Присъда по дело №357/2018 на Районен съд - Троян

 

 

                                        П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                       

                                                          № 8

                                       гр. Троян, 10.04.2019 година

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на десети април, две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА РАДЕВА,

Съдебни заседатели: 1. И.Х. и

2. И.З.

                                 

 

Съдебен секретар: Кремена Раева,

Прокурор: Владимир Зъзрев,

разгледа докладваното от съдията РАДЕВА

наказателно общ характер дело № 357 от 2018 година по описа на Троянски районен съд.

Въз основа на доказателствата по делото и Закона

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Е.В.У. - роден на *** ***, обл. Ловешка, ул. „Васил Левски” № 76, български гражданин, със средно образование, женен, не работи, пенсионер, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 26.10.2017 г. около 17:15 часа в гр. Троян на ул. „Васил Левски”, кръстовището при моста за завод „Елпром”, в посока на движение от гр. Ловеч към центъра на гр. Троян, при навлизане в зона от пътя с изградена на него пешеходна пътека, обозначена с вертикална и хоризонтална маркировка и надлъжна видимост над 80 метра, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „ВАЗ 21061” с регистрационен номер ***, собственост на В.Е.У. от гр. София, с несъобразена с характера на пътя, водещ до навлизане в кръстовище и изградената на него пътна инфраструктура, както и с интензивността на движението по него, скорост от 39 км/час, която да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие, включително и при появата на стъпили на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, които следва да пропусне, предизвикал по непредпазливост пътно транспортно произшествие с движещия се от ляво на дясно по пешеходната пътека, гледано от посока на движение на автомобила, пешеходец К.И.С. ***, вследствие на което и от последващия удар в него му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на шийката на дясната бедрена кост, травматично счупване на десния ацетабулум (костното гнездо в таза за главичката на бедрената кост), както и счупване на долното рамо на дясната срамна кост, обуславяща трайно затруднение движенията на десния крак за около една година, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 6 във вр. с буква „а”, алт. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, изречение 1, пр. 5, във вр. с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на 1 (ЕДНА) ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание на подсъдимия Е.В.У., с така установената самоличност, за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 (ТРИ) ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия Е.В.У. ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ц.В.А. от Адвокатска колегия гр. Ловеч, ЕГН: **********, сумата 500,00 лв. (Петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА подсъдимия Е.В.У. ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 497,49 лв. (Четиристотин и деветдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки) - разноски по делото.

ОСЪЖДА подсъдимия Е.В.У. ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по Бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Троян сумата 408,49 лв. (Четиристотин и осем лева и четиридесет и девет стотинки)) - разноски по делото.

          ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                          2.

 

                                        МОТИВИ към Присъда № 8

по НОХ дело № 357/2018г.

 

Подсъдимият Е.В.У. ***, е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6 във вр. с буква „а”, алт. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, изречение 1, пр. 5, във вр. с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на 26.10.2017 г. около 17:15 часа в гр. Троян на ул. „Васил Левски”, кръстовището при моста за завод „Елпром”, с посока на движение от гр. Ловеч към центъра на гр. Троян, при навлизане в зона от пътя с изградена на него пешеходна пътека, обозначена с вертикална и хоризонтална маркировка и надлъжна видимост над 80 метра, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „ВАЗ 21061” с регистрационен номер ***, собственост на В.Е.У. от гр. София, с несъобразена с характера на пътя, водещ до навлизане в кръстовище и изградената на него пътна инфраструктура, както и с интензивността на движението по него, скорост от 39 км/час, която да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие, включително и при появата на стъпили на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, които следва да пропусне, предизвикал по непредпазливост пътно транспортно произшествие с движещия се от ляво на дясно по пешеходната пътека, гледано от посока на движение на автомобила, пешеходец К.И.С. ***, вследствие на което и от последващия удар в него му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на шийката на дясната бедрена кост, травматично счупване на десния ацетабулум (костното гнездо в таза за главичката на бедрената кост), както и счупване на долното рамо на дясната срамна кост, обуславяща трайно затруднение движенията на десния крак за около една година. По повод престъплението е проведено досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначени са експертизи, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.

С Разпореждане № 222 от 18.09.2018г. съдията-докладчик по делото е внесъл делото за разглеждане в открито разпоредително заседание.

В проведеното разпоредително заседание на 24.10.2018г. подсъдимият Е.В.У. се явява лично и с упълномощеният защитник - адвокат Д.И. ***.

По повод направено искане от пострадалия К.И.С., съдът е констатуирал същият в качеството на частен обвинител в процеса с повереник адвокат Ц.А. ***. В разпоредителното заседание страните по делото са изразили становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно липсата на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. Съдът се е произнесъл с определение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и по повод направено искане от подсъдимия и неговият защитник е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като е разпоредил призоваването на лицата, посочени в приложението на обвинителния акт.

За Районна прокуратура гр. Троян, в същинското съдебно заседание, се явява прокурор Владимир Зъзрев, който поддържа обвинението срещу подсъдимият така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства, обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което моли съдът да постанови присъда, с която признае подсъдимият У. за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от 3 години. Аргументи за горното прокурор Зъзрев е изложил подробно в своята пледоария.

Повереникът на частния обвинител К.И.С. – адвокат Ц.А. също счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, като е изложил подробни аргументи в този смисъл.

Подсъдимият Е.В.У. дава обяснения, като заявява, че произшествието не е настъпило на пешеходната пътека, а извън нея, както и че пострадалият е излязъл пред автомобила и той не е имал възможност да предотврати удара. Защитникът на подсъдимия – адвокат Д.И. счита, че пострадалият К.И.С., в качеството си на пешеходец и участник в движението, е нарушил правилата, които му вменява ЗДвП и е съпричинил настъпилия вредоносен резултат, както и че ПТП не е настъпило на пешеходна пътека. Подробни аргументи за горното адвокат И. е изложил в своята пледоария.

От обясненията на подсъдимия Е.В.У., от показанията на разпитаните свидетели К.И.С., Р.П.М., С.И.У., Н.К.К., Т.П.С., М.И. М., М.В.С. и И.Д.А., от заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-медицински и съдебно-автотехническа експертизи и от приложените по делото писмени доказателства, съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Е.В.У. *** и е пенсионер. Същият ползвал лек автомобил „ВАЗ 21061” с рег. № ***, собственост на сина му В.Е.У.. Подсъдимият притежава Свидетелство за управление на МПС с категории „В" и"АМ" № *********, валидно до 09.03.2020 година. У. има констатирани нарушения и наложени наказания по ЗДвП, последното от които е от 2013 година.

На 26.10.2017г. около 17.00 часа, подсъдимият Е.В.У. управлявал посоченият по-горе лек автомобил, като се движел по ул. „Васил Левски“ в гр. Троян, с посока на движение от гр. Ловеч към центъра на града. Заедно с подсъдимият, в автомобила била и неговата съпруга – свидетелката С.У., която се возела на предната дясна седалка. Подсъдимият имал намерение да премине през кръстовището на моста за фирма „Елпром“ гр. Троян, да се престрои за завиване наляво по ул. „П. Р. Славейков“.

Частният обвинител К.И.С. се намирал на тротоара на кръстовищното съоръжение от ляво на посоката на движение на подсъдимия У., като пешеходец. С. се огледал за приближаващи автомобили и видял единствено автомобила, управляван от подсъдимия да се движи към него, но същият бил на разстояние около 50 - 60 метра от кръстовището, в близост до аптека „Марешки“ на ул. „Васил Левски“. Свидетелят С. преценил, че може да премине безпрепятствено по пешеходната пътека изградената на пътното платно на ул. „Васил Левски“, към десният тротоар, гледано посока центъра на града. Свидетелят С. пресичал по пешеходната пътека и когато бил на разстояние около един метър от тротоара, бил ударен от дясно от лекия автомобил, управляван от подсъдимия У., с предната му част, вследствие което свидетелят С. се плъзнал по предния капак на автомобила, ударил с тялото си предното панорамно стъкло на автомобила и го счупил, след което бил изхвърлен пред автомобила посока центъра на около 2 метра от предната броня на автомобила.

Около 17.15 часа в РУ гр. Троян за настъпилото произшествие бил получен сигнал, като на мястото на същото веднага бил изпратен мл. автоконтрольор Н.К. и полицай С.Д., които запазили същото до пристигане на дежурната оперативна група. По същото време на мястото пристигнал и екип на ФСМП гр. Троян, който отвел пострадалия К.И.С. *** за оказване на медицинска помощ.

На подсъдимият Е.У. била извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с № ARSM 008 за наличие на алкохол в издишания въздух, като резултатът от проверката бил отрицателен /0.00 %/.

В хода на досъдебното производство по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни с вещо лице д-р М.А.Г.. От изготвеното и поддържано от вещото лице заключение се установява, че в резултат на настъпилото на 26.10.2018г. ПТП на К.И.С. са причинени следните увреждания: травматично счупване на шийката на дясната бедрена кост, травматично счупване на десния ацетабулум /костното гнездо в таза на главичката на бедрената кост/, както и счупване на долното рамо на дясната срамна кост. Вещото лице е отразило, че на 27.10.2018г. е извършено оперативно наместване на бедрената кост с поставяне на метална остеосинтеза на десния ацетабулум. В заключението е посочено, че тази повреда обуславя затруднение движенията на десния крак на К.И.С. за около една година с оглед възраста на пострадалия и при правилен оздравителен процес. В наличната медицинска документация не са установени данни за разстройство на здравето, временно опасно за живота на С. или за постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота му. Вещото лице  д-р Г. счита, че не се очакват трайни последици от причинената на пострадалия телесна повреда, както и че в документацията няма данни за проникване в гръдната, коремната или черепната кухини. Повредата е причинена от падане настрани върху дясната част на тялото на пострадалия и притискане на бедрената кост от тежестта на тялото или директен удар в областта на дясната половина на таза.

 В хода на досъдебното производство по делото е назначена още една съдебно-медицинска експертиза по писмени данни с вещо лице д-р М.А.Г.. От изготвеното след преглед от лекар - офталмолог и поддържано от вещото лице заключение се установява, че при подсъдимият Е.В.У. е налице намаление на зрението на двете очи, повече на лявото с установена от преди около две години макулна дегенерация на лявото око. В заключението е отразено, че зрителната острота на дясното око на У. е 0,4, а на лявото око – 0,09, като не подлежи на корекция с диоптрични очила. Отразено е също, че от прегледа на очите е установено хомогенно нуклеарно потътняване, стъкловидното тяло просветлява слабо. С оглед на установените изменения на двете очи са налице данни за силно намалено зрение на дясното око и практическа слепота на лявото око на подсъдимия от настъпили дегенеративни промени, поради което управлението на МПС от подсъдимият Е.В.У. е забранено.

В хода на съдебното следствие съдът допусна съдебно-офталмологична експертиза с вещо лице д-р И.Ц.Б. – лекар-офталмолог. От изготвеното заключение, след преглед на подсъдимия и представени от него медицински документи, се установява, че предвид трайните необратими промени в очните дъна на двете очи на Е.В.У., към дата 12.06.2018г., когато У. е прегледан от д-р П., е бил с намалено двустранно зрение, а именно практическа слепота в ляво око и намалено зрение в дясно око с пълна липса на централно зрение в лявото око и нарушена такава в дясното око. Вещото лице е отразило в заключението, че зрението на подсъдимия към дата 26.10.2017г. е било почти идентично с гореописаното, тъй като и катарактата и макулната дегенерация са бавно прогресиращи заболявания. Д-р Б. е приела, че Е.В.У. не отговаря на минималните зрителни изисквания за правоуправление на МПС поради двуочно намалена зрителна острота.

В хода на досъдебното производство по делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. Д.М.Д.. В хода на съдебното следствие съдът е допуснал и допълнителна експертиза със същото вещо лице. От изготвените и поддържани от вещото лице заключения се установява, че произшествието е настъпило около 17.15 часа на 26.10.2017г. в гр. Троян, на ул. „Васил Левски“, при кръстовището за фирма „Елпром“, при сух асфалт, ясно слънчево време и надлъжна видимост над 80 метра. На мястото на ПТП пътното платно е двупосочно с три ленти по посока към центъра на града от дясно на ляво, както следва: - една лента за посока центъра на града, една лента за наляво към мост за „Елпром“ и една лента в противоположна посока към гр. Ловеч. Маркировката между лентите е двойна непрекъсната. Широчината на платното за движение е общо 11.30 метра, като участъкът от пътя на мястото на ПТП е прав. След края на платното отдясно има тротоар, отляво е обособен пътен остров /посока център, което е и посоката на огледа/, а на самото пътно платно означена и изпълнена в бяло, съобразно законовите изисквания, има безспорно видима пешеходна пътека. Режимът на движение към мястото на ПТП е при максимално разрешена скорост от 50 км/час, като от  техническа гледна точка, условията за движение към момента и мястото на ПТП са добри и нямат пряка връзка с неговото настъпване. Вещото лице е изчислило, че  лекият автомобил ВАЗ, управляван от подсъдимия Е.У., се е движил посока гр. Пловдив със скорост около 40 км/час, като водачът е бил заел средната лента,   отредена за завиване наляво, според данните по делото. В същия момент пострадалият К.С., намиращ се на тротоарната площ пред пешеходната пътека, е започнал пресичането й от ляво на дясно по посока на огледа. Въпреки, че подсъдимият У. е задействал аварийно спирачната система на автомобила в опит да избегне съприкосновение с пешеходеца когато е забелязал същия да пресича пътното платно, е последвал удар в него с предната част на автомобила, вследствие на което пешеходецът е изхвърлен на разстояние около 2 метра от предната броня на автомобила на пътното платно. В протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, приложени по досъдебното производство по делото, са налични, фиксирани и отразени  спирачни следи с дължина 4,4 метра, местоположението на процесния автомобил и мястото, където е паднал пешеходеца след удара. Описани и фотографирани са счупванията и побитостите в предната част вдясно на участвалия в произшествието автомобил марка ВАЗ, включително върху предната дясна част на предното стъкло, което показва мястото на достигане на тялото на пострадалия след удара, преди падането му на платното за движение. Изчислената по автотехническата експертиза скорост на движение на лекият автомобил,  управляван от У., към момента на удара е 39 км/час. Тялото на пострадалия е установено на 2 метра пред предната броня на автомобила. Въз основа на така посочените обективни данни вещото лице е изчислило, че мястото на съприкосновението /удара/ между автомобила и тялото на пешеходеца е на 3,3 метра след ОР /ориентир светофарна уредба/ по дължина по посока центъра на гр. Троян, в коридор от 4 до 4,4 метра по ширина вляво, на описаната по-горе пешеходна пътека. При посочената скорост на движение на автомобила и състояние на пътното платно, необходимото разстояние за пълното му спиране е 28 метра. Установено е, че в момента, когато пешеходецът е предприел действия по преминаване по пешеходната пътека – когато е стъпил от тротоара на платното, лекият автомобил, управляван от подсъдимия У., е бил на отстояние от него 55 метра, което разстояние е достатъчно голямо пешеходеца да бъде възприет от водача на автомобила и да бъдат предприети действия за спиране и предотвратяване на пътнотранспортното произшествие чрез навременно задействане на спирачките. Вещото лице е категорично, че ударът между автомобила и пешеходеца – свидетеля К.И.С., е настъпил върху маркираната с бяла боя пешеходна пътека. В съдебна зала инж. Д. заяви, че към момента на огледа на място е имало метални ограждения на десния тротоар от двете страни на пешеходната пътека, гледано посока центъра на града. Тези метални ограждения ясно се виждат и на наличните снимки от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие, а именно снимки с № 1, 2, 9 и 12.

От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка, от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, заключенията по допуснатите експертизи и от приложените по делото писмени доказателства, настоящата инстанция приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимият Е.В.У. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 6 във вр. с буква „а”, алт. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, изречение 1, пр. 5, във вр. с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, за което е предаден на съд и за което съдът го е признал за виновен и наказал.

От обективна страна подсъдимият Е.В.У. на 26.10.2017г. около 17:15 часа в гр. Троян на ул. „Васил Левски”, кръстовището при моста за завод „Елпром”, с посока на движение от гр. Ловеч към центъра на гр. Троян, при навлизане в зона от пътя с изградена на него пешеходна пътека, обозначена с вертикална и хоризонтална маркировка и надлъжна видимост над 80 метра, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „ВАЗ 21061” с регистрационен номер ***, собственост на В.Е.У. от гр. София, с несъобразена с характера на пътя, водещ до навлизане в кръстовище и изградената на него пътна инфраструктура, както и с интензивността на движението по него, скорост от 39 км/час, която да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие, включително и при появата на стъпили на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, които следва да пропусне, предизвикал пътнотранспортно произшествие с движещия се от ляво на дясно по пешеходната пътека, гледано от посока на движение на автомобила, пешеходец К.И.С. ***, вследствие на което и от последващия удар в него му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на шийката на дясната бедрена кост, травматично счупване на десния ацетабулум (костното гнездо в таза за главичката на бедрената кост), както и счупване на долното рамо на дясната срамна кост, обуславяща трайно затруднение движенията на десния крак за около една година. Горното се потвърждава както частично от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели К.И.С., Р.П.М., С.И.У., Н.К.К., Т.П.С., М.И. М., М.В.С. и И.Д.А., заключенията на вещите лица по допуснатите и реализирани съдебно-медицински и съдебно-автотехнически експертизи и от приложените по делото доказателства, които напълно кореспондират помежду си, поради което съдът приема за доказани фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доказани са всички елементи от фактическия състав на престъплението чл. 343, ал. 3, пр. 6 във вр. с буква „а”, алт. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, изречение 1, пр. 5, във вр. с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и съдът счита, че деянието, извършено от подсъдимия Е.В.У. правилно е квалифицирано като престъпление по посочения по-горе законов текст. Безспорно е установено авторството на подсъдимия в извършване на престъплението. Несъмнено същият е причинил ПТП, като на посочените в диспозитива на обвинението дата, място и време, с управляваният от него лек автомобил „ВАЗ 21061” с рег. № ***, е ударил пострадалия К.И.С. и му е причинил телесни увреждания, представляващи средна телесна повреда по смисъла на закона. Както характера на телесната увреда, така и причините за настъпването на ПТП са установени по несъмнен начин със събраните по делото доказателства. Безспорно е, че на 26.10.2017г., при настъпване на произшествието, подсъдимият У. е имал качеството на водач, съгласно §6, т. 25 от ДР на ЗДвП, което го прави годен субект на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 6 във вр. с буква „а”, алт. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, изречение 1, пр. 5, във вр. с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Несъмнено подсъдимият Е.В.У. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при приближаването си на пешеходна пътека не е пропуснал преминаващият по пешеходната пътека К.И.С.. Подсъдимият не е съобразил скоростта на движение на автомобила, изчислена от заключението по автотехническата експертиза на 39 км/час, с характера на пътя, водещ до навлизане в кръстовище и изградената на него пътна инфраструктура, както и с интензивността на движението по него, която скорост да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие, включително и при появата на стъпил на пешеходната пътека или преминаващ по нея пешеходец, който следва да пропусне. Установи се, че асфалта е бил сух, времето е било светло и ясно, участъка от пътя е прав, поради което съдът приема, че не е имало други допринесли за настъпване на ПТП обстоятелства, освен поведението на подсъдимия. Действително подсъдимият се е движил със скорост 39 км/час, която е в рамките на максимално разрешената за контретния пътен участък, но не е реагирал навреме, въпреки наличието на видимост, за да предотврати настъпването на ПТП. Видно от автотехническата експертиза, причината за настъпване на ПТП е ненавременната реакция на водача на лекия автомобил, като късното задействане на спирачната система не му е позволило да спре при създалата се ситуация. В момента, в който пешеходецът – пострадалия К.И.С., е предприел пресичането на пътното платно по пешеходната пътека, лекият автомобил, управляван от подсъдимия, се е намирал на разстояние около 55 метра, което безспорно налага извода, че водачът е имал видимост и автомобилът е могъл да спре и да предотврати настъпването на ПТП, при посочените условия и скорост на движение, в случай, че подсъдимият е задействал навреме спирачките. Опасната зона в конкретният случай, при установената скорост на движение на автомобила, е изчислена от вещото лице инж. Д. на 28 метра, което означава, че пострадалият С. не е попадал в тази опасна зона. Установената спирачна следа е с дължина 4.4 метра, от което следва, че подсъдимият У. е възприел пешеходеца в последния момент преди настъпване на удара, което му е попречило да спре и предотврати настъпване на произшествието. В обясненията си Е.В.У. заяви, че след като се е престроил в лентата за завиване наляво, е имало насрещно движещи се автомобили, като след разминаване с последния такъв автомобил и след преминаване на пешеходната пътека, извън нея, се е появил пешеходец на около 10 метра пред автомобила на подсъдимия, той е предприел аварийно спиране, но въпреки това е настъпил удара. Тази фактическа обстановка описва и свидетелката С.У., която е съпруга на подсъдимия и е била заедно с него в автомобила, на предната дясна седалка. Съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката С.У., досежно така заявеното, тъй като така описаната от тях фактическа обстановка се опровергава от останалите събрани по делото доказателства и вероятно представлява защитна теза, целяща оневиняване на подсъдимия или поне налагане на извода за съпричиняване и съвина от страна на пострадалия. На първо място пострадалият К.И.С., разпитан в качеството си на свидетел по делото, заяви, че преди да стъпи на пешеходната пътека е погледнал дали има приближаващи автомобили и в двете посоки. Заяви, че не е имало други автомобили, освен лекият автомобил, управляван от подсъдимия, който е бил на около 50-60 метра от пешеходната пътека, пред аптека „Марешки“. Свидетелят С. заяви, че е предприел пресичане на пътното платно по пешеходната пътека и когато е бил на около 1 метър разстояние от десния тротоар, е бил ударен от автомобила. Свидетелят С. е категоричен, че в другата посока не е имало автомобили и е пресичал по пешеходната пътека, тъй като от двете страни на същата, на тротоара към който се е предвижвал, е имало метални ограждения, които пречат да се премине. Освен това всички изводи на вещото лице, отразени в заключението по автотехническата експертиза, налагат извода, че ударът е настъпил върху пешеходната пътека и причината за това е била ненавременната реакция за предприемане на спиране от страна на подсъдимия У.. Вещото лице е измерило широчината на пътното платно на 11.30 метра. Мястото на удара е върху маркировката, поставена между дясната и средната лента за движение, върху маркираната с бяла боя пешеходна пътека, което е визуализирано върху двете скици, приложени към заключението и към протокола за оглед на ПТП. Мястото на удара е определено от вещото лице инж. Д. на база положението на тялото на пострадалия след настъпване на ПТП и скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия. На посочените скици е отразен и спирачния път на автомобила, който е с дължина 4.4 метра и започва от пешеходната пътека. По този начин се оборва заявеното от подсъдимия и свидетелката У., че чак след преминаване на пешеходната пътека, те са видяли пострадалия.

Защитникът на подсъдимия – адвокат И. в своята пледоария, изложи аргументи, че пешеходецът също е участник в движението и като такъв има вменени от закона задължения – чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП и след като е видял приближаващия автомобил не е следвало да предприема пресичане на пътното платно. Съдът е съгласен с това, че правото на пешеходеца не е абсолютно и безусловно право и той, в качеството си на участник в движението, следва да изпълнява вменените му от закона задължения. В конкретния случай съдът счита, че свидетелят К.И.С. е съобразил своето поведение с разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, като преди да предприеме пресичане на пътното платно по пешеходната пътека се е огледал, съобразил се е с приближаващия автомобил, като предвид голямото отстояние на същия – около 50-60 метра е преценил, че може да пресече безпрепятствено. Няма данни по делото, че свидетелят С. е удължил ненужно пътя и времето на пресичане, няма данни да е навлязъл внезапно на платното за движение или да е пресичал при ограничена видимост. Предвид това и предвид изложеното по-горе съдът счита, че противоправното поведение не е на пешеходеца К.И.С., а на водача на МПС – подсъдимия Е.В.У.. Именно подсъдимият У. е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Адвокат И. възразява, че след като пешеходецът се е намирал на тротоара /острова на кръстовището/ за подсъдимият, в качеството му на водач на МПС, няма налице възникнала опасност, с която да е длъжен да се съобрази. Действително, преди да предприеме пресичане на пътното платно, свидетелят К.И.С. се е намирал на тротоара /острова/, от където е стъпил на пешеходната пътека движейки се към отсрещния тротоар. Несъмнено при приближаването на управляваният от подсъдимия автомобил към пешеходната пътека, на нея е имало пешеходец – свидетеля С. и подсъдимият е следвало да намали скоростта, респ. да спре, за да го пропусне, което обаче не е сторил. Това задължение за подсъдимия е възникнало когато вече К.И.С. е стъпил на пешеходната пътека и Е.В.У. е имал както видимост, така и време, за да спре и да избегне удара, в случай, че беше задействал навреме спирачките на автомобила.

От двете заключения по допуснатите и реализирани съдебно-медицински експертизи с вещи лица д-р М.Г. и д-р И.Б., както и от приложения на л. 74 от досъдебното производство по делото Амбулаторен лист от дата 12.06.2018г., се установява, че подсъдимият Е.В.У. е бил със силно влошено зрение към датата на настъпване на ПТП – 26.10.2017 година. Заключенията и на двете вещи лица са идентични и от същите се установява, че при подсъдимия е налице силно намалено зрение на дясното око и практическа слепота на лявото око от настъпили дегенеративни промени. Предвид това Е.В.У. не отговаря на минималните зрителни изисквания за правоуправление на МПС поради двуочно намалена зрителна острота. Съдът счита, че това установено влошено зрение на подсъдимия е една от причините за ненавременната реакция на същия да спре и да предотврати настъпването на ПТП. У. е бил без очила, като заявява, че е видял пешеходеца едва на около 10 метра разстояние от автомобила. Друга причина за ненавременната реакция е и възрастта на подсъдимия, който към датата на произшествието е бил на почти 88 години.

Доказани по несъмнен начин са и причинените в резултат на настъпилото ПТП телесни увреждания на частния обвинител К.И.С.. Видно от заключението по съдебно-медицинската експертиза, на С. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на шийката на дясната бедрена кост, травматично счупване на десния ацетабулум (костното гнездо в таза за главичката на бедрената кост), както и счупване на долното рамо на дясната срамна кост, обуславяща трайно затруднение движенията на десния крак за около една година.

Предвид изложеното съдът счита, че са доказани всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 6 във вр. с буква „а”, алт. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, изречение 1, пр. 5, във вр. с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП от обективна страна.

Съдът намира, че престъплението е извършено от подсъдимия Е.В.У. освен от обективна и от субективна страна, тъй като деянието е извършено по непредпазливост, под форма на небрежност, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Характерно за небрежността е отрицателното отношение на дееца към общественоопасните последици, т.е. у същият липсва конкретна представа относно тяхното възможно настъпване, което обаче не означава, че липсва въобще ориентация относно положението, при което той действа. Напротив у дееца съществува представа, че са възможни вредни последици от деянието му. Подсъдимият обаче е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици и е могъл да ги предотврати, в случай, че се бе съобразил с правилата за движение по пътищата, регламентирани по-конкретно в разпоредбите на чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и със своето силно влошено зрение и възраст.

С оглед изложеното съдът е постановил присъда, с която е признал подсъдимия Е.В.У. за виновен да е извършил престъплението, за което е предаден на съд.

При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия. Последният е съдействал както на съда, така и на органите на досъдебното производство по делото за установяване на обективната истина. Подсъдимият Е.В.У. не е осъждан, възрастен човек е, пенсионер.  Съдът счита, че са налице изцяло смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което е определил минималното предвидено в разпоредбата на чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК наказание, а именно една година лишаване от свобода. Предвид личността на подсъдимия и чистото му съдебно минало, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и е постановил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Съдът не е налагал на подсъдимия наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от право да управлява МПС, тъй като по делото са налице доказателства, че свидетелството за управление на МПС на подсъдимия е отнето и предвид обстоятелството, че У. не отговаря на минималните зрителни изисквания за правоуправление на МПС поради двуочно намалена зрителна острота, същото няма да му бъде върнато. Съдът счита, че с така наложеното на подсъдимия наказание биха се изпълнили задачите и целите, които поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита същият към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно както спрямо осъдения, така и към другите членове на обществото.

С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК с постановената присъда съдът е осъдил подсъдимия Е.В.У. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 497.49 лева, направени разноски по досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Троян да заплати сумата 408.49 лева – разноски по съдебното производство.

С постановената присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати на адвокат Ц.А., в качеството му на повереник на частния обвинител К.И.С., сумата 500.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

            Водим от горното и на основание чл. 301 във вр. чл. 303 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 10.04.2019 година.         

 

                                                                       

                                                                        Районен съдия:

           

МОТИВИ към Присъда № 8

по НОХ дело № 357/2018г.

 

Подсъдимият Е.В.У. ***, е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6 във вр. с буква „а”, алт. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, изречение 1, пр. 5, във вр. с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на 26.10.2017 г. около 17:15 часа в гр. Троян на ул. „Васил Левски”, кръстовището при моста за завод „Елпром”, с посока на движение от гр. Ловеч към центъра на гр. Троян, при навлизане в зона от пътя с изградена на него пешеходна пътека, обозначена с вертикална и хоризонтална маркировка и надлъжна видимост над 80 метра, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „ВАЗ 21061” с регистрационен номер ***, собственост на В.Е.У. от гр. София, с несъобразена с характера на пътя, водещ до навлизане в кръстовище и изградената на него пътна инфраструктура, както и с интензивността на движението по него, скорост от 39 км/час, която да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие, включително и при появата на стъпили на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, които следва да пропусне, предизвикал по непредпазливост пътно транспортно произшествие с движещия се от ляво на дясно по пешеходната пътека, гледано от посока на движение на автомобила, пешеходец К.И.С. ***, вследствие на което и от последващия удар в него му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на шийката на дясната бедрена кост, травматично счупване на десния ацетабулум (костното гнездо в таза за главичката на бедрената кост), както и счупване на долното рамо на дясната срамна кост, обуславяща трайно затруднение движенията на десния крак за около една година. По повод престъплението е проведено досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначени са експертизи, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.

С Разпореждане № 222 от 18.09.2018г. съдията-докладчик по делото е внесъл делото за разглеждане в открито разпоредително заседание.

В проведеното разпоредително заседание на 24.10.2018г. подсъдимият Е.В.У. се явява лично и с упълномощеният защитник - адвокат Д.И. ***.

По повод направено искане от пострадалия К.И.С., съдът е констатуирал същият в качеството на частен обвинител в процеса с повереник адвокат Ц.А. ***. В разпоредителното заседание страните по делото са изразили становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно липсата на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. Съдът се е произнесъл с определение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и по повод направено искане от подсъдимия и неговият защитник е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като е разпоредил призоваването на лицата, посочени в приложението на обвинителния акт.

За Районна прокуратура гр. Троян, в същинското съдебно заседание, се явява прокурор Владимир Зъзрев, който поддържа обвинението срещу подсъдимият така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства, обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което моли съдът да постанови присъда, с която признае подсъдимият У. за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от 3 години. Аргументи за горното прокурор Зъзрев е изложил подробно в своята пледоария.

Повереникът на частния обвинител К.И.С. – адвокат Ц.А. също счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, като е изложил подробни аргументи в този смисъл.

Подсъдимият Е.В.У. дава обяснения, като заявява, че произшествието не е настъпило на пешеходната пътека, а извън нея, както и че пострадалият е излязъл пред автомобила и той не е имал възможност да предотврати удара. Защитникът на подсъдимия – адвокат Д.И. счита, че пострадалият К.И.С., в качеството си на пешеходец и участник в движението, е нарушил правилата, които му вменява ЗДвП и е съпричинил настъпилия вредоносен резултат, както и че ПТП не е настъпило на пешеходна пътека. Подробни аргументи за горното адвокат И. е изложил в своята пледоария.

От обясненията на подсъдимия Е.В.У., от показанията на разпитаните свидетели К.И.С., Р.П.М., С.И.У., Н.К.К., Т.П.С., М.И. М., М.В.С. и И.Д.А., от заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-медицински и съдебно-автотехническа експертизи и от приложените по делото писмени доказателства, съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Е.В.У. *** и е пенсионер. Същият ползвал лек автомобил „ВАЗ 21061” с рег. № ***, собственост на сина му В.Е.У.. Подсъдимият притежава Свидетелство за управление на МПС с категории „В" и"АМ" № *********, валидно до 09.03.2020 година. У. има констатирани нарушения и наложени наказания по ЗДвП, последното от които е от 2013 година.

На 26.10.2017г. около 17.00 часа, подсъдимият Е.В.У. управлявал посоченият по-горе лек автомобил, като се движел по ул. „Васил Левски“ в гр. Троян, с посока на движение от гр. Ловеч към центъра на града. Заедно с подсъдимият, в автомобила била и неговата съпруга – свидетелката С.У., която се возела на предната дясна седалка. Подсъдимият имал намерение да премине през кръстовището на моста за фирма „Елпром“ гр. Троян, да се престрои за завиване наляво по ул. „П. Р. Славейков“.

Частният обвинител К.И.С. се намирал на тротоара на кръстовищното съоръжение от ляво на посоката на движение на подсъдимия У., като пешеходец. С. се огледал за приближаващи автомобили и видял единствено автомобила, управляван от подсъдимия да се движи към него, но същият бил на разстояние около 50 - 60 метра от кръстовището, в близост до аптека „Марешки“ на ул. „Васил Левски“. Свидетелят С. преценил, че може да премине безпрепятствено по пешеходната пътека изградената на пътното платно на ул. „Васил Левски“, към десният тротоар, гледано посока центъра на града. Свидетелят С. пресичал по пешеходната пътека и когато бил на разстояние около един метър от тротоара, бил ударен от дясно от лекия автомобил, управляван от подсъдимия У., с предната му част, вследствие което свидетелят С. се плъзнал по предния капак на автомобила, ударил с тялото си предното панорамно стъкло на автомобила и го счупил, след което бил изхвърлен пред автомобила посока центъра на около 2 метра от предната броня на автомобила.

Около 17.15 часа в РУ гр. Троян за настъпилото произшествие бил получен сигнал, като на мястото на същото веднага бил изпратен мл. автоконтрольор Н.К. и полицай С.Д., които запазили същото до пристигане на дежурната оперативна група. По същото време на мястото пристигнал и екип на ФСМП гр. Троян, който отвел пострадалия К.И.С. *** за оказване на медицинска помощ.

На подсъдимият Е.У. била извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с № ARSM 008 за наличие на алкохол в издишания въздух, като резултатът от проверката бил отрицателен /0.00 %/.

В хода на досъдебното производство по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни с вещо лице д-р М.А.Г.. От изготвеното и поддържано от вещото лице заключение се установява, че в резултат на настъпилото на 26.10.2018г. ПТП на К.И.С. са причинени следните увреждания: травматично счупване на шийката на дясната бедрена кост, травматично счупване на десния ацетабулум /костното гнездо в таза на главичката на бедрената кост/, както и счупване на долното рамо на дясната срамна кост. Вещото лице е отразило, че на 27.10.2018г. е извършено оперативно наместване на бедрената кост с поставяне на метална остеосинтеза на десния ацетабулум. В заключението е посочено, че тази повреда обуславя затруднение движенията на десния крак на К.И.С. за около една година с оглед възраста на пострадалия и при правилен оздравителен процес. В наличната медицинска документация не са установени данни за разстройство на здравето, временно опасно за живота на С. или за постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота му. Вещото лице  д-р Г. счита, че не се очакват трайни последици от причинената на пострадалия телесна повреда, както и че в документацията няма данни за проникване в гръдната, коремната или черепната кухини. Повредата е причинена от падане настрани върху дясната част на тялото на пострадалия и притискане на бедрената кост от тежестта на тялото или директен удар в областта на дясната половина на таза.

 В хода на досъдебното производство по делото е назначена още една съдебно-медицинска експертиза по писмени данни с вещо лице д-р М.А.Г.. От изготвеното след преглед от лекар - офталмолог и поддържано от вещото лице заключение се установява, че при подсъдимият Е.В.У. е налице намаление на зрението на двете очи, повече на лявото с установена от преди около две години макулна дегенерация на лявото око. В заключението е отразено, че зрителната острота на дясното око на У. е 0,4, а на лявото око – 0,09, като не подлежи на корекция с диоптрични очила. Отразено е също, че от прегледа на очите е установено хомогенно нуклеарно потътняване, стъкловидното тяло просветлява слабо. С оглед на установените изменения на двете очи са налице данни за силно намалено зрение на дясното око и практическа слепота на лявото око на подсъдимия от настъпили дегенеративни промени, поради което управлението на МПС от подсъдимият Е.В.У. е забранено.

В хода на съдебното следствие съдът допусна съдебно-офталмологична експертиза с вещо лице д-р И.Ц.Б. – лекар-офталмолог. От изготвеното заключение, след преглед на подсъдимия и представени от него медицински документи, се установява, че предвид трайните необратими промени в очните дъна на двете очи на Е.В.У., към дата 12.06.2018г., когато У. е прегледан от д-р Пайкова, е бил с намалено двустранно зрение, а именно практическа слепота в ляво око и намалено зрение в дясно око с пълна липса на централно зрение в лявото око и нарушена такава в дясното око. Вещото лице е отразило в заключението, че зрението на подсъдимия към дата 26.10.2017г. е било почти идентично с гореописаното, тъй като и катарактата и макулната дегенерация са бавно прогресиращи заболявания. Д-р Б. е приела, че Е.В.У. не отговаря на минималните зрителни изисквания за правоуправление на МПС поради двуочно намалена зрителна острота.

В хода на досъдебното производство по делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. Д.М.Д.. В хода на съдебното следствие съдът е допуснал и допълнителна експертиза със същото вещо лице. От изготвените и поддържани от вещото лице заключения се установява, че произшествието е настъпило около 17.15 часа на 26.10.2017г. в гр. Троян, на ул. „Васил Левски“, при кръстовището за фирма „Елпром“, при сух асфалт, ясно слънчево време и надлъжна видимост над 80 метра. На мястото на ПТП пътното платно е двупосочно с три ленти по посока към центъра на града от дясно на ляво, както следва: - една лента за посока центъра на града, една лента за наляво към мост за „Елпром“ и една лента в противоположна посока към гр. Ловеч. Маркировката между лентите е двойна непрекъсната. Широчината на платното за движение е общо 11.30 метра, като участъкът от пътя на мястото на ПТП е прав. След края на платното отдясно има тротоар, отляво е обособен пътен остров /посока център, което е и посоката на огледа/, а на самото пътно платно означена и изпълнена в бяло, съобразно законовите изисквания, има безспорно видима пешеходна пътека. Режимът на движение към мястото на ПТП е при максимално разрешена скорост от 50 км/час, като от  техническа гледна точка, условията за движение към момента и мястото на ПТП са добри и нямат пряка връзка с неговото настъпване. Вещото лице е изчислило, че  лекият автомобил ВАЗ, управляван от подсъдимия Е.У., се е движил посока гр. Пловдив със скорост около 40 км/час, като водачът е бил заел средната лента,  отредена за завиване наляво, според данните по делото. В същия момент пострадалият К.С., намиращ се на тротоарната площ пред пешеходната пътека, е започнал пресичането й от ляво на дясно по посока на огледа. Въпреки, че подсъдимият У. е задействал аварийно спирачната система на автомобила в опит да избегне съприкосновение с пешеходеца когато е забелязал същия да пресича пътното платно, е последвал удар в него с предната част на автомобила, вследствие на което пешеходецът е изхвърлен на разстояние около 2 метра от предната броня на автомобила на пътното платно. В протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, приложени по досъдебното производство по делото, са налични, фиксирани и отразени  спирачни следи с дължина 4,4 метра, местоположението на процесния автомобил и мястото, където е паднал пешеходеца след удара. Описани и фотографирани са счупванията и побитостите в предната част вдясно на участвалия в произшествието автомобил марка ВАЗ, включително върху предната дясна част на предното стъкло, което показва мястото на достигане на тялото на пострадалия след удара, преди падането му на платното за движение. Изчислената по автотехническата експертиза скорост на движение на лекият автомобил,  управляван от У., към момента на удара е 39 км/час. Тялото на пострадалия е установено на 2 метра пред предната броня на автомобила. Въз основа на така посочените обективни данни вещото лице е изчислило, че мястото на съприкосновението /удара/ между автомобила и тялото на пешеходеца е на 3,3 метра след ОР /ориентир светофарна уредба/ по дължина по посока центъра на гр. Троян, в коридор от 4 до 4,4 метра по ширина вляво, на описаната по-горе пешеходна пътека. При посочената скорост на движение на автомобила и състояние на пътното платно, необходимото разстояние за пълното му спиране е 28 метра. Установено е, че в момента, когато пешеходецът е предприел действия по преминаване по пешеходната пътека – когато е стъпил от тротоара на платното, лекият автомобил, управляван от подсъдимия У., е бил на отстояние от него 55 метра, което разстояние е достатъчно голямо пешеходеца да бъде възприет от водача на автомобила и да бъдат предприети действия за спиране и предотвратяване на пътнотранспортното произшествие чрез навременно задействане на спирачките. Вещото лице е категорично, че ударът между автомобила и пешеходеца – свидетеля К.И.С., е настъпил върху маркираната с бяла боя пешеходна пътека. В съдебна зала инж. Д. заяви, че към момента на огледа на място е имало метални ограждения на десния тротоар от двете страни на пешеходната пътека, гледано посока центъра на града. Тези метални ограждения ясно се виждат и на наличните снимки от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие, а именно снимки с № 1, 2, 9 и 12.

От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка, от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, заключенията по допуснатите експертизи и от приложените по делото писмени доказателства, настоящата инстанция приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимият Е.В.У. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 6 във вр. с буква „а”, алт. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, изречение 1, пр. 5, във вр. с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, за което е предаден на съд и за което съдът го е признал за виновен и наказал.

От обективна страна подсъдимият Е.В.У. на 26.10.2017г. около 17:15 часа в гр. Троян на ул. „Васил Левски”, кръстовището при моста за завод „Елпром”, с посока на движение от гр. Ловеч към центъра на гр. Троян, при навлизане в зона от пътя с изградена на него пешеходна пътека, обозначена с вертикална и хоризонтална маркировка и надлъжна видимост над 80 метра, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „ВАЗ 21061” с регистрационен номер ***, собственост на В.Е.У. от гр. София, с несъобразена с характера на пътя, водещ до навлизане в кръстовище и изградената на него пътна инфраструктура, както и с интензивността на движението по него, скорост от 39 км/час, която да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие, включително и при появата на стъпили на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, които следва да пропусне, предизвикал пътнотранспортно произшествие с движещия се от ляво на дясно по пешеходната пътека, гледано от посока на движение на автомобила, пешеходец К.И.С. ***, вследствие на което и от последващия удар в него му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на шийката на дясната бедрена кост, травматично счупване на десния ацетабулум (костното гнездо в таза за главичката на бедрената кост), както и счупване на долното рамо на дясната срамна кост, обуславяща трайно затруднение движенията на десния крак за около една година. Горното се потвърждава както частично от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели К.И.С., Р.П.М., С.И.У., Н.К.К., Т.П.С., М.И. М., М.В.С. и И.Д.А., заключенията на вещите лица по допуснатите и реализирани съдебно-медицински и съдебно-автотехнически експертизи и от приложените по делото доказателства, които напълно кореспондират помежду си, поради което съдът приема за доказани фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доказани са всички елементи от фактическия състав на престъплението чл. 343, ал. 3, пр. 6 във вр. с буква „а”, алт. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, изречение 1, пр. 5, във вр. с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и съдът счита, че деянието, извършено от подсъдимия Е.В.У. правилно е квалифицирано като престъпление по посочения по-горе законов текст. Безспорно е установено авторството на подсъдимия в извършване на престъплението. Несъмнено същият е причинил ПТП, като на посочените в диспозитива на обвинението дата, място и време, с управляваният от него лек автомобил „ВАЗ 21061” с рег. № ***, е ударил пострадалия К.И.С. и му е причинил телесни увреждания, представляващи средна телесна повреда по смисъла на закона. Както характера на телесната увреда, така и причините за настъпването на ПТП са установени по несъмнен начин със събраните по делото доказателства. Безспорно е, че на 26.10.2017г., при настъпване на произшествието, подсъдимият У. е имал качеството на водач, съгласно §6, т. 25 от ДР на ЗДвП, което го прави годен субект на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 6 във вр. с буква „а”, алт. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, изречение 1, пр. 5, във вр. с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Несъмнено подсъдимият Е.В.У. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при приближаването си на пешеходна пътека не е пропуснал преминаващият по пешеходната пътека К.И.С.. Подсъдимият не е съобразил скоростта на движение на автомобила, изчислена от заключението по автотехническата експертиза на 39 км/час, с характера на пътя, водещ до навлизане в кръстовище и изградената на него пътна инфраструктура, както и с интензивността на движението по него, която скорост да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие, включително и при появата на стъпил на пешеходната пътека или преминаващ по нея пешеходец, който следва да пропусне. Установи се, че асфалта е бил сух, времето е било светло и ясно, участъка от пътя е прав, поради което съдът приема, че не е имало други допринесли за настъпване на ПТП обстоятелства, освен поведението на подсъдимия. Действително подсъдимият се е движил със скорост 39 км/час, която е в рамките на максимално разрешената за контретния пътен участък, но не е реагирал навреме, въпреки наличието на видимост, за да предотврати настъпването на ПТП. Видно от автотехническата експертиза, причината за настъпване на ПТП е ненавременната реакция на водача на лекия автомобил, като късното задействане на спирачната система не му е позволило да спре при създалата се ситуация. В момента, в който пешеходецът – пострадалия К.И.С., е предприел пресичането на пътното платно по пешеходната пътека, лекият автомобил, управляван от подсъдимия, се е намирал на разстояние около 55 метра, което безспорно налага извода, че водачът е имал видимост и автомобилът е могъл да спре и да предотврати настъпването на ПТП, при посочените условия и скорост на движение, в случай, че подсъдимият е задействал навреме спирачките. Опасната зона в конкретният случай, при установената скорост на движение на автомобила, е изчислена от вещото лице инж. Д. на 28 метра, което означава, че пострадалият С. не е попадал в тази опасна зона. Установената спирачна следа е с дължина 4.4 метра, от което следва, че подсъдимият У. е възприел пешеходеца в последния момент преди настъпване на удара, което му е попречило да спре и предотврати настъпване на произшествието. В обясненията си Е.В.У. заяви, че след като се е престроил в лентата за завиване наляво, е имало насрещно движещи се автомобили, като след разминаване с последния такъв автомобил и след преминаване на пешеходната пътека, извън нея, се е появил пешеходец на около 10 метра пред автомобила на подсъдимия, той е предприел аварийно спиране, но въпреки това е настъпил удара. Тази фактическа обстановка описва и свидетелката С.У., която е съпруга на подсъдимия и е била заедно с него в автомобила, на предната дясна седалка. Съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката С.У., досежно така заявеното, тъй като така описаната от тях фактическа обстановка се опровергава от останалите събрани по делото доказателства и вероятно представлява защитна теза, целяща оневиняване на подсъдимия или поне налагане на извода за съпричиняване и съвина от страна на пострадалия. На първо място пострадалият К.И.С., разпитан в качеството си на свидетел по делото, заяви, че преди да стъпи на пешеходната пътека е погледнал дали има приближаващи автомобили и в двете посоки. Заяви, че не е имало други автомобили, освен лекият автомобил, управляван от подсъдимия, който е бил на около 50-60 метра от пешеходната пътека, пред аптека „Марешки“. Свидетелят С. заяви, че е предприел пресичане на пътното платно по пешеходната пътека и когато е бил на около 1 метър разстояние от десния тротоар, е бил ударен от автомобила. Свидетелят С. е категоричен, че в другата посока не е имало автомобили и е пресичал по пешеходната пътека, тъй като от двете страни на същата, на тротоара към който се е предвижвал, е имало метални ограждения, които пречат да се премине. Освен това всички изводи на вещото лице, отразени в заключението по автотехническата експертиза, налагат извода, че ударът е настъпил върху пешеходната пътека и причината за това е била ненавременната реакция за предприемане на спиране от страна на подсъдимия У.. Вещото лице е измерило широчината на пътното платно на 11.30 метра. Мястото на удара е върху маркировката, поставена между дясната и средната лента за движение, върху маркираната с бяла боя пешеходна пътека, което е визуализирано върху двете скици, приложени към заключението и към протокола за оглед на ПТП. Мястото на удара е определено от вещото лице инж. Д. на база положението на тялото на пострадалия след настъпване на ПТП и скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия. На посочените скици е отразен и спирачния път на автомобила, който е с дължина 4.4 метра и започва от пешеходната пътека. По този начин се оборва заявеното от подсъдимия и свидетелката У., че чак след преминаване на пешеходната пътека, те са видяли пострадалия.

Защитникът на подсъдимия – адвокат И. в своята пледоария, изложи аргументи, че пешеходецът също е участник в движението и като такъв има вменени от закона задължения – чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП и след като е видял приближаващия автомобил не е следвало да предприема пресичане на пътното платно. Съдът е съгласен с това, че правото на пешеходеца не е абсолютно и безусловно право и той, в качеството си на участник в движението, следва да изпълнява вменените му от закона задължения. В конкретния случай съдът счита, че свидетелят К.И.С. е съобразил своето поведение с разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, като преди да предприеме пресичане на пътното платно по пешеходната пътека се е огледал, съобразил се е с приближаващия автомобил, като предвид голямото отстояние на същия – около 50-60 метра е преценил, че може да пресече безпрепятствено. Няма данни по делото, че свидетелят С. е удължил ненужно пътя и времето на пресичане, няма данни да е навлязъл внезапно на платното за движение или да е пресичал при ограничена видимост. Предвид това и предвид изложеното по-горе съдът счита, че противоправното поведение не е на пешеходеца К.И.С., а на водача на МПС – подсъдимия Е.В.У.. Именно подсъдимият У. е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Адвокат И. възразява, че след като пешеходецът се е намирал на тротоара /острова на кръстовището/ за подсъдимият, в качеството му на водач на МПС, няма налице възникнала опасност, с която да е длъжен да се съобрази. Действително, преди да предприеме пресичане на пътното платно, свидетелят К.И.С. се е намирал на тротоара /острова/, от където е стъпил на пешеходната пътека движейки се към отсрещния тротоар. Несъмнено при приближаването на управляваният от подсъдимия автомобил към пешеходната пътека, на нея е имало пешеходец – свидетеля С. и подсъдимият е следвало да намали скоростта, респ. да спре, за да го пропусне, което обаче не е сторил. Това задължение за подсъдимия е възникнало когато вече К.И.С. е стъпил на пешеходната пътека и Е.В.У. е имал както видимост, така и време, за да спре и да избегне удара, в случай, че беше задействал навреме спирачките на автомобила.

От двете заключения по допуснатите и реализирани съдебно-медицински експертизи с вещи лица д-р М.Г. и д-р И.Б., както и от приложения на л. 74 от досъдебното производство по делото Амбулаторен лист от дата 12.06.2018г., се установява, че подсъдимият Е.В.У. е бил със силно влошено зрение към датата на настъпване на ПТП – 26.10.2017 година. Заключенията и на двете вещи лица са идентични и от същите се установява, че при подсъдимия е налице силно намалено зрение на дясното око и практическа слепота на лявото око от настъпили дегенеративни промени. Предвид това Е.В.У. не отговаря на минималните зрителни изисквания за правоуправление на МПС поради двуочно намалена зрителна острота. Съдът счита, че това установено влошено зрение на подсъдимия е една от причините за ненавременната реакция на същия да спре и да предотврати настъпването на ПТП. У. е бил без очила, като заявява, че е видял пешеходеца едва на около 10 метра разстояние от автомобила. Друга причина за ненавременната реакция е и възрастта на подсъдимия, който към датата на произшествието е бил на почти 88 години.

Доказани по несъмнен начин са и причинените в резултат на настъпилото ПТП телесни увреждания на частния обвинител К.И.С.. Видно от заключението по съдебно-медицинската експертиза, на С. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на шийката на дясната бедрена кост, травматично счупване на десния ацетабулум (костното гнездо в таза за главичката на бедрената кост), както и счупване на долното рамо на дясната срамна кост, обуславяща трайно затруднение движенията на десния крак за около една година.

Предвид изложеното съдът счита, че са доказани всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 6 във вр. с буква „а”, алт. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, изречение 1, пр. 5, във вр. с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП от обективна страна.

Съдът намира, че престъплението е извършено от подсъдимия Е.В.У. освен от обективна и от субективна страна, тъй като деянието е извършено по непредпазливост, под форма на небрежност, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Характерно за небрежността е отрицателното отношение на дееца към общественоопасните последици, т.е. у същият липсва конкретна представа относно тяхното възможно настъпване, което обаче не означава, че липсва въобще ориентация относно положението, при което той действа. Напротив у дееца съществува представа, че са възможни вредни последици от деянието му. Подсъдимият обаче е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици и е могъл да ги предотврати, в случай, че се бе съобразил с правилата за движение по пътищата, регламентирани по-конкретно в разпоредбите на чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и със своето силно влошено зрение и възраст.

С оглед изложеното съдът е постановил присъда, с която е признал подсъдимия Е.В.У. за виновен да е извършил престъплението, за което е предаден на съд.

При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия. Последният е съдействал както на съда, така и на органите на досъдебното производство по делото за установяване на обективната истина. Подсъдимият Е.В.У. не е осъждан, възрастен човек е, пенсионер.  Съдът счита, че са налице изцяло смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което е определил минималното предвидено в разпоредбата на чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК наказание, а именно една година лишаване от свобода. Предвид личността на подсъдимия и чистото му съдебно минало, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и е постановил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Съдът не е налагал на подсъдимия наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от право да управлява МПС, тъй като по делото са налице доказателства, че свидетелството за управление на МПС на подсъдимия е отнето и предвид обстоятелството, че У. не отговаря на минималните зрителни изисквания за правоуправление на МПС поради двуочно намалена зрителна острота, същото няма да му бъде върнато. Съдът счита, че с така наложеното на подсъдимия наказание биха се изпълнили задачите и целите, които поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита същият към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно както спрямо осъдения, така и към другите членове на обществото.

С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК с постановената присъда съдът е осъдил подсъдимия Е.В.У. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 497.49 лева, направени разноски по досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Троян да заплати сумата 408.49 лева – разноски по съдебното производство.

С постановената присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати на адвокат Ц.А., в качеството му на повереник на частния обвинител К.И.С., сумата 500.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

            Водим от горното и на основание чл. 301 във вр. чл. 303 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 10.04.2019 година.        

 

                                                                     

                                                                      Районен съдия: