№ 395
гр. Варна, 14.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500320 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК вр. чл. 129, ал.3 ГПК
и по чл. 66, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от А.Г. М., подадена чрез адв. Б., против
определение от 16.03.2022 г., постановено в открито съдебно заседание по
гр.д. № 249/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд в частите, с които: - е
оставено без уважение искането на жалбоподателката съдът да възстанови
срока за изпълнение на указанията, дадени й с разпореждане №
260415/30.11.2021 г., ищцата да насочи предявения от нея иск по чл. 109 ЗС
за премахване на части от сградата, построена от ответника „Блякстоун груп“
ООД в УПИ IV-377 в кв.101 по ПУП на гр.Балчик, срещу всички лица,
притежаващи вещни права върху поземления имот и върху самостоятелни
обекти в сградата; - е прекратено производството по предявения от нея срещу
„Блякстоун груп“ ООД иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да
преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищцата да
упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор
02508.84.419 и построените в него сгради с идентификатор 02508.84.419.1 и с
идентификатор 02508.84.419.2 по кадастралната карта на гр.Балчик, като
премахне части от „сезонна жилищна сграда с магазини“, изградена в УПИ
IV -377 кв.101 по ПУП на гр.Балчик, а именно – частта, отстояща на 2,59
1
метра от регулационната линия на североизточната граница от общо седемте
етажа на сградата, като сведе същата до три етажа с височина 10 метра.
Жалбоподателката е настоявала, че определението е неправилно –
незаконосъобразно, като е молила за отмяната му и за уважаване на молбата
за възстановяване на срока.
Въззиваемият „Блякстоун груп“ ООД, чрез адв. Д., е подал писмен
отговор на жалбата, с който е оспорил същата и по съображения за
правилността на обжалваното определение е молил за неговото
потвърждаване.
„ДЗИ – Общо застраховане“ АД не е подал отговор на жалбата.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК,
насочена е срещу подлежащи на обжалване съдебни актове по чл. 129, ал.3
ГПК и чл. 66, ал.2 от ГПК и изхожда от лице с правен интерес от обжалване
на неизгодното за него определение на окръжния съд, редовна и допустима е.
Жалбоподателката е ищец по гр.д. № 249/2020 г. по описа на Добричкия
окръжен съд, като тя е предявила срещу „Блякстоун груп“ ООД иск по чл. 109
от ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните действия, с
които й пречи да упражнява правото си на собственост върху посочения
поземлен имот, като премахне части от построената от него сграда в съседния
имот, изградени в противоречие със строителните правила и норми. Според
данните по делото, сградата е вече изградена от ответника, като част от
самостоятелните обекти в нея принадлежат на трети лица, включително и по
договори, сключени преди завеждане на иска. Предвид, че евентуалното
уважаване на иска би засегнало правата на тези трети лица, те са необходими
задължителни другари – ответници по иска по чл. 109 ЗС и ищецът следва да
насочи иска и срещу тях. В тази връзка с разпореждане № 260415/30.11.2021
г. окръжният съд е дал указания на ищцата, в двуседмичен срок от
съобщението, да насочи иска си по чл. 109 ЗС срещу всички лица,
притежаващи вещни права върху поземления имот и върху самостоятелни
обекти в сградата. Съобщението е връчено на ищцата чрез процесуалния й
представител адв. Б. на 20.12.2021 г. По молба от 04.01.2021 г. с определение
от 10.01.2022 г. съдът е продължил срока за изпълнение на указанията с още
2
един месец, считано от изтичане на първоначалния на 04.01.2022 г. Новият
срок е изтекъл на 04.02.2022 г., като нередовността на исковата молба не е
била поправена до изтичането му. Предвид, че съдът не дължи съобщаване на
новопродължения срок (страната има задължението сама да следи за него),
неоснователни са оплакванията в частната жалба от адв. Б. за възможността
продължаването да му бъде съобщено по електронната поща, както и тези за
получаване на преписа от определението от 10.01.2022 г. след изтичане на
продължения срок. Освен това, връчването на определението от 10.01.2022 г.
е по повод съобщаване на указания във връзка с искане по чл. 389 от ГПК, а
не за съобщаване на продължения срок. За прекратяване на производството
по иска по чл. 109 ЗС в случай на неизпълнение на указанията в срока, съдът
е предупредил ищцата с връчване на разпореждането от 30.11.2021 г. Затова и
при неизпълние на указанията в срока, на осн. чл. 129, ал.3 ГПК
производството по иска по чл. 109 ЗС е подлежало на прекратяване.
С молба от 11.02.2022 г., подадена чрез адв. Б., ищцата е поискала от
съда да възстанови срока за изпълнение на указанията по разпореждането от
30.11.2021 г. поради това, че продълженият срок е бил съобщен на адвоката
два дни преди изтичането му и поради отдалечеността им и по-бавното
уведомяване и предаване на съдебни книжа.
Според разпоредбата на чл. 64, ал.2 ГПК страната, която е пропуснала
установения от закона или определения от съда срок, може да поиска
неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Такива
обективни причини, настъпили през времетраенето на срока, който е
пропуснат например са природните стихии и бедствия, размирици,
внезапното тежко заболяване, злополука и др. Касае се за обстоятелства с
изключителен и изненадващ характер, които, поради това, че са настъпили в
течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме
дължимото действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и
непреодолимо, да не е краткотрайно, а да продължава през почти целия
период на срока и да бъде единствената причина за пропускането му. В
съдебната практика безпротиворечиво под "особени непредвидени
обстоятелства" се разбират такива факти от обективната действителност,
които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да
повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Необходимо е те
3
обективно да са лишили страната от възможността в срок да упражни
предоставеното й от закона процесуално право. В настоящия казус изобщо не
се е твърдяло и не е установено да са съществували причини по смисъла на
разпоредбата на чл. 64, ал.2 ГПК. Както бе посочено, страната сама следи за
продължения срок и късното узнаване за продължаването (два дни преди
изтичането му) не съставлява обстоятелство особено и непредвидено с
невъзможност за преодоляване. Не е такова обстоятелство и сочената
отдалеченост на кантората на адвоката (в г.София) от седалището на съда (в
гр.Добрич), при наличието на реална техническа възможност за
получаване на информация по делото. Освен това, срокът за поправяне на
нередовностите е изтичал на 04.02.2022 г., когато е съществувала за страната
обективна възможност да бъде поискано продължаване на срока за
изпълнение на указанията, а според чл. 64, ал. 3, изр. 2-ро ГПК не се
възстановява срок, ако е било възможно продължаването му. Предвид
изложеното, молбата за възстановяване на срока е неоснователна и подлежи
на отхвърляне.
С обжалваното определение (частта от него), окръжният съд е
постановил идентичен резултат, поради което то следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Апелативен съд - Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.03.2022 г., постановено в открито
съдебно заседание по гр.д. № 249/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд
в частите, с които: - е оставено без уважение искането на А.Г. М. съдът да
възстанови срока за изпълнение на указанията, дадени й с разпореждане №
260415/30.11.2021 г., ищцата да насочи предявения от нея иск по чл. 109 ЗС
за премахване на части от сградата, построена от ответника „Блякстоун груп“
ООД в УПИ IV-377 в кв.101 по ПУП на гр.Балчик, срещу всички лица,
притежаващи вещни права върху поземления имот и върху самостоятелни
обекти в сградата; - е прекратено производството по предявения от нея срещу
„Блякстоун груп“ ООД иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да
преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищцата да
упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор
4
02508.84.419 и построените в него сгради с идентификатор 02508.84.419.1 и с
идентификатор 02508.84.419.2 по кадастралната карта на гр.Балчик, като
премахне части от „сезонна жилищна сграда с магазини“, изградена в УПИ
IV -377 кв.101 по ПУП на гр.Балчик, а именно – частта, отстояща на 2,59
метра от регулационната линия на североизточната граница от общо седемте
етажа на сградата, като сведе същата до три етажа с височина 10 метра.
Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна касационна жалба и при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5