РЕШЕНИЕ № 47
гр. Кюстендил, 30.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №92/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.310, ал.1, т.6 ГПК, вр. с чл.146, ал.2 от СК и чл. 317 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
1413/20.01.2020г. от Д.К.Д., ЕГН:**********, чрез процесуалния си представител
– адв. К.П. ***, съдебен адрес:***, против решение №16 от 13.01.2020г.,
постановено по гр. д. № 2138/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
С първоинстанционния акт е осъден Д.К.Д., ЕГН ********** от с. *** да заплаща на М.Д.Д., ЕГН ********** от с. ***, Кюст. община, ул.“***“
№ ***, на осн. чл. 144 от СК месечна издръжка в размер на 100.00 /сто
лева/, считано от 23.10.2019 год. докато учи
в средно учебно заведение, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, платима до всяко 5-пето
число на всеки месец за текущия, като е отхвърлен искът в останалата му част до
пълния предявен размер.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, намирайки го за
неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила. Добавя, че не били обсъдени
всички представени по делото доказателства. Изтъква, че ищцата не била доказала, че не реализира
доходи и че няма свое имущество от което да се издържа. Не било доказано и че
ответникът, понастоящем жалбоподател, могъл да дава издръжка без особени
затруднения. Счита, че определеният размер на издръжка ще бъде значително
затруднение за него с оглед ниския му месечен доход. Сочи, че нетното му
възнаграждение за ноември 2019г. е в размер на 421,36 лв., поради което намира,
че изобщо не може да плаща издръжка. Добавя, че искът не бил доказан пред КРС.
Иска решението на Районен съд – Кюстендил изцяло да бъде отменен.
Въззиваемата М.Д.Д. е предявила отговор по въззивната жалба в законоустановения срок, чрез процесуалния си представител –
адв. Т. П.. Със същия се изразява твърдение, че жалбата е неоснователна.
Акцентира се, че ответникът е баща на въззиваемата, работел, имал имущество и
няма да е затруднение за него да плаща издръжка в размер на 100 лв. месечно.
Съгласно доказателствения материал тя била ученичка в последна година от
завършване на средното си образование и нямала имущество. Добавя се, че майка й
е починала и е настанена за отглеждане при брат си. Въззиваемата имала нужда от
облекло, учебни пособия. Иска се
постановяване на съдебен акт, с който да бъде потвърдено първоинстанционното
решение. Претендират се разноски.
Окръжен съд-Кюстендил след извършената на основание чл. 269 от ГПК служебна
проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, установи,
че Решение №16 от 13.01.2020г., постановено
по гр. д. №2138/2019г. по описа на KРС,
е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен съдебен състав в
правораздавателната му компетентност по редовно предявен от М.Д.Д. иск с правно основание чл. 144
от Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явява
процесуалния представител на въззиваемата – адв. П.. Същата иска потвърждаване
на първоинстанционния акт. Изтъква се липсата на писмен отговор в срока на
чл.131 от ГПК. Въззиваемата е навършила 18 години, но продължава да е ученичка,
а нейният баща има възможност да и заплаща издръжка. Искат се и разноски за
въззивната инстанция. Процесуалният представител на въззивника изпраща молба за
даване ход на делото и отмяна на акта на районния съд.
От
фактическа страна съдът намери следното:
Видно от Удостоверение за раждане №496658 М.Д.
е дъщеря на въззивника Д.Д.. Майка й – С. А.
е починала на ***г., съгласно удостоверение за наследници изх. №21 от
30.04.2018г. С решение №556 от 06.07.2018г., постановено по гр.д. №1011/2018г.
по описа на Районен съд – Кюстендил М.Д. е настанена в семейството на брат й –
Н. Д. *** за срок до завършване на средното й образование, но не по-късно от
навършване на 20-годишна възраст. С решение №852 от 10.12.2018г., постановено
по гр.д. №1888/2018г. по описа на КРС е изменен размера на месечната издръжка,
определена по гр.д. №861/2008г. по описа на КРС, от 50 лв. на 150 лв. месечно,
която Д.Д. да заплаща на М.Д. до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на плащането. Видно от удостоверение с изх. № 41/08.20.2019г. М.Д.
е редовна ученичка в ПГИМ „***”, гр.
Кюстендил в XII ”В” клас за учебната
2019/2020г. С искова молба вх. № 23188/23.10.2019г. е поискано осъждане на
ответника Д.Д. да заплаща месечна издръжка на М.Д. в размер на 200 лв. месечно.
Същата е уважена до размер издръжката 100 лв. месечно. По делото са представени
и писмени доказателства за размера на доходите на Н.Д., при когото е настанена М.Д.,
както и удостоверение за доказване на факта, че той има дете – К.Д.. Събрани са и данни за осигурителния доход на
въззивника от 01.11.2018г. до 30.11.2019г.
- справка за ТД на НАП София, според която той е по 688,00 лв. месечно,
с изключение на месеците януари и февруари 2019г., когато са съответно 0 лв. и 368 лв. разпитан пред КРС е Н. Д.,
който свидетелства, че М.Д. няма доходи и собствено имущество и е изцяло
зависима от него, тъй като е ученичка, а има нужда от около 300 лв. за издръжка
месечно.
От правна
страна съдът намери следното:
Въззивната жалба е неоснователна и съдът
ще потвърди първоинстанционното решение по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца,
ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особени затруднения. На първо място в производството по делото е
доказано безспорно, а и не се спори между страните, че М.Д. е дъщеря на Д.. Тя,
макар и пълнолетна, е ученика в редовна форма, за което е представено
неоспорено доказателство-удостоверението от ПГИМ „***” гр. Кюстендил. М.Д. не е
навършила 20–годишна възраст, т. е. отсъства отрицателна материалната
предпоставка за отхвърляне на иска. Съгласно представените доказателства от
страна на ищцата, разпитаният свидетел Н. Д. и липсата на ангажирани оборващи
доказателства за имущественото състояние на М.Д., то съдът намира, че
последната не разполага с доходи, нито с имущество, с което да се издържа сама.
Пред съда е поставена задачата да установи доколко нейният баща Д.Д. е в
състояние да й предоставя издръжка, тъй като нормата на чл. 144 от СК, не е
обвързана с текста на чл. 142, ал. 2 от СК, т. е. не следва че при присъждане
на издръжка тя следва да е не по-малко от ¼ от МРЗ. При това положение
издръжката се дължи само доколкото може да бъде изплащана от родителя, без това
да доведе до невъзможност да осигурява собствената си издръжка. Неоснователни
са оплакванията на въззивника за неосъществено доказване на иска от страна на
ищцата – налице са доказателства – устни и писмени, че същата няма и не
реализира доходи, още повече че по делото е безспорно, че М. Д. е редовна ученичка.
Доколкото
нуждата от издръжка по чл. 144 СК
не се предполага, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че се нуждае от
нея. В конкретния случай настоящият състав
подкрепя извода на първоинстанционния съд, който с оглед на ангажираните
доказателства е счел за доказана нуждата й от издръжка.
Правилно първоинстанционният съд е
анализирал обстоятелството, че не е налице "особено затруднение" от
страна на ответника да изплаща издръжка на пълнолетното си дете. В закона няма
легално определение за понятието "особени затруднения", но същността
му може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като
задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се.
Съответно следва да се преценява с оглед на материалните възможности на
родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко
рефлектират върху тези материални възможности. В Решение № 199 от 17.05.2011 г.
по гр. д. № 944/2010 г. на ІІІ г.о. постановено по чл.
290 от ГПК
е разяснено, че родителят може да дава издръжка без особени затруднения тогава,
когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за собственото си
пълнолетно дете. В ППВС № 5/70 г. на ВС е посочено принципното положение, че
възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя
от имуществото и от доходите на задълженото лице. Задължението за даване на
издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се настоява
за присъждане на такава във всички случаи, без да се съблюдават възможностите
на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот
понастоящем. От конкретните доказателства по делото се установява, че
въззивникът е в трудоспособна възраст и не се твърди обективно да не е в
състояние да полага труд. Съсобственик е с трите си дежа на имот, съвпадащ с
адреса на Н. Д. и М.Д. ***, както и на лек автомобил марка „***”, модел „***”,
за които както се сочи от районният съд не са бързо ликвидни, а разпореждането
с идеалната част от имота в с. *** не би било в интерес на М.Д., тъй като
същата живее там. Въззивникът обаче реализира трудови доходи, които през последните
6 месеца, считано от предявяване на исковата молба са в облагаем размер на 688
лв. – л. 53 от гр. д. №2138/2019г. по описа на КРС. При определяне на размера
на издръжката винаги се взема предвид доходите в техния брутен размер и не се
отчитат удръжките върху тях. Линията на
бедност за 2020г., съгласно Постановление № 275 на МС от 1.11.2019 г. за определяне на размера на линията на
бедност за страната за 2020 г. е в размер на 363 лв. Отделно, с Постановление №305 от 19.122017г. за определяне на нов
месечен размер гарантирания минимален доход,
такъв определен в размер на 75 лв. месечно. Той е такъв и понастоящем.
Наред с това, според данни на Националния статистически институт за месец
октомври 2019г. сумата, необходима за издръжка на едно лице месечно е 618, 15
лв. В този аспект и сравнено с получаваните от него доходи, то за въззивника е
налице възможност да изплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря М.Д. в размера,
определен от КРС – 100 лв. По делото няма данни Д. да плаща издръжка на друг
низходящ. Отделно от посоченото, издръжката която един родител следва да
осигурява на низходящите си е и морално задължение, което не бива да бъде
пренебрегвано за сметка на собствената си издръжка. При постановяване на акта
си, съдът отчита и обстоятелството, че братът на въззиваемата – Н. Д., по
силата на чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца, получава от Дирекция „Социално
подпомагане” – Кюстендил месечна помощ за отглеждане на М.Д. в размер на 40 лв.
Последното се подкрепя от писмо от А”СП”, изх. №1010-4-11-00-2250771 – л. 43
от гр. д. №2138/2019г. по описа
на КРС. Неоснователни са оплакванията на въззивника,
че, от една страна, ищцата не е доказала иска си, а, от друга – че въззивникът
няма никаква възможност да плаща издръжка с оглед на всичко изложено и фактите
по делото. Отделно от това в производството не беше оборено нито едно от
твърденията на ищцата, както липсваха и контрааргументи същата да има месечни
доходи, позволяващи да се издържа сама. В този аспект съдът кредитира изцяло
като правдиви, логични и достоверни показанията на брата на въззиваемата – Н. Д.,
разпитан пред КРС.
На тази база, настоящият състав на Окръжен съд – Кюстендил ще потвърди решение №16 от 13.01.2020г., постановено по гр. д. № 2138/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78 от ГПК, представеното пълномощно, видно от което на процесуалния
представител на въззиваемата е платено възнаграждение в размер на 200 лв., и
направеното искане за присъждане на разноски в отговора на въззивната жалба, а
също и в откритото съдебно заседание, то съдът ще осъди Д. да плати на М.Д.
сума в размер на 200 лв. за платеното адвокатско възнаграждение.
По обжалваемостта:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1
от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съставът на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №16 от 13.01.2020г., постановено по гр. д. № 2138/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН:**********,***,
да плати на М.Д.Д., ЕГН:**********,***, сума в размер на 200 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.