.К. ЕГН ********** *** е наложена „Глоба” в размер на 100 лева, и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети 3 контролни точки.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския административен съд.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: С.И.

 

Вярно с оригинала.

Секретар: Диана Пеева