РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 06.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР Г.
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №2919 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.124 ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Р.Б. Д. с ЕГН ********** ***,
представлявана от процесуалния представител адвокат Д.А. с адрес ***, срещу
“ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав
Варненчик” №258, представлявано от ***, по чл.124 ал.1 от ГПК за установяването
на недължимостта на сумата от 2355.36 лева, представляваща дължима сума по
издадена от ответника фактура №**********/01.08.2019 г. с краен срок за плащане
12.08.2019 г. за изразходено количество електроенергия за периода от 18.07.2017
г. до 17.07.2018 г. в размер на 12624 киловатчаса, представляваща корекция на
количеството потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване на
електрическата енергия за обект на адрес с. ***, както и за заплащане на
направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ищцата твърди, че е потребител
на ответното дружество и редовно е заплащала задълженията си към него; на 17.07.2018
г. е била извършена контролна проверка на средството за търговско измерване
(СТИ), отчитащо консумираната електрическа енергия в нейния имот; електромерът
е демонтиран и изпратен за изследване в БИМ, където на 29.07.2019 г. е
извършена метрологична експертиза; начислено е допълнително общо количество ел.
енергия в размер на 12624 киловатчаса и е издадена фактура за използвана
електрическа енергия за периода от 18.07.2017 г. до 17.07.2018 г. за сумата в
размер на 2355.36 лева и срок за плащане 12.08.2019 г.; ищцата сочи, че не е
съгласна с направените от ответното дружество констатации, за които не е ясно
как са установени, а и констативният протокол не е изготвен по установените
форма и ред; протоколът за проверката не съдържа данни за момента на допускането
на грешката и не е ясно за какъв период е натрупано отчетеното количество в
регистър 1.8.3; по време на проверката с еталонен уред е установена
измервателна грешка с големина, която е в допустимите граници; не са спазени
разпоредбите на ПИКЕЕ (Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия), тъй като няма основание за преизчисление на основание на чл.48 от
ПИКЕЕ; ответното дружество трябва да докаже, че нарушението в работата на СТИ е
възникнало точно в посочения времеви период и по тази причина цялото количество
от 12624 киловатчаса е записано в невизуализирания регистър 1.8.3 през процесния
период; ако евентуалната повреда на СТИ е възникнала преди началото на
корекционния период, то количеството допълнително начислена ел. енергия трябва
да е значително по-малко от записаното; потребителят няма възможност да влияе
върху показанията на електромера, няма пряк достъп и ключ за него; процесният
електромер е собственост на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”АД - гр. Варна; задължението
да поддържа в изправност измервателния уред е на ответното дружество и при
липсата на доказателства за виновно поведение на потребителя неоснователно се
претендира той да поеме последиците от евентуалното неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване; параметризирането на електромера за отчитане
по повече от две тарифи не е обвързващо за потребителя - битов абонат и
представлява отклонение от договора; липсва основание за допълнителното
начисляване на отчетената консумация по невизуализирания регистър 1.8.3;
настоява за уважаването на исковете и присъждането на направените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е
получен отговор от ответника, в който се сочи, че предявеният иск е допустим,
но неоснователен, тъй като при извършената на 17.07.2018 г. на място и на
29.07.2019 г. от БИМ проверка на средството за търговско измерване на ищцата е
констатирано, че „при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера; действително потребената енергия се разпределя върху
невизуализираната тарифа Т.3“; на 01.08.2019 г. е изготвена по методологията на
чл.50 от ПИКЕЕ фактура, представляваща начислена корекция по справка за
корекция на сметки; сумата по фактурата е различна от тази, дължима съгласно
издадените по-рано фактури, поради което и заплащането на последните не се
отразява върху дължимостта на процесната сума; на основание на чл.183 от Закона
за задълженията и договорите купувачът е длъжен да плати цената за доставената
стока; с измененията в Закона за енергетиката от 17.07.2012 г. е делегирано
правото на ДКЕВР да установи правила за установяване на дължимите суми в
случаите на „неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия”; настоява се за отхвърлянето на иска като неоснователен и присъждането
на направените по делото разноски.
В последното съдебно заседание и писмената
си защита ищцата чрез своя процесуален представител е заявила, че предявеният
иск е основателен и трябва да бъде уважен, като бъдат присъдени направените
разноски; не се установява виновно поведение от страна на Р.Б. Дамянова, която
не е манипулирала електромера си; доказано е единствено преминаването през
електромера на електроенергия, която е в трети регистър; не е установен точният
момент, от който електромерът е настроен да отчита в трети скрит регистър; нарушена
е наредбата, според която процесният електромер е трябвало да премине проверка
в БИМ в двумесечен срок, а проверката е премината 12 месеца след демонтажа;
начисленото количество електроенергия за доплащане е предполагаемо, а не реално
потребено; липсва нормативно установен ред за извършване на корекционни
процедури и затова предпоставките за извършването на корекция не са
осъществени; не е доказана по никакъв начин злоупотребата, нито е ангажирана
отговорността на ищцата по смисъла на чл.183 и чл.200 от Закона за задълженията
и договорите, както е посочено в цитираните решения на ВКС и ДОС; практиката на
ДОС не се отнася до конкретния случай, защото абонатът не е заловен да извършва
каквато и да е манипулация или софтуерно въздействие върху конкретния
електромер; прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
другата страна.
В
последното съдебното заседание ответното дружество чрез своя процесуален
представител е посочило, че искът е неоснователен и недоказан; налице е
практика на ВКС и ДОС за отхвърлянето на предявения иск; настоява за
присъждането на направените разноски; ако адвокатското възнаграждение бъде
намалено, да се съобрази 20 % ДДС.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният
иск е процесуално допустим и неоснователен.
Съгласно
най-новата практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решение
№150/26.06.2019 г. по гр. дело №4160/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС, както и в
Решение №124/18.06.2019 г. по гр. дело №2991/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС, ответникът
е доказал дължимостта на посочената в исковата молба сума. В този смисъл е и
променената практика на Окръжен съд – Добрич, обективирана в Решение
№254/30.10.2019 г. по в. гр. дело №541/2019 г. по описа на ДОС, Решение №275/13.11.2019
г. по в. гр. дело №594/2019 г. по описа на ДОС и Решение №281/18.11.2019 г. по
в. гр. дело №618/2019 г. по описа на ДОС. Според тази практика правоотношението
между ответното дружество и ищцата представлява договор за продажба на
електроенергия при публично известни общи условия, за който са приложими
специалните разпоредби на Закона за енергетиката и общите разпоредби на Закона
за задълженията и договорите. Съгласно чл.183 от Закона за задълженията и
договорите при отчитането на по-малко от доставеното в действителност
количество електроенергия купувачът дължи доплащането на разликата; водещ е
принципът на недопускането на неоснователното обогатяване. Доставчикът трябва
да докаже наличието на потребление и неговият действителен размер; извършеното
от потребителя софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване,
след което част от действително потребената електроенергия не е отчетена от
доставчика, влече ангажирането на отговорността по чл.183 от Закона за
задълженията и договорите. При липсата на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в
отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. В настоящия случай
ответното дружество е доказало неправомерното вмешателство в софтуера на
средството за техническо измерване, както и извършването му след монтиране на
средството в обекта на ищцата (това следва от установената параметризация в две
тарифи от производителя и обстоятелството, че електроразпределителното
дружество не разполага със софтуера за програмиране). В резултат на
неправомерното вмешателство е доставена в обекта на ищцата 12624 киловатчаса електроенергия,
която не е заплатена. Ето защо се дължи заплащането на нейната стойност. Няма
данни в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър
електроенергия, но това е без значение, защото е остойностена от ответното
дружество по цена за технологични разходи, а според изявлението на вещото лице в
съдебното заседание тя е по-ниска от дневната тарифа, както и от
среднопретеглената (при отчитане на 16 часа дневна и 8 часа нощна тарифа в
денонощие) тарифа. С оглед на посоченото сумата от 2355.36 лева се дължи от Р.Б.
Дамянова по силата на сключения между нея и ответното дружество договор за
продажба на електроенергия. Предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание
на чл.78 от ГПК на ответното дружество трябва да бъдат присъдени направените от
него по делото съдебно – деловодни разноски в общ размер на 673.85 лева (в това
число 200 лева депозит за вещото лице и 473.85 лева адвокатско
възнаграждение – договорът за правна защита и съдействие е на лист 66 от делото;
направеното от
ищцата възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответното дружество е основателно; по делото са
проведени две съдебни заседания, като във второто от тях са извършени малко
процесуални действия; затова заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
936 лева (за което са представени доказателства с молбата от 11.11.2019 г. – на
лист 65 – 68 от делото) следва да бъде намалено до минималния размер съгласно
чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който е 394.88 лева, към който следва да бъде
прибавен 20 % ДДС, т.е. намалението е до сумата от 473.85 лева).
Водим от горното и на основание на
чл.124 ал.1 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.Б. Д. с ЕГН ********** *** срещу “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав
Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано
от ***, иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяването на недължимостта на сумата
от 2355.36 лева, представляваща дължима сума по издадена от ответника фактура
№**********/01.08.2019 г. с краен срок за плащане 12.08.2019 г. за изразходено
количество електроенергия за периода от 18.07.2017 г. до 17.07.2018 г. в размер
на 12624 киловатчаса за обект на адрес с. ***
ОСЪЖДА Р.Б. Дамянова с ЕГН ********** *** да заплати на “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ***, направените разноски по гр. дело №2919/2019 г. по описа на ДРС в размер на 673.85 лева (шестстотин седемдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: