№ 346
гр. С****, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110114287 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца „М***“ АД срещу ответника М. Д. М. обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК, по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1000 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски
кредит № М0000004** от 28.04.2021г., сумата от 226,61 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.05.2021г. до 20.04.2022г. и сумата от 70,57 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.05.2021г. до 01.06.2022г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41751/2022 г.по описа на
СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че на 28.04.2021 г. ответникът е кандидатствал за целеви
потребителски кредит при „М***“ АД и в резултат бил сключен Индивидуален договор за
Потребителски кредит под № М0000004**/28.04.2021 г. („договора“) между страните. Въз
основа на сключения договор на ответника била отпусната сумата в размер на 1000 лв.,
която му била предадена в брой на същата дата. Твърди, че кредитополучателят се задължил
да върне сумата, ведно с уговорената договорна лихва, като общият размер на плащанията
по договора бил 1226,61 лв. Сочи, че лихвеният процент по кредита бил 41%, а ГПР 49,51
%. Посочва, че договорът бил за срок от една година, като последната вноска по кредита
била с падеж 20.04.2022 г. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора,
с оглед на което претендира за установяване на вземанията по същия, за които е издадена
1
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41751/2022г. по описа на СРС, 145
състав, срещу дължимостта на които ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Претендира законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 01.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, чрез назначения му
особен представител, с който оспорва предявените искове. Оспорва между страните да е бил
сключван договор за кредит, както и да е получавал в брой или по банкова сметка
твърдяната от ищеца сума. Счита, че размерът на претендираната възнаградителна лихва е
силно завишен и прави възражение за прекомерност на същата. Моли за отхвърлянето на
предявените искове.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предяви са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК,
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал.
2 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор за
кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата, респ. усвояването на
кредита от кредитополучателя.
По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на
ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.
Установява се от приетия като доказателство по делото Договор за потребителкси
кредит № М0000004** от 28.04.2021г., че между ищеца „М***“ АД, в качеството му на
кредитор, и ответника М. Д. М., в качеството на кредитополучател, е бил сключен договор
за потребителски кредит за лични нужди, съгласно който страните са постигнали съгласие
кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 1000 лв. лева за срок от
12 месеца, който ще бъде погасяван на 12 броя месечни вноски съгласно погасителен план,
инкорпориран в договора, с дата на последната вноска – 20.04.2022г. Съгласно договора
общата стойност на плащанията се равнява на сумата от 1226,61 лв. при годишен процент на
разходите в размер на 49,51 % и годишен лихвен процент от 41,00 %. Съгласно представения
по делото погасителен план месечните погасителни вноски са дадени и във вариант, в който
във всяка от тях се включва част от обезщетението по чл. 18.2, т. 8 от договора, в който
случай е посочено, че общата стойност на плащанията по договора се равнява на сумата от
1286,61 лв.
2
Съгласно клаузата на чл. 18.2, т. 8 от договора кредитополучателят дължи на кредитора
обезщетение в размер на 60 лв. за причинените му вреди, вследствие неизпълнение на
задълженията му по чл. 18.2, а именно да заплаща вноските по кредита на определения
падеж и по уговорения в договора начин, да отговаря на телефонните обаждания на
кредитора, да го уведомява за наличие на обстоятелства, възпрепятстващи заплащането на
погасителна вноска, да го уведомява при промяна на адрес, телефонен номер или
месторабота, да спазва стриктно други условия, посочени в договора и приложенията към
него.
Съгласно чл. 8 от договора за потребителски кредит кредитът се усвоява еднократно и
в пълен размер, незабавно след сключване на договора, в брой или по банкова сметка на
потребителя.
Видно от чл. 9 от договора кредитът се олихвява с годишен лихвен процент от 41 %,
като лихвата се изчислява ежемесечно на база брой дни на месеца при 360 дни в годината и
не зависи от друг референтен лихвен процент и/или друг индекс.
Съгласно чл. 19.2 от договора, в случай че потребителят е допуснал просрочие на
дължима погасителна вноска, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата
просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на
ефективното изплащане на сумата.
По делото е представен подписан от ответника стандартен европейски формуляр,
съдържащ параметрите на сключения договор за потребителски кредит.
Установява се от приетия като доказателство по делото разходен касов ордер № 1714 от
28.04.2021г., че ищецът е предал на ответника на датата на подписване на договора сумата
от 1000 лв. на основание „усвоен к-т № М0000004**/28.04.2021г.“, като ордерът е подписан
от ответника и подписът му не е оспорен в производството.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за вземанията,
предмет на настоящото производство, непогасените задължения по процесния договор за
кредит са в размер на 1000 лв. – главница, 226,61 лв. – договорна лихва за периода от
20.05.2021г. до 20.04.2022г. и 70,57 лв. – лихва за забава за периода от 21.05.2021г. до
01.06.2022г., като няма извършени плащания по кредита от страна на кредитополучателя.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна
страна:
Предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ
факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
3
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява
потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния
договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби са императивни и за спазването им съдът следи служебно в производството по
искове за вземания, основани на договори за потребителски кредит.
Договорът за потребителски кредит е формален и реален, като законът изисква да бъде
сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в
настоящия случай е налице. Императивно изискване на закона е и съдържанието на договора
да бъде представено по ясен и разбираем начин, както и всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. При прегледа на представения договор за кредит и
се наблюдава и без нуждата от използване на специални знания, че договорът е представен в
еднакъв по вид и размер шрифт, който не е по-малък от 12, и е подписан на всяка страница
от кредитополучателя (подписът не е оспорен в производството), както и че в договора се
съдържат уговорки относно съществените му елементи.
По делото се установи, че главницата по договора в размер на 1000 лв. е предадена на
ответника-кредитополучател в брой в деня на подписване на договора за кредит –
28.04.2021г. съгласно представения разходен касов ордер от същата дата, който съдържа
подпис за кредитополучател като получил сумата на основание процесния договор за
кредит. Подписът не е оспорен в производството, поради което съдът приема, че посоченият
документ удостоверява получаване на отпуснатата в заем сума от ответника, с оглед на
което е неоснователно възражението в отговора на исковата молба, че ответникът не е
получил сумата по кредита.
При служебно извършена проверка за съответствие на договора с императивните
изисквания на ЗПК следва, че процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на
предвиденото чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 и 20 ЗПК. Посочени са датата и мястото на
сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът
на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният
процент на разходите, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на
кредита - брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането
им, срока на договора за кредит – доколкото в погасителния план е посочена крайна дата за
издължаване на последната вноска – 20.04.2022г., че са дължими 12 месечни вноски.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
4
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти.
Така поставените нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна на
уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не
променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в
договора. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за
посочване на методиката за определянето му. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в
договора е инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото
изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. В случая лихвата е с
фиксиран процент и не е необходимо да се посочва последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, което изискване е поставено само при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Независимо от това съдът намира, че не е спазено изискването за представяне на
уговорките, и по-специално на клаузите, установяващи ГПР и общата дължима сума по
кредита, по ясен и разбираем начин. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
в процесния договор за кредит не е посочен по ясен и еднозначен начин годишният процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Това е така, тъй като в договора е посочен единствено размера на ГПР в проценти
(49,51 %), без да може да се направи извод какви компоненти включва последния и какво е
взето предвид при формирането му, аргумент за което е и предвидената вариантност в
размера на дължимите вноски по погасителния план. В този смисъл е налице неяснота дали
при изчисляването му е включена предвиденото в договора (чл. 18.2, т. 8) обезщетение за
вреди, което представлява отчасти прикрита уговорка за неустойка за забава, уговорена в
противоречие с чл. 33 ЗПК, а в друга част – компенсаторна неустойка, която се кумулира с
другата предвидена в договора неустойка за забава, както и със законната лихва за забава в
противоречие с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗКП. От друга страна, като се вземе предвид, че
обезщетението по чл. 18.2, т. 8 е посочено като част от размера на всяка погасителна вноска,
т.е. е изначално определен при сключване на договора без оглед дали ще настъпят някои от
условията, при които същата е уговорена, и предвид начина на заплащането й (разсрочено и
на падежната дата на останалите плащания по договора) води до обоснована вероятност
същата да съставлява прикрита уговорка на допълнително възнаграждение, което се дължи
наред с основните плащания по договора. В този случай възниква и неяснота и дали ГПР не
е уговорено в противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, при което би
надхвърлило петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява самостоятелно основание за
прилагане на последиците на чл. 22 ГПК и води до недействителност на процесния договор
5
за кредит.
В резултат на възприетия извод за недействителност на договора ответникът дължи
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него – чл. 23
ЗПК.
С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства за извършване на каквито и
да било плащания по кредита, искът следва да се уважи за незаплатената чиста стойност на
кредита в размер на 1000 лв. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.08.2022г. до
окончателното изплащане на вземането. Като неоснователни следва да се отхвърлят
исковете за установяване на претендираните вземания за сумата от 226,61 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.05.2021г. до 20.04.2022г. и за сумата
от 70,57 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.05.2021г. до
01.06.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
41751/2022 г.по описа на СРС, 145 състав.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива е поискал
единствено ищецът, който е претендирал и доказал извършване на разноски за заповедното
производство в размер на 25,94 лв. – държавна такса и в размер на 360 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение съгласно вписването в представения договор за правна защита и
съдействие № 273 от 18.07.2022г. и разноски за исковото производство в размер на 25,95 лв.
– държавна такса и в размер на 515,66 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение
съгласно вписването в представения договор за правна защита и съдействие № 273-1 от
17.03.2023г., или общо разноски за заповедното производство в размер на 385,94 лв. и за
исковото производство в размер на 541,61 лв. Съразмерно на уважената част от исковете на
ищеца се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 297,52 лв. – за
заповедното производство и в размер на 417,53 лв. – за исковото производство, които следва
да му се присъдят.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, че М. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С****, ж.к. „Л****“, бл. 534, вх. „Б“, ет. 12, ап. 57 дължи на „М***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С****, ул. „Р***“ № 4, ет. 6, сумата от 1000 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № М0000004** от
28.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 01.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41751/2022г. по
описа на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2
ЗЗД за установяване на вземане в размер на сумата от 226,61 лв., представляваща
6
възнаградителна лихва за периода от 20.05.2021г. до 20.04.2022г. и иска по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане в размер на сумата от 70,57 лв.,
представляваща обезщетение за забава при плащане на главницата за периода от 21.05.2021г.
до 01.06.2022г.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С****, ж.к. „Л****“, бл.
534, вх. „Б“, ет. 12, ап. 57, да заплати на „М***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С****, ул. „Р***“ № 4, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 297,52
лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 417,53 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7