МОТИВИ  по  НОХД  № 657 / 2016 год. по  описа  на  С.   О.  СЪД

        

 

 

 

 

С.о.п. е внесла обвинителен акт в С.  О.  СЪД  за  разглеждане  срещу подс. Д.Т.Е., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, с ЕГН **********, с обвинение в това, че на 01. 08. 2015 год., около 04 : 00 часа пред магазин „handy” находящ се на площад „Н. в." в гр. Б., умишлено е умъртвил другиго – К. С.П. с ЕГН ********** - престъпление по чл. 115 от НК,

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото  срещу подсъдимия обвинение за извършване на престъпление по чл. 115 от НК, като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. Предлага, подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление с налагане на наказание лишаване от свобода около или под средния предвиден законов размер Счита, че предявения против подсъдимото лице граждански иск за присъждане на обезщетения на конституираниия по делото граждански ищец за причинени му в резултат на това деяние неимуществени вреди, следва да бъдат уважени в пълен размер.

Повереникът на конституирания по делото граждански ищец и частен обвинител И.И.С. - адв. Д.Б. от САК също счита, че повдигнатото против подс. Е. обвинение за извършване на престъпление по чл. 115 от НК се доказва от установената по делото доказателствена съвкупност, дори намира, че осъщественото от подсъдимия е субсумируемо под разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК. Предлага, на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода около максималния законов размер, а предявеният против него граждански иск - уважен в пълен размер.

            Защитата на подсъдимия Е. оспорва фактическата обстановка,   изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира се за  постановяване  на  оправдателен съдебен акт, тъй като защитникът - адв. В.В. от САК счита, че обвинението повдигнато против подсъдимия, не е доказано по несъмнен начин. Във връзка  и с това, се поддържа становище за неоснователност на предявения по делото граждански иск.

 Подсъдимият Е. се присъединява изцяло към изложеното от защитника му. В последната си дума моли за справедливост, защото не е виновен за смъртта на пострадалия.

 

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и ги прецени във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :         

           

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА - съдът възприема в голяма част фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която, макар и оспорена от защитата на подсъдимия, се подкрепя от доказателствения материал, събран по делото.

           

             На датата  01. 08. 2015 год., около 02 : 30 часа,   в дискотека „Н.и Д.”, находяща се в гр. Б., С.а област, пристигнали и седнали в едно сепаре, пострадалият К. С.П. /с прякор „М.”/, придружен от свидетелите М. О., Д.О., К. Т., И. Н.в /по прякор „Г."/ и М. В. /по прякор „Ф.а"/ - всички, от с. Л., С. област.

В същото заведение и по същото време,  се намирал и подс. Д.Е.. Последният бил в лоши взаимоотношения с пострадалия К. П., тъй като в средата на месец март същата година и в същото увеселително заведение, между подс. Д.Е. и неговите синове - от една страна, и група мъже, в която били пострадалият К. С.П. и брат му - свид. П.П. - от друга, възникнал скандал, съпроводен с физически сблъсък, продължил и пред дома на подсъдимия, в резултат на който, на последния били отнети бижута. След инцидента, подс. Д. Е. заявил пред свой съсед - свид. С.М., че би оттеглил жалбата си срещу групата нападатели, ако му дадат 10 000 лева. Пострадалият К. П. и брат му не приели предложението, предадено им от свид. М., в резултат на което през месец юли на 2015 год., подс. Е. заявил пред свид. В.В., че няма да остави нещата така и ще „трепе „М.”.

След като посочената по-горе група свидетели възприели присъствието на подсъдимото лице в дискотеката, свид. Д.О. споделил пред останалите, че се притеснява от присъствието на подсъдимия, а по-късно му направило впечатление, че към подс. Д. Е. се присъединява и единият от синовете му - свид. Т. Е..

Преди това, подс. Е. след като от своя страна възприел присъствието на пострадалия К. П. в увеселителното заведение, решил да се саморазправи физически с него с цел да отмъсти за нанесения му преди време побой. Баща и син Е. излезли от заведението, където срещнали свид. Р.Н. /по прякор „Б." - приятел на свид.Т. Е./. Н. провел кратък разговор с тях, в рамките на който, свид. Т. Е. му казал да се върне обратно в дискотеката и да се опита да провокира и да накара да излязат навън, „момчетата от Л.”, визирайки извън съмнение, групата на пострадалия К. П.. През това време, подс. Е. повикал по мобилния си телефон и другия си син - свид. Б. Е., който пък от своя страна повикал свидетелите Д.С., Г.А. и И.М. - негови приятели. Всички горепосочени лица, се срещнали отвън на площад „Незнаен воин" /гр. Б./ в близост до входа на дискотеката „Н. и Д.”.

В резултат на проведения със свид. Т. Е. разговор, около 03 : 30 часа, същата нощ, свид. Р.Н. който междувременно бил влязъл в дискотека „Н. и Д.”, приближил към свидетелите И. Н. и Д. О., в чиято компания бил и пострадалият, и започнал да ги провокира, удряйки свид. Н. с шамар по врата отзад. Свид. М. В. се опитал да се намеси и тъй като Н. се държал агресивно, В. се обърнал за помощ към един от охранителите в заведението - свид. К.В.. В. последвал свид. М. В. до сепарето и ги приканил да престанат с крамолата, след което отново се върнал към обичайното си местоположение.

В резултат на провокацията, свид. Н., придружаван от свид. М. В., пострадалия К. П. и вървящите на известно разстояние от тях, свидетели -  Д. О. и И. Н., излезли от заведението и се насочили към намиращия се в непосредствена близост, площад „Н. в.", където бил разположен и магазин „h.", пред който имало дървета.

Когато приближили сградата на магазина, посочените по-горе лица, били наобиколени от подс. Е. и придружаващите го негови синове и техни приятели, съответно, Т. Е., Б. Е., Д. С., Г. А. и И. М.. Свид. А. държал в ръка дървена дръжка от сечиво, а свид. И.М. - метална телескопична палка.

Подс. Е. избутал с ръце свидетеля М. В. с думите : „Ти нема да се мешаш”, а свид. И.М. ударил пострадалия с носената от него палка в горната част на тялото. В този момент, подс. Д.Е. нанесъл силен удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия К. П. в резултат на който, последния паднал с цялото си тяло и тежест назад по гръб върху паважа и повече не помръднал, като само издавал хрипове, а от своя страна, свид. И. М. нанесъл удар с палката и на свид. М. В., в областта на дясното коляно. След като К. П. паднал на земята, бил заобиколен от присъстващите нападатели, които му нанесли още няколко удара.

Веднага след това, свидетелите Т. Е., Б. Е., Д. С., Г. А. и И. М. се насочили да гонят побегналите свидетели И. Н. и Д. О., а на местопроизшествието, в близост до К. П., останал само подс. Е., който заявил на свид. М. В. да се прави, че нищо не е видял.

Непосредствено след инцидента, от дискотеката излезли много лица, между които и свид. К. Т. и свид. К.В.. Т. хванал в ръце главата на пострадалия П. и се опитвал да го заговори и с помощта на свид. К.В. се опитвал да го свести с вода и да извади  езика му.

Свидетелите И. Н. и Б.Ц., независимо един от друг, се обадили на телефон за спешни повиквания „112" и съобщили за инцидента. Впоследствие на местопроизшествието пристигнали полицейски патрул и екип от ФСМП-Б.. Пострадалият К. П. бил транспортиран до болничното заведение, но малко по-късно, починал.

На мястото на инцидента бил извършен оглед /в.ж. .т. 1, л. 3 от дос. пр.-во/, в рамките на който било установено, че настилката на площад "Н. в..н" пред магазин „h.y" в гр. Б. се състои от павета с размери 8/8 см, като били иззети и обтривки от червеникавокавява материя.

При извършен на същата дата малко по-късно, оглед на района, в тревната площ на ул. "Г." /излизаща на пл. "Н. в."/ била намерена и иззета дървена дръжка с дължина 112 см.

На 01. 08. 2015 год., било извършено претърсване в жилището, обитавано от свид. И.М., където била намерена и иззета метална разгъваема палка с гумена дръжка, а при проведеното претърсване в дома на подс. Е. били намерени и иззети едноцевна пушка и метална тръба с дължина 87 см и диаметър 4 сантиментра.

   При извършените огледи на трупа на пострадалия К. П. /в.ж. т. 1, л. 103 и л. 111 от дос. пр.-во/ били установени кръвонасядане на лявата длан в основата на малкия пръст, повърхностно охлузване в областта на кръстица с диаметър 1,5см, травматичен оток в тилната част на главата, централно, с напречна цепковидна рана със скосен долен край и подкопан горен край с дължина 2 см; оточна и кръвонаседнала горна устна повече вдясно с мораво кръвонасядане на лигавицата и разкъсване, централно, на нивото на втори горен десен зъб.

 

Видно от заключението по съдебно-медицинска експертиза на труп  № 189/2015г. /т. 3, л. 102-103 от дос. пр.-во/, при огледа и аутопсията на трупа на К. С.П. са установени следните травматични увреждания: Тежка закрита черепномозъчна травма изразяваща се в масивен кръвоизлив под твърлдата мозъчна обвивка в областта на основата малкия мозък, травматично разкъсване на връзките между черепната основа и първи шиен прешлен, обширни и масивни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки с кръв в мозъчните стомахчета, контузия на главния мозък по механизма на противоудара, контузия на малкия мозък и на мозъчния ствол, тежък оток на мозъка с вклиняване, оток на белия дроб, остър кръвен застой на вътрешните органи, точковидни кръвоизливи по серозите, кръвонасядане съчетано с травматичен оток на горната устна и разкъсване налигавичната й повърхност, травматична луксация на втори горен десен зъб, кръвонасядане на долната устна вдясно,кръвонасядане съчетано с травматичен оток на меките черепни обвивки тилно с централноразположена разкъсноконтузна рана,липса на изразени болестни изменения по вътрешните органи,наличие на алкохол в кръвта на трупа в концентрацияа 1,9 промила.

Според експертът, смъртта на К. С.П. се дължи на дихателна и сърдечносъдова недостатъчност настъпила в резултат на тежката черепномозъчна травма довела до развитието на тежък мозъчен оток с вклиняване, което е причинило разстройство функцията на центровете на дишането и сърдечната дейност в продълговатия мозък. Смъртта е настъпила за сравнително кратък период от време, но не и веднага след нанасянето на травмите, за което говорят добре изразените оточни изменения на мозъка, масивните вътречерепни кръвоизливи.кактпо и други морфологични белези. Черепномозъчната травма се дължи на силен удар върху твърд тъп предмет с добре очертан ръб на контактуващата повърхност с дължина около 2 см., видно от размера на кожната рана, като добре отговаря да е получена при падане назад и удар на главата в терена. В следствие на този удар се е получило разкъсването на връзките между черепната основа и първи шиен прешлен, травматичният субдуурален/под твърдата мозъчна обвивка/хематом и травматичният субарахноидален/под меките мозъчни обвивки/хематом,както и контузията на мозъка в челните дялове по механизма на противоудара. Констатираните увреждания по устните вдясно и на венеца на горната челюст в областта на втори горен десен зъб,са причинени от един силен удар нанесен ствърд тъп предмет с гладка контактна повърпхност, видно от липсата на охлузвания, какъвто се явяват и частите на човешкото тяло -ръце, крака, глава и др. В момента на настъпването на смъртта, пострадалия се е намирал в средна степен на алкохолно опиване, а състоянието на трупа по време на аутопсията отговаря на смърт от второ - трето денонощие.

При проведения разпит на вещото лице в съдебно заседание, същото конкретизира, че не е възможно, ударът нанесен в областта на устата на пострадалия да е бил причинен от палка, дори и същата да е била с гумирано покритие, както и, че такова средство ако е било използвано за нанасяне на удар по тила на пострадалия, не биха се констатирали обективните находки, установени при сторената аутопсия.

 

Съгласно заключението по съдебно-медицинска експертиза по досъдебно производство № 66/1г на ОДМВР С./т.3, л. 113от дос. пр.-во/  дали е възможно  ударът нанесен в областта на лицето на пострадалия К. С.П., следи от който са констатирани и подробно описани в СМЕ на труп с № 189/2015г. да е нанесен и по друг начин или с други средства, а не само с част от човешко тяло -ръка, юмрук и т.н и възможно ли е ударът да е нанесен със средство с гладка и мека повърхност, като например полицейска палка, експертът е посочил, че на базата на установената при аутопсията травматична находка в областта на главата на пострадалия К. С.П. може да се направи следният извод за механизма на нейното получаване:

- Нараняванията в областта на устата са получени в резултат на силен удар нанесен с твърд тъп предмет със значително широка и гладка контактна повърхност. За това сочат липсата на охлузвания по кожната повърхност на устните, както и засягането на двете /горна и долна/ устни на устата. Разкъсването на лигавицата на горната устна е получено следствие притискането й между травмиращия предмет и подлежащия втори горен десен зъб. За силата на удара говорят, както морфологичните изменения на устните и по-специално на горната, така и травматичната луксация /разклащане/ на втори горен десен зъб и кръвонасяднето на венеца в същата зона. В следствие на този удар пострадалият е паднал назад и е ударил главата си в тилната област в терена, за което говори характерната морфология на кожната рана. Вътречерпните изменения/травмата/ са причинени именно от този контакт с терена и представляват високоенергийна травма.

В контекста на гореизложеното, според вещото лице, преценени в комплекс травматичноите увреждания в областта на горната устна, съзъбието и венеца на горната челюст добре отговарят да са получени при нанесен силен удар с юмрук в областта на устата. Не е възможно същите да са причинени от удар с предмет с продълговата форма и в частност палка, тъй като такъв предмет е с ограничено сечение и малка маса,като не може да причини констатираните на по-широка площ увреждания от една страна и от друга, да доведе до извеждане на пострадалия от равновесие и падането му назад.

При проведения разпит на вещото лице в съдебно заседание, същото конкретизира, че не е възможно, ударът нанесен в областта на устата да е нанесен от лице, което е нанесъл на пострадалия и удар в тилната област с палка, както и, че ако е бил нанесен удар с палка в тилната област на пострадалия в резултат на който, същия да изпадне в безсъзнание, то при това положение, тяло на пострадалия е щяло да се свлече.

 

 

Съгласно заключението по допълнителната съдебно-медицинска експертиза по досъдебно производство № 66/1г на ОДМВР С./т.3, л. 117 от дос. пр.-во/, при извършената аутопсия на трупа на К. П. са установени следните травматични увреждания в областта на главата на пострадалия:

- Наличие на две мекотъканни увреждания-кръвонасядане съчетано с травматичен оток на устните,разкъсване на лигавичната повърхност на горната устна,травматична луксация на втори горен десен зъб и кръвонасядане на венеца на горната челюст в тази област. Това увреждане е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота.

- Разкъсноконтузна рана на меките черепни обвивки в тлната област на главата,причинила на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота.

- Масивен травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка локализиран в областта на основата на малкия мозък и травматично разкъсване на връзката между черепната основа и първия шиен прешлен,масивен травматичен ксръвоизлив под меките мозъчни обвивки и кръв в мозъчните стомахчета,контузия на мозъка по механизма на противоудара и тежък оток на мозъка с вклиняване. Констатираната черепномозъчна травма без прилагането на високоспециализирана медицинска помощ неминуемо завършва със смърт, поради което реализира медикобиологичният критерий постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота.

Според механизма на получаването им, констатираните травматични увреждания са свързани помежду си и са в пряка и непрекъсната причинна връзка със смъртния изход.      

Предвид тежестта на черепномозъчната травма, не е възможно с категоричност да се отговори, дали при прилагането на своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ пострадалия бли останал жив или не.

 

Видно от заключението по съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства при проведеното изследване на обектите прведмет на експертизата, не се доказва наличието на кръв.

 

Съгласно заключението по съдебно-химическата експертиза № А- 466/ 15г /т.3, л.162-164 от дос. пр.-во/ в изпратената за химическо изследване проба кръв взета от група на К. С.П. се доказва наличие на етилов алкохол в количество - 1,90 %о. Не се доказва наличие на други летливи редуциращи вещества (метанол. ацетон).

 

Според експертите изготвили заключение по съдебно-психиатрична и психологична експертиза /т.3, л. 132 и сл. от дос. пр.-во/ подс. Д.Е. не страда от психично заболяване. Психичното му състояние позволява правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите от действителността, както и да дава показания, които да отразяват правилно и вярно обективната действителност. Същият може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Експертите сочат, че подс. Д.Е. не е бил в състояние на силно раздразнение /афект / по време на деянието.

 

Според заключението по съдебно-медицинските експертизи обследвали физическото състояние на подс. Е., свид. Д.О. и свид. М. В. в съвкупонст се установява, че при проведения преглед на подс. Е. не се установява наличие на травматични увреждания, а при свид. М. В. и свид. Д.О. се установяват следнните увреждания :

- при свид. М. В. - кръвонасядания в областта на дясната скула, дясното коляно и лявото бедро, които увреждания се дължат на три отделни удара с или върху твърд тъп предмет/и/ с гладка контактна повърхност,, причинили му съответно болка. Констатираните увреждания, предвид степента на изразеност на възстановителните процеси, отговарят да са получени по начин и време, отразени в предварителните сведения.

- при свид. Д. О. - множествени охлузвания и кръвонасядания, съчетани с травматичен оток на меките тъкани в областта на главата, пояса, двете бедра, лявата предмишница и лявата подбедрица. Констатираните увреждания се дължат на множество удари нанесени с твърди тъпи предмети, като кръвонасядането в областта на дясното бедро е причинено от два наслагващи се удара с твърд тъп предмет, с гладка контактна повърхност, продълговата форма на контактуващата повърхност и ограничено сечение около 2 см. Охлузванията са причинени от действието по допирателната на твърди тъпи предмети, с неравна контактна повърхност. Според нещото лице, преценени в съвкупност, констатираните при прегледа на свид. О. увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Предвид степента на изразеност на възстановителните процеси, всички описани при прегледа увреждания, отговарят да са получени по времето, отразено в предварителните сведения.

 

 

 

 

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните, преценени и обсъдени, доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие, а именно: гласни доказателства, установени чрез показанията на разпитаните по делото свидетели, дадени от тях в съдебно заседание, както и гласни доказателства, установени чрез показанията на свидетелите дадени от тях  пред орган на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2  от НПК и чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, неотразено цифрово в протокола поради съгласието на страните, както и гласни доказателства, установвени чрез показанията на свидетелите М. О., М. В., И. Н., Т. Е., Б. Е., Ц. И., В. С., И. Д., Г. Ф., Н. Ц. и П. Н. дадени от тях пред орган на досъдебно производство и приобщени по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК, заключенията на изслушаните по делото и приети експертизи, протоколите за извършени следствени действия и другите документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, писмените доказателства прочетени съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, приложените по делото веществени доказателства

 

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото /както на проведеното досъдебно производство, така, и в рамките на проведеното съдебно следствие/ свидетели М.С.О., М. П.В., И. Н. Н., Д.С.О., К.Б.В., С.М.Ю., М.Х.К., Т.Е.Д., С.М.С., А.З.Б., К.Р.Н., С.И.М., И.Х.С., В.Т.В., И.И.А., К.Й.Т., И.И.С., П.С.П., Ц. Н. И., И. М. Д., Б.Т.Ц., Г. Д. Ф. и В.М.Ц., тъй като в същите, на практика, липсват и не са налице същностни противоречия, налице е последователност, логичност и достоверност, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. В частност, относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, имащи значение за изясняване обективната истина по делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира  вътрешно противоречие в показанията на нито един от посочените свидетели, като не констатира такова противоречие и между показанията на отделните свидетели.  Следва да се отбележи също, че показанията на тази група свидетели досежно различни обстоятелства включени в главните факти на доказване по делото, не разкриват каквито и да е било същностни противоречия по между им, като трябва да се отчита и, че както поради тяхното местоположение в различните етапи на развитие на инцидента като възможност за наблюдение, емоционалната им съпричастност със същия, и поради ред други причини от обективно естество, е напълно житейски, а и логично възможно, по отношение на несъществени обстоятелства, да бъдат депозирани и различни отговори.    

      Съдът кредитира също така и показанията на разпитания по делото свидетел А.Ц.М., въпреки, че на практика те не са пряко относими към предмета на делото.

      Съдът кредитира показанията на свид. Р.Н. дадени на 01. 08. 2015 год. по рида на чл. 223, ал. 1 от НПК по ч.н.д. № 428 / 2015 год. по описа на С. о. съд /т.3, л. 32 от дос.-про/ и не кредитера тези, депозирани в съдебно заседание от 24. 01. 2017 година. Що се касае до първите, не може да има спор и е извън съмнение факта, че при провеждането на този разпит върху свидетеля не е било оказвано каквото и да е било въздийствие, тези му показания за житейски логични и последователни, а и се намират в корелация с показанията на голяма част от свидетелите посочени по-горе и чиито показания, съдебния състав кредитира като достоверни и възприема, като истинни. Що се касае до показанията дадени в съдебно заседание от 24. 01. 2017 год., същите освен, че са вътрешно противоречиви, се намират и в явно противоречие, с показанията на свидетелите, възприети от съдебния състав като достоверни и съответно, кредитирани като такива. Достатъчно е само да се посочи, че в коментираните показания свид. Р. Н. заявява, че въпросната вечер не е виждал нито подс. Е., нито пък някой от неговите синове  както в дискотека „Д. и Н.”, така и извън нея, въпреки, че присъствието на тези лица на местопроизшествието, а и в увеселителното заведение /подс. Е. и свид. Т. Е./ е безсъмнено установено по делото.

    Съдът не кредитира показанията на свидетелите Б. Е., Тодор Е., И.Т.М., Д.Т.С. и Г.К.А. не само поради факта, че първите двама са синове на подс. Е. и е обясним техния стремеж към изграждане на негова защитна позиция, а най-вече защото, тази група свидетели като участвала, в предприетото по отношение на пострадалия нападение, а и по отношение на  останалите свидетели от неговата група, и на практика с действията си, всеки един от тези свидетели е осъществил деяние, субсумируемо под съответен престъпен състав предвиден в НК и е житейски обясним техния стремеж не само да изградят и подкрепят евентуална защитна версия по отношение на подсъдимото лице, но и да осуетят, евентуално насочена срещу им, наказателна репресия.

    Съставът на съда не кредитира също така и показанията на свидетелите Д.М.М. - майка на нанасялият както на пострадалия П., така и на свид. М. В. удари, с метална палка, свидетел, И.М., както и на свидетелите Н. М.Ц., В. В. С.в и П. В. Н.. Що се касае до показанията на свид. П. Н., същият е заявил, че е бил значително алкохолно повлиян, обстоятелство което извън съмнине, е рефлектирало върху възприятията му като свидетел. Свид. Н. Ц. пък е заявил, че не е възприел присъствието на подс. Е. и неговите синове на местопроизшествието, което извън съмнение, е невярно, а пък свид. С. е категоричен в показанията си, че между пострадалия и подс. Е. и групата около него, е имало отстояние от няколко метра, както и, че по същото време и на същото място, а именно, местопроизшествието, е имало друга група от разменящи си удари хора, обстоятелство невъзприето от никой свидетел разпитан по делото.

 

   Съдът възприема като обосновани и компетентно дадени и заключенията на експертите, изслушани по делото. Не може да има спор, че експертно заключение може да бъде отхвърлено само ако бъде констатирано обективно несъответствие с доказателствените материали или бъдат посочени основателни възражения за непълнота и неизясненост на съществени обстоятелства за изясняването на фактическата обстановка и разкриването на обективната истина. Щом такива слабости на изслушаните заключения обективно не са налице, то не съществува и основание за елиминирането им. Следва да се посочи, че в същността си експертните заключения съставляват научните изводи, като в тях, когато вещите лица използват термина “вероятност”, то е именно в научния смисъл на понятието - доколкото разглеждат различни принципно допустими фактически възможности. По настоящето дело вещите лица компетентно и максимално изчерпателно са обсъдили възможните хипотези, което е сторено при съобразяване и анализ, на всички обективно установени по делото фактически данни.
           

 

   Съпоставяйки заключенията на съдебно-медицинските експертизи и тази на труп, с останалите доказателства по делото, съдът намира за безспорно установен механизма на причиняване на смъртта на пострадалия.

    Не може да има спор, че причина за смъртта на  К. С.П. с ЕГН ********** е дихателна и сърдечносъдова недостатъчност настъпила в резултат на тежката черепномозъчна травма, довела до развитието на тежък мозъчен оток с вклиняване, което е причинило разстройство функцията на центровете на дишането и сърдечната дейност в продълговатия мозък. Смъртта на пострадалия е настъпила за сравнително кратък период от време, но не и веднага след нанасянето на травмите, за което говорят добре изразените оточни изменения на мозъка, масивните вътречерепни кръвоизливи.кактпо и други морфологични белези. Не може да има спор също така, че черепномозъчната травма се дължи на силен удар върху твърд тъп предмет с добре очертан ръб на контактуващата повърхност с дължина около 2 см., видно от размера на кожната рана, като добре отговаря да е получена при падане назад и удар на главата в терена. Именно в следствие на този удар, се е получило разкъсването на връзките между черепната основа и първи шиен прешлен, травматичният субдуурален/под твърдата мозъчна обвивка/хематом и травматичният субарахноидален/под меките мозъчни обвивки/хематом,както и контузията на мозъка в челните дялове по механизма на противоудара. Следва да се посочи, че според експерта медик, констатираните увреждания при пострадалия П. по устните вдясно и на венеца на горната челюст в областта на втори горен десен зъб, са причинени от един силен удар нанесен с твърд тъп предмет с гладка контактна повърпхност, видно от липсата на охлузвания, какъвто се явяват и частите на човешкото тяло - ръце, крака, глава и др.

  В контекста на горепосоченото следва да се подчертае също, че според вещото лице, преценени в комплекс травматичноите увреждания на пострадалия К. П. в областта на горната му устна, съзъбието и венеца на горната челюст добре отговарят да са получени при нанесен силен удар с юмрук в областта на устата и, че не е възможно, същите да са причинени от удар с предмет с продълговата форма и в частност палка, тъй като такъв предмет е с ограничено сечение и малка маса,като не може да причини констатираните на по-широка площ увреждания от една страна и от друга, да доведе до извеждане на пострадалия от равновесие и падането му назад, а според механизма на получаването им, констатираните травматични увреждания са свързани помежду си и са в пряка и непрекъсната причинна връзка със смъртния изход.

       Гореизложеното в съвкупност налага единствено възможния извод, че именно поради нанесения на пострадалия  силен удар с юмрук от подс. Е., Калин П. е бил изведен от равновесие - паднал е назад, удряйки главата си в тилната област в терена, в резултат на което, е получил  установената тежка черепномозъчна травма, изразяваща се в масивен травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка локализиран в областта на основата на малкия мозък и травматично разкъсване на връзката между черепната основа и първия шиен прешлен, масивен травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и кръв в мозъчните стомахчета, контузия на мозъка по механизма на противоудара и тежък оток на мозъка с вклиняване, което е причинило разстройство функцията на центровете на дишането и сърдечната дейност в продълговатия мозък, като констатираната черепномозъчна травма без прилагането на високоспециализирана медицинска помощ неминуемо завършва със смърт, поради което реализира медико-биологичните характеристики на тежка телесна повреда от вида – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Налице е и пряка причинно - следствена връзка между нанесената от подс. Е. тежка телесна повреда на К. П. и последвалата смърт на пострадалия, настъпила вследствие на дихателна и сърдечносъдова недостатъчност.

 

 

 

 

 

ОТ  П Р А В Н А  С Т Р А Н А

 

 

    При така описаната фактическа обстановка, която се подкрепя от целия доказателствен материал, събран и проверен чрез различни годни доказателствени средства, съдът счита, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият Д.Е. е осъществил състава на  престъплението по чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 128, ал. 1 и ал. 2 от НК.

  

   От обективна страна, подсъдимият Е. нанасяйки силен юмручен удар в областта на устата на К. С.П. е извел същия извън равновесие при което пострадалия паднал назад, удряйки главата си в тилната област в терена, в резултат на което, е получил  тежка черепномозъчна травма, изразяваща се в масивен травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка локализиран в областта на основата на малкия мозък и травматично разкъсване на връзката между черепната основа и първия шиен прешлен, масивен травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и кръв в мозъчните стомахчета, контузия на мозъка по механизма на противоудара и тежък оток на мозъка с вклиняване, което е причинило разстройство функцията на центровете на дишането и сърдечната дейност в продълговатия мозък, като констатираната черепномозъчна травма без прилагането на високоспециализирана медицинска помощ неминуемо завършва със смърт, поради което, реализира медико-биологичните характеристики на тежка телесна повреда от вида – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Тази опасност е била реализирана и е довела до смъртта на пострадалия К. П.. Налице е и пряка причинно - следствена връзка между причинената от подс. Д.Е. на К. П. тежка телесна повреда и последвалата смърт на пострадалото лице.

 

    Както в практиката, така и в теорията няма спор, че престъплението по  чл. 124, ал. 1 НК представлява усложнен престъпен състав, при който умисълът към по-лекия резултат се съчетава с непредпазливост към по-далечния и по-тежък – настъпилата смърт на пострадалия.

 

    В конкретния случай, от субективна страна деянието е извършено при смесена форма на вината. По отношение на причинената тежка телесна повреда, подсъдимият Д.Е. е действал умишлено, като е съзнавал силата и естеството на своя удар. Чрез неговата насоченост и употребена сила, подс. Д. Е. е целял настъпването на процесното увреждане на здравето на пострадалия К. П.. Така, подс. Е. е съзнавал обществената опасност на деянието и е искал, целял настъпването на общественоопасните му последици. Това извън съмнение се установява на базата както на предприетите от него действия преди настъпването на инцидента, така и след това. По отношение на причинената на пострадалия тежка телесна повреда, подс. Е. е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, но от друга страна, дееца не е съзнавал, че в резултат на нанесения един единствен удар с юмрук и причинявайки тежка телесна повреда на П., ще причини и неговата смърт. Същевременно, с оглед житейската си и психическа зрялост е имал възможност да осъзнае това и е следвало да го осъзнае, но не го е сторил. Доколкото не го е сторил, е действал по отношение на настъпилата вследствие на причинената тежка телесна повреда смърт на пострадалия, при условията на небрежност.

 

    Както в практиката, така и в теорията няма спор също, че за  умисъла на дееца при убийство се съди както по използваните средства, насока, брой и сила на ударите, място на нараняването, продължителността на насилието и всички останали обстоятелства, които характеризират изпълнителното деяние и обуславят заключението за психичното отношение на виновния към настъпилия общественоопасен резултат. Поради и обстоятелството, че от фактическа страна бе установено, че подс. Е. е нанесъл само един единствен удар на пострадалия К. П. и същия, макар и попаднал в областта на устата, не е бил насочен към далеч по-важни части от нея, каквито  например са слепоочията или пък например в тила и пр., състава на съда прие, че подсъдимия е извършил престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 128, ал. 1 и ал. 2 от НК и го призна за невинен и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 115 от НК. Довод в подобна насока е и факта, че на местопрестъплението от групата придураваща подсъдимия, е имало лица въоръжени с дървена дръжка от сечиво и метална телескопична палка, но подс. Е. не се е възползвал от това и не е използвал което и да е било от тях при предприетото срещу пострадалия противоправно нападение.

 

 

 

 

 

ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО – Санкцията определена от законодателя за деяние по чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 128, ал. 1 и ал. 2 от НК е наказание - лишаване от свобода за срок от три до дванадесет години.

При определяне на наказанието, наложено на подсъдимия, съдът прецени както степента на обществена опасност на конкретното деяние, така и тази, на самия деец.

При индивидуализация на наказателната отговорност, настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства необремененото съдебно минало на подсъдимия, влошеното му здравословно състояние - страдащ от захарен диабет и артериална хипертония, социалния му  и професионален статус, както и доброто му процесуално поведение.

Като отегчаващо обстоятелство следва да бъде възприето обстоятелството, че въпреки, че е бил в по-зряла възраст от пострадалия, е сторил действия за да предизвика настъпването на инцидент, завършил за жалост с летален изход.

Макар и многобройни, констатираните смекчаващи обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност на дееца, по никакъв начин не могат да обусловят наличие на хипотезата на чл. 55 от НК по настоящето дело.

 Решаващият превес на установените смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, мотивира настоящия съдебен състав да определи на подс. Е. наказание към възможния законов минимум предвиден в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 128, ал. 1 и ал. 2 от НК, а именно – лишаване от свобода за срок от четири години.

              Според състава на съда, така наложеното по вид и размер наказание ще въздейства на подсъдимия предупредително, ще го възпира от извършване на други престъпления и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът постанови наложеното на подс. Е. наказание „лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален „общ” режим.

 

 

 

 

 ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК

 

   

 

 

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявен от страна на наследник на загиналия К. С.П. – неговата майка, И.И.С., конституирана и в качеството и на граждански ищец в производството по делото.

   За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно /деликтно/ основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки /юридически факти/: деяние /волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие/, противоправност /несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца/, причиняване на неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е виновно /в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. Всички тези предпоставки, за възникване на притезателното право на ищеца, с изключение на вината, следва да бъдат доказани от него при условията на пълно и главно доказване.

  При преценка на осъщественото засягане на личните нематериални блага на пострадалата вследствие на деянието извършено от подс. Д.Е. гражданска ищца, съдът съобрази, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, а предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия, предписан в чл. 52 от ЗЗД.

Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка на редица конкретни и обективносъществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

 В настоящият случай, състава на съда счита, че предявеният граждански иск от страна на наследник на загиналия К. С.П. – неговата майка, И.И.С., конституирана в качеството на граждански ищец в производството по делото, се явява основателен по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като по делото безспорно се установи, че е налице осъществен фактическия състав, на тази законова разпоредба.

            Не може да има спор, че вина за настъпилия вредоносен резултат – смъртта на загиналия К. С.П., има подсъдимия Д.Е., като е налице пряка причинна връзка между неговото виновно поведение и настъпилите вредоносни последици.

            По отношение на размера на предявеният граждански иск, състава на съдът счете, че за репариране на  претърпените от  гражданския ищец И.И.С., която като майка на пострадалия К. С.П. безспорно тежко изживява неговата загуба, е  необходимо и  достатъчно  обезщетение в размер на 150  000 лева.

Поради гореизложеното, подс. Е. бе осъден да заплати на гражданската ищца посочената по - горе сума, чийто размер е съобразен изцяло както с принципа за  справедливост  визиран  в  разпоредбата  на  чл. 52  от  ЗЗД, така и със социално-икономическото състояние на подс. Е.. За разликата над  уважения  до  пълният  предявен  размери  от  300 000 лв., гражданския  иск бе отхвърлен като неоснователен.

При причиняване на вреди от непозволено увреждане /каквото се явява и престъпното деяние, извършено от подсъдимия Е./ делинквентът изпада в забава от момента на извършване на деликта - арг. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, поради което, подсъдимия бе осъден да заплати на гражданската ищца законната мораторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от момента на извършване на деянието, до окончателно му заплащане.

Поради изложените съображения, съдът  постанови присъдата си.                                                     

 

                                                                     

 

 

 

                                                                                   Председател :