№ 348
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110106116 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1
КТ.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор е изпълнявал
длъжността “....”, срещу заплащане на трудово възнаграждение в размер на 7680,36 лева, с
включено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и предвид
актуализираното през м. ноември 2021 г. БТВ с допълнителни 0,6 % за прослужено време
през последната една година. Излага, че на 11.11.2021 г. му било връчено Предизвестие за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл 2. КТ - поради
съкращаване на щатно разписание, като със Заповед № 2021 – 5/10.12.2021 г.
правоотношението било окончателно прекратено, считано от 12.12.2021 г. Счита процесното
уволнение на посоченото основание за незаконно, като излага доводи, че освен него на
същата длъжност са назначени още двама служители, поради което работодателят - ответник
в настоящото производство, е имал задължение да извърши подобор, въз основа на
резултатите на който да определи кое лице следва да бъде съкратено. Излага твърдения, че
ответникът не е изпълнил вмененото му задължение, като ищецът твърди, че не е бил
уведомяван за предприетите мерки по съкращаване на щата. На следващо място счита, че
дори и евентуално да се приеме, че такъв подбор е извършен, то това не се е случило
съгласно законовите изисквания, а фиктивно, с оглед на обстоятелството, че ищецът е
получавал най-високото измежду всички осанали служители трудово възнаграждение, които
са били на същата длъжност, като работодателят е целял да назначи друго лице срещу по-
ниско заплащане. С оглед на изложеното, ищецът моли съда да признае процесното
уволнение за незаконно и да го отмени, както и да осъди ответника да му заплати
обезщетение в размер на 14 456,48 лв. /след допуснато изменение на размера на иска в о.с.з.
от 09.11.2022 г./ на основание чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 13.01.2022 г. до 11.06.2022 г.
Претендира и разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът /фирма/ е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове и моли, същите да бъдат
отхвърлени, като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че между него и ищеца е
1
съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният е изпълнявал
длъжността “....”, което е било прекратено със Заповед № 2021 – 5/10.12.2021 г. Оспорва
твърденията на ищеца, че процесното уволнение е незаконосъобразно, като излага, че е
изпълнил вмененото му задължение съгласно Кодекса на труда да извърши подбор измежду
всички служители, заемащи съответната длъжност по щата на предприятието. Излага
съображения, че не е бил длъжен да обявява извършването на подбор поради съкращаване
на щата на предприятието, като в съотвествие със законовите изисквания е съставил
Комисия по подбора, която е извършила преценка по два критерия при провеждането на
тази процедура, а именно - “квалификация” и “изпълнение на възложената работа”. Твърди,
че служителите, които са останали на работа - К.Б.Г. и Л.К.В., притежават по - добра
професионална подготовка, знания и умения, както и че са по-мотивирани, по стриктни по
отношение на поставените им задачи и с по-добри постигнати резултати. С оглед на това,
Комисията по подбора е стигнала до извод, че по отношение на тези трима служители
ищецът е следвало да бъде съкратен като служител с най-ниска получена оценка и в интерес
на работодателя. Оспорва твърдението, че съкращаването на щата от ответника е извършено
фиктивно като излага, че след уволнението на ищеца не е назначавано друго лице, което да
изпълнява съшите функции. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото релевантни доказателства и след
обсъждане доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1
КТ:
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта на предявения иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с твърдения, че към момента на
завеждането му ишецът не останал без работа за бъдещите, инкорпорирани в исковата молба
периоди - м. февруари 2022 г. до м. юни 2022 г., включително, поради което е недопустимо
предявяване на бъдещи искови периоди. Съдът намира, че така предявен искът е процесулно
допустим, доколкото в тежест на ищеца е да установи по делото до приключване на
съдебното дирене, че за претендирания от него период е останал без работа, като в
настоящия случай диренето е приключило на 09.11.2022 г., което е след процесния период,
за който се претенцира обезщетение.
По основателността на исковете:
Предявени са при условията на обективно съединение искове за отмяна на
уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; за
заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 13.01.2022 г. до 11.06.2022 г. в размер на 14 456,48 лв.
– чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За уважаване на предявената искова претенция за признаване на
незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 2021 –
5/10.12.2021 г. на /фирма/, ищецът следва да докаже незаконното упражняване от страна на
ответника на потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение,
сключено между тях, а с оглед на наведеното в исковата молба твърдение за неспазена
процедура по извършеване на подбор на основание чл. 329 КТ, следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че са били налице и някои от предвидените
предпоставки за провеждането на същия, че такъв не е извършен, или ако е извършен - то
той е незаконосъобразен.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че в
негова полза е възникнало потестативното право да прекрати правоотношението с ищеца на
2
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ: че съкращаването е: 1) реално - т.е. премахва се
съответната трудова функция, заемана от уволнения (длъжност или щатна бройка), 2)
извършено е по съответния ред - от компетентен орган, 3) е налице към момента на
уволнението - извършено преди или едновременно с уволнението и 4) че е извършен подбор
или че подборът по чл. 329 КТ е бил незадължителен, тъй като се съкращават всички
идентични и сходни длъжности.
С Определение № 16168/27.06.2022 г. на СРС, 87 състав, са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са били в трудово
правоотношение, безсрочно по своя характер, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „....”, че правоотношението е прекратено със Заповед № 2021 – 5/10.12.2021 г. на
/фирма/ на основание зл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ.
Между страните е формиран спор относно обстоятелството налице ли е незаконност
на уволенението поради неизвършването на подбор на основание чл. 329 КТ, или ако такъв е
извършен - законосъобразен ли е той.
От внимателният анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до
обоснован извод за неоснователност на предявената от ищеца искова претенция.
Съгласно ТР № 5/26.10.2021 г. по т. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС основанието за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда е налице винаги, когато е
извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в този случай,
при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на
установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата. Съкращаването на
щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ
брой на работниците или служителите. Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2
КТ, при съкращаване на щата, работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ.
В този случай, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или
службата да уволни работници и служители, длъжностите, на които не се съкращават, за да
останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре /чл. 329, ал.
1 КТ/. В настоящия случай, ответникът, в качеството си на работодател, е отправил такова
Предизвестие, като с изтичането на срока, предвиден в него, е прекратил надлежно
трудовото правоотношение с ишеца.
Според разрешението, дадено с ТР № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. дело № 3/2011 г.,
ОСГК, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите
има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на
който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите
критерии на чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
В конкретния случай, със Заповед № 2021 - 3/08.11.2021 г. във връзка с Решение на
ЕСК на /фирма/ е утвърдено ново щатно разписание на длъжността “....”, отразяващо
извършената промяна, което да влезе в сила от 12.12.2021 г.
По делото е приложена като писмено доказателство Заповед № 2021 – 4/08.11.2021 г.,
видно от която ответникът е наредил създаването на Комисия по подбор по чл. 329 КТ,
която да извърши подбор в периода от 08.11.2021 г. до 11.11.2021 г., като след това
предостави протокол до 12.11.2021 г. с поименни и мотивирани предложения за намаляване
на броя на служтелите в съответствие с утвърденото ново щатно разписание. Под т. 3
ответникът е наредил при извършване на подбора Комисията да вземе предвид два критерия:
“квалификация” и “изпълнение на възложената работа”, като се анализира начина на
изпълнение на служебните задължения, справянето с поставените задачи в трудовия процес
и изслушване мнението на прекия ръководител за всеки един от служителите, за които е
3
предвидено съкращаване на щата.
Представения по делото Протокол на Комисията за извършване на подбор по чл. 329
КТ, назначена съгласно горепосочената заповед, установява несъмнено, че такъв е извършен
по законосъобразен начин, на базата на посочените от работодателя - ответник в настоящото
производство критерии. Комисията е направила констатации, че ищецът не е достатъзно
мотивиран и концентриран, не е стриктен по отношение на работни резултати и срокове, не
изпълнява с необходимото качество поставените задачи, не изпълнява в срок поставените
задачи, изпълнява възложените задачи бавно и не постига задоволителни резултати, не
коригира поведението си след отправени забележки от прекия ръководител. След
изслушване на мнението на прекия ръководител на ишеца се установило от Комисията, че Д.
П. М. се нуждаел от постоянен контрол при изпълнение на задачите си и се справял
незадоволително и бавно с тях, извън поставените от ръководителя срокове, както и не бил
достатъчно подготвен за изпълняваната работа, не постигал задоволителни работни
резултати и е препоръчан за освобождаване. Констатирано е още, че в сравнение с ишеца,
другите двама служители - К.Б.Г. и Л.К.В. притежавали по-добра професионална
подготовка, повече знания, умения и практически опит за конкретната длъжност, които са
придобили и натрупали при работа в “Тотем Солюшънс” ЕООД, а К.Б.Г. - и при предходен
работодател. По отношение на възложената работа, тези двама служители били по-гъвкави,
ефективни и продуктивни при изпълнение на възложената работа. При поставените оценки
за “квалификация” и “изпълнение на работата” ишецът е получил най-ниска оценка и по
двата критерия. В интерес на работата и на ответника Комисията е препоръчала К.Б.Г. и
Л.К.В. да останат на работа, а ищецът да бъде съкратен.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е приложимо само когато
съкращаването на щата е реално – т. е. когато не само е премахната длъжността като щатна
бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на
отделна длъжност, независимо от нейното наименование. Реално съкращаване на щата е
налице, когато едни щатни бройки се съкращават и на тяхно място се създават други нови
длъжности с различни от предходните трудови функции, както и когато съществуващата
щатна длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички или част
от задълженията на трансформираната длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени
трудови задължения, променят се изискванията за нейното заемане, поради което се създава
нова трудова функция и нова длъжност /т. е. разлика в същността на извършваната работа/ –
в този смисъл Решение № 66 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 332/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 75 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 924/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 154
от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2010 г., III г. о., ГК.
Реално е съкращаването на щата и когато се премахва щатна бройка за определена
длъжност без да отпадат трудовите й функции – когато част от тях се запазват и преминават
към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности
в рамките на предприятието или извън него /във втория случай само по граждански договор/
– виж Решение № 106 от 30.03.2015 г. на ВКС по гр. дело № 5857/2014 г., ІV г. о., ГК и
Решение № 222 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. дело № 5394/2013 г., IV г. о., ГК. В тази
насока решенията са по целесъобразност и се вземат от работодателя с оглед нуждата от
ефективно управление на работната сила.
Настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай е налице реално
съкращаване на щата. На първо място, видно от представената по делото Справка за
актуално състояние на всички трудови договори към 21.03.2022 г. на ответника се
установява, че на длъжност “Програмист, софтуерни приложения” са назначени само две
лица - именно служителите, които са останали на работа К.Б.Г. и Л.К.В., като първият е
сключил договора на 07.04.2021 г., а вторият - на 29.06.2021 г. По делото не се установи
друго лице да е заело същата длъжност, за която ищецът е бил освободен, с оглед на което
4
съдът приема, че съкращаването на щата има реален характер.
В този смисъл и доколкото уволнението на ищеца е извършено след взето решение от
компетентия орган - /фирма/, за съкращаване на една от общо три щатни бройки за
процесната длъжност, то за работодателя е възникнало и задължение за извършване на
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ (преценката за задължителност на подбора се прави спрямо
длъжностите, съществували по щатно разписание преди изменението, като същият е
задължителен само при идентичност на длъжностите – виж Тълкувателно решение № 3/2011
г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК, както и Решение № 203 от 03.01.2020 г. по гр.
дело № 696/2019 г., ІІІ г. о., ГК).
Както вече беше осъдено по - горе, съдът достигна до извод за наличие на надлежно
проведена процедура по подбор, като същата е извършена по законосъобразен начин и от
назначена в съответствие с чл. 329 КТ Комисия по подбор.
Недоказани останаха твърденията на ищеца, че в ответното дружество работят лица,
които реално изпълняват неговите трудови функции, доколкото тези твърдения се
опровергават от представените по делото трудови договори и длъжостни характеристики на
останалите да работят в ответното дружество лица.
Поради това настоящият състав приема, че ответното дружество – работодател,
законосъобразно е упражнило субективното си потестативно право да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, а предявеният иск
с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ:
Елемент от основателността на претенцията е незаконност на уволнението. Доколкото
съдът не достигна до такъв правен извод, то искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса следва
да останат за сметка на съда.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецаът следва да бъде
осъден да заплати на ответното дружество сторените от последното разноски. Видно от
представения списък по чл. 80 ГПК техният размер възлиза на 3100 лева, представляващ
заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът е релевирал възражение за прекомерност на
възнаграждението, което съдът счита за основателно. На основание разпоредбите на
Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника следва да бъде редуцирано до
1710 лева.
Ищецът няма право на разноски с оглед отхвърляне на исковите му претенции изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. П. М., ЕГН **********, с адрес: ... против /фирма/,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ - за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 2021 – 5/10.12.2021 г. на
Управителя на /фирма/ на основание зл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, за незаконно и неговата
отмяна, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ - за заплащане на
сумата от 14 456,48 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа на основание
чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 13.01.2022 г. до 11.06.2022 г., като неоснователни.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. П. М., ЕГН **********, с адрес: ... да
заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 1710 лв. -
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6