РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Плевен, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430104764 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С. Р. С., ЕГН:
**********, ****, чрез адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес: ***, ****, *** против „***, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от *** и ***, в която се
твърди следното : на 12.03.2018 г. С. Р. С. е сключил договор за потребителски кредит №
601764 с „***. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1650.50
лева, а общата сума която следва да върне С.С. е в размер на 2029.50 лева, платима на
дванадесет равни вноски по 169.13 лева всяка. Уговореният фиксиран лихвен процент е в
размер на 23.000 % /лихва в размер на 379.50 лева/, а годишният процент разходи /ГПР/ е в
размер на 49.110 %. Също така в договора е уговорено, че изпълнението на задължението на
ищеца ще бъде обезпечено от ***.
В изпълнение на горното на същия ден С.С. е сключил договор за гаранция с ***, по
силата на който се е задължил да изплати възнаграждение в общ размер на 1270.50 лева.
С. Р. С. е погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на
3300.00 лева. Последната е изплатена на „***.
Твърди се, че гореописаните договори са нищожни /недействителни/ на основание чл.22
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила.
1
1. Смята, че процесиите договори са нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Настоящият случай касае сключването на договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договорите са
използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за
действителността на договорите следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
Счита, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчиците „*** и
*** не са изпълнили императивно вменените им задължения да предоставят на потребителя
С.С. изискуемата преддоговорна информация, не са получили валидно съгласие на
потребителя за сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които
последният може да се откаже от тях.
Счита, че всички разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения
не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват
електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена
предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез
квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар. „формална
доказателствена сила“ по смисъла на чл.180 от Гражданския процесуален кодекс /ТПК/.
Счита, че ответното дружество е приело за сключени процесиите договори със С.С. в
нарушение на предвидените императивни правила, без последният да е изразил валидно
своето съгласие.
Твърди се, че е нарушено изискването процесиите договори да са написани по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договорите.
1. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал. 1, т.
7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а
именно общият размер на кредита.
За действителността на договора е необходимо в общия размер на кредита да е правилно
посочена сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, как се
изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и кога следва да бъде изплатена. В случая е
налице единствено формално посочване на размера на отпуснатия заем /1650.50 лева/. Също
така липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.
2. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.
10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима
от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
2
на годишния процент на разходите, по определения в приложение №1 към ЗПК начин.
Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит
ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване.
Смята, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а
именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора
ГПР от 49.110 %, е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл.
10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен
процент по заема от 23.000 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към
ГПР по договора. Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не
са включени всички останали такси и разходи (в това число възнаграждение по сключения
договор за поръчителство), индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен
размер на ГПР от посочения.
Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР
в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само
математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя
необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че
потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания
договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които
могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.
На следващо място счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно
посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 100.000 % за конкретния
договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима
от ищеца.
В т. 5 от процесния договор е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от *** в полза на „***. На същия ден С.С. се е задължил да заплати на ***
възнаграждение в общ размер на 1270.50 лева, която сума впоследствие е изплатена заедно с
останалите дължими суми по кредита на „***.
Счита, че в настоящия случай сключеното с *** съглашение не отговаря на
принципното значение и цел на договора за поръчителство. Смисълът на последния се
изразява в гарантиране на изпълнението на задължението на длъжника към кредитора.
Предвид обстоятелството, че ищецът е сключил такъв договор за поръчителство, с лице,
избрано и посочено от кредитодателя, за което е заплатил такса, равняваща се на близо
половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията
от негова страна, може да се направи единственият обоснован извод, че сключеният договор
за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има за цел
единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.
Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
3
потребителят не може да влияе.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на *** и на ** относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с
цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл счита, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от точно определено лице
- ***, в полза на „***, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел,
транспонирана в ЗПК.
Счита, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да
бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо
обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да сключи договор за
поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и възнаграждение, вследствие
на което дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна, тъй като същата е във вреда
на потребителя по смисъла на, чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните.
Клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147,
ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция
/поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Също така Счита, че тази клауза не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Счита, че от начина, по който е формулирана процесната клауза и особено от изречение
трето „Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита“ става
ясно, че в случая се касае за едно общо „тристранно“ споразумение между С.С., „*** и ***.
Целта на включване в правоотношението на третото свързано с ответника лице *** е
заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че
незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. Впоследствие
обаче тези такси се заплащат на заемодателя „***.
От една страна одобряването на кредита като бърз кредит неминуемо води до
одобряване и на обезпечението, а от друга страна кредитът е уговорен и се предоставя само
и единствено при поръчителство на точно определено трето свързано лице. Нещо повече,
4
тази клауза е уговорена още при сключването на договора с „***, без да бъде предоставена
възможност на потребителя да посочи избран от него поръчител и е абсолютна
предпоставка последният да бъде одобрен за получаването му.
Счита, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК „*** не е включило в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по
сключения с *** договор за възлагане на поръчителство от ищеца, което по своята същност
представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично,
поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Получаването на
сумата по кредита е било обусловено от сключването на договор за поръчителство, от страна
на кредитополучателя, за което той дължи възнаграждение в общ размер на 1270.50 лева.
Това обстоятелство безспорно е било известно на „***, предвид това, че сключването на
договора за поръчителство е предвидено в самия договор за потребителски кредит.
Също така сумата в размер на 1270.50 лева е част от общо дължимата сума по кредита и
макар в договора да е посочено, че същата представлява възнаграждение за поръчителство,
предоставено от ***, същата е заплатена от ищеца на „*** /което не я е прехвърлило
впоследствие на ***/ като част от дължимите суми по самия кредит.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на ***, което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо Счита, че на основание чл. 19, ал. 5 от
ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни.
Счита, че „*** е нарушило императивното правило на чл.19 ал. 1 ЗПК и
незаконосъобразно не е включило таксата за поръчител от 1270.50 лева в размера на ГПР.
При условие, че същата беше законосъобразно посочена, действителният ГПР щеше да
възлиза на 100.000 %. Ето защо Счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19 ал. 4
от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.
Счита, че с тези действия „*** е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване
на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна.
Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на
потребителски договори национални нормативни актове /ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са
приети в *** въз основа на присъединяването ни към *** и произтичащите от това
задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Ето защо
Счита, че приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано
съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива
2008/48/ЕО на *** и ** от 23 Април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.
Във връзка с горното счита, че неизпълнението на задължението за правилно посочване
5
на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен
съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да
сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се
уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да
служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установява на база
изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и
транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и нормативно значение. Гореописаните
такси /в това число и възнаграждение за поръчител/ безспорно попадат в изискванията на
Директивата — те са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора
при тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват
размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Ето защо Счита, че
неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на
договора. В подкрепа на това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като
съществено условие на договора. Това следва и от сравнителноправния прочит на уредбите
на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС,
където това изискване последователно и ясно е формулирано и затвърждавано.
Счита, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното посочване на размера
на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11 ал.1 т.10
от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.
22 от ЗПК.
На самостоятелно основание счита, че договорът е недействителен, тъй като грешно
посоченият размер на ГПР води и до неправилно посочване на общата сума, дължима от
потребителя по кредита. Съгласно процесния договор общата сума е в размер на 2029.50
лева, но ищецът реално е изплатил на „*** сумата в общ размер на 3300.00 лева. По този
начин е нарушена и втората част от задължителното съдържание на договора, уредена в
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.
Посочва практика - Решение от 15.03.2012 г. по дело С—453/10 на СЕС „Търговска
практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния
годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на *** и на ** от 11 май 2005 година относно
нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
за изменение на Директива 84/450/ЕИО на **, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на
*** и на ** и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на *** и на ** („Директива за нелоялните
търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния
6
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
3. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т.
9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва
/ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Счита определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се
включва и възнаграждението за поръчител) за изключително висок и противоречащ на
добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени
заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка
недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на
целия договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК/.
Отделно от горното счита, че е налице несъответствие между посочения в
преддоговорната информация фиксиран годишен лихвен процент и този, посочен в
процесния договор.
4. На самостоятелно основание счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен
на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент
от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването.
В нарушение на императивните изисквания в т. 2 на процесния договор е посочено
единствено, че общата сума по кредита /в размер на 2029.50 лева/ се дължи на
дванадесетравни погасителни вноски по 169.13 лева всяка, като падежът на първата вноска е
датата - 11/04/2018г. Липсва каквото и да е посочване на периодичността на дължимите
вноски /напр. седмично, месечно и др./, както и датата на падежа на всяка една от тях /с
изключение на първата/. Също така погрешно изчислената и посочена обща сума, дължима
от потребителя /2029.50 лева, вместо реално изплатената 3300.00 лева/, води и до погрешно
изчислен и посочен брой и размер на погасителните вноски.
Ето защо счита, че клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно
изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в
съвкупност с останалите уговорки, не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Във връзка с гореизложеното Счита, че процесният договор следва да бъде обявен за
недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК.
5. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1,
т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а
именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който
това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
7
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
6. С оглед на гореизложеното счита, че нищожността на процесния Договор за
потребителски кредит води до нищожност и на свързания с него Договор за гаранция.
I. Заявява се, че в случай че съдът приеме, че процесиите договори за валидни, то следва
да се считат за унищожаеми на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД поради измама или евентуално
на основание чл. 28, ал. 1 поради грешка.
С оглед всички изложени съображения в настоящата искова молба е единствено
изводимо, че към момента на сключване на Договора за потребителски на 12/03/2018 г. и
свързания с него Договор за гаранция, в съзнанието на ищеца са били наведени неверни
представи относно съществените елементи от неговото съдържание. „*** е въвел в
заблуждение С.С. относно действителните размери на отпуснатия заем, на общата сума,
която следва да върне, на ГПР и на погасителните вноски. При условие, че ищецът бе
запознат с действителното съдържание на тези многобройни и съществени уговорки, той със
сигурност нямаше да сключи процесния договор.
II. Счита, че процесиите договори са унищожаеми на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с
оглед сключването им поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
С.С. е бил принуден да сключи Договора за потребителски кредит и свързания с него
Договор за гаранция, предвид обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда. Към този
момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на
неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за комунални услуги,
храна и други разходи от неотложен характер. Именно тези обстоятелства са оказали
влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи договора. При условие, че
тези факти не бяха налице С.С. нямаше да сключи процесния договор, а най-малкото със
сигурност нямало да го сключи при тези условия.
Налице са явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното
несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации. Ищецът е получил
сумата в размер на 1650.50 лева, като впоследствие е върнал сумата от 3300.00 лева,
респективно ответното дружество реално е получило възнаграждение за предоставения заем
в размер на 1650.00 лева или печалба за предоставената услуга в размер на 50 %. Това
обстоятелство явно не съответства на пазарните и икономически условия в страната към
момента на предоставяне на заема - 12/03/2018г.
III. При евентуално приемане на договорите за валидни и действителни, счита, че са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП
поради неравноправност, отделните клаузи от процесиите договори.
Ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1650.00 лева, като
впоследствие С.С. е погасил и превел единствено на ответното дружество изцяло сумата в
общ размер на 3300.00 лева.
8
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита“.
Ето защо счита, че е налице правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия
осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55,
ал. 1, предл. I от ЗЗД за сумата от 1650.00 лева - разликата между заплатената от ищеца на
ответното дружество сума (3300.00 лева) и получената от него сума (1650.00 лева).
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което:
1. Да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД
ответника „***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от ***
и ***, да заплати на С. Р. С., ЕГН: **********, живущ в ***, сумата в размер на 25.00 лева
като частичен иск от сумата в размер на 1650.00 лева, представляваща недължимо платени
суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане;
2. Претендират разноски по делото.
Исканията по доказателствата на ищеца са относими към предмета на делото и следва да
се уважат.
В срока за отговор такъв е депозиран от ответната страна чрез *** - юрисконсулт, с
който искът се оспорва и се твърди следното: ищецът не е представил ясно и изчерпателно
изложение на обстоятелствата, на които се основава искът му. Ищецът претендира, че е
надплатил сума по договор, но не предоставя никакви документи освен договор (в който
претендираната сума нито фигурира, нито се изисква подобно заплащане, а съгласно
договора задължението е единствено за заплащане на отпуснатия кредит), като излага
твърдение без да го подкрепи с каквито и да било факти и/или доказателства, не сочи кога,
по каква сметка, на какво основание е заплатил.
Счита, че предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно
унищожаването на Договора за гаранция, са недопустими поради непредявяването им срещу
надлежната за този спор страна - *** Договорът за гаранция е сключен между Ищеца и ***
(както сам ищецът посочва), докато исковете са предявени срещу *** ***е самостоятелно
юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в *** която предоставя услуги на
територията на **** по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното
признаване на единния европейски паспорт, й е вписана под №178 в нарочния регистър на
БНБ (извлечение от регистъра е включено в Приложение №1 към настоящия отговор).
Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което *** не е
страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му
в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо
по отношение на ***и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.
С оглед гореизложеното, счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на
9
нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна
по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като
недопустими.
В допълнение посочва, че при осъществяване на дейността си като финансова
институция, сключваща договори за кредит с потребители, *** спазва всички предвидени
законови изисквания, в т.ч. ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. *** изпълнява насрещните си
задължения към потребителите по сключените договори за заем, изготвени изцяло в
съответствие с императивните норми на закона (същите не са недействителни, нито
съдържат нищожни клаузи). Начислената лихва (и евентуално такси) са изцяло съобразени с
действащата нормативна уредба и всички стандарти за отговорно кредитиране. Прилаганите
от *** Общи условия по договорите за кредит са предмет на предварително одобрение от
БНБ и за всяка промяна БНБ бива своевременно уведомявана. Актуалните общи условия са
достъпни по всяко време и на сайта на ***. За *** в качеството му на кредитодател - страна
по договори за потребителски кредити, не са налице каквито и да е било основания и/или
задължения заплащане на суми като недължимо платени. Вземанията на *** произтичат
единствено и само от валидни договорни основания - сключени договори за кредит и
дължими по тях парични суми - главници, лихви и т.н.
Относно валидното сключване на Договора за кредит се твърди следното : процедурата
по сключването на Договора за кредит е била изпълнена в съответствие с всички
нормативни актове, в това ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Процесът на кандидатстване и отпускане на
кредита през интернет страницата на *** включва следните стъпки:
1. Потребителят попълва и подава искане за потребителски кредит под формата на
електронен формуляр на интернет страницата на *** с исканите от потребителя параметри
на кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение. Потребителят избира дали да
посочи личен гарант- физическо лице или да се възползва от допълнителна услуга-
гаранция, предоставяна от ***(Приложение № 2А);
2. След подаване на искането за кредит, *** извършва преглед на същото и оценка на
кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК, въз основа на което взема
решение за одобрение или отказ да бъде отпуснат кредит;
3. В случай на одобрение, *** изпраща на имейл адрес, посочен от потребителя,
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр („СЕФ“),
заедно с проекти на документи за сключване на договор за кредит, генерирани въз основа на
посоченото от потребителя в електронния формуляр. В част 4.1. на СЕФ и в чл. 9 от
Договора е изрично посочено правото на отказ от кредита.
4. Потвърждение чрез съобщение по телефона (“SMS") от страна на потребителя, че е
съгласен да сключи договор за кредит при предложените условия
Ищецът и *** са изпълнили всички стъпки по-горе, вследствие на което е сключен
Договор за кредит. Ищецът е кандидатствал за потребителски кредит в размер на 1650.00
(хиляда шестстотин и петдесет) лева за срок от 12 месеца на 12.03.2018 г. в 18:10 ч. през
10
интернет страницата на ***. След извършване на оценка на кредитоспособността на
кредитоискателя, същият е одобрен за кредит в размер на исканата сума. При
кандидатстването Ищецът е посочил телефонен номер *** и електронна поща ***, като тези
полета са винаги задължителни при електронното кандидатстване за кредит, за да може да
продължи процесът на кандидатстване. Прилагам и моля да приемете извадка от системата
на дружеството за изпратените съобщения на електронната поща на ищеца при
кандидатстването му за кредит (Приложение № 5).
При кандидатстването Ищецът е избрал да се възползва от допълнителна услуга -
гаранция, предоставяна от ***pic, но не предоставя никакви документи, доказващи размера
на твърдината от него сума и претендирана срещу *** което не е страна по
правоотношението на Ищеца с избрания гарант. Нещо повече, видно от предоставената от
ищеца преддоговорна информация в раздел 4, т.4.3 е описано, че кредитоискателят сам
избира дали да кандидатства с личен гарант или не, както и в случай на избор на
юридическо лице-гарант, каква сума следва да заплати на посоченото юридическо лице.
Видно от Приложение № 2А към настоящия отговор - извлечение от интернет
страницата на ***, потребителят избира дали да предостави Поръчител - личен гарант или да
избере юридическо лице като поръчител. При избор на *** системата незабвно и
автоматично показва сумата, дължима за предоставената услуга, която потребителят ще
трябва да заплати на ***(Приложение № 2Б - извлечение от интернет страницата на *** с
илюастративна цел). Ищецът не е пожелал и никога не е кандидатствал за кредит с личен
гарант. Сам ищецът е избрал да се възползва от допълнителна услуга, която *** не изисква.
Ако по време на кандидатстване за кредит, кредитоискателят посочи, че желае да
кандидатства за кредит с личен гарант и личният гарант отговаря на минималните
изисквания, посочени на сайта на ***, а кредитоискателят премине успешно оценка на
кредитоспособността, то кредитът се отпуска като се гарантира от посоченото физическо
лице. Изборът на кредитоискателя дали да предостави личен гарант или да избере услуга по
предоставяне на гаранция от юридическо лице се вписва и предоставя във формата на СЕФ.
Ищеца е следвало да предостави СЕФ с депозирането на исковата молба.
След като е бил одобрен, Ищецът е получил на електронната си поща *** Договор №
601764 (приложен от ищеца към исковата молба ), Общи условия (Приложение № 3) и
Преддоговорна информация (приложена от ищеца към исковата молба). Ищецът е изпратил
нарочен CMC от телефонен номер - *** на 12.03.2018 г. в 18:22 часа, с което е дал своето
съгласие да сключи Договора за кредит при предложените условия, което е видно от
заявката за кредит-извлечение от системата на *** (Приложение №6).
Съгласно чл.3 т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на *** и на ** от 23 юли 2014 година,
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО - обикновеният
електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния
подпис използва, за да се подписва. Безспорно потвърждаването с CMC представлява
11
обикновен електронен подпис, доколкото CMC съобщението представлява данни в
електронна форма и логически се свързва с телефонния номер на Ищеца, посочен от него
към момента на кандидатстването.
Съгласно чл.13 aл. 4 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, правната сила на обикновения електронния подпис е равностойна
на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Такава уговорка е
налице в чл. 8 от процесния договор, подписан от Ищеца, с която Ищецът е дал своето
съгласие Идентификационният номер (т.е. телефонният номер) на Ищеца да има силата на
саморъчен подпис във взаимоотношенията с ***.
*** е спазил всички законови изисквания във връзка с това Договорът за потребителски
кредит* както и всички негови елементи да са написани по ясен и разбираем начин, като са
били спазени изискванията за формат и размер на шрифта.
Платените от ищеца суми по договора за потребителски кредит са платени на валидно
правно основание, включително дължимата лихва, тъй като договорът е сключен на валидно
правно основание, същият е действителен и е породил исканите от страните последици.
Видно от приложения от Ищеца договор за кредит, същият е дължал заплащане на месечни
вноски към кредитодателя.
Относно правомерното посочване на общия размер на кредита се твърди следното : в
чл.3 от Договора за кредит ясно е посочено, че общата сума, която следва да бъде върната от
ищеца е в размер на 2029.50 лева, като главницата е в размер на 1650.00 лв., а лихвата е в
размер на 379.50 лв. Начините за заплащането на отделните вноски по получения
потребителски кредит, заедно с периодичността на плащанията, които следва да бъдат
правени, са разписани в погасителния план (прилагам и моля да приемете). В него е
посочено, че плащанията могат да се направят по банков път/ Ерау/ каса на
CASHTERM1NAL. Също така в отделни колони в Погасителния план е посочена е посочена
главницата, лихвата, както и общия размер на вноската (главница + лихва) за съответния
месец, както и падежната дата, на която вноската следа да се направи.
Заявеният кредит се нарежда веднага след получаване на потвърждение от заявителя за
сключения договор, т.е. с изпращането на нарочен CMC в този смисъл. Ищецът е разполагал
с тази информация още преди да подпише Договора за кредит. Начинът, по който ще се
получат средствата се посочва изрично в заявката към момента на кандидатстването за
кредит (Приложение № 2В).
2.3. Относно надлежното формиране на ГПР по Договора за кредит и правомерното
невключване на таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство) в ГПР по Договора за
кредит
Ищецът е предоставил цялата законово необходима информация във връзка с размера на
ГПР, както и начина на неговото формиране. Съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е
обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит,
кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата информация за вземане
12
на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази
информация се предоставя във формата на СЕФ за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно Приложение №2 от ЗПК. Такъв СЕФ е бил предоставен
на електронната поща на Ищеца при кандидатстването за кредита, с който се е запознал.
Предвидените разходи в СЕФ са били включени в последствие по ясен и разбираем за
Ищеца начин и в Договора за кредит. В чл. 3 от Договора за .кредит ясно е посочено, че
общата сума, която следва да бъде върната от Ищеца е в размер на 2029.50 лева, като
главницата е в размер на 1650.00 лв., а лихвата е в размер на 379.50 лв. Следователно, за
Ищеца е била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която тя е следвало да
върне с оглед на сключения от нея Договор за кредит, като тези стойности са били на
разположение на Ищеца през целия процес на кандидатстването, а именно (1) При
попълването на електронния формуляр на интернет страницата на *** за отпускането на
кредит, (2) Чрез предоставения СЕФ на електронната поща на Ищеца след подаване на
заявката за кредит и (3) Чрез предоставения проект на договор за кредит, който е бил
надлежно одобрен от същата с изпращането на нарочен CMC в този смисъл.
Посоченият ГПР от 49.11 % в Договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал.4 ЗПК,
тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута. Възнаграждението за предоставената от ***услуга за гаранция, от своя
страна, не се включва в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на
Договора за кредит. Твърденията на Ищеца, че е бил принуден да сключи Договор за
гаранция с ***не отговаря на обективната действителност.
При кандидатстване, кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция
с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита,
или да посочи поръчител, избран от него. Сключването на договор за гаранция от
Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не
увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него
размер и при предлаганите от Кредитора условия.. Договорът за гаранция е възмездна
услуга, предоставяна от лице, различно от Кредитора. Ако Кредитополучателят избере да
сключи договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора, кредитополучателят
получава незабавна информация за размера на разхода. Този разход не се включва в ГПР по
кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за
потребителския кредит, доколкото касае услуга, предоставяна от трето лице (***, която не е
задължителна.
Неоснователно е становището на ищеца, че сключването на договор за кредит е
обусловено от сключване на договор за гаранция и същото е вменено като задължение на
потребителя. Видно от Приложение № 2А към настоящия отговор - извлечение от интернет
страницата на *** - потребителят може да избере какво обезпечение да предостави -
поръчител, който сам той е избрал или ***- дружество партньор на ***. Избраната
възможност заляга в процесния чл.5 на Договора за кредит, който се генерира автоматично
въз основа на избора, който потребителя е направил при подаването на заявка за кредит-т.е.
13
същата уговорка се явява индивидуално договорена по избор на потребителя. Ако Ищецът
беше избрал личен гарант, то клаузата на договора щеше да гласи: „Кредитът се обезпечава
с Поръчителство предоставено от три имена в полза на Дружеството...“. С оглед на
изложеното твърденията на ищеца се явяват неоснователни.
Видно от Приложение № 2Б към настоящия отговор - извлечение от интернет
страницата на *** с илюстративна цел, в случай, че потребителят избере ***като поръчител,
системата автоматично показва и таксите, които потребителят ще трябва да заплати на ***за
избраната услуга, преди да бъде сключен Договорът за кредит. Калкулаторът (посочената
визуализация в предходното изречение) на дружеството-гарант е въведен именно с цел
яснота и постигане на информираност при взимане на решение от потребителя.
Видно от горното, както и от изложените в т. 2.1. стъпки по сключване на кредита:
• Ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от ***и
след като се е запознала с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подала
заявлението;
• Ищецът е получил по e-mail преддоговорна информация, в която е посочено изрично, че
за сключването на Договора за кредит *** изисква от Ищеца сключването на договор за
гаранция, заедно с проекти на Договора за кредит. Отделно потребителят получава по
електронна поща и цялата документация от *** ДоговРра за гаранция и прилежащите
документи;
• Ищецът, след като първо сам е посочил ***като поръчител и е получил информацията и
проектите на договори, е потвърдил изрично чрез смс, че желае да сключи договора при
посочените условия.
Невключването на възнаграждението за ***за предоставяните от него услуги на гаранция
към ГПР по Договора за кредит, сключен с *** не представлява също така и заблуждаваща
търговска практика. Както беше посочено по-горе, потребителят е бил надлежно
информиран за необходимостта от предоставянето на обезпечение, като сам е избрал да
ползва услугите на ***още при кандидатстването за кредит, вместо личен гарант, каквато
възможност е била предоставена на преценката на Ищеца.
Твърдението на ищеца, че сключването на Договор за гаранция с ***има за цел
единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита е напълно неоснователно.
Необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него
оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите са
длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и има за цел да гарантира
финансовия риск, който *** носи от възможността да има неизпълнение от страна на Ищеца.
*** има интерес от получаването на обезпечение именно за да си гарантира, че няма да
търпи вреди от неплатежоспособността на длъжника. По тази причина Счита за
неоснователни твърденията на Ищеца, че договарянето на обезпечение е незаконосъобразно.
С оглед на гореизложеното, ответната страна не счита за основателни твърденията на
14
ищеца за нарушение на чл.19 ЗПК.
Относно законосъобразния размер на възнаградителната лихва се твърди следното :
размерът на възнаградителната лихва се показва още на етап кандидатстване чрез
електронната заявка, чрез СЕФ и се включва в Договора за кредит, който се одобрява
изрично от потребителя. Възнаградителната лихва не включва възнаграждението за услугите
за предоставяне на гаранция от ***по подробно изложените съображения в предходната т.
2.3. Законодателят изрично е предвидил ограничение на размера на възнаградителната
лихва, като е определил таван за ГПР, в който тя се включва - пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута. *** е изпълнил това законово
изискване и следователно размерът на възнаградителната лихва не би могъл да се
възприеме, че противоречи на добрите нрави.
Относно правомерното посочване на условията за издължаване на кредита се излага
следното :
Условията за издължаване на кредита от потребителя, включително информацията за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски са посочени в
Погасителния план към Договора за кредит, който е представен от Ищеца с Исковата молба.
Съгласно чл. 2 от Договора за кредит, Погасителният план е неразделна част от Договора за
кредит. Погасителният план представя по разбираем и ясен начин и информация за начините
за плащане на месечните вноски по кредита
Възнаграждението за предоставената гаранцията от *** включително информацията за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски се посочват в
Погасителен план към Договора за гаранция, който Ищецът следва да е получил от ***
Отделно от това, както посочих по-горе, Ищецът бива информиран още на етап
кандидатстване за размера на възнаграждението за *** ако поиска същото да гарантира
изпълнението на задължението на кредитоискателя (Приложение №2Б).
Относно правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит се излага
следното :
Правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит е уредено в чл. 9 от
Договора. Съгл. чл. 9 и сл. от Договора, „Кредитополучателят има право, без да дължи
обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения Договор за
заем, като уведоми писмено Дружеството в 14-дневен срок от сключването на Договора. В
случай че Кредитополучателят упражни правото си на отказ, същият се задължава да върне
на Дружеството получената заемна сума (главницата) и да заплати лихвата, начислена за
периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата, без
неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на
уведомлението до Дружеството за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на
базата на уговорения в Договора за заем лихвен процент. Срокът за връщане на заема
започва да тече от датата на получаването на уведомлението на Кредитополучателя за
упражняване на правото му на отказ. За легитимното упражняване на правото на отказ
15
следва да бъде изпратено уведомление в писмена форма“ на адреса на Дружеството.
При упражняване правото на отказ от кредит от страна на потребителя, *** не изисква и
не събира от потребителя обезщетение, с което стриктно спазва разпоредбата на чл.29 ал.6
ЗПК.
Ищецът се е възползвал от правото на отказ по 4 от кредитите, по които е бил одобрен.
По основателността на евентуалния иск
Счита предявения евентуален иск за унищожаването на Договора за кредит, както и
Договора за гаранция поради измама, грешка или крайна необходимост за неоснователен.
На ищеца е била представена цялата изискуема преддоговорна информация през целия
процес на кандидатстването - размер на главница, размер на лихва, лихвен процент, ГПР,
погасителни вноски. Това се е случило (i) след попълването на електронния формуляр на
интернет страницата на *** за отпускането на кредит (ii )чрез предоставения СЕФ на
електронната поща на Ищеца след подаване на заявката за кредит и (iii) чрез предоставения
проект на договор за кредит. На всеки един етап от кандидатстването Ищецът е можел да се
откаже от искания кредит. Ищецът също така изрично е избрал да ползва услугите на ***
вместо да посочи личен гарант, при което се е визуализирала дължимата сума за
предоставяна на избраната услуга (Приложение №2Б). След като се е запознал с условията
по Кредита, Ищецът е дал своето изрично съгласие за сключване на Договора за кредит чрез
нарочен CMC. Оттук, искането на Ищеца за унищожаването на договорите следва да се
счита за неоснователно.
Относно унищожаването на Договора за кредит и Договора за гаранция поради крайна
нужда, правим възражение за изтекла 1-годишна погасителна давност. Двата договора са
сключени на 12.03.2018 г., следователно искането за унищожаването на договорите на това
основание следва да се счита за погасено по давност. Дори разгледан по същество, този иск
също следва да бъде оставен без уважение. Ищецът не навежда каквито и да било
доказателства и факти, доказващи твърдението му. Също така Ищецът е бил надлежно
информиран за всички елементи на поискания кредит още на етап кандидатстване. В
случай, че условията, при които се отпускат кредитите от *** не удовлетворяват ищеца, той
би могъл да се обърне към друго лице за предоставянето на кредит. С приемането на
Общите условия, Ищецът е декларирал, че 1) икономическото му положение позволява
своевременно да изпълни условията на Договора; 2) осведомен е и при необходимост се е
консултирал със специалист за съпътстващите задължения, които могат да се отразят
негативно на икономическото му състояние; 3) осведомен е, че лихвената ставка по
потребителския кредит в друга финансова институция или банка може да бъде по-ниска от
предложената от Дружеството и независимо от това Кредитополучателят желае да получи
потребителски кредит от Дружеството; 4) Дружеството не го е принуждавало да взима
потребителски кредит и по негово желание му е разяснило съпътстващите сключването на
Договора задължения и му е отговорило на всички въпроси, свързани с дадения Договор; 5)
той не смята условията на Договора за себе си като крайно неподходящи (чл. 3.6 от Общите
16
условия).
Излага се също така, че ищецът добре познава продуктите на ***, т.к. е кандидатствал за
кредит от *** общо тридесет и три (33) пъти в периода от 01.08.2017 г. до 13.07.2021 г., като
само 15 от тях са били одобрени след извършвана оценка на кредитоспособността на Ищеца,
като при всяко кандидатстване ищецът е избирал гаранция от *** Видно от кредитната
история на ищеца, същият не е счел при 33 кандидатствания за кредит, че са налице явно
неизгодни условия, нито е била налице крайна нужда или друго, което да го накара да се
откаже от сключването на договор.
В последното проведено о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.
В последното проведено о.с.з. не се явява представител на ответната страна.
По делото е постъпила писмена молба от ищеца, с която се прави изменение на иска,
допуснато от съда – претендира се сумата от 533,20лв., като искът вече не е предявен като
частичен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
От представения препис на Договор за кредит № от 12.03.2018год. със страни
ответникът, като заемодател, и ищецът С.С., в качеството на заемател, се установява, че по
силата на обективираното в това съглашение, заемодателят е предоставил на заемателя
кредит в размер на 1650лв. В договора е отразено, че връщането на кредита да се извърши
на 12 броя погасителни вноски, с уговорена лихва – 379,50лв. и лихвен процент 23,00 %.
Годишният процент на разходите е 49.11 В част IV т.1 от процесния договор е
регламентирано правото на заемателя да се откаже от сключения договор в 14-дневен срок,
считано от датата на неговото сключване.
От приетото заключение на ВЛ /л.115 и сл. от делото/ се установява, че общата
сума , която ищецът е изплатил по процесния договор за кредит е в размер 2183,20лв.-
изплатена на 10.05.2018год., в това число за гаранция – 320,32лв. Съгласно заключението
на ВЛ, при отчитане на сумата на кредита и извършеното от ищеца плащане / главница,
лихва, възнаграждение за гаранция/ размерът на ГПР многократно надвишава пет пъти
законната лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По делото се доказва възникнало между страните правоотношение по силата на
сключен между тях Договор за потребителски кредит от 2112.03.2018год.
Ищецът е навел редица основания за нищожност на договора като цяло и на отделни
негови разпоредби.
Първото наведено основание е за нищожност на договора на основание чл.22 от
ЗПК, поради неспазване на предвидената от закона форма по чл.10 ал.1 от ЗПК. Това
възражение за неоснователно. Съгласно нормата на чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за
17
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора. Договорът е сключен от разстояние и съгласно ЗПФУР не се изисква полагане
на подпис на страните по него. Налице е предсрочно погасяване на кредите от страна на
ответника, като фактът на плащане. Е именно във вр. с възникналата облигационна връзка
между страните.
Договорът и приложенията към него са написани на ясен и четим шрифт, който е не
по-малък от размер 12, установено от приетото заключение на СТЕ на ВЛ К.Т..
Основателни са възраженията на ищеца, касаещи клаузата, сочеща Годишния
процент на разходите по процесния договор.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В случая ГПР е 49,11, а
общата дължимата сума възлиза на 2029,50лв. Посочения размер на ГПР не съответства на
действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в
т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.19 ал.1
от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Ако този
допълнителен разход за начислена неустойка се включи в ГПР, последният би надхвърлил
законово определения максимален размер. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за заплащане на
възнаграждение за поръчителя в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът
е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита
за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за
погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни.
От горното следва, че в случая не е спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,
18
поради което и договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.23 ЗПК за ответника е възникнало задължението да плати по
договора само действително получената сума в размер на 1650 лв., като същият не дължи
договорна лихва и гаранция.
Предявеният иск е изцяло основателен и доказан, т.к. се претендира след
измененине размера на иска сумата от 533,20лв. / 2183,20лв.-1650лв./ и следва да бъде
уважен, като се присъди и законната лихва
По отношение разноските по делото : При този изход на делото на ищеца следва да
се присъдят в цялост разноските, които е направил съгласно списъка – л.147 от делото.
Същите възлизат на сумата 450лв. - държавна такса и разноски за ВЛица.
На адв.Г.Ч., който е осъществил безплатна правна помощ на ищеца, дължимото
адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба №1/2004 се изчислява на
300лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. С., ЕГН **********, от ***п., със съдебен адрес:
**** адв.Г.Ч., сумата от 533,20лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит от 12.03.2018год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.07.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.78 ал.1 от ГПК „***, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г.Г. Ч., ЕГН **********,
адрес: ***, като процесуален представител на С. Р. С., сумата от 300лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание 78 ал.1 от ГПК „***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. С., ЕГН **********, от *** направените по
делото разноски в общ размер 450лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез *** районен съд пред ***
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
19