№ ……………
гр. София 06.02..2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Първо гражданско
отделение, І-15 състав, в публичното заседание на двадесет и пети ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана Т.
като разгледа докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 1046 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД.
Ищцата Д.Т.М. твърди, че на 21.11.2015 г.,
между 16:00 и 17:00 часа се е движела пеша в гр. София, ул. „Оборище“ с посока
от пл. „Ал. Невски“ към кръстовището с бул. „Васил Левски“, в района на клуб
„Планета“. Внезапно се извил силен вятър, ищцата усетила удар по тялото си и се
озовала на тротоара – затисната от топола, която се оказало с изгнил дънер. На
място пристигнала полиция, пожарна и „Бърза помощ“, за да бъде повдигнато
дървото и на ищцата да бъде оказана медицинска помощ. При удара ищцата получила
три фрактури – две на костите на подбедрицата на левия крак и фрактура на
костта на петата. Били прекъснати изцяло кръвоносни съдове и нерви. Главата,
крайниците и цялото тяло на ищцата били с кръвонасядания, а лявата подбедрица –
отекла. Ищцата твърди лечението да продължило няколко години. Първоначално
фрактурите били наместени, бил поставен гипс и крайникът бил обездвижен. След
това последвала операция с репозиция на трите кости, поставяне на винтове.
Месец след това бил свален гипса и поставена ортеза. Ищцата приемала
болкоуспокояващи поради силните болки. Твърди, че преживяла тежка психична
травма – поради удара, усещането, че умира затисната от дърво, изпитала
емоционална нестабилност и тъга по загубеното здраве. След 20-тия ден от
операцията започнали рехабилитационни процедури – електростимулация, масаж,
криотерапия, упражнения с гимнастически уреди и гимнастически упражнения – в
продължение на 6 месеца. Твърди да е изпитвала особено интензивни болки през
първите 5-6 месеца. До 90-тия ден не можела да стъпва на левия си крак,
впоследствие започнала да се придвижва с патерици. Имала нужда от чужда помощ,
като наела лице, което да й помага и да я води на рехабилитация. Ищцата твърди
да е изпаднала в летаргично състояние, спяла постоянно. Не можела да бъде
пълноценен родител за двете си деца, както и да се грижи за възрастните си
родители. Майката на ищцата починала преди приключване на възстановителния
процес, което задълбочило психичното й страдание. На 27.03.2017 г. била
проведена операция за екстракция на имплантите и необходимост от възстановяване
на ахилесовото сухожилие. Последвал продължителен възстановителен период.
Рехабилитацията последвала след 30-тия ден и продължила 3 месеца. Ищцата твърди
оросяването на левия й крак да е нарушено, кожата била потъмняла, налице
били загрозяващи белези, движенията били
в ограничен обем. При леко натоварване ищцата твърди да продължавала да изпитва болка. Прекратила спортуването. Страхувала се от
вятър и поклащане на дърветата. При вятър ищцата посочва, че отменяла
ангажиментите си и се страхувала да излиза от дома си. Наложило се да смени
работата, като новата не била така добре заплатена. Ищцата твърди, че е налице
противоправно бездействие на ответника за премахване на опасни дървета – в
случая тополата била с изгнил дънер. Посочва, че от инцидента е претърпяла и
имуществени вреди – подробно изброени като закупени хранителни продукти
непосредствено преди инцидента, дрехи, разходи
за лечение, разходи за таксиметрови услуги, заплащане на трето лице,
както и разлика в изплатено трудово възнаграждение и
полученото обезщетение за отпуск за временна неработоспособност. Общият размер
на вредите оценява на сумата от 9385 лв. Претендира заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 60000 лв., както и имуществени
вреди в общ размер 9385 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ответникът С.О.оспорва предявения иск.
Посочва, че не е налице противоправно бездействие и събитието може да бъде
определено като аварийно природно бедствие – инцидент, за което не е налице
виновно поведение. Оспорва твърдяните разходи, както и необходимостта от
направата им, вкл. доказателства за закупуването. Претендираното обезщетение за
неимуществени вреди ответникът възразява, че е завишено. Прави възражение за
давност.
В съдебно заседание ищцата се явява лично
и с адв. М., поддържа предявения иск. Ответникът, чрез юрк. М., оспорва иска.
Събраните по делото доказателства страните анализират в писмени защити.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
За установяване на механизма на процесния
инцидент по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.
Д. С. и В.Х.К..
Свидетелката С. посочва, че познава ищцата
от 22 години, приятелки са. Помни, че един уикенд се прибирали от пазаруване.
На ъгъла на ул. „Оборище“ и бул. „В. Левски“ се движели една до друга по
тротоара. Духнал вятър и вдигнал прах. Свидетелката спряла и се обърнала за 5-6
секунди, а ищцата продължила напред. Чул се грохот и когато свидетелката се
обърнала не видяла ищцата, а само стърчащи корени на топола, паднала в посока
към храм-паметник „Св. Ал. Невски“. Първите няколко секунди ищцата мълчала,
свидетелката извикала: „Д., чуваш ли, добре ли си, разбираш ли?“. Тогава ищцата
й отговорила: „Кракът ми, кракът ми…“ Ищцата била затрупана с листа и клони, а
свидетелката не посмяла да се опита да ги отстрани, защото не знаела къде
ищцата е ранена. В хода на разпита свидетелката конкретизира, че ищцата е била
затисната не от ствола на тополата, а от клоните, които приличали на тези на
снимката на стр. 38 от делото (предявена). Първото впечатление на свидетелката
за тополата била като за „черна хралупа“. Същата вечер свидетелката отново се
върнала на мястото на инцидента със съпруга си и видяла, че дървото е: „черно,
изгнило, грозно и страшно.“ Дървото имало корени и малко почва. Към момента на
инцидента ищцата била облечена с дънки, боти и късо палто. Дрехите й били
унищожени от падането и от удара. Очилата на ищцата също били счупени.
Свидетелят К. потвърждава, че в деня след инцидента
със съпруга на ищцата отишли да огледат падналото дърво и свидетелят направил
снимки. Потвърждава, че приетите по делото като веществени доказателства снимки
на л. 37 – 43 са на дървото, което паднало върху ищцата и които свидетелят е
направил.
В справка от Националния институт по метрология и
хидрология е отразено, че на 21.11.2015 г. в гр. София около 12:30, 17:30 и
23:30 са регистрирани единични максимални пориви на вятъра, достигащи до 16-18
м/с. В справка от МВР, Главна дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита
на населението“ се сочи, че за времето от 16 до 17:00 часа на 21.11.2015 г.
имало подаден сигнал за паднало дърво на адрес гр. София, ул. „Оборище“, между
пл. „Ал. Невски“ и бул. „В. Левски“. На 21.11.2015 г. до
22.11.2015 г. били регистрирани 106 сигнала във връзка с дървета (паднали на
пътно платно, покриви, и т.н.) и отбелязване за предполагаема причина –
„природни явления“. Сигналът за процесния инцидент с ищцата е регистриран под №
1.
В справка от СРП се сочи, че по подаден сигнал от 05
РУ за паднало дърво върху Д.М. на 21.11.2015 г. е отказано образуване на
досъдебно производство и прокурорска преписка 52824/2015 г. е прекратена на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
По делото е приета Съдебна
лесотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И.Г.. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като подробно, обосновано и изготвено при
съобразяване в пълнота на представения материал. Оспорването от страна на
ответника е бланкетно и не следва да бъде вземано предвид, респ. не поставя под
съмнение изводите на експерта. По отношение на процесното дърво експертът
разяснява, че от приложения снимков и видеоматериал е видно, че в зоната на
кореновата шийка на дървото са налични ясно видими деструктивни изменения,
причинени от гъбни патогени. Тъмно кафявият цвят на дървесината в долната част
на стъблото и силно увредената коренова система свидетелстват за напреднал
процес на гниене, започнал преди не по-малко от 3-4 години. Според експерта в
момента на падането на дървото са били нарушени и двете основни функции на
корена - снабдяването на растителния организъм с вода и минерални соли, както и
закрепването на растението в почвата. Забелязвала се кухина (хралупа),
обхващата долната част на стъблото и част от поддържащите го корени, която е
била запълнена с камъни и бетонова смес. Според експерта предприемането на тези
несвойствени по характер действия е предполагало дървото да се заведе на
специален отчет - като представляващо потенциална заплаха за живота и здравето
на хората, изискващо постоянен контрол и адекватни грижи за текущото му
здравословно (фитосанитарно състояние). В продължителен период от време преди
инцидента процесното дърво се е поддържало в изправено положение от малко на
брой живи корени, осигуряващи ограничено количество влага и хранителни вещества
към короната. Признак за нарушено физиологично състояние на дървото са и
едностранно появилите се коренови издънки, за които сигнал е подаден от
директора на Столичния инспекторат (писмо изх. № СИ0804/11.09.2015 г.). Процесната
топола е паднала на запад-северозапад, заемайки по широчина почти целия тротоар
и достигайки с връхните си клони до алеята, представляваща част от зЕ.та зона
на площад “Св. Ал. Невски”. Експертът отчита, че в участъка от пл. “Св. Ал.
Невски” до бул. “В. Левски” са били разположени 10 алейни дървета, от които
само едно е паднало на земята. Посоката на духащия вятър е югозапад. Т.е.
дървото, ако е паднало по причина на силния вятър, е следвало да се наклони и
да падне в посока на оказаното въздействие - т.е. на североизток. Според
експерта вятърът несъмнено е оказал влияние за разклащане на дървото. С
категоричност обаче определящата причина за неговото падане в посока,
противоположна на духащия вятър, е нарушената му устойчивост вследствие на напредналия
стадий на гниене в областта на кореновата му шийка. Вятър от 18 м/с не може да
се приеме като природно бедствие и да нанесе вреди на дървесна растителност,
намираща се в добро състояние. Допълнително е следвало да се има предвид, че
единично растящите дървета винаги са подложени на различни по интензивност
ветрови въздействия, поради което превантивна мярка е постоянният контрол за
отглеждане на дърветата за нарушена устойчивост.
По повод изискана от експерта информация във връзка с изготвяне на заключението
са приети писмо изх. № СИ0804/11.09.2015 г. на директора на Столичен
инспекторат, адресирано до кмета на р-н “Оборище” и до директора на дирекция “ЗЕ.
система” на СО (л. 183 от делото), в което се посочва, че са установени дървета
с издънки около корена и суховършия на ул. “Оборище” в района между пл. “Ал.
Невски”. Изрично е отбелязано, че дърветата може да предизвикат инциденти с
преминаващи граждани и е препоръчано предприемане на мерки на основание чл. 44,
ал. 3 и чл. 45, ал. 1 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зЕ.та
система на С.О.(НИПОЗССО). В писмо от СО, р-н “Оборище” до вещото лице е
отбелязано, че в архива на района не е открита информация за премахване на
дървесна растителност на ул. “Оборище” към 21.11.2015 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелката Е. М., дъщеря на ищцата
относно възстановителния процес на ищцата след
претърпения инцидент. Посочва, че ищцата се оплаквала от болки след завръщането
й от болнично лечение. Била стресирана. Не можела сама да се оправя и
свидетелката й помагала да става от леглото, да ходи. Ищцата споделяла, че се
страхува, постоянно спяла. Спазвала стриктно препоръките за вземане на
лекарства и провеждане на рехабилитационни процедури. Комуникацията на ищцата с
близките й била затруднена, трудно общувала вкл. с 4 годишната си дъщеря, наред
със свидетелката. Имало човек, който помагал на ищцата и след първата, и
след втората операция - по два
пъти на ден.В този период майката на ищцата (баба на
свидетелката) била болна от невродегенеративно заболяване, което прогресирало,
ищцата се измъчвала от това, че не може да посети майка си и да й помогне.
Поради депресия, сънливост и страх дори не се чували. Свидетелката помагала на
ищцата с всичко и това допълнително я натоварвало. Ищцата плачела, отказвала да
общува, оплаквала се от болки. Кракът й бил тъмен и отекъл. Ежедневието й било
организирано около това да ходи на рехабилитация и да си почива, живеела в
страх. При всеки спомен за инцидента изпадала в нервни състояния, плачела.
Обземало я страх при пориви на вятъра, искала да се прибира вкъщи. Отношенията
на ищцата със съпруга й (баща на свидетелката) също се обострили. Свидетелката
сочи, че дрехите и очилата на ищцата били съсипани в резултат на повалянето на
ищцата от дървото. Преди инцидента работата на ищцата била свързана с
презентиране пред аудитория, впоследствие не можела да облича обувки на ток, да
се представи. Вече не носела отворени обувки и сандали, притеснявала се да не
се вижда белегът й, както и от потъмняването му. Белегът изглеждал така, все
едно кракът на ищцата е мръсен.
С експертно решение № 1787/121/01.07.2016 г. на ищцата е опредЕ.
временна неработоспособност до 18.05.2016 г. с водеща диагноза счупване на
външен малеолус.
По делото е приета и неоспорена Съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от вещото лице д-р Р.Д., ортопед-травматолог. Експертът посочва, че в резултат
на процесния инцидент ищцата е претърпяла следните телесни увреждания: счупване
на костите на лява подбедрица в областта на левия глезен (фибуларен малък
пищял), довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, охлузване на главата, кръвонасядания по тялото и
крайниците, оток на лява подбедрица, охлузване на ляво стъпало – като същите
съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищцата е
постъпила по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където на 23.11.2015 г. е
оперирана – извършена е кръвна репозиция и метална фиксация с плака винтове и
канюлирани винтове на фрактура на външен малеолус и тибиален заден триъгълник
на двете кости на лява подбедрица в областта на глезенна става. Ищцата е
изписана с подобрение, с препоръки за хранително-диетичен режим, да не
натоварва крайника, да провежда антикоагулантна и обезболяваща терапия, с
продължение на лечението в домашни условия.
От декември 2015 г. ищцата е започнала ранна рехабилитация и консултации
със специалист-ортопед. На 27.03.2017 г. ищцата е хоспитализирана повторно и е
оперирана за отстраняване на остесинтезния материал. След 30 дни следоперативен
период е провела 3 месеца рехабилитация. През възстановителния период е
приемала болкоуспокояващи, противосъсирващи, противооточни лекарства,
обезболяващи гелове, като разходите според
експерта били необходими за възстановителния процес.
Според експерта претърпените болки и страдания от ищцата са били най-интензивни
непосредствено след травмата и в първите 90 дни, след двете оперативни
интервенции, по време на продължилата около година рехабилитация и във връзка с
възникналата контрактура на лява глезенна става. Ищцата е била нетрудоспособна
254 дни. Към момента, според вещото лице, възстановителният период за ищцата е
приключил. Тя продължава да се оплаква от болка в крайни фази на движение на
лява глезенна става, изтръпване на палеца на ляво стъпало, което чувства
по-студено от другото. Експертът констатира постоперативни белези от вътрешна,
външна страна и отзад в областта на лява глезенна става, за които е налична и
пигментация. Посочено е, че за в бъдеще при натоварване и промени във времето
ищцата може да има оплаквания от дискомфорт и болка в областта на счупванията –
ляв глезен.
В съдебно заседание д-р Д. разяснява, че настъпилото
усложнение – контрактура на глезенната става (ограничена подвижност) на база на
възникнали сраствания и това е удължило лечебния процес при ищцата. Това би
могло да наложи по-дълго време да не може да се движи с градски транспорт, но
зависи колко ниски са стъпалата, как може да слиза, необходим ли е придружител
и т.н., което са строго индивидуални неща.
Представена е справка от “Радио СВ Такси” ООД с
отбелязани поръчки на таксиметрови услуги от адрес на ищцата до УМБАЛСМ
“Н.И.Пирогов”.
По делото е приета и неоспорена Съдебно оценителна и счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице Б.. Експертът посочва, че стойността на вещите на ищцата: диоптрични
очила, дънки, вълнено палто, боти, и закупени ядки е в общ размер 632 лв.
Разходите за лекарства са в размер на 615,42 лв., разходите за медицински
изделия 2111,33 лв., транспортните разходи - 456,30 лв. Посочена е стойност на
разходи за трето обслужващо лице в размер на 3320 лв.
От приетите писмени доказателства се установява, че
ищцата е провела психологични консултации на 24.11.2015 г. при клиничен
психолог П.В.към “Н.И.Пирогов” ЕАД, констатирана е силно повишена тревожност,
емоционална нестабилност и плачливост, преживяване на психично напрежение, тъга
по загубеното здраве, страх за живота. Това състояние се определя като тежка
психотравма като е отбелязана възможност за развитие на посттравматично
стресово разстройство. При последваща консултация на 12.04.2016 г. клиничният
психолог констатира повишена депресивност на ищцата, осмисляне на загубите,
които травмата й е нанесла: здравословни, материални и нематериални.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правна страна.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица.
За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са
необходими следните предпоставки: 1. Вреди, причинени на пострадалия (ищеца). 2.
Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД
(ответникът) е възложил работа. 3. Вредите да са причинени при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника. 4. Работникът да има вина за
причинените вреди.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена
от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на
пострадалия. Отговорният по чл. 49 ЗЗД може успешно да се защищава, ако
установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от
лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са
причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са извършени по
повод или при изпълнение на работата. Границите на отговорността по чл. 49 ЗЗД
се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да
извърши опредЕ. работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено при или
по повод на възложената работа. Ако в процеса се установи, че натовареното лице
е причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по
повод на възложената му работа, отговорността по чл. 49 е всякога налице.
(Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС).
За да прецени дали е налице първата от кумулативно
изискуемите предпоставки - противоправно бездействие на ответника, съдът
съобрази следното. Според разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗУТ уличното озеленяване
е част от зЕ.та система за задоволяване на обществени потребности от общинско
(в процесния случай) значение. Съгласно ал. 4 на цитирания текст тези площи се
явяват публична общинска собственост. Чл. 44 от Наредбата за изграждане,
поддържане и опазване на зЕ.та система на С.О.предвижда премахването на
изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в
основи на сгради и съоръжения, както и на дървета, застрашаващи сигурността на
гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната
инфраструктура. Контролът по изпълнението на наредбата е възложен на кмета на
общината.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по
делото доказателства сочат на противоправно бездействие от страна на С.О.да
предприема своевременно мерки по отношение дървесната растителност на ул.
“Оборище” между пл. “Св. Ал. Невски” и бул. “В. Левски”. Необходимостта от
предприемане на мерки в тази насока е могла да бъде известна на ответника около
3-4 години преди процесния инцидент (описаните в заключението на лесотехническата
експертиза видими белези за патогени, отслабена коренова система и суховършия),
а приетите справки недвусмислено установяват, че е била известна на общината към 11.09.2015 г.
По делото няма данни да са предприети каквито и да било адекватни мерки в тази
посока. Ето защо съдът споделя изводите на вещото лице, че причина за падането
на процесното дърво не е било събитие, което по своята специфика и интензитет
да е било непрогнозируемо и непредотвратимо, въпреки предприемането на
своевременни мерки. Наличието на вятър с пориви до 18 м/с не е действие в
подобен мащаб. Според общоприетата скала за измерване на силата на вятъра на
Бофорт (https://www.britannica.com/science/Beaufort-scale) вятър между 16-18
м/с (62–74 км/ч) се определя като 8-ма степен: много силен вятър, с описание да
чупи клони от дърветата. Изкореняването на дърветата е относимо към скала 10-та
степен (Бофорт), при вятър 24,5-28,4 м/с или 88-102 км/ч. Съдът намира, че в
случая се касае за дърво, което е подлежало на премахване, а не на запълване с
камъни/бетонова смес. Изсъхналите клони, наличието на издънки, гнилостния
процес са били видими 3-4 години преди процесния инцидент, нещо повече, те са
идентифицирани като проблемни от Столичния инспекторат в писмото от 11.09.2015
г., а по делото няма за предприемане на каквито и да било действия съобразно
предписанията на НИПОЗССО.
Извод в тази насока е и обстоятелството, че в деня на
инцидента в процесния участък на ул. “Оборище” това е единственото паднало
дърво.
Този извод не се променя от събраните доказателства за
същия ден да са подадени 106 сигнала за паднали дървета, доколкото няма
информация за тяхното състояние и дали по отношение на тях, както и за
процесното дърво, е следвало да се предприемат мерки по чл. 44 сл. от
Наредбата.
По изложените съображения съдът намира, че от страна
на С.О.е било налице противоправно бездействие.
Събраните по делото доказателства установяват, че в
пряка връзка с процесния инцидент ищцата е претърпяла телесни увреждания:
счупване на кости на лява подбедрица в областта на левия глезен, охлузване на
ляво стъпало, охлузване на главата, кръвонасядания по тялото и крайниците.
Ищцата е претърпяла две операции, провела е продължителна рехабилитация. Общият
брой на дните, в които е била нетрудоспособна, е 254. Същевременно съдът взема
предвид и въздействието на инцидента върху психичното здраве на ищцата -
ограничение на социалния живот, депресивни мисли, страх от престой на открито
при силен вятър, промяна на заеманата професия.
По изложените съображения съдът приема, че
в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му
неимуществени и имуществени вреди. По отношение на последните съдът съобразява
изводите на вещото лице твърдяните и доказани разходи за лечение да са
необходими.
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен
период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това
фактически и психологически последици за увредения, възраст (Постановление N 4
от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва
да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на
вредите.
Съдът отчита, че ищцата е изпитвала
интензивни болки първите 90 дни след всяка от оперативните интервенции, както и
продължителния възстановителен период, вкл. времето за рехабилитационни
процедури. Нуждаела се е от помощ на трето лице. Макар фрактурата да е
зарастнала, състоянието на ищцата е усложнено поради констатираната контрактура
и към настоящия момент движенията на левия глезен в пълен обем са ограничени
поради болка. Наличен е загрозяващ белег, довел до промяна в избора на обувки и
облекло. С днешна дата ищцата се придвижва самостоятелно, без помощта на трети
лица.Преживеният страх е променил ежедневието на пострадалата и тя е ограничила
активността си.
Като се вземе предвид всички горепосочени
обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди би била сумата от 50
000 лева, като за разликата до пълния предявен размер
от 60000 лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение претенцията за обезщетяване на претърпени
имуществени вреди съдът съобразява заключението на приетата и неоспорена
оценителна експертиза, както и събраните гласни и писмени доказателства. Съдът
намира същата за частично основателна в частта относно повредените дрехи и
обувки - общо 316,67 лв., очила - 262,00 лв., разходи за лекарства - 615,42 лв.
и медицински изделия 2111,33 лв., разходи за трето лице , помощта на което
ищцата е ползвала - 3220 лв.. Съдът не намира за основателно възлагането в
тежест на ответника на транспортни разходи 456,30 лв., доколкото събраните
доказателства общо установяват, че ищцата би могла да има затруднения в тази
посока, но както посочва и вещото лице Д., преодоляването им зависи от
съответната транспортна линия, вид на превозното средство и т.н. Доказателства
в тази посока не се събраха, поради което и предвид ползваната помощ от трето
лице съдът не намира основание да възложи сторените разходи в тежест на
ответника. Неоснователна е и претенцията за заплащане на унищожени при
увреждането ядки на стойност 50 лв. - събраните гласни доказателства общо
посочват, че ищцата преди инцидента е пазарувала, но няма данни какви са били
покупките, в какво количество.
Основателна е претенцията за заплащане на разликата
между полученото обезщетение по повод временната неработоспособност на ищцата и
трудовото (нетно) възнаграждение - 184,35 лв., като съдът взема предвид нетния
размер на трудовото възнаграждение, съответен на това, което ищцата би получила
като доход. Съдът съобразява постъпилата по искане на вещото лице справка от НОИ,
от която е видно, че ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност до
31.07.2016 г., а не до края на 2016 г., както претенцията се заявява в исковата молба.
Върху така посочените главници, за които съдът намира
претенцията за основателна, ответникът дължи да заплати лихва считано от
увреждането на 21.11.2015 г.
Неоснователно е възражението за изтекла давност.
Исковата молба е подадена на 21.11.2020 г. - по пощата, като при съобразяване
на чл. 72 ЗЗД това е последният ден, след изтичането на който давността би се
считала за изтекла.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД ответникът следва да
заплати на ищеца сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска
в общ размер 5 650,07 лв. (6975,40*0,81).
Ответникът не претендира разноски.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О.,
адрес: гр. София, ул. ********да заплати
на основание чл. 49 във връзка с чл.
45 от ЗЗД на Д.Т.М., ЕГН **********, IBAN *** претърпени на 21.11.2015 г. в гр. София, ул.
“Оборище”, вреди, както следва:
1.
Сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата
на увреждането - 21.11.2015 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 60000 лв.
2.
Обезщетение за
претърпените имуществени вреди, както
следва:
-
262,00 лв. -
повредени диоптрични очила, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 800 лв.;
-
210 лв. -
повредени дънки и палто, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 220 лв.;
-
106,67 лв. -
повредени боти, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от
150 лв.;
-
184,35 лв. -
разлика между полученото обезщетение поради болест и получаваното преди
злополуката трудово възнаграждение за периода 21.11.2015 г. - 31.07.2016 г. като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 2200 лв., съответно
- за разликата до претендирания период до края на 2016 г.;
-
215 лв. -
разходи за лекарства;
-
3200 лв. -
разходи за възнаграждение на 3-то лице, обслужвало ищцата в периода на временната
неработоспособност;
-
2000 лв. -
разходи за импланти;
-
70 лв. -
разходи за ортеза;
-
30 лв. -
разходи за патерици;
ведно
със законната лихва върху посочените суми за имуществени вреди считано от
21.11.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
сумата от 450 лв. - транспортни разходи и 50 лв. –
стойност на ядки.
3.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК - сумата от 5 650,07 лв. -
държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
СЪДИЯ: