№ 2215
гр. Варна, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Веселина Д. Г.
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110107504 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „О.б.б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ******, в качеството
му на правоприемник на „К.б.с.б.б.” ЕАД, ЕИК ********** (с предишно
наименование „Р. (Б.) ЕАД), срещу И. Я. И., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ************, и М. Т. К. , ЕГН **********, с настоящ адрес:
************, пасивно субективно и обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 от
ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществуват парични вземания срещу
ответниците за следните суми, дължими от ответниците при условията на
солидарност, а именно: сумата от 7486,76 лв., представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № 2006192763510408 от
08.07.2020 г., от която 6095,31 лв. падежирала главница за периода 10.03.2021
г.-20.11.2021 г. и 1391,45 лв. предсрочно изискуема, сумата от 201,14 лв.,
представляваща редовна възнаградителна лихва за периода от 10.02.2021 г. до
08.12.2021 г., вкл., сумата от 501,66 лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено върху редовно падежиралата главница за периода от
10.03.2021 г. до 08.12.2021., вкл., сумата от 13,54 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено върху предсрочно изискуемата главница за
периода от 09.12.2021 г. до 12.01.2022 г., вкл., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.01.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. 419/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 08.07.2020 г. между страните е
1
сключен договор за потребителски кредит № 2006192763510408, по силата на
който е отпуснал на кредитополучателя И. Я. И. кредит в размер на 12081 лв.
срещу насрещното негово и на солидарния длъжник М. Т. К. задължение да
върнат предоставените средства заедно с възнаградителна лихва на 18 бр.
анюитетни месечни вноски с падеж 10-то число на съответния месец и краен
срок на погасяване до 10.01.2022 г. Твърди, че кредитът е изцяло усвоен на
10.07.2020 г. Излага, че съгласно чл. 4.1. и чл. 4.2. от договора през първите
12 месеца ГЛП е уговорен във фиксиран размер на 4,85 %, а след този срок се
формира от променлив референтен лихвен процент, определен чрез
използване на лихвената статистика на БНБ, и надбавка в размер на 4,760
пункта. Сочи, че според чл. 4.5 при забава в плащанията кредитополучателят
дължи обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на
10 пункта годишно върху забавената главница. Твърди, че ответниците са
изпаднали в забава в плащането на 9 бр. последователни погасителни вноски
с падежи в периода 10.03.2021 г. – 10.11.2021 г., вкл., поради което е обявил
кредита за предсрочно изискуем, за което всеки от ответниците е изрично
уведомен. Излага, че към 09.12.2021 г., когато кредитът е осчетоводен като
предсрочно изискуем, ответниците са задължени солидарно към него за
следните суми: 7486,76 лв. главница, 201,14 лв. възнаградителна лихва за
периода от 10.02.2021 г. до 08.12.2021 г., вкл., 501,66 лв. обезщетение за
забава за периода от 10.03.2021 г. до 08.12.2021., вкл., както и 13,54 лв.
обезщетение за забава за периода от 09.12.2021 г. до 12.01.2022 г., вкл.
Твърди, че за тези суми се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК, която е връчена на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, респ. заповедният съд му е дал указания за предявяване на
установителен иск.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените установителни искове и претендира разноски по делото, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори на
исковата молба (озаглавени молби) с идентично съдържание, с което
признават предявените искове по основание и размер и молят за
постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК. Правят и възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът М. К. заявява още, че дължимите суми са
изцяло платени.
С уточнителна молба от 16.12.2022 г. ищецът прави искане за
постановяване на решение, съобразно направеното от ответниците признание
на исковете, на основание чл. 237, ал.1 ГПК. Признава, че сумата 10819,74 лв.
е постъпила по изпълнителното дело, заведено срещу ответниците въз основа
издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист, но намира, че плащането в хода на принудителното
изпълнение не следва да бъде вземано предвид по настоящото дело. Позовава
се в тази връзка на т.9 от ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС. Претендира и
разноски по делото, съобразно представен към молбата списък по чл.80 ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
му представител юрк. А. Ц., поддържа исковата молба, както и уточнителната
такава. Ответниците не се явяват лично и не изпращат представител.
След като взе предвид отправеното от ищеца искане за
2
постановяване на решение при признание на иска, съдът намира
следното:
Налице е изрично признание на предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 от
ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК от страна на ответниците, обективирано в
депозираните по делото отговори на исковата молба. Признатото право не
противоречи на закона и на добрите нрави и със същото страната може да се
разпорежда, поради което не са налице отрицателните предпоставки на чл.
237, ал. 3 ГПК, препятстващи възможността за постановяване на решение при
признание на иска.
Евентуалното събиране на дълга в хода на принудителното изпълнение
не следва да бъде вземано предвид в настоящия процес, доколкото според
задължителните указания, дадени в т. 9 от Тълкувателно решение по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422 ГПК намира
приложение нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че исковете следва да бъдат
изцяло уважени, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК. Мотиви за тяхната
основателност не следва да бъдат излагани, тъй като настоящото съдебно
решение се основава на признанието на исковата претенция – арг. от
разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 1125,57
лв., от които 285,41 лв. за държавна такса, 740,16 лв. за депозит за особен
представител и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
заповед за незабавно изпълнение в размер на 213,70 лв., включващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от заявлението, като същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответниците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид изхода на делото, разноски на ответниците не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
3
съединени положителни установителни искове, че в полза на ищеца „О.б.б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ******, в качеството
му на правоприемник на „К.б.с.б.б.” ЕАД, ЕИК ********** (с предишно
наименование „Р. (Б.) ЕАД), съществуват парични вземания срещу
ответниците И. Я. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ************, и М.
Т. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ************, за следните суми,
дължими от ответниците при условията на солидарност, а именно:
сумата от 7486,76 лв. (седем хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и
седемдесет и шест стотинки), представляваща неизплатена главница по
договор за потребителски кредит № 2006192763510408 от 08.07.2020 г., от
която 6095,31 лв. падежирала главница за периода 10.03.2021 г.-20.11.2021 г.
и 1391,45 лв. предсрочно изискуема, сумата от 201,14 лв. (двеста и един лева
и четиринадесет стотинки), представляваща редовна възнаградителна лихва
за периода от 10.02.2021 г. до 08.12.2021 г., вкл., сумата от 501,66 лв.
(петстотин и един лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за забава, начислено върху редовно падежиралата главница за
периода от 10.03.2021 г. до 08.12.2021., вкл., сумата от 13,54 лв. (тринадесет
лева и петдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава,
начислено върху предсрочно изискуемата главница за периода от 09.12.2021
г. до 12.01.2022 г., вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 14.01.2022 г., до окончателното изплащане
на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
419/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав.
ОСЪЖДА И. Я. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ************,
и М. Т. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ************ , да заплатят на
„О.б.б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ******, в
качеството му на правоприемник на „К.б.с.б.б.” ЕАД, ЕИК ********** (с
предишно наименование „Р. (Б.) ЕАД), сумата от 1125,57 лв. (хиляда сто
двадесет и пет лева и петдесет и седем стотинки) за сторените в исковото
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА И. Я. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ************,
и М. Т. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ************ , да заплатят на
„О.б.б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ******, в
качеството му на правоприемник на „К.б.с.б.б.” ЕАД, ЕИК ********** (с
предишно наименование „Р. (Б.) ЕАД), сумата от 213,70 лв. (двеста и
тринадесет лева и седемдесет стотинки) за сторените в заповедното
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4
5