Р Е Ш Е Н И Е   №260014/27.1.2021 г.

 

                               27.01.2021 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На   19   януари   2021  година

В открито заседание в следния състав:

                                  

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                                         ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №584  по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д.И.К., чрез адв.В.Д. *** против Решение № 260057/07.10.2020г., постановено по гр.д.№454/2018г. по описа на ЕРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от Д.И.К. против К.Ж.А. *** иск с пр. осн. чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на сключения на 16.06.2017 г. в град Елхово между К.Ж. К., ЕГН **********,***, починал на ****** г. и К.Ж.А., ЕГН ********** ***, Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 134, том III, рег.№ 3661, дело № 434 от 2017г. по описа на Нотариус К. К.с рег. № 451 на НК и район на действие - съдебния район на РС-Елхово, вписан с вх.рег.№ 1182, акт № 14, том 5, дело № 568/2017г. в Службата по вписвания -Елхово, поради липса на основание; е отхвърлил предявения от Д.И.К. против К.Ж.А. иск с пр. осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на същия договор, поради противоречие с добрите нрави; и е отхвърлил предявения от Д.И.К. против К.Ж.А. иск с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне на същия договор по отношение на 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ: 1/2 идеална част от недвижимия имот, находящ се в град Е., на ул. „*******” ** и представляващ ПИ с идентификатор № 27382.500.182  по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18 -103 от 28.11.2008г. на АГКК, с площ по картата 492 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, заедно със сградата, разположена в него, представляваща сграда с идентификатор № 27382.500.182.1, със застроена площ от 106 кв.м., на един етаж, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна. В жалбата се сочи, че постановения от ЕРС акт, в обжалваната си част е неправилен. Твърди се, че възприетата от съда фактическа обстановка, поради факта, че не били обсъдени всички събрани доказателства и експертизи в процеса, не кореспондира с крайните правни изводи, довели до формирането на съдебното решение.

Твърди се, че съдът приема за начален момент на издръжката за минало време - 25.04.2017 г. Дата на нотариалното упълномощаване (изразена воля от прехвърлителя) -била 16.06.2017 г., а дата на смъртта на прехвърлителя - 20.06.2017 г. Т.е. общо за периода 25.04 до 20.06.2017 г. - само 57 дни. Според въззивницата, в съдебна практика в страната за последните 70 години, не е имало договор за прехвърляне на издръжка и гледане, особено такъв, който да обхваща минало и бъдещо гледане, който да е възприет за действителен при времево изпълнение за 57 календарни дни. Твърди се, че на съда са убягнали факти, които били възприети от самия него в обсъждането на фактическата обстановка и такива, които се намирали в кориците на делото: Първо, че синът на ответницата, свидетелствал, че след първия прекаран инсулт през месец април 2017 г., прехвърлителят К.: „не е имал нужда от грижи и се справял сам". Като при получаване на втория инсулт на 01.05.2017г. той се е обадил на съпругата си и тя го е придружила до болницата. Ответницата разбрала за влошаване на състоянието му от ищцата. Ответницата се е грижила за него 5 дни в болничното заведение при втория претърпян инсулт, и впоследствие - 3 седмици в отделение по рехабилитация. Второ, че 2 дни преди нотариалното извършване на сделката, респ. и на издаването на пълномощното - на 14.06.2017 г., датата на последната хоспитализация, ответницата споделила с приятел на Костадинов, че: „Коста няма да го бъде", „К.си отива". Т.е. тя е имала знанието, намерението, че няма да изпълнява в бъдеще. Трето, че според вещото лице, заболяването и състоянието на К. при последната хоспитализация (на 14.06.2017 г.), определя остатъчна продължителност на живота от максимум 10-на дни, в повечето случай в това състояние смъртта настъпвала след 7 -8 дни. Сочи се, че в случая, дори без да са коментара колко и какво гледане било предлагано/осъществено, максималният коментиран период за изпълнение на договора в двете времеви посоки, било само 57 дни и  такова изпълнение не било съществено, за да бъде зачетено като достатъчно в една възмездна размяна на стойностни престации в двустранния договор за прехвърляне на недвижим имот в населено място от градски тип, срещу задължение за гледане и издръжка. Твърди се, че  фактите и събраните доказателства били безспорни - бъдещото „изпълнение" било във времеви период от 4 дни - през които дори нямало изпълнение от ответницата, защото прехвърлителят бил обгрижван от съпругата си - ищцата; ответницата поне два дни преди прехвърлянето на имота, респ. поемането на „бъдещите" грижи знаела, че няма да има изпълнение, защото имала усещането, че прехвърлителят „си отива"; близката смърт била медицински очаквана. Същественото в случая, било, че в процесния казус имало отскоро и сериозно болен човек, при заболяване, което действително изисквало физически грижи и от тази гледна точка можело да се каже, че съществената причина за сключване била именно поемането на бъдещата издръжка и гледане, каквато в процесния случая дори нямало. Т.е. и логически, и житейски, и от правна гледна точка, сделката нямало да бъде сключена и не била сключена, без частта за бъдеща издръжка и гледане, която част на договора била недействителна, като нищожна, и влечала нищожност на целия договор. Претендира се, постановяване на решение, с което да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, да се уважи исковата претенция и се присъдят разноски по делото.

В писмен отговор въззиваемата К.Ж.А. оспорва жалбата. Изразяват становище, че решението на ЕРС, в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Сочи се, че по иска с правно основание чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД, съдът правилно е анализирал свидетелските показания и се е произнесъл че процесния договор е сключен и заради полаганите грижи от приобретателката до момента: „за гледането и издръжката му до сега и особено от влошаването на здравословното му състояние". Изхождайки от това съдът правилно преценил, че искът с посоченото правно основание следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. По искът на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД съдът правилно изложил съображения, че сделката не е в нарушение на добрите нрави и това не е несправедливо разместване на блага в полза на ответницата, което да е в противоречие с установените в обществото добри нрави. Съдът правилно приел, че сделката не е проява на недобросъвестност и не накърнява добрите нрави. По иска с правно основание чл.87 ал.З от ЗЗД, съдът правилно приел, по делото категорично се доказало осигуряване на необходимите грижи и издръжка от страна на ответницата, и че било налице изпълнение, което се установява по безспорен начин. Съдът правилно приел че по изложените съображения искът се явявал неоснователен и бил отхвърлен. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. жалбата се поддържа и претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Видно от Удостоверение за наследници изх. №94-02 -1062/03.07.2017г. на Община Елхово лицето К. Ж.К. е починало на *******. Страните по делото не спорят, че ищцата Д.И.К. е бивша съпруга на К. Ж. К. /гражданският брак между тях бил сключен през 1997 г. и е бил прекратен на ******* г. със смъртта на К./, като от брака между ищцата и К. не са родени деца. След смъртта си К. е бил наследен от съпруга – Д.К., две сестри – Г.Г. и ответницата К.А., и от низходящите на починалите преди К. сестри и брат.

Видно от представения пред ЕРС Нотариален акт №47, том IV, дело № 690/2004 г. на Районен съд – Елхово, К. К. е дарил на съпругата си Д.К. следния свой собствен недвижим имот: 1/2 ид.ч. от ПИ IХ – 182, в кв.19, целия с площ от 513 кв.м. по плана на гр. Е., утвърден със Заповед № I – А666 от 25.07.1980 г., представляващ дворно място, при граници за същото: ул. „Черноморка“, ПИ Х – 183, ПИ ХI -184, ПИ VIII – 181, заедно със собствената си ½ ид.ч. от построената в това дворно място жилищна сграда. 

Видно от Нотариален акт №134, том III, дело №434/2017 г. на  Нотариус №451 с РД-ЕРС, на 16.06.2017 г. К.К., чрез пълномощник адв. Г.Д., е прехвърлил на сестра си К.Ж.А. /ответницата по делото/ собствените си ½ ид.ч. имота, представляващ ПИ с идентификатор № 27382.500.182 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-103 от 28.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ  дворно място, цялото с площ от 492 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, заедно със сградата, разположена в него, представляваща сграда с идентификатор № 27382.500.182.1, със застроена площ от 106 кв.м., на един етаж, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, за гледането и издръжката му до сега и особено от влошаване на здравословното му състояние и срещу задължението да поеме гледането и издръжката му в бъдеще, като му осигури добър и спокоен живот и грижи до края на живото му лично или чрез трето лице, изразяващи се в осигуряване на отопление, осветление, храна, лекарства, почистване и грижи при старост, немощ, болест и добро отношение.

Видно от представените пред ЕРС писмени доказателства, К.К. е бил лекуван в НО при МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ ЕООД гр. Елхово за времето от 25.04.2017 г. до 30.04.2017 г.; за времето от 01.05.2017 г. до 06.05.2017 г. и за времето от 14.06.2017 г. до датата на смъртта му на ******* г., а за времето от 10.05.2017 г. до 17.05.2017 г. и от 17.05.2017 г. до 24.05.2017 г. е бил хоспитализиран в Отделение за физикална и рехабилитационна медицина при МБАЛ гр. Елхово.

От заключението на вещото лице д-р Б. по назначената от ЕРС СМЕ, се установява, че до около 25.04.2017г. здравословното състояние на К.К.е било хронично прогресиращо, трансформирано в остро болестно на 25.04.2017 г. В периода от 25.04.2017 г. до 16.06.2017 г. се касаело за класически еволюционен инсулт, довел до смъртта на К. на ****** г. На 16.06.2017 г.  К. бил в тежко общо състояние, в каквото се е намирал и при приемането му в болничното заведение на 14.06.2017 г. В периода от 14.06.2017 г. до 20.06.2017 г. К.  изпаднал в остро прогресивно болестно състояние, довело до смъртен изход. Според ВЛ-це, не е била налице възможност за излекуването на К. и или дефинитивно лечение на същия. Той бил с мозъчно увреждане, описано в медицинската документация, като до 25.04.2017 г. е имал лява хемипареза със самостоятелно придвижване, вероятно с помощни средство. След 25.04.2017 г. и особено след 14.06.2017 г. според заключението се касаело за влошено общо и мозъчно състояние на лицето.  

По делото пред ЕРС са събрани и гласни доказателства:

Св. М.А. – личен лекар на К. К., е посочила, че на 25.04.2017 г. К. я е посетил с изтръпване на лявата ръка, като съобщил, че не е в състояние да закопчее ризата си. При прегледа била установена слаба отчетливост на лявата ръка и невъзможност да извършва фини движения с тази ръка, установени били и невисоки стойности на кръвното налягане. К. бил насочен за консултация с невролог, като последвала хоспитализацията му. След първата дехоспитализация К. прекарал в дома си един – два дни, като състоянието му отново се влошило, паднал от леглото при опит за ставане, поради което постъпил на втора хоспитализация в НО при МБАЛ - Елхово. След това бил насочен към физиотерапия. Последвала трета хоспитализация в резултат на зазляване, предхождана от включване на системи в дома му, като след третата хоспитализация К.починал в болничното заведение. Свидетелката сочи, че ответницата К.А. е била тази, която е полагала грижи за брат си както в дома му, така и по време на лечението му и рехабилитацията му в болничното заведение, където е била и негов придружител. Свиделката посещавала дома на К. няколко пъти, като  там намирала единствено ответницата, с която обсъждала състоянието на болния. При посещенията на свидетелката в болничното заведение, намирала при К. отново неговата сестра, като нямало случай, в който да завари в дома на К. или в болничната му стая неговата съпруга.

Св. Д.М. – дъщеря на ищцата, е посочила, че ищцата през периода, през който е заболял съпругът й, се е грижила за своята майка, която също била болна. заявила е, че през месец юни 2017 г. много често е водила майка си в болницата при К., за да го обгрижва, като я изчаквала отвън. Твърди се, че през последните няколко дни от живота на К., съпругата му била денонощно заедно с  него в болницата, като негов придружител. През останалото време ищцата посещавала често съпруга си в болничното заведение. По време на домашното лечение на К., грижите за него били полагани от ответницата. 

Св. М.Г.- санитар в НО при МБАЛ – Елхово е посочила, че след смъртта на майката на ищцата последната се е грижила за съпруга си до неговата смърт в болничното заведение. При предходните хоспитализации ответницата посещавала брат си през деня, като такива посещения е извършвала и ищцата по делото. Свидетелката сочи, че след смъртта на майката на ищцата последната била непрекъснато заедно със съпруга си в болничното заведение. 

Св. Х. П. е заявил, че е посещавал дома на К. ежедневно, където му е извършвал масажи. По време на тези посещения в дома на К. е била ответницата, която се грижела за брат си. По време на посещенията си в дома на К. свидетелят сочи, че не бил виждал съпругата му. От К. знаел, че двамата със съпругата му не живеели заедно от около две години, тъй като ищцата живеела в дома на своята майка. Св. П. сочи, че посетил К.в болницата след последната му хоспитализация, като установил, че К. не можел да става, не можел да се обслужва и да говори. При посещенията си в болницата свидетелят заварвал при К. неговата сестра, а ищцата никога не бил виждал в болничното заведение. От показанията на свидетеля се установява, че ответницата е споделяла с него, че здравословното състояние на К. не е добро, като му заявявала: „К.няма да го бъде“, „К. си отива“.

Св. С.А.– син на ответницата е заявил, че през м. април 2017 г. К.получил първи инсулт, който бил в лека форма, проявил се в схващане на лявата ръка. Посещавал болнично заведение около две седмици с цел вливане на системи по около два часа на ден, след което се прибирал в дома си. През този период, според свидетеля К.не е имал нужда от грижи и се справял сам, като два пъти седмично посещавал дома на сестра си К.А.. А.сочи, че К.  получил втори инсулт в дома си, в резултат на което отново бил приет в болница, като бил настанен в продължение на пет дни в неврологично отделение, а в последствие за период от три седмици в отделение по рехабилитация. По време на престоя му в болница грижите за него били поети от ответницата, но тъй като тя била възрастна жена със заболявания – диабет и високо кръвно, ежедневно за времето от 13.00 – 13.30 часа до 19.00 – 20.00 часа била сменяна отсвидетеля, който оставал като придружител на К.. През тези четири седмици в болничното заведение, според свидетеля ищцата посетила съпруга си два пъти. През този период К. бил адекватен, с него били провеждани разговори, но движенията му били затруднени и имал нужда от придружител. След изписването от болницата К. се прибрал, в дома си заедно с ответницата, която продължила да полага грижи за него в продължение на около две седмици. Последвало ново влошаване на здравословното състояние на К., наложило поредната му хоспитализация. Ответницата също била в болницата но не постоянно. При посещението при К.в деня предхождащ смъртта му, св. А.установил, че същият дишал трудно, тежко, издавал хъркащи звуци, хрипове, не можел да говори, състоянието му било тежко. След посещението на св. А., К. изпаднал в кома. През последните ден – ден и половина в болницата и при настъпване на смъртта му заедно с К. била съпругата му.

От показанията на св. Г.В., е видно, че свидетелката е била придружител на своя баща в отделението по неврология в МБАЛ гр. Елхово в периода от 01.05.207г. до 06.05.2017г., където на 01.05.2017 г. сутринта бил приет и К., придружен от съпругата си, която заявила на К., че ще се обади на сестра му, за да го гледа тъй като е свободна. Ответницата пристигнала в отделението на 01.05.2017 г. около 07.00 часа и останала като придружител на брат си, като по време на този престой била сменяна за по няколко часа от сина си – св. А.. От показанията на св. В. се установява, че в резултат на лечението състоянието на К. се подобрявало, като същият бил адекватен през цялото време и разговарял. След изписването на К. от неврологично отделение, същият бил настанен в отделението по рехабилитация, като отново заедно с него като придружител била и ответницата.

Пред ЕРС ищцата е била изслушана на осн. чл. 176 от ГПК. Същата е заявила, че до 15.05.2017 г. е полагала грижи за болната си майка, която починала на *********. Това продължило около седем месеца, като здравословното състояние на майката й наложило ищцата да остане в дома на майка си, а съпругът й продължил да живее сам в семейното жилище. Ищцата твърди, че след 25.04.2017 г., когато се проявили първите оплаквания, предложила на съпруга си да остане в дома на майка й, но той отказал. След влошаване на здравословното му състояние на 01.05.2017 г. ищцата била повикана от съпруга си в дома му, където отишла и повикала линейка, след което К. бил отведен и приет в болница. В обясненията си сочи, че били постигнали уговорка с ответницата, последната да полага грижи за брат си, поради влошеното здравословно състояние на майката на ищцата и нуждата ищцата да се грижи за нея. Ищцата е заявила, че при посещенията си в болницата само веднъж намерила там ответницата и веднъж нейния син – св. А.. Твърди, че от 17.06.2017г. до смъртта на съпруга си тя е била заедно с него в болницата като придружител.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал предявените от ищцата искове, както следва:  предявен главен иск с пр. осн. чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключения на 16.06.2017 г., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 134, том III, рег.№ 3661, дело № 434 от 2017г. по описа на Нотариус К. К. с рег. № 451 на НК и район на действие - съдебния район на РС-Елхово, поради липса на основание; и съединени евентуални искове: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на същия договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, поради противоречие с добрите нрави;  и иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД - за разваляне поради неизпълнение, от страна на ответнцата К.Ж.А., на процесния договор.

По първия от предявените искове: Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка представлява договор, с който едната страна- приобретател /длъжник/, се задължава да гледа и издържа другата страна – прехвърлител /кредитор/, до края на живота на последния, за определен срок или за вече престирани грижи и издръжка срещу насрещната престация, която се изразява в едно имуществено благо, най – често срещано в практика е недвижим имот, което прехвърлителят се задължава да даде. Договорът е алеаторен, тъй като има елемент на неизвестност, като например колко време ще продължи гледането и издръжката. В неопределеността се включва възможността за влошаване на състоянието на прехвърлителя, респективно обемът на грижите няма как да бъде определен в момента на сключването на договора /Решение № 1272 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3441/2007 г., IV г. о., Решение № 24 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5287/2007 г., IV г.о./. Тази характеристика на договора има влияние и върху условията на неговата действителност. Ако приобретателят в момента на сключването на договора знае за близката и неизбежна смърт на своя прехвърлител, се приема, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължението за гледане и издръжка за в бъдеще няма основание, което води до неговата нищожност по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД /Решение №381/06.06.2006г. по гр.д. №1073/2005г. II г. о. на ВКС/. Не по този начин стой въпроса обаче, ако липсва алеаторност- когато договорът е сключен с оглед вече положени грижи и издръжка, макар и при наличието на знание от страна на приобретателя за неизбежната и скорошна смърт на прехвърлителя, ще е налице основание на договора. В този случай комутативният характер на договора обуславя и неговата действителност. Прехвърлянето срещу минали грижи прави прехвърлянето с основание, дори когато на страните е била известна предстоящата в съвсем близко бъдеще смърт на прехвърлителя /в т. см. Решение №88/16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №528/2012 г., IV г. о., ГК/. В настоящия случай, от съдържанието на процесния договор, се вижда, че той е бил сключен и заради вече положени грижи и издръжка от приобретателката /посоченото в договора е: „за гледането и издръжката му до сега и особено от влошаване на здравословното му състояние“/.

Правилен е изводът на първоинстнционния съд, че при сключването на договора и двете страни са съзнавали неговата цел – да бъде прехвърлената собственост и срещу вече престираните грижи и издръжка, както и срещу задължението да бъдат престирани грижи и издръжка от приобретателя за в бъдеще.  От събрани пред ЕРС гласни доказателства- показанията на свидетелите: А., П., А.и В. е видно, че задължението е било изпълнявано точно до момента на смъртта на прехвърлителя. Свидетели се установяват полаганите грижи от страна на ответницата по отношение на прехвърлителя на имота- К., както за периода преди сключването на договора за издръжка и гледане /факт, признат и от починалото лице в договора/, така и от сключването на договора в продължение на няколко дни, до момента, в който ищцата Д.К. е поела грижите по съпруга си. Ето защо ЯОС счита, че искът правилно е бил отхвърлен, като неоснователен.

По предявения, като евентуален  иск с пр. осн. чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД: Исковата претенция е неоснователна и правилно е била отхвърлена от ЕРС. ЯОС псподеля извода на първоинстанционния съд, че с предоставянето на издръжка и гледане на своя брът, за периода до сключването на договора, и след това в продължение на няколко дни, и получавайки в замяна на тези грижи и издръжка собственост върху процесния имот, К.А. не е действала в противоречие с добрите нрави. Поемайки грижите и издръжката му за своя брат, за период от около два месеца, тя е изпълнила и един свой морален дълг. Установено е от показанията на свидетелите, че тя е била неотлъчно до брат си по време на болничното му, а така също и по време на домашното му лечение, като е полагала нужните грижи с оглед здравословно състояние на последния. Тези грижи, макар и за недълъг период от време, както правилно е посочил ЕРС в решението си, са били от изключително значение за К. не само физически, но и морално, предвид отсъствието на съпругата му в този тежък за него момент и липсата на други близки хора, които да полагат грижи за него. Въззивницата К., като съпруга на прехвърлителя, макар също да е имала моралното задължение да полага грижи за съпруга си и то в момент, в който той е имал остра нужда от такива, дори след смъртта на майката си /за която има данни, че ищцата се е грижила/, т.е. след 15.05.2017 г. в продължение на месец, не е предприела никакви действия с цел осигуряване на адекватните грижи за съпруга. Същата е продължила да живее в имота на майка си на адрес, различен от адреса, на който е живял съпругът й, като по време на домашното му лечение в този период, за него се е грижила сестра му - ответницата по делото. Факта, че към момента на смъртта на прехвърлителя съпругата му се е намирала заедно с него в болничното заведение не води до извод, че договорът за издръжка и гледане е сключен в противоречие на добрите нрави. В случая се касае за изключително кратък период от време на полагани от ищцата грижи за съпругът й и то в момент, в който същият вече е бил в болнично заведение в изключително тежко състояние.  ЯОС счита, че процесната сделка не накърнява добрите нрави, тъй като клаузите, при които е уговорена и установените по делото съпътстващи обстоятелства, не разкриват белезите на едно несправедливо разместване на блага в полза на ответницата.

По предявения, като евентуален  иск с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД:

Ако прехвърлителят почине и длъжникът не е изпълнявал задължението си за гледане и издръжка спрямо него, тогава наследниците на кредитора ще могат да упражнят потестативното право по чл.87, ал.3 ЗЗД  - да искат разваляне на договора ако е един наследника изцяло, ако са повече наследници съобразно наследствения си дял. В случая ищцата, като преживяла съпруга напрехвърлителя К., наследяваща с братя и сестри, е имала право да иска разваляне на процесния договор до размера на придобитите по наследство от съпруга й 2/3 ид.ч. от процесния имот. Останалата 1/3 ид. част от процесния имот, е била придобита по наследство от останалите наследници по закон на К. К. /произизводството по делото касаещо тази 1/3 ид. част е било прекратено от ЕРС и решението му в тази част е влязло в сила/.

ЯОС счита, че искът до размера от 2/3 ид.ч. от процесния имот, правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Твърденията в ИМ са, че ответницата не е полагала грижи за прехвърлителя, както за периода от сключването на договора до смъртта на прехвърлителя, така и преди това. Договор, с който се прехвърля недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в миналото и за в бъдеще, какъвто е настоящия случай, има за основание придобиване на едно право и при сключването му това основание е налице, защото вече са били полагани грижи. За бъдещите грижи престацията е неопределена по обем и зависи от продължителността на живота на прехвърлителя, което към момента на сключването е в повечето случаи неизвестно. Ето защо, договорът не може да бъде развален поради неизпълнение на задължението за минали грижи, тъй като при сключването му прехвърлителят признава, че е получил насрещна престация. В случая се касае за прехвърляне на недвижим имот и срещу вече предоставени издръжка и грижи, договорът в тази част е възмезден и комутативен – двете насрещни престации са определени. С подписването на договора, наследодателят се е съгласил, че договорът в частта относно даваните издръжка и грижи за минало време е изпълнен. Самото съгласие за прехвърлянето на описания в договора имот, срещу предоставяни в минало време и занапред издръжка и гледане, означава, че прехвърлителят е признал, че приобретателя му е предоставял необходимите грижи и издръжка до сключването на договора, и особено от момента на влошаване на здравословното му състояние- 25.04.2017 г.  Договорът в частта му касаеща бъдеща издръжка и гледане е алеаторен, тъй като не е известен обемът на бъдещите издръжка и грижи, не е известна и продължителността на времето, през което те ще трябва да се предоставят. В случая по делото от събраните гласни доказателства е установено предоставянето на грижи и издръжка от страна на ответницата след сключване на договора. Т.е. отново е налице изпълнение, независимо че същото е продължило само няколко дни след сключването на договора. 

Ето защо решението на ЕРС, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК в обжаваната му част, като правилно и законосъобразно. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото, въззивницата, следва да бъде осъдена да заплати, на въззиваемата  страна направените пред въззивната инстанция разноски, в размер на 800 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                                    Р     Е   Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260057/07.10.2020г., постановено по гр.д.№454/2018г. по описа на ЕРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от Д.И.К. против К.Ж.А. иск с пр. осн. чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на сключения на 16.06.2017 г. в град Елхово между К.Ж. К., ЕГН **********,***, починал на ****** г. и К.Ж.А., ЕГН ********** ***, Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 134, том III, рег.№ 3661, дело № 434 от 2017г. по описа на Нотариус К. К.с рег. № 451 на НК и район на действие - съдебния район на РС-Елхово, вписан с вх.рег.№ 1182, акт № 14, том 5, дело № 568/2017г. в Службата по вписвания -Елхово, поради липса на основание; в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от Д.И.К. против К.Ж.А. иск с пр. осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на същия договор, поради противоречие с добрите нрави; и в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от Д.И.К. против К.Ж.А. иск с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне на същия договор по отношение на 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ: 1/2 идеална част от недвижимия имот, находящ се в град Е., на ул. „*******” ** и представляващ ПИ с идентификатор № 27382.500.182  по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18 -103 от 28.11.2008г. на АГКК, с площ по картата 492 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, заедно със сградата, разположена в него, представляваща сграда с идентификатор № 27382.500.182.1, със застроена площ от 106 кв.м., на един етаж, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.

Решението в необжалваната му част е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Д.И.К.,***, с ЕГН-**********, със съд. адрес: ***, чрез адв. Д. да заплати на К.Ж.А.,***, с ЕГН-**********,  сумата 800 лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.