Решение по дело №128/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260065
Дата: 19 октомври 2020 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20195500100128
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260065                    19.10.2020 г.                град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, на 23 септември 2020…………………………… година, в публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

секретар….. Катерина Маджова …………………………..…като разгледа докладвано от… съдията  МИШОВА………………. гр. дело № 128 по описа  за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по искова молба от Ж.И.Ж. от ***за присъждане на сума за обезщетение за причинени неимуществени вреди при ексцес по чл.226 във връзка с чл.282, ал.3 КЗ (отм.).

                   Ищецът твърди, че на 19.05.2007 г., около 18,30 ч., на път Н-55 Велико Търново - Гурково, в близост до с. Вонеща вода, водачът Х.Ю., при управление на товарен автомобил с peг. 34UP9644, нарушил правилата за движение, като навлязъл в изцяло затворен за движение на МПС-та поради ремонт район, обозначен с ограничителни бариери, охрана и пътни знаци. В същото време в насрещното движение се движел лек автомобил „Лада Нива с peг. номер СТ 6435 АХ, управляван от ищеца Ж.Ж., който бил работник по ремонта и доставял строителни материали. Ищецът не очаквал появата на товарния автомобил, употребил спирачки, но настъпил сблъсък между двете МПС-та в лентата на товарния автомобил. Твърди, че виновният за произшествието турски водач притежавал валидна международна застраховка „Гражданска отговорност“, тип „Зелена карта“, сключена с турска застрахователна компания „Акса ояк сиго. А.Ш.“, за периода 05.05.2007 г.- 05.05.2008 г., по която застраховка легитимиран да плати обезщетение за причинените вреди е ответното сдружение като представително Национално бюро по чл. 282, ал.3 от КЗ (отм.). Ищецът твърди, че в следствие с ПТП-то получил телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на таза вляво - раздробено счупване на лявата главулечна ямка.  За обезщетяване на вредите предявил иск срещу ответника, по който било постановено влязло в сила решение по  в.гр.д. № 1854/2009 г. на САС. Съдът приел, че е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на произшествието в размер на 50%. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е във връзка с болки и страдания от фрактура на таза, изразяваща се в раздробено счупване на лявата главулечна ямка. В решението си по делото Софийски апелативен съд е определил обезщетението и за неимуществени вреди от посттравматична коксартроза, която е прогноризал, че ще се появи в областта на увредената лява тазобедрена става. Делото не е имало за предмет увреждания и усложнения на други части от тялото на ищеца, различни от лявата тазобедрена става.

         Ищецът твърди, че при извършени изследвания в началото на 2019 г. се установило, че е получил като усложнение от травмата: коксартроза на дясната седалищна кост, която не е била увредена пряко при катастрофата, но се е развила поради постоянно накуцващата походка, причинена от тежкото счупване на лявата седалищна кост и е в пряка връзка с травмата от катастрофата. Освен описаната коксартроза на дясната седалищна кост ищецът твърди, че е развил и двустранен сакроилеит 3-ти стадий. Така описаните усложнения представлявали ексцес, за който пострадалият не бил обезщетяван. Описаните усложнения причинявали на пострадалия постоянни и засилващи се болки, походката му ставала все по-трудна, прогнозата за възстановяване - негативна, наличният ексцес се усложнявал с течение на времето и щял причинява все по-големи болки и страдания. На 20.05.2019 г. било извършено рентгенологично изследване на коленните стави и на лявото му ходило. От същото се установило за първи път наличие на гонартроза в двете коленни стави 2-ра - 3-та степен, както и на артроза и остеопороза на лявото ходило. Така установените увреждания били в пряка връзка с травмите, получени при катастрофата и с продължителната изкривена походка на ищеца, вследствие на основните увреждания в областта на седалищната кост. И тези новоустановени увреждания представлявали ексцес, който е в пряка връзка с първичните травми, получени при ПТП, причиняват постоянни болки и затруднение на походката на пострадалия, като прогнозата за тях е негативна.

          Ищецът твърди, че не е обезщетяван за новоустановените увреждания, тъй като ответникът отказал. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от гореописания ексцес в размер на  30 000 лв., като отчита признато съпричиняване от негова страна в размер на на 50%.

         Ответникът  Сдружение „Н.б.на б.а.з.“ не оспорва, че на 19.05.2007 г. на път П-55 гр. Велико Търново - Гурково, при км 22.4, до с. Вонеща вода, общ. Велико Търново, на път, затворен за движение поради ремонт, е настъпило ПТП между товарен автомобил - влекач Рено с турски peг. 34UP9644 и прикачено към него полуремарке Фрауф с турски peг. 34UK712 и лекотоварен автомобил Лада Нива с per. № СТ6435 АХ, управляван от Ж.И.Ж., в резултат на което ищецът е получил телесни увреждания. Не оспорва, че с влязло в сила на 23.02.2010 г. решение по възз. гр. дело № 1854/2009 г. по описа на Софийски апелативен съд бил осъден да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска, след приспадане на прието от съда 50% съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди, че на 13.05.2019 г. ищецът подал извънсъдебна претенция за обезщетение на търпени неимуществени вреди от усложнение от получените при ПТП от 19.05.2007 г. травми - коксартроза на дясната седалищна кост и двустранен сакроилеит (3-ти стадий), в размер на 40 000 лева. На 28.05.2019 г. била подадена и последваща претенция. Общо ищецът е претендирал 60 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, понесени от него във връзка с всички увреждания. Ответникът твърди, че е отказал да уважи новозаявените претенции на ищеца. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдените увреждания на здравето на ищеца, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между получените от него при ПТП от 19.05.2007 г. травми и описаното в настоящата искова молба здравословно състояние. Оспорва и твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца от началото на 2019 г. в сравнение със състоянието му към постановяване на решението по предходното дело. Твърди, че не е налице твърденият от ищеца ексцес. При условията на евентуалност твърди, че описаните в исковата молба болестни състояния на ищеца са били предвидени и съобразени при определяне на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди, а част от тях дори са били проявени към онзи момент. Заявеното влошаване на здравословното състояние на лицето от началото на 2019 г. не се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Не са налице качествено нови неимуществени вреди, търпени от пострадалото лице, в сравнение с вредите при първоначалното му обезщетяване. Евентуално, тези нови увреждания и усложнения на старите увреждания са били предвидими към момента на постановяване на решението по предходното дело, поради което не могат да бъдат квалифицирани като ексцес. Предявява възражение за погасяване по давност на претендиралото по настоящото дело вземане за обезщетение на неимуществени вреди, както по отношение на твърдените усложнения от първоначалните травми, така и по отношение на новозаявените увреждания. Предявява възражение за допринасяне на вредоносния резултат  от страна на пострадалия в размер на 50%. оспорва обема на твърдените неимуществени вреди, както и техния размер.

                   Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и приложимия закон, намери за установено следното:

                   По делото не е спорно, че на 19.05.2007 г., около 18,30 ч., на път Н-55 Велико Търново - Гурково, в близост до с. Вонеща вода, турският гражданин Х.Ю., при управление на товарен автомобил с peг. 34UP9644, нарушил правилата за движение, като навлязъл в изцяло затворен за движение на МПС-та поради ремонт район. В същото време в насрещното движение се движел лек автомобил „Лада Нива с peг. номер СТ 6435 АХ, управляван от ищеца Ж.Ж., който бил работник по ремонта и доставял строителни материали. Между двата автомобила настъпил сблъск, при който ищецът получил раздробено счупване на лявата главулечна ямка. Турският водач притежавал валидна международна застраховка „Гражданска отговорност“ - „Зелена карта“, сключена с турска застрахователна компания „Акса ояк сиго. А.Ш.“, за периода 05.05.2007 г.- 05.05.2008 г. С решение № 14 от 05.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1854/2009 г. по описа на Апелативен съд – София, на ищеца е присъдено обезщетение за претърпените при ПТП неимуществени вреди, което на основание чл.226 във връзка с чл.282, ал.3 КЗ (отм.) е следвало да бъде заплатено от Сдружение „Н.б.на б.а.з.“. По това дело е прието, че при ПТП ищецът е получил счупване на таза, изразяващо се в раздробено счупване на лявата главулечна ямка. Прието е, че при него са настъпили усложнения, изразяващи се във фрактурна болест на Зудек и постравматична коксартроза, както и неврологични проблеми – аксонална увреда. Прието е, че ищецът се движи с накуцване вляво и има незначителен намален обем на отвеждането на крака. Прието е и това, че поради извършените от ищеца нарушения на правилата за движение, е налице съпричиняване от негова страна в рамките на ½. Експертизата по това дело е била изготвена въз основа на медицински документи – епикриза от ОТО – В. Търново по ИЗ № 6187/19.05.2007 г.; епикриза от МБАЛ Плевен по ИЗ № 18044/28.05.2007 г.; епикриза от НО Казанлък по ИЗ № 6233 от 26.06.2008 г. вв връзка с лечение на лумбосакралния плексус; епикриза от Павел баня по ИЗ № 5758/27.07.2008 г. за рехабилитация на увреждането на лумбосакралния прексус; рентгенограма от 26.02.2009 г. на лявата тазова половина и рентгенограма от същата дата на лявото стъпало, както и извършен преглед на ищеца на 13.03.2009 г. Към датата на прегледа ищецът се е оплаквал от болки в лявата тазобедрена става и крака, особено стъпалото и е накуцвал с левия крак.

                   От заключението на назначената пред настоящата инстанция съдебномедицинска експертиза се установява, че при ПТП, станало на 19.05.2007 г., ищецът е получил счупване на таза, изразяващо се в раздробено счупване на лявата главулечна ямка, както и счупване на І-ІІ-ІІІ метатарзална кост на лявото ходило. При извършения на 08.03.2020 г. преглед вещото лице д-р М.С. е констатирал, че походката на ищеца е леко  поклащаща се наляво, който дисбаланс се причинява от аксоналната увреда на н. фибуларис син. Изследванията на движенията на двете тазобедрени стави показва: на дясната тазобедрена става флексия 120-130 гр  при норма 125; екстензия – 15 гр при норма 15 гр; абдукция – 25 гр при норма 45 гр; аддукция – 10 гр при норма 15 гр; външна ротация – 25 гр. при норма 45 гр и вътрешна ротация – 10 гр. при норма 45 гр. За лявата тазобедрена става е констатирана флексия 125 гр - норма; екстензия – 10 гр; абдукция – 30 гр; аддукция – 5 гр; външна ротация – 20 гр. и вътрешна ротация – 0 гр. при норма 45 гр. Движенята в двете коленни стави са идентични, като флексията е 135 гр. (норма), а екстензията е 0 гр (норма). Движенията в левия глезен са: дорзална флексия – 0 гр при норма 20 гр; плантарна флексия – 20 гр при норма 40 гр. Гръбначният стълб в поясния отдел демонстрира сколиозна деформация с хлътване на ляво и конвекситет (изпъкналост) на дясно. В поясния отдел паравертебралната мускулатура от лявата страна на гръбначния стълб е в повишен тонус и палпаторно болезнена. Вещото лице дава заключение, че при присъждане на обезщетението по в.гр.д. № 1854/2009 г. на САС е взета предвид посттравматичната коксартроза, която е прогнозирано, че ще се появи в областта на увредената лява тазобедрена става. Към момента на изготвяне на експертизата по делото на САС ищецът е бил в т. нар. светъл период, когато болката е била по-слаба, придвижвал се е с леко накуцване без помощни средства. Тогава е констатирано  и настъпилото усложнение към тогавашния момент, познато като Зудекова атрофия. Тя (Зудековата атрофия) и петнистата остеопороза на ходилото се обяснява с травмата на лявото ходило.

                   Също така вещото лице обяснява, че след проведената рехабилитация и след прохождането на ищеца без помощни средства, но при наличие на болкова симптоматика от тазобедрената става и ходилото, то той неминуемо ще куца. Това предизвиква дисбаланс на натоварването на ставите на левия и на десния крак, движенията на поясния отдел на гръбначния стълб, което обяснява по-късното повяване на дегенеративни изменения на коленни стави, на поясния отдел на гръбначния стълб и дори на ходилата. Според вещото лице новопоявили се усложнения, свързани с травмите от процесното ПТП, са напредналата коксартроза на лявата тазобедрена става, двустранната гонартроза ІІ и ІІІ ст.; дегеративните изменения на двете сакроилиачни стави и новопоявилата се коксартроза на дясната тазобедрена става. Напредналата коксартроза на лявата тазобедрена става е следствие на раздробеното счуване на лявата главолечна ямка. Двустранната гонартроза ІІ-ІІІ ст. е резултат от дисбалансираната походка, щадене на левия крак и натоварване на десния крак. Дегенеративните изменения – остеофити на двете сакроилиачни стави са следствие от счупването на левия ацетабулум, високо енергийният травматичен удар върху лявата тазова половина и последващото несимитрично  натоварване на двата крака. Зудековата атрофия на лявото ходило е била в остър период към 2008-2009 г., когато са приключили делата за присъждане на обезщетение. Отзвучава след около 4-5 години. Продължилата през такъв период петниста остеопороза неминуемо води до дегенеративни изменения на всички ходилни стави.

                   Вещото лице дава заключение, че всички тези усложнения и новопоявили се увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с първоначалните травми, получени от ищеца при ПТП. Сочи, че причините за артрозите (коксартрозата, гонартрозата, двустранния дегенеративен сакроилиит и артрозата на ходилото) са от най-различно естество, в т.ч. прекарани в миналото травми на съответните стави и неправилно натоварвани  нетравмирани стави поради друга болка. Травмата, която е получена от ищеца при процесното ПТП, винаги дава отражение върху развитието на ставата – за вбъдеще тя е подложена на ускорени дегенеративни промени, изтъняване на хрущяла, засилване на болковата симптоматика. Това води до накуцване, свързано с щадене на левия крак, по-силно и ударно натоварване на десния крак, неправилно натоварване и извиване на гръбначния стълб в поясния отдел. Тази последователност на развитието на множествената дегенеративна ставна увреда е причинена от счупването на лявата главолечна ямка. Вещото лице дава заключение, че новопоявяващите се артрози времево са индивидуално обосновани. В случая всички дегенеративни изменения, представени като усложнения на първичната травма, са регулярно развили се, но в предишната съдебномедицинска експертиза, изготвена по гр.д. № 4479/2007 г. на СГС не е обсъдена прогресивността на развитието им и задачите и въпросите към вещото лице не са включвали анализ на вероятната перспектива.

         При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

                Съгласно чл.226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Следователно при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение. Когато ПТП е станало на територията на Република България и е причинено по вина на водач на застрахован за гражданската му отговорност автомобил по международната система за автомобилна застраховка „Зелена карта“, за вредите отговаря Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, в конкретния случай на основание чл.282, ал.3 КЗ (отм.).  От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че при настъпило произшествие на територията на Република България с МПС с регистрационен номер от държава-членка на системата „Зелена карта“, различна от България, е реализирано застрахователно събитие – ПТП, при което са настъпили вреди за ищеца, изразяващи се в счупване на лявата главулечна ямка на лявата тазобедрена става, което е затруднило движението на долните му крайници за около 9 месеца, както и счупване на І-ІІ-ІІІ метатарзална кост на лявото ходило, от което са настъпили усложнения, изразяващи се постравматична коксартроза и Фрактурна болест на Зудек, както и неврологични проблеми – аксонална увреда и куцаща походка. За тези вреди е присъдено обезщетение.

          При последващото влошаване на здравословното състояние на увреденото лице, пряко свързано с получените при деликта увреждания на здравето, за него възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото му състояние, свързано с ново страдание или съществено усложнение на старите страдания. Възможността увреденото лице да получи ново обезщетение за новите увреди произтича от принципа за пълно обезщетяване на понесените вреди – чл.51, ал.1 ЗЗД.

         В случая, от изслушаното и прието заключение на вещото лице от съдебномедицинската експертиза се установява по категоричен начин, че здравословното състояние на ищеца е влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено предишното обезщетение. Категорично е установено и това, че влошаването се намира в причинна връзка с увреждането и не се дължи на други фактори и причини. Влошаването на здравословното състояние не е било предвидено и съобразено от съда при определяне на размера на предишното обезщетение с изключение на установената коксартроза на лявата тазобедрена става, която, макар и сега да е напреднала, е била предвидена и съобразена от съда, както и Зудековата атрофия и петнистата остеопороза, които пък за вследствие с фрактурата на метатарзалната кост на лявото ходило. Останалите усложнения – коксартроза на дясната седалищна кост, двустранният сакроилеит, гонартрозата на коленните стави и дегенеративните изменения на ходилните стави, предизвикани от продължилата 4-5 години петниста остеопороза, са нови увреди. Въобще в заключението на съдебномедицинската експертиза по гр.д. №4479/2007 г. на СГС не е обсъдена прогресивността на развитието на дегеративните изменения, както и анализ на вероятната им перспектива, но  в исковата молба ищецът не твърди съществено усложнение на старите страдания, а наличието на нови увреди и иска обезщетение за тях. 

         Категорично е установено от заключението на вещото лице д-р С., че новопоявилите се увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с първоначалните травми, получени от ищеца при процесното ПТП. В обясненията си, дадени в с.з. от 01.07.2020 г. вещото лице заявява, че куцането на ищеца е вследствие на травмата от ПТП, като оттам настъпват и дегенеративните артрозни изменения в колената и успоредно с това настъпват и изменения в сакроилиачните стави. Според вещото лице, без ПТП-то не би трябвало да има изменение, освен ако има генетична предразположеност, за което по делото няма данни. Наличната сколиоза от преди това ускорява дегенеративните изменения в поясната област на гръбначния стълб, но ищецът не е предявил в исковата си молба такова усложнение. Констатираната фисура на лявото коляно има отношение към напредналата коксартроза, но на лявата тазобедрена става. Тази колянна травма, която не е увреждане от ПТП-то, и травмата на лявото ходило е причина за двустранната гонартроза, каквато причина е и травмата на лявата тазобедрена става.

         С оглед на тези съображения съдът намира, че ищецът доказа наличието на нововъзникнали увреждания. Законодателят не е посочил какви доказателства са нужди за пълното и пряко доказване на влошаване на здравословното състояние на ишеца. Важното е доказателствата да са такива, щото да създадат сигурно убеждение у съда в истинността на твърдените от ищеца факти. В случая, като се вземе предвид заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено въз основа на представените по делото медицински документи, както и при извършване на преглед на ищеца, може да се направи извод, че твърдените усложнения и новопоявили се увреди у ищеца, без посочените по-горе изключения, са напълно обективно доказани. Вещото лице не е изисквало извършването на образни изследвания, нито пък е заявило, че без тях не може да даде заключение, поради което няма как да се приеме, че липсата им по делото са пречка за пълното и пряко доказване на твърдените от ищеца увреди. В този случай не може да се приложи разпоредбата на чл.161 ГПК, тъй като по делото няма данни направени в ДКЦ „Св. Панталеймон“ ООД Плевен образни изследвания да са в държане на ищеца.

         Неоснователно е възражението на ответника, че по делото не е доказана в пълнота наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между получените от ищеца травми и описаното в исковата молба здравословно състояние. По делото няма данни какво е теглото на ищеца, нито е изяснено какво е „нормално“ тегло. Освен това всички дегеративни атрозни изменения са настъпвали достатъчно бавно във времето, като се вземе предвид обстоятелството, че ПТП, което е първопричината за състоянието на ищеца, е настъпило през м. май 2007 г., т.е. 12 години преди извършения преглед на ищеца, при който е констатирано влошаване на здравословното му състояние, а и вещото лице пояснява в с.з. от 01.07.2020 г., че няма категорична скорост за настъпващите изменения. Обстоятелството, че при един човек такива изменения могат да не настъпят не означава, че при ищеца те не са следствие от основните две травми, получени при ПТП. Всички артрози са времево индивидуално обосновани.

         Няма значение обстоятелството, че преди ПТП-то ищецът е имал сколиозна деформация на гръбначния стълб, тъй като в исковата молба не са предявени като усложнения дегенеративните изменения в поясната област на гръбначния стълб.

         Предвид на изложеното съдът намира, че за ищеца е налице ексцес – влошаване на здравословното му състояние и качествена негативна промяна в сравнение със състоянието му към момента на постановяване на предходното съдебно решение, а именно коксартроза на дясната седалищна кост, двустранен сакроилеит ІІІ степен, гонартроза на коленните стави ІІ и ІІІ степен, както и артроза на лявото ходило, за които той следва да бъде обезщетен. При определяне на обезщетението следва да бъде отчетена получената на лявото коляно травма през 2016 г., която не е от ПТП и която е оказала влияние. Твърдяната остеопороза на лявото ходило е взета предвид при определяне на първоначалното обезщетение, като тогава Зудековата болест е била констатирана като усложнение.

         Обезщетението при ексцес се определя по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Това е основен принцип в правото, който обаче не се прилага абстрактно, а съобразно конкретните обстоятелства, при които са настъпили вредите. В случая определящо за размера на обезщетението са претърпените болки и страдания. От показанията на разпитания по делото свидетел Д.И.Ж., се установява, че негативните преживявания на ищеца, свързани със здравословното му състояние, не се отличават в някаква особена интензивност. Ищецът търпи болки и страдания и качеството му на живот е влошено. При определяне на справедливия размер на обезщетение следва да се отчете е възрастта на ищеца, както и че новоустановените увреди изискват оздравителен процес и рехабилитацията. Следва да се отчете и това, че към настоящия момент той има ограничени възможности при извършване на някои дейности, което влияе и на психиката му. С други думи съдът намира, че при определяне на размера на обезщетението следва да съобрази не само непосредствените болки и страдания, техния характер и тяхното реално проявление, но и всички посочени обстоятелства, при които вредите са били се търпени и ще продължават да се търпят. Затова съдът като съобрази  характера на тези страдания и тяхното реално проявление, а и като има предвид общите схващания за справедливост, установени в нашето общество, намира, че за претърпените болки и страдания ищецът следва да бъде обезщетен със сумата от 50 000 лева, от които следва да се присъдят 25 000 лв., като се има предвид приетото от САС съпричиняване в размер на 59%. В тази връзка следва да се има предвид, че възражението на ответника за по-висок процент на съпричиняването е неоснователно. Спорът за съпричиняването е разрешен с влязлото в сила решение № 14 от 05.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1854/2009 г. на Софийски апелативен съд, и не може да бъде пререшаван по настоящото дело. С това решение е разрешен спорът досежно въведеното в него възражение за съпричиняване на вредоносния резултати то има сила на пресъдено нещо в случаите, когато се завежда друго дело за вреди или ексцес във връзка с първоначалното увреждане – арг. чл.298 и чл.299 ГПК. Така определената сума се се дължи със законната лихва, считано от датата на исковата молба така, както е поискано.

       Основателността на иска поставя въпроса и за давността, каквото възражение е въведено от ответника в отговора на исковата молба, тъй като по давност може да бъде погасен само основателен иск. Това възражение не е обосновано и затова съдът ще се ограничи да посочи само, че за да е налице неоправдано кредиторово бездействие, то трябва да е възникнало и да може да бъде упражнено, съответно - защитено, а пострадалият от деликт към момента на извършване на увреждането все още няма възникнало право на обезщетение за ексцес, което да е погасимо по давност. Видно от съдържанието на чл.51, ал.3 ЗЗД, правото на обезщетение при ексцес се проявява значително по-късно и е ново самостоятелно право, макар да е свързано с вземанията по чл.51, ал.1 и чл.52 ЗЗД. За него погасителната давност започва да тече не от момента на непозволеното увреждане, а от деня на проявлението на новите вреди в пълния им обем, т.е. от деня на влошаване на здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда. С оглед на това и на общото правило на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД, поставящо за начало на давностния срок деня, в който вземането е станало изискуемо, следва да се приеме, че независимо кога се проявява вредата - в момента на извършване на деянието, или след него, едва от деня на нейната проява възниква правото да се иска обезщетяването. Затова от този момент започва да тече и погасителната давност. Това разрешение, дадено в ТР № 1/2015 г. на ОСТК на ВКС за прекия иск срещу застрахователя, вкл. за обезщетяване вредите от ексцес, е еднакво приложимо и по отношение на иска срещу  Н.б.на б.а.з. В случая влошаването на здравословното състояние е констатирано през 2019 г., когато е и предявен настоящият иск. При липса на твърдения относно проявлението на новите вреди, няма как да се приеме, че то е настъпило в пълния си обем по-рано.

         На ищеца следва да се присъждат разноски за платената държана такса, както и за платеното възнаграждение за вещото лице за настоящата инстанция в размер на 1 416,67 лв. съразмерно с уважената част от иска. На ответника следва да се присъждат разноски за платеното адвокатско възнаграждение, както и за платеното възнаграждение за вещото лице за настоящата инстанция в размер на  404,33 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

                        Воден от горните мотиви, съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

                 ОСЪЖДА Сдружение „Н.б.на б.а.з.“ със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.***, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.И.Ж. ***, ЕГН **********, сумата от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) за обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в коксартроза на дясната седалищна кост, двустранен сакроилеит ІІІ степен, гонартроза на коленните стави ІІ и ІІІ степен, както и артроза на лявото ходило, получени при ексцес – влошаване на здравето, вследствие на ПТП настъпило на 19.05.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 04.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над присъдените 25 000 лв. до размера на претендираните 30 000 лв. като неоснователен.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Сдружение „Н.б.на б.а.з.“ със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.***, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.И.Ж. ***, ЕГН **********, сумата от 1 416,67 лв. (хиляда четиристотин и шестнадесет лева и 67 стотинки) за направените за тази инстанция разноски платена държавна такса и за възнаграждение за вещото лице, съразмерно с уважената част от иска.

 

               ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Ж.И.Ж. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение „Н.б.на б.а.з.“ със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.***, ЕИК *********, сумата от 404,33 лв. (четиристотин и четири лева и 33 ст.) за направените пред настоящата инстанция деловодни разноски за възнаграждение за един адвокат и за възнаграждение за вещото лице, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

                   Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: