Решение по дело №895/2023 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 331
Дата: 15 ноември 2023 г.
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20231420200895
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Враца, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20231420200895 по описа за 2023 година
М О Т И В И:
М. Р. М. с адрес гр.Враца ул.“Вежен“ №8, ет.10, ап.59, с ЕГН **********, е
обжалвал ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К
№7821878/2021г. на ОД на МВР - Враца, с който му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1
вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на ЕФ в нарушение и при
неправилно приложение на закона и се иска отмяната на ЕФ, като незаконосъобразен
понеже бил съставен извън едногодишният срок предвиден в чл.34 от Закона за
административните нарушения и наказания, което било в противоречие със законовите
изисквания.
Ответникът по делото ОД на МВР - Враца в придружителното писмо по делото
ангажира становище в подкрепа на издадения ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на
глоба.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН във вр.чл.189 ал.8 ЗДвП.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
На 10.07.2021г. в 20:33 часа в град Враца по ул.Илинден до бензиностанция
„Делукс“, с посока на движение към бул."Васил Кънчов", било установено движение
на лек автомобил марка ”**********“ модел „****” с ДК № **********, собственост
на М. Р. М., като след приспаднат толеранс от 3 км/ч е била измерена скорост 71 км/ч.
и превишение от 21 км/ч. при въведено ограничение от 50 км/ч за движение в населено
място.
Поради движението си с превишена скорост в населеното място автомобилът
бил заснет с автоматизирано техническо средство - за осъществяване на контрол на
1
пътното движение TFR1-M 611 собственост на ОД на МВР – Враца.
Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на
лицето по чл.188, ал.1 и 2 от цитирания закон, а именно - на собственика.
Собственикът от своя страна има право в 14 - дневен срок да подаде декларация с
данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик на процесния
автомобил е жалбоподателя, като Електронният фиш серия К №7821878/2021г. на
ОД на МВР - Враца е бил издаден на посоченото лице, което съответно е имало
възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство в случай че не той е управлявал.
Последвало издаването на обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ
НА ГЛОБА, серия К №7821878/2021г. на ОД на МВР - Враца, като на жалбоподателя
М. Р. М. от гр. Враца. Който бил връчен на жалбоподателя на дата 25.08.2023г. видно
от приложената на л.26 от делото разписка.
След връчване на ЕФ на собственика на автомобила и в срока по чл.189, ал.5 от
ЗДвП жалбоподателя не е представил писмена декларация, в която да е посочил, че на
посочената дата автомобилът е бил управляван от друго лице различно от самият него.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от приложените делото
писмените доказателства – писмо; жалба, Заверено копие от Електронен фиш серия К
№7821878/2021г. на ОД на МВР - Враца, Заверено ксерокопие от Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване на БИМ, Заверено ксерокопие от ПРОТОКОЛ ОТ
ПОСЛЕДВАЩА ПРОВЕРКА за техн. средство от БИМ. Разпечатка на заснетите
нарушения от техн. средство за конкретната дата, Карта на мястото на нарушение,
Заповед и образец за ел. фиш с рег.№ 8121з-931/30.08.2016г., Справка собственост на
МПС. Протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., Снимка от
нарушение TFR1-M-611 № 11611/10.07.2021г., Разписка за връчен Ел.фиш и др.
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП, разгледана по
същество, същата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано
лице с изявен правен интерес, но неоснователна по следните съображения:
На първо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато
нарушение на чл.34 от ЗАНН при издаване на процесния електронен фиш. Според
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС , постановено по т.д. № 1/2013г. -
съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез
издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на
ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие,
но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване – “От това следва,
че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш.“
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за
установяване на административния нарушения и издаване на наказателни
постановления, които не са част от специалното производство по издаване на
електронните фишове.
Разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила електронен
фиш към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие.
Що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на
електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката
2
относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Казано иначе няма спор, че
процесният ЕФ е издаден на 26.07.2023г., но след установяване и заснемане на
нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за
административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81,
ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
В настоящия случай, обаче, предвид датата на извършване на нарушение по
ЗДвП - 10.07.2021г. давностният срок за административнонаказателно преследване по
чл.81, ал.3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не е изтекъл.
В тази насока е актуалната съдебна практика като например Решение294 от
28.09.2020г. на Старозагорският административен съд по КАН дело № 251/2020 год.,
Решение №535 от 24.03.2023г. на Благоевградски административен съд по КАН дело
№ 595/2023 год., Решение №488 от 30.09.2019г., постановено по КАНД № 768/2019 г.
по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и др.
На второ място разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че
противно на твърдяното в нея - Електронен фиш серия К №7821878/2021г. на ОД на
МВР - Враца, е издаден в съответствие с утвърдения със Заповед № 8121з – 931 от
30.08.2016г. от министъра на вътрешните работи - образец и като такъв същият
съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението; датата и точния час на извършване на
нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика,
на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените
разпоредби и съответно размерът на глобата.
Съдът не възприема наведените от страна на жалбоподателя съображения, това е
така, защото от приложеното по делото ксерокопие на снимка, изготвена чрез
системата за видеоконтрол, която е годно веществено доказателство по смисъла на
чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично е отбелязано максимално разрешената скорост
въведена със разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населени места е 50 км/ч.
Ако се приеме обратното то това означава, че представеното веществено
доказателство - снимков материал се кредитира частично само по отношение на
заснетата и записана дата, час, скорост на движение и номер на автомобила, но не и по
отношение на останалите факти отразени във същият. Но подобна трактовка не
съответства, нито на смисъла, нито на духа на закона. Доколкото представеният по
делото снимков материал е изготвен със система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
то същата се явява както вече се посочи годно веществено доказателство по смисъла на
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Изводимо от изложеното настоящият съдебен състав намира за безспорно
установено по делото, че на посочената дата – на 10.07.2021 г. в 20:33 часа лек
автомобил марка ”**********“ модел „****” с ДК № **********, се е движел в
населено място - в град Враца по ул.Илинден до бензиностанция „Делукс“, с посока
на движение към бул."Васил Кънчов", като при ограничение на скоростта в
населено място до 50 км/ч, се е движил след приспадане със скорост 71 км/ч. и
превишение от 21 км/ч. при въведено ограничение от 50 км/ч за движение в населено
място.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на
3
скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
моторното превозно средство.
От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е
било заснето с мобилно автоматизирано техническо средство - „TFR1-M611,
собственост на ОД на МВР – Враца. Системата е заснела и записала скорост на
движение на автомобила управляван от жалбоподателя 74 км/ч., като след приспадане
на допустимото отклонение от три км поради грешка в измерването, същата следва да
се счита 71 км/ч. По делото като писмено доказателство е представено и ксерокопие на
снимка, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената
скорост е била засечена на 10.07.2021 г. в 20:33 часа, както и че регистрационния
номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е
**********. Доколкото посочените снимка е изготвена със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, то същата се явяват веществено доказателство по смисъла на
чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Видно от представеното като писмено доказателство по делото Писмо и
Протокол от проверка №3-13-20/05.05.2020г. на БИМ - София системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена през месец май на 2020г., за което е издаден
посочения Протокол и е съответна на одобреният тип радарна система, което е видно
от съдържанието на приложените по делото – документи - от БИМ. В случая лазерни
скоростомер е регистрирал грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките
на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч. От приложените доказателства, които не са оборени по
делото се установява, че в конкретния случай е използвано автоматизирано
техническо средство - „TFR1-M611, за осъществяване на контрол на пътното
движение за видео-наблюдение собственост именно на ОД на МВР ВРАЦА, който е
достатъчно индивидуализиран и изправен, като работи в автоматичен и автономен
режим, без участие и намеса от служител. Измерва скоростта на преминаващите
автомобили, като заснема само тези движещи се с превишена скорост и автоматично
разпознава регистрационният номер на МПС-то. За процесната дата с посоченият уред
за осъществяване на контрол е регистрирано нарушение на скоростта, като от
приложеният снимков материал - Разпечатка от автоматизирано техническо
средство - „TFR1-M611, на ОД на МВР – ВРАЦА за датата на нарушението, е видно
че същото е регистрирано на 10.07.2021 г. в 20:33 часа, като в ЕФ изрично е отразено,
че се касае за посоченото автоматизирано техническо средство на ОД на МВР-
ВРАЦА, конкретно е посочено и мястото на извършване на нарушението в
съдържанието на електронния фиш, а именно - в гр.ВРАЦА в населеното място с
посока на движение към бул.Васил Кънчов, видно от приложената по делото
разпечатка на снимков материал, която е веществено ДС, съгласно чл.189 ал.15 от
ЗДвП.
От представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост
на МПС /л.15/ се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на
Сектор КАТ е регистриран лек автомобил марка ”**********“ модел „****” с ДК
********** собственост на настоящият жалбоподател М. Р. М. от гр.Враца. С оглед
липсата на приложената по делото декларация то и следва да се приеме, че към
момента на заснемането именно жалбоподателя М. Р. М. от гр.Враца е управлявал
посочения автомобил.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати
4
нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените
правила по чл.189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен
фиш. Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на електронен фиш и същият
отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на
законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при
издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл.189, ал. 4 от ЗДвП/, поради
което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН.
Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкционирана
жалбоподателя безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо
средство.
При преценка на издадения електронен фиш съдът намира, че правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя,
доколкото в случая се касае за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, правилното решаване на въпроса за отговорността за констатираното
нарушение изисква съобразяване както на общото правило на чл.24, ал.1 от ЗАНН,
според което административно наказателната отговорност е лична, така и разписаните
в нормите на чл. 188 и чл. 189 от ЗДвП специфични правила и процедури за
установяване на конкретния нарушител. Съгласно чл.188, ал. 1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Установяването на нарушителя се
извършва с декларация от собственика на автомобила /арг. от чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/.
По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за
посочване/деклариране/ на данни за лицето, управлявало автомобила от страна на
жалбоподателя не са наведени възражения и не е конкретизирано трето лице, което да
го е управлявало, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране
подлежи именно настоящият жалбоподател М. Р. М. от гр.Враца От материално
правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се
потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации,
изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата, място и час, с
мобилно автоматизирано техническо средство – „TFR1-M611, собственост на ОД на
МВР – Враца е било заснето движението на л.а. марка ”**********“ модел „****” с
ДК № **********, собственост на М. Р. М. от гр.Враца и управляван от настоящият
жалбоподател М. Р. М. от гр.Враца, който се е движил със скорост от 71 км/ч, тоест с
21км/ч., над максимално разрешената за движение в населено място скорост от 50
км/ч. С това от обективна страна същият е осъществил състава чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил деянието умишлено, тъй
като е съзнавал, че управлява автомобил със скорост над максимално допустимата
(общественоопасния характер на деянията); съзнавал е общественоопасните
последици, а именно, че превишавайки установената скорост застрашава обществените
отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но въпреки това е извършил
установеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, която за населеното място е
5
50 км/ч.
При това съдът приема, че електронният фиш отговаря на изискванията на
чл.189 ал.4 от ЗДвП и е редовен от външна страна, поради което и не възприема
наведените в жалбата съображения в обратния смисъл.
Съобразно изложеното наказващият орган, е определил и размерът на
наложената санкция в размера установен от нормата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, в
редакцията на закона актуална към датата на нарушението - съгласно която:„ Водач
които превиши разрешената максимална скорост в населено място се наказва: за
превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лева …”
В този смисъл е наложена адекватната към датата на извършване на нарушението и
издаване на ЕФ санкция от 100 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо и е
санкционирано с относимата санкция.
Санкционната разпоредба е предвидила това по вид и размер наказание, само за
нарушителите – физически лица, тъй като административнонаказателната отговорност
е лична и субект на нарушението по ЗДвП, може да бъде само физическо лице, като
глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.
Не на последно място настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай по отношение на нарушението не може да намери приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и
липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на
правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена
опасност.
Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на
безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на
контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост.
Не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила каквито се твърдят жалбата, поради което и съобразно изложените доводи
съдът счете, че атакуваният електронен фиш, като правилен и законосъобразен, следва
да се потвърди.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА
ГЛОБА за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
серия К №7821878/2021г. на ОД на МВР – Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, на
основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К
№7821878/2021г. на ОД на МВР - Враца, с който на М. Р. М. с адрес гр.Враца
ул.“Вежен“ №8, ет.10, ап.59, с ЕГН **********, е наложено административно
6
наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1
вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА
/ЗДвП/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН съгласно чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/дневен срок от
уведомяването пред Врачански административен съд.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И:
М.Р.М. с адрес гр.Враца ул.“Вежен“ №8, ет.10, ап.59, с ЕГН **********, е
обжалвал ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К
№7821878/2021г. на ОД на МВР - Враца, с който му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1
вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на ЕФ в нарушение и при
неправилно приложение на закона и се иска отмяната на ЕФ, като незаконосъобразен
понеже бил съставен извън едногодишният срок предвиден в чл.34 от Закона за
административните нарушения и наказания, което било в противоречие със законовите
изисквания.
Ответникът по делото ОД на МВР - Враца в придружителното писмо по делото
ангажира становище в подкрепа на издадения ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на
глоба.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН във вр.чл.189 ал.8 ЗДвП.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
На 10.07.2021г. в 20:33 часа в град Враца по ул.Илинден до бензиностанция
„Делукс“, с посока на движение към бул."Васил Кънчов", било установено движение
на лек автомобил марка ”**********“ модел „****” с ДК № **********, собственост
на М.Р.М., като след приспаднат толеранс от 3 км/ч е била измерена скорост 71 км/ч. и
превишение от 21 км/ч. при въведено ограничение от 50 км/ч за движение в населено
място.
Поради движението си с превишена скорост в населеното място автомобилът
бил заснет с автоматизирано техническо средство - за осъществяване на контрол на
пътното движение TFR1-M 611 собственост на ОД на МВР – Враца.
Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на
лицето по чл.188, ал.1 и 2 от цитирания закон, а именно - на собственика.
Собственикът от своя страна има право в 14 - дневен срок да подаде декларация с
данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик на процесния
автомобил е жалбоподателя, като Електронният фиш серия К №7821878/2021г. на
ОД на МВР - Враца е бил издаден на посоченото лице, което съответно е имало
възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство в случай че не той е управлявал.
Последвало издаването на обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ
НА ГЛОБА, серия К №7821878/2021г. на ОД на МВР - Враца, като на жалбоподателя
М.Р.М. от гр. Враца. Който бил връчен на жалбоподателя на дата 25.08.2023г. видно от
приложената на л.26 от делото разписка.
След връчване на ЕФ на собственика на автомобила и в срока по чл.189, ал.5 от
ЗДвП жалбоподателя не е представил писмена декларация, в която да е посочил, че на
посочената дата автомобилът е бил управляван от друго лице различно от самият него.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от приложените делото
писмените доказателства – писмо; жалба, Заверено копие от Електронен фиш серия К
№7821878/2021г. на ОД на МВР - Враца, Заверено ксерокопие от Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване на БИМ, Заверено ксерокопие от ПРОТОКОЛ ОТ
1
ПОСЛЕДВАЩА ПРОВЕРКА за техн. средство от БИМ. Разпечатка на заснетите
нарушения от техн. средство за конкретната дата, Карта на мястото на нарушение,
Заповед и образец за ел. фиш с рег.№ 8121з-931/30.08.2016г., Справка собственост на
МПС. Протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., Снимка от
нарушение TFR1-M-611 № 11611/10.07.2021г., Разписка за връчен Ел.фиш и др.
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП, разгледана по
същество, същата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано
лице с изявен правен интерес, но неоснователна по следните съображения:
На първо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато
нарушение на чл.34 от ЗАНН при издаване на процесния електронен фиш. Според
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС , постановено по т.д. № 1/2013г. -
съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез
издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на
ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие,
но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване – “От това следва,
че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш.“
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за
установяване на административния нарушения и издаване на наказателни
постановления, които не са част от специалното производство по издаване на
електронните фишове.
Разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила електронен
фиш към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие.
Що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на
електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката
относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Казано иначе няма спор, че
процесният ЕФ е издаден на 26.07.2023г., но след установяване и заснемане на
нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за
административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81,
ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
В настоящия случай, обаче, предвид датата на извършване на нарушение по
ЗДвП - 10.07.2021г. давностният срок за административнонаказателно преследване по
чл.81, ал.3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не е изтекъл.
В тази насока е актуалната съдебна практика като например Решение294 от
28.09.2020г. на Старозагорският административен съд по КАН дело № 251/2020 год.,
Решение №535 от 24.03.2023г. на Благоевградски административен съд по КАН дело
№ 595/2023 год., Решение №488 от 30.09.2019г., постановено по КАНД № 768/2019 г.
по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и др.
На второ място разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че
противно на твърдяното в нея - Електронен фиш серия К №7821878/2021г. на ОД на
МВР - Враца, е издаден в съответствие с утвърдения със Заповед № 8121з – 931 от
30.08.2016г. от министъра на вътрешните работи - образец и като такъв същият
съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението; датата и точния час на извършване на
2
нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика,
на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените
разпоредби и съответно размерът на глобата.
Съдът не възприема наведените от страна на жалбоподателя съображения, това е
така, защото от приложеното по делото ксерокопие на снимка, изготвена чрез
системата за видеоконтрол, която е годно веществено доказателство по смисъла на
чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично е отбелязано максимално разрешената скорост
въведена със разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населени места е 50 км/ч.
Ако се приеме обратното то това означава, че представеното веществено
доказателство - снимков материал се кредитира частично само по отношение на
заснетата и записана дата, час, скорост на движение и номер на автомобила, но не и по
отношение на останалите факти отразени във същият. Но подобна трактовка не
съответства, нито на смисъла, нито на духа на закона. Доколкото представеният по
делото снимков материал е изготвен със система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
то същата се явява както вече се посочи годно веществено доказателство по смисъла на
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Изводимо от изложеното настоящият съдебен състав намира за безспорно
установено по делото, че на посочената дата – на 10.07.2021 г. в 20:33 часа лек
автомобил марка ”**********“ модел „****” с ДК № **********, се е движел в
населено място - в град Враца по ул.Илинден до бензиностанция „Делукс“, с посока
на движение към бул."Васил Кънчов", като при ограничение на скоростта в
населено място до 50 км/ч, се е движил след приспадане със скорост 71 км/ч. и
превишение от 21 км/ч. при въведено ограничение от 50 км/ч за движение в населено
място.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на
скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
моторното превозно средство.
От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е
било заснето с мобилно автоматизирано техническо средство - „TFR1-M611,
собственост на ОД на МВР – Враца. Системата е заснела и записала скорост на
движение на автомобила управляван от жалбоподателя 74 км/ч., като след приспадане
на допустимото отклонение от три км поради грешка в измерването, същата следва да
се счита 71 км/ч. По делото като писмено доказателство е представено и ксерокопие на
снимка, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената
скорост е била засечена на 10.07.2021 г. в 20:33 часа, както и че регистрационния
номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е
**********. Доколкото посочените снимка е изготвена със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, то същата се явяват веществено доказателство по смисъла на
чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Видно от представеното като писмено доказателство по делото Писмо и
Протокол от проверка №3-13-20/05.05.2020г. на БИМ - София системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена през месец май на 2020г., за което е издаден
посочения Протокол и е съответна на одобреният тип радарна система, което е видно
3
от съдържанието на приложените по делото – документи - от БИМ. В случая лазерни
скоростомер е регистрирал грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките
на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч. От приложените доказателства, които не са оборени по
делото се установява, че в конкретния случай е използвано автоматизирано
техническо средство - „TFR1-M611, за осъществяване на контрол на пътното
движение за видео-наблюдение собственост именно на ОД на МВР ВРАЦА, който е
достатъчно индивидуализиран и изправен, като работи в автоматичен и автономен
режим, без участие и намеса от служител. Измерва скоростта на преминаващите
автомобили, като заснема само тези движещи се с превишена скорост и автоматично
разпознава регистрационният номер на МПС-то. За процесната дата с посоченият уред
за осъществяване на контрол е регистрирано нарушение на скоростта, като от
приложеният снимков материал - Разпечатка от автоматизирано техническо
средство - „TFR1-M611, на ОД на МВР – ВРАЦА за датата на нарушението, е видно
че същото е регистрирано на 10.07.2021 г. в 20:33 часа, като в ЕФ изрично е отразено,
че се касае за посоченото автоматизирано техническо средство на ОД на МВР-
ВРАЦА, конкретно е посочено и мястото на извършване на нарушението в
съдържанието на електронния фиш, а именно - в гр.ВРАЦА в населеното място с
посока на движение към бул.Васил Кънчов, видно от приложената по делото
разпечатка на снимков материал, която е веществено ДС, съгласно чл.189 ал.15 от
ЗДвП.
От представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост
на МПС /л.15/ се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на
Сектор КАТ е регистриран лек автомобил марка ”**********“ модел „****” с ДК
********** собственост на настоящият жалбоподател М.Р.М. от гр.Враца. С оглед
липсата на приложената по делото декларация то и следва да се приеме, че към
момента на заснемането именно жалбоподателя М.Р.М. от гр.Враца е управлявал
посочения автомобил.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати
нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените
правила по чл.189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен
фиш. Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на електронен фиш и същият
отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на
законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при
издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл.189, ал. 4 от ЗДвП/, поради
което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН.
Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкционирана
жалбоподателя безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо
средство.
При преценка на издадения електронен фиш съдът намира, че правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя,
доколкото в случая се касае за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, правилното решаване на въпроса за отговорността за констатираното
нарушение изисква съобразяване както на общото правило на чл.24, ал.1 от ЗАНН,
според което административно наказателната отговорност е лична, така и разписаните
в нормите на чл. 188 и чл. 189 от ЗДвП специфични правила и процедури за
установяване на конкретния нарушител. Съгласно чл.188, ал. 1 от ЗДвП
4
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Установяването на нарушителя се
извършва с декларация от собственика на автомобила /арг. от чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/.
По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за
посочване/деклариране/ на данни за лицето, управлявало автомобила от страна на
жалбоподателя не са наведени възражения и не е конкретизирано трето лице, което да
го е управлявало, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране
подлежи именно настоящият жалбоподател М.Р.М. от гр.Враца От материално
правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се
потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации,
изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата, място и час, с
мобилно автоматизирано техническо средство – „TFR1-M611, собственост на ОД на
МВР – Враца е било заснето движението на л.а. марка ”**********“ модел „****” с
ДК № **********, собственост на М.Р.М. от гр.Враца и управляван от настоящият
жалбоподател М.Р.М. от гр.Враца, който се е движил със скорост от 71 км/ч, тоест с
21км/ч., над максимално разрешената за движение в населено място скорост от 50
км/ч. С това от обективна страна същият е осъществил състава чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил деянието умишлено, тъй
като е съзнавал, че управлява автомобил със скорост над максимално допустимата
(общественоопасния характер на деянията); съзнавал е общественоопасните
последици, а именно, че превишавайки установената скорост застрашава обществените
отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но въпреки това е извършил
установеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, която за населеното място е
50 км/ч.
При това съдът приема, че електронният фиш отговаря на изискванията на
чл.189 ал.4 от ЗДвП и е редовен от външна страна, поради което и не възприема
наведените в жалбата съображения в обратния смисъл.
Съобразно изложеното наказващият орган, е определил и размерът на
наложената санкция в размера установен от нормата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, в
редакцията на закона актуална към датата на нарушението - съгласно която:„ Водач
които превиши разрешената максимална скорост в населено място се наказва: за
превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лева …”
В този смисъл е наложена адекватната към датата на извършване на нарушението и
издаване на ЕФ санкция от 100 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо и е
санкционирано с относимата санкция.
Санкционната разпоредба е предвидила това по вид и размер наказание, само за
нарушителите – физически лица, тъй като административнонаказателната отговорност
е лична и субект на нарушението по ЗДвП, може да бъде само физическо лице, като
глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.
Не на последно място настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай по отношение на нарушението не може да намери приложение разпоредбата на
5
чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и
липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на
правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена
опасност.
Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на
безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на
контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост.
Не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила каквито се твърдят жалбата, поради което и съобразно изложените доводи
съдът счете, че атакуваният електронен фиш, като правилен и законосъобразен, следва
да се потвърди.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА
ГЛОБА за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
серия К №7821878/2021г. на ОД на МВР – Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, на
основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
6