Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството пред настоящата инстанция е образувано по постъпила въззивна жалба на П. „М.В.Л.”-гр.Г. О. чрез директора инж. Филип Цветанов Филипов. Обжалва се Решение № 308/27.07.2010г. по описа на ГОРС, в частта в която на основание чл. 78, ал.2 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ищеца пред първа инстанция. В жалбата се излагат съображения, че доколкото училището е второстепенен разпоредител с бюджетните кредити липсва субективна вина за забавяне изплащането на обезщетения на ищцата Снежана М. Й., а от там и неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. В срока за отговор ответникът не е взел становище по подадената въззивна жалба. Доколкото в частта за разноските Решението на районния съд има характер на определение, образуваното производство пред въззивна инстанция е от частен характер и настоящата инстанция следва да се произнесе в закрито заседание. Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа подадената жалба , намира следното: Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законноустановения за това срок и при спазване изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Исковата молба пред първа инстанция е била предявена от бившата служителка на П. „М.В.Л.”- гр.Г. О.- Снежана М. Й.. Трудовото й правоотношение с училището е било прекратено със Заповед № 14/22.07.2009г. считано от 23.07.2009г. На ищцата са начислени обезщетения по чл. 220 КТ, чл. 222 КТ и чл.224 КТ, като същите са изплатени през месец декември 2009г. Исковата молба е подадена на 13.11.2009г. Видно от Писмо с изх. № I I 206/26.08.2009г. на Министерството на труда и социалната политика е, че на работодателя, в лицето на директора на училището, са наложени принудителни административни мерки от ДИТ-Велико Търново, поради факта, че същият не е изпълнил задължението да представи в срок до 02.09.2009г. справка- декларация на дължимите обезщетения за периода 01.07.2009г.-31.08.2009г. Това е довело до обстоятелството, че претендираните обезщетения са изплатени през месец декември 2009г., след завеждане на делото през месец ноември. Поведението на работодателя е дало повод за завеждане на делото и е наложило прилагането на санкционната норма на чл. 78, ал.2 ГПК. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, т.е. делото е предизвикато основателно, и върху ищеца - когато искът бъде отхвърлен. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и, ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. По аргумент от противното ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, той следва да понесе направените от ищеца разноски. В настоящият случай независимо дали забавянето на изплащането на начисленото обезщетение се дължи на субективни или обективни причини, фактът че дължимото обезщетение не е изплатено е накарало служителката да депозира искова молба за завеждане на съдебно производство. Тоест неизпълнение на законовото задължение на ответника е дало повод за образуване на дело, а от там правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, като е санкционирал ответника да поеме направените от ищцата разноски в размер на 120 лева- адвокатско възнаграждение. Предвид горното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Следва да се има предвид, че пред настоящата инстанция не е представен документ за внесена държавна такса за въззивно производство. Действително съгласно разпоредбите на чл. 83, ал.1, т.1 ГПК , както и на чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно, но освобождаването от такси и разноски касае единствено работниците и служителите. Ето защо, доколкото настоящото въззивно производство е такова от частен характер съгласно чл. 19 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по Гражданско процесуалния кодекс/ ГПК/, жалбоподателят следва да внесе по сметка на ВТОС държавна такса в размер от 15 лева. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че решението на Горнооряховски районен съд по гр.д.№1783/2009г. в частта му за разноските е правилно и законосъобразно , поради което и О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 308/27.07.2010г. на Горнооряховски районен съд по гр.д.№1783/2009г. по описа за 2009г. в обжалваната част , с която жалбоподателят П. „М.В.Л.”-гр.Г. О. чрез директора инж. Филип Цветанов Филипов, е осъден да заплати на Снежана М. Й. от гр. Г. О. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева, като правилно и законосъобразно. ОСЪЖДА Професионална гимназия по електротехника и електроника „ М.В.Л.” –гр. Г. О. да заплати по сметка на ВТОС държавна такса в размер на 15 лева и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |