Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе,
17.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на единадесети
август две хиляди и двадесета година в
състав :
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при секретаря Мирослава Пенева.………………….….…………………………………
и в присъствието на прокурора………………………...…………………………………
Като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 996/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Северина
Иванова” ЕТ, представляван от С. Х. И. до Русенския Районен съд против наказателно
постановление № 492222/28.01.2020 г. на Началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, с която се от съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, редовно
призован изпраща представител, който
взема становище за неоснователност на жалбата.
Русенската
Районна прокуратура редовно призована,не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят
редовно призован не се явява и не взема
становище по жалбата. Вместо него се явява процесуален представител,който
я поддържа.
Съдът след преценка на
събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.11.2019 г., служители на
ТД на НАП гр. Варна посетили търговски обект – кафе-аперитив, стопанисван от
наказания търговец и находящ се в
гр.Русе ул. ”Искър” № 37. При проверката се установило, че дневния оборот съгласно
междинния отчет от ФП е в размер на 25 лв. Фактическата наличност в касата на
обекта е в размер на 117,53 лв., съгласно изготвен опис
на парични средства. Установило се също, че в паметта на ФУ не е отразявана
промяна на касовата наличност. При това положение се установила разлика между
фактическата наличност в касата и тази разчетена от фискалното устройство в размер на 92,53 лв. (плюс). Това нарушение не е довело
до неотразяване на приходи. Против
дружеството бил съставен АУАН от св.А.В.,
а въз основа на него административнонаказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление с което
наложил имуществена санкция на търговеца за нарушение по чл.185 ал.2 вр. ал.1
от ЗДДС в размер на 600 лв. за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства на МФ (Наредбата).
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от
събраните в хода на настоящото
производство доказателства.
Жалбата е допустима,
защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на
това.
Разгледана по същество е неоснователна.
В административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуални правила и правилно е
приложен материалният закон.
По делото няма спор,че наказаното дружество е осъществило
състава на административното нарушение
по чл.185 ал.2 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС). Разпоредбите на чл.118 ал.1 от ЗДДС и чл.33 ал.1 от Наредба № Н - 18/2006г. въвеждат задължение за търговците
извън случаите на продажба да отбелязват
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата ) на ФУ чрез операциите
„служебно въведени” или „служебно изведени” суми или да се отбележат промените
в книгата за дневни финансови отчети за
определената дата (в случая 13.11.2019г.) По делото няма спор между страните, че
при извършената проверка от актосъставителят е установена разлика между
фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер на 92,53 лв.
(плюс). В този смисъл и предвид
събраните по делото доказателства, съдържащи се в материалите по преписката – съдът
намира, че нарушението е правилно установено и безспорно доказано. Фактическата
обстановка не се оспорва от процесуалния представител на дружеството нито в
жалбата, нито в съдебно заседание.
От
разпита на счетоводителката на дружеството, св.Х. С. не се установява различна
фактическа обстановка. Декларацията от О. Б. Я. на л.21 от делото е ирелевантна
не само защото той е разпитван в качеството на свидетел по делото, а и защото
изявлението, че жалбоподателката не е уведомявана от него официално и не е
обяснявал, начина на работа с „новото“ фискално устройство по никакъв начин не
може да се интерпретира в нейна полза. Всъщност от декларацията се установява,
че то е въведено в експлоатация на 11.01.2019 г., т.е. десет месеца преди
проверката, което по преценка на съда е предостатъчно време за усвояване на
уменията за работа с него. Разликата в касовата и фискалната наличност не
предполага приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че наказанието действително следва да бъде
намалено към минимума. Това е така тъй като в случая са налице само смекчаващи
отговорността обстоятелства, основното от които е, че нарушението е извършено за
първи път, което е отразено и в самото наказателно постановление. Друго
съществено смекчаващо вината обстоятелство е и поведението на управляващата
дружеството към момента на проверката, като същото се е изразило в пълно съдействие
на проверката. Доколкото посочената санкционна норма определя граници на
наказанието за юридически лица от 500 лв. до 2 000 лв., очевидно тази
санкция е с относителен характер и в този смисъл установената сума е само един
от въпросите, които следва да се обсъдят от наказващия орган по силата на чл.27
ал.2 от ЗАНН.
По
тези съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, следва
да бъде потвърдено като обосновано и
законосъобразно и да се измени само в санкционната му част.
С
оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН ,съдът :
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 492222/28.01.2020 г., издадено от Началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна, с което на ЕТ „Северина Иванова“,
представлявано от С. Х. И. с ЕГН ********** е наложено наказание “имуществена
санкция” в размер на 600 лв.за нарушение по чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, като го намалява на 500 лв.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.
Районен
съдия :