Определение по адм. дело №1132/2025 на Административен съд - Варна

Делото е образувано по жалба на В. С. С. от [населено място] срещу Решение №2153-03-82/28.04.2025г. издадено от директора на ТП-Варна на НОИ, с което е отменено разпореждане [номер]/08.01.2025г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП -Варна на НОИ, с което по подадени заявления от жалбоподателката са й отпуснати социална пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО от 13.08.2024г. и добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО. Настоящото определение е по повод направено в жалбата особено искане за спиране изпълнението на Решение №2153-03-82/28.04.2025г. издадено от директора на ТП-Варна на НОИ.

Във връзка с искането за спиране на предварителното изпълнение на решението в жалбата се твърди, че с постановената с него отмяна на разпореждането, с което е отпусната социална пенсия за инвалидност и добавката за чужда помощ, на практика жалбоподателката остава без каквато и да било пенсия, въпреки наличието на 100% инвалидност с ЕР на ТЕЛК с чужда помощ. С оглед оспорване на решението като неправилно и незаконосъобразно се сочи като приложима общата уредба в чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение предвидено в закона за този вид актове. Твърди се, че предварително изпълнение на решението ще доведе до значителни и трудно поправими вреди за жалбоподателката, тъй като въпреки придобитата образователна квалификационна степен – бакалавър по психология и магистър по психологично консултиране тя била с висока степен на инвалидност, не можела да работи и нямала никакви източници на доходи към момента. Социалната пенсия за инвалидност бил единствения източник на средства за нея и отмяната на разпореждането за отпускането й щяло да доведе до спиране на изплащането й. Това щяло да застраши сериозно нормалното й съществуване и посрещането на основните й жизнени нужди. Като доказателства в тази насока се представят заявлението й до НОИ и др. документи в преписката, копие на ЕР на ТЕЛК, копие на електронното й досие в ТД на НОИ и от профила на човек с увреждания в ССЕВ.

Ответникът – директорът на ТП-Варна на НОИ представя административната преписка без да излага в придружителното писмо становище по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на решението.

Съдът по направеното особено искане взе предвид изложеното в жалбата във връзка с него, представените доказателства и приложимите разпоредби от КСО и АПК и достигна до следните установявания и изводи:

Съгласно чл.118а, ал.1 от КСО обжалването пред съда на решенията на ръководителя на ТП на НОИ, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал.1, т.2 не спира изпълнението им. По силата на ал.2 от цитираната норма изпълнението може да бъде спряно от административния съд при условията по чл. 117а, ал.2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл.117, ал.1, т.2 б."в" от КСО.

В случая Решение №2153-03-82/28.04.2025г. издадено от директора на ТП-Варна на НОИ не е издадено повод разпореждане по чл.117, ал.1, т.2, б."в" от КСО, т.е. за разпореждане за събиране на сумите по ревизионните актове за начет.

Пред директора на ТП на НОИ е оспорено разпореждане по чл.117, ал.1, т.2, б."а" от КСО, с което е определяне на социална пенсия за инвалидност на жалбоподателката. Поради това приложима е общата разпоредба на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК, а не тази на чл.118а, ал.2 от КСО, препращаща към условията по чл.117, ал.2 и ал.4 от КСО за спиране на изпълнението на разпорежданията по чл.114 от КСО съобразно предоставянето на обезпечение за главницата и лихвите.

По силата на чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона презюмира наличието на предпоставките, визирани в чл.60, ал. 1 от АПК, като за отмяната му се изисква настъпване на значителна или трудно поправима вреда за адресата, която се преценява от съда във всеки конкретен случай. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се извърши преценка дали са значителни като основание за спиране изпълнението на акта. В тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение, е да докаже вероятността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда, т. е. да установи наличието на противопоставим интерес на презюмирания обществен такъв.

Искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Решение №2153-03-82/28.04.2025г. направено в жалбата подадена от В. С. е редовно и допустимо. То е направено от адресата на решението, чиито права и интереси то засяга неблагоприятно. Обективирано е в жалбата срещу решението, по повод на която е образувано настоящото адм. дело №1132/2025г. по описа на Административен съд-Варна–т.е. при наличие на висящо пред съда производство за проверка на законосъобразността на оспорения акт. Решението е връчено на В. С. на 29.04.2025г., с оглед на което искането за спиране на изпълнението му, инкорпорирано в подадената на 13.05.2025г. жалба в съда е упражнено в срок и от лице с правен интерес и активна легитимация по чл.166, ал.2 от АПК във вр. с л.166, ал.4 от АПК да иска произнасяне по него.

Разгледано по същество, искането за спиране на предварителното изпълнение на Решение №2153-03-82/28.04.2025г. допуснато по силата на закона следва да бъде уважено като основателно. При формиране на извода, че е достатъчно вероятно на адресата на акта да бъдат причинени такива вреди, съдът следва да постанови спиране на изпълнението на акта. За да обоснове наличието на такъв противопоставим интерес жалбоподателката сочи, че заплащането на обезщетение на трудова злополука би го лишило от средства и забавило дейността на дружеството. Съдът намира, че така заявеното не е от естество да бъде противопоставимо на презюмираното наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.

От писмените доказателства в преписката и представени с жалбата се установява, че с оспореното решение издадено на 28.04.2025г. от директора на ТП-Варна на НОИ е постановена отмяна на разпореждането от 08.01.2025г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП-Варна на НОИ, с което от 13.08.2024г. са отпуснати на В. С. С. социална пенсия за инвалидност в размер на 491,31лв. и добавка за чужда помощ считано в размер на 230,30лв. Така отпуснатата сума в общ размер 721,61лв. са всичките парични средства, с които С. разполага за посрещане на ежедневните си нужди и разходи, с които обезпечава съществуването си. Още в заявлението й подадено на 10.11.2024г. е отразено, че не получава друга пенсия, няма стаж в друга държава, а в страната има само 5 месеца осигурителен стаж. Тези данни се подкрепят от разпечатката представена от електронното й досие в НОИ, в която отпуснатата й социална пенсия и добавката за чужда помощ са единствените получавани от нея средства. От ЕР на ТЕЛК №94230/07.11.2024г. е видно, че във връзка с поставената диагноза молителката е оперирана на 07.08.2024г. за отстраняване на злокачествено новообразувание и провежда полихимиотерапия и лъчетерапия, във връзка с които й е определен 100% трайна неработоспособност с чужда помощ за срок от 2 години. От материалите в преписката е видно, че бащата на жалбоподателката е починал 2007г.

С оглед изложеното доказано е, че макар да е млада жена на 24 години, жалбоподателката не само, че не може да работи, за да получава възнаграждение, с което да се издържа, а и не е в състояние сама да се грижи сама за себе си и продължава да провежда сериозно лечение. Поради това доказано, че в резултат от предварителното изпълнение предвидено по закон на Решение №2153-03-82/28.04.2025г. за отмяна на разпореждане [номер]/08.01.2025г., с което й са отпуснати социалната пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ в общ размер 721,61лв. на месец със сигурност ще й причинят значителни и трудно поправими вреди, тъй като ще бъде лишена от средства за издръжка и живот, което ще постави в опасност физическото й оцеляване, и то във време, през което трябва да продължава лечението й.

Налага се извода, че интересите и правата на жалбоподателката ще бъдат засегнати по необратим начин, тъй като ще бъде оставена без месечния доход от пенсия и добавка, без който ще се окаже без каквито и да било средства за оцеляване и живот. Поради това обосновано и подкрепено от доказателства е твърдението на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на заповедта ще й причини непоправима вреда. Поради това в случая със спиране на изпълнението на акта ще се охранят особено важни основни нейни права и интереси, гарантирани от Конституцията на страната, за охраняване на които е предвидено отпускането на социална пенсия на всеки български гражданин, който дори да е млад човек и без осигурителен стаж, щом е с установени 100% трайна неработоспособност, за да се обезпечи оцеляването си и посрещането на основните си нужди и разходи.

При спиране на предварителното изпълнение на заповедта няма да се затрудни или осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата бъде отхвърлена, нито да настъпят вреди на обществото, които да са трудно поправими.

Налага се извода, че искането за спиране на предварителното изпълнение е основателно и следва да бъде уважено и да бъде спряно изпълнението на решението до решаване на въпроса за законосъобразността му с влязъл в сила акт.

Водим от изложеното и на основание чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК вр. чл.118а, ал.2 от КСО, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА изпълнението на Решение №2153-03-82/28.04.2025г. издадено от директора на ТП-Варна на НОИ, с което е отменено разпореждане [номер]/08.01.2025г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП -Варна на НОИ, с което по подадени заявления от В. С. С. от [населено място] с [ЕГН] са й отпуснати социална пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО от 13.08.2024г. и добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО, допуснато по силата на закона до решаване на въпроса за законосъобразността му с влязъл в сила акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му пред ВАС- София по реда на глава ХІІІ от АПК.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и ответника.