Р
Е Ш Е
Н И Е
№
6 1 7
гр.
Пловдив, 13.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 8125/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № НЯСС-226/21.11.2019 г. на ****** на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/, с което на Министерство на земеделието, храните и
горите с ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55 на
основание чл. 200, ал.1, т. 38 от Закона за водите (ЗВ) е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ.
Жалбоподателят моли да се отмени НП.
Излагат се аргументи за липса на материална компетентност във връзка с
издаденото предписание, за отсъствието като цяло на пълно описание на
обстоятелствата, около които е извършено нарушението, включително дали е
извършено виновно и съображенията за налагане на определено наказание,
непосочване на ЕГН на свидетелите при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, за това жалбоподателят да е предприел действия по
отстраняване на неизправностите по състоянието на язовира. Евентуално моли да
се приложи института на „маловажния случай“ по чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна е взела подробно
писмено становище по всяко едно от възраженията от жалбата, не изпраща
представител в съдебно заседание. Поддържа законосъобразността от процесуална и
материална страна на НП и моли да бъде потвърдено.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
От
фактическа съдът намери за установено следното:
На 28.05.2019 г. свидетелят О.Б.Г. –
****** в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ –
Южна Централна България към ДАМТН, извършил проверка на язовир „Пясъчник“,
находящ се в имоти с идентификатори 44481.0.1, 444810.2, 44481.0.4, 44481.0.120
– находящи се в землището на с. Любен, Община Съединение, 55378.1.52,
55378.40.5, 55378.40.233, 55378.40.252, 55378.1.80, 55378.40.242, 55378.40.235,
55378.40.253 – находящи се в землището на с. Паничери, Община Хисаря и 03589.0.1
– находящ се в землището на с. Беловица, Община Хисаря, всички собственост на
МЗХГ, съгласно актовете за публична държавна собственост № 7186/13.05.2010 г.,
№ 7189/13.05.2010 г., № 7188/13.05.2010 г., № 7187/13.05.2010 г., №
7191/13.05.2010 г., № 7192/13.05.2010 г., № 7198/13.05.2010 г., №
7197/13.05.2010 г., № 7196/13.05.2010 г., № 7195/13.05.2010 г., №
7194/13.05.2010 г., № 7193/13.05.2010 г., № 7190/13.05.2010 г.
Инспекторът извършил оглед и обход на
голяма язовирна стена и съоръженията към нея и видял, че по покритата с
асфалтова настилка корона има надлъжни пукнатини по покритието ѝ на
основната и крилната стена. Забелязал множество слягания по короната и по
въздушния откос. Наблюденията му се фокусирали и върху водоземната кула на
язовира, която възприел в неизправно състояние, тъй като таблените затвори са
неизправни и има обрушен бетон по конструкцията ѝ, както и затворният
ѝ сегмент на работния изпускател бил в неизправност. Забелязал още, че в
основата на въздушния откос има черен път, а отвеждащите му рамки са с нарушена
бетонна облицовка. По данни на оператора „Напоителни системи“ ЕАД основаният
изпускател не е отварян от 30 години. По време на проверката присъствал
представител на оператора. За неизправности по въпросния язовир свидетелят Г.
знаел от години, откакто са започнали проверките по язовирите. Начинът на
извършване на проверката протекъл въз основа на вътрешни правила по документи и
предимно чрез визуален оглед, включващ проследяване дали короната е равна, дали
има пукнатини, свличания, обрушвания и такива подобни външно видими белези, без
да бъде извършване техническа експертиза.
След преглед и на документацията от
експлоатацията установил цялостно, че язовирната стена и съоръженията към нея
не се поддържа в техническа изправност от МЗХГ, каквото задължение имало като
собственик, и с бездействието си е постигнало тези последици. За извършената
проверка е съставен констативен протокол № 07-1-84/28.05.2019 г. Същият
протокол е изпратен и получен от жалбоподателя на 17.06.2019 г., когато е
регистриран в системата на МЗХГ под № 12-2580.
Въпросното състояние на язовир
„Пясъчник“ било известно, както вече се спомен на свидетеля, но и на
жалбоподателя, още от 2017 г., когато също е била извършвана проверка за
техническото му и експлоатационно състояние. С протокол от 27.07.2017 г. ГД
„НЯСС“ на ДАМТН са били констатирани наличие на надлъжни пукнатини по короната
на основната стена и на крилната стена, неизправен затворен сегмент на работен
изпускател, неизправна водоземна кула с обрушен бетон и неизправни таблени
затвори и наклонена кула – нарушена хидроизолация. Дадени са предписания за
отстраняване на неизправностите. Същите дефекти са констатирани и в протокол №
8 от 10.12.2018 г., утвърден от Областния
управител на Област Пловдив. Затова с РМС № 495 от 13 юли 2018 г. е определена
„Държавна консолидационна компания“ ЕАД за извършването на
ремонтно-възстановителни дейности, включително и на яз. „Пясъчник“. С контролен
лист IV № 71 от 22.10.2018 г. на МЗХГ и договор № РД51-152/05.11.2018 г. е
възложено на трето лице изготвянето на техническа експертиза и проект на
ремонтно-възстановителни работи на яз. „Пясъчник“ с определен срок за
изпълнение до 21 дни от датата на сключването на договора. Експертизата е
представена през ноември 2018 г. на възложителя. Определена и е стойността на
услугата по ремонт в размер на 29 900 лв. Изработената експертиза е
предадена на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД на 16.09.2019 г., за което
е представен приемо-предавателен протокол.
За установеното нарушение бил съставен
АУАН № 07-043 от 29.07.2019 г., в който е квалифицирано нарушението на
жалбоподателя по чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Актът е съставен в присъствието на
двама свидетели и на упълномощен представител на жалбоподателя, подписан от
него без възражение и връчен му.
За извършеното нарушение било издадено и
обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция на
основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ в размер на 10 000 лв. за нарушението.
Описаната фактическа обстановка се
установява изцяло от показанията на свидетеля О.Г. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН и
разписка за връчването му, пълномощно № 2001-219/25.07.2019 г., покана изх. №
85-02-194/05.07.2019 г. на ДАМТН, констативен протокол № 07-1-84/28.05.2019 г.
и писмо за изпращането му, възражение
рег. № 85-02-194-(3)/01.08.2019 г. ведно с пълномощно, писмено становище
по възражението, тринадесет броя актове за публична държавна собственост,
констативен протокол № 07-1-360/26.07.2017 г., протокол № 8/10.12.2018 г.,
писмо от ДАМТН № 85-01-495-2/06.10.2017 г., писма на Напоителни системи ЕАД,
клон Марица с изх. № ВЯ-02-1#3/20.11.2017 г. и изх. № ВЯ-02-1#1/25.08.2017 г.,
решение № 495 от 13.07.2018 г. на Министерски съвет с приложение към него,
контролен лист за извършване на предварителен контрол от финансов контрольор
ведно с Договор № РД51-152/05.11.2018 г., годишен план на процедурите за
възлагане на обществените поръчки на МЗХГ за 2019 г. утвърден на 31.01.2019 г.,
писмо изх. № АСД-11-170/07.03.2019 г. на „Държавна консолидационна компания“
ЕАД, приемо-предавателен протокол от 16.09.2019 г., разписки за връчване на
документи, заповед № А-517/12.07.2018 г. и заповед № А-5/02.01.2018 г. на
председателя на ДАМТН.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят
Г. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като
споделя, че описаната в акта фактическа обстановка е такава, каквато е
констатирана на място. Той лично възприел и проверил на място състоянието на
язовира. Потвърждава наличните пукнатини, слягания, неизправността на
водоземната кула и неизправни затворен сегмент. Споделя да му е известно
състоянието на язовира от предходни проверки. Показанията му се потвърждават от
другите събрани доказателства, а именно от протокол от 2017 г. на ГД „НЯСС“ към
ДАМТН и протокол, утвърден от Областния управител на Област Пловдив, които са
констатирали съвсем същите неизправности по язовира. От друга страна
показанията му съвпадат с писмо на „Напоителни системи“ ЕАД изх. №
ВЯ-02-01#1/25.08.2017 г., в което изрично е подчертано, че основаният
изпускател на язовира не е отварян от 30 години, което се посочи и от свидетеля
в разпита му.
Показанията му съдът намира за
обективни, логични, непротиворечиви и последователни относно всички
обстоятелства, посочени в АУАН. Те се покриват с данните от изготвените
документи, които са приложени по делото. Затова и показанията следва да бъдат
оценени с доверие изцяло.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно описани и
подробно са посочени обстоятелствата, при които са извършени те. Актът е
съставен от компетентно лице /съобразно представената заповед №
А-517/12.07.2018 г./ при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и
43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на двама свидетели и редовно и изрично
упълномощен представител. Последният е имал възможност да направи възраженията
си към момента на съставянето на акта, но не се възползвал от това си право,
като го е упражнил в тридневния срок от съставянето му.
Постановлението е издадено от
оправомощен орган, чиято компетентност произтича пряко от чл. 201, ал. 12 вр.
ал. 11 от ЗВ във връзка със заповед № А-5/02.01.2018 г. на председателя на
ДАМТН, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта
на закона. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
От фактическа страна нарушението е
описано надлежно в НП, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неподдържане на техническата изправност
на язовир, негова собственост.
За неоснователно се прие възражението за
липса на материална компетентност на актосъставителя да дава предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Настоящото
дело не касае издаването на предписания на собственика на язовира от
актосъставителя, а констатиране на извършени нарушения. Приложима всъщност т. 4
на същата разпоредба, която предвижда правомощия на определени лица от
председателя на ДАМТН да издават АУАН, какъвто се обоснова по-горе да е
настоящият актосъставител.
Не може да подкрепят и другите
възражения за допускането на съществени нарушения на процесуалните правила.
Непосочването на единен граждански номер в акта за установяване на нарушение не
представлява съществено такова. Достатъчно е свидетелите да бъда
индивидуализирани по начин, че при необходимост да обезпечат доказателствената
съвкупност по делото и да може да бъдат разпитани. В този смисъл съдът намира,
че данните за личността на свидетелите от АУАН са достатъчни за
индивидуализацията им и непосочването на ЕГН не е съществено нарушение на
процесуалните правила по чл. 42, т. 7 от ЗАНН.
По същия начин се възприе и възражението
за липсата на описание на нарушението и вината за извършването ми. Противно на
изложеното съдът счита, че както актосъставителя, така и наказващият орган са
посочили конкретните факти, проявени в обективната действителност и възприето с
просто око от свидетеля Г. – пукнатините, сляганията, обрушванията,
неизправностите по таблените затвори и затворния сегмент на работния изпускател.
Именно такова е изискването на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, за да може нарушителят
да се защитава срещу настъпването на конкретните факти, което му е осигурено и
не е нарушено правото му да организира на време и по адекватен начин защитата
си. Изразеното в съдебно заседание становище, че е следвало да бъдат посочени
показателите по чл. 43 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията
към тях, както и на контрол за техническото им състояние /действаща към момента
на нарушението и отменен с ДВ, бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г./
съгласно чл. 48 от същата наредба, съдът намира, че представлява правна рамка,
в която могат да бъдат включени посочените правнорелевантни факти. Същевременно
нито чл. 42, нито чл. 57 от ЗАНН изискват посочване на вината в извършване на
нарушението, а само разпоредбите, който са били нарушени виновно. Отделно от
това в настоящия случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, където
липсва проявление на вина в извършване на деянието, което и предпоставя липсата
от необходимост да бъде посочвана.
По спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН съдът намира възражението за основателно по отношение на известните на
въззиваемата страна обстоятелства за наличието на надлъжни пукнатини по
короната на основната стена и на крилната стена, неизправен затворен сегмент на
работен изпускател, неизправна водоземна кула с обрушен бетон и неизправни
таблени затвори и наклонена кула – нарушена хидроизолация. Още към 27.07.2017
г. на наказващия орган е станало известно съществуването на нарушение, както и
всички обстоятелства около субекта на извършването му, а именно МЗХГ. Въпреки
че бездействието е продължило до момента на проверката по настоящия АУАН, то е
проекция на едно деяние, което е установено към 2017 г. и именно от тогава
следва да се броят сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване
на НП. Те обаче категорично не са спазени и затова в тази част НП се явява
незаконосъобразно. Не следва обаче същото да се отменя изцяло, доколко при проверката на
28.05.2019 г. е констатирана нова неизправност, несъществуваща към проверката
от 2017 г. Това именно са множеството слягания по короната и в основата на
въздушния откос. За него сроковете по чл. 34 от ЗАНН са спазени, а НП се явява
съобразено с процесуалните правила.
От
правна страна съдът намери следното:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението
на жалбоподателя за установените по делото фактически констатации към
хипотезите на правната норма на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Същата гласи, че
собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително
на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят
поддържането им в техническа изправност.
Безспорно
съгласно посочените актове за публична държавна собственост Държавата е
собственик на язовир „Пясъчник“, находящ се в посочените поземлени имоти в
землищата на с. Любен, Община Съединение, с. Паничери и с. Беловица, Община
Хисаря, като правата за управление се предоставени на МЗХГ. Именно с оглед
горното,като собственик на язовира, за жалбоподателя е въведено задължение да
поддържа техническата му изправност. С установяване по безспорен начин на
множество слягания по короната и по въздушния откос е осъществено поведението
на жалбоподателя, което се е изразило в бездействие по отношение на
съществуващото му задължение за активно поведение по поддържане техническата
изправност. В резултат именно на това бездействие съоръженията на язовир
„Пясъчник“ са се компрометирали и към датата на констатиране на нарушението,
28.05.2019 г., по короната и по въздушния откос са съществували технически неизправности.
Следва да се отбележи, че същите тези обстоятелства не се оспорват от
жалбоподателя, като в течение на времето ръководните му органи са знаели за
неизправността и предприели постъпки за отстраняването им. Част от тези постъпи
е включването на язовира в решение на Министерски съвет за извършване на
ремонтно-възстановителни работи, отделяне на средства от МЗХГ за тази дейност,
възлагането и изработване на експертиза и изпращането ѝ на „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД.
От субективна
страна доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, то не може да
се говори за вина при извършване на нарушението, тъй като то отговаря обективно
и безвиновно.
За наказанието:
Правилно
описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба
по чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ, която предвижда, че се наказва с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, в
размер от 1000 до 10 000 лв., физическото или юридическото лице, което не
изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 от ЗВ. Следва да се отбележи, че
административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба,
така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по
недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Съдът намира
обаче, че неправилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред
които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция не в нейния
минимален размер от 1000 лв., а в абсолютния максимум на санкцията от 10 000
лв. Не се установиха обстоятелства за повишена обществена опасност на деянието
и на дееца, които да изискват и по-високо наказание. Представените в съдебно
заседание от страна на представител на въззивната страна писмени доказателства
следва да бъдат оценени в две насоки. От една страна се установява, че
бездействието е траело продължително време въпреки ясното съзнание на
ръководните органи на МЗХГ за съществуващите технически неизправности по
язовира и от него е възникнала и нова неизправност – слягания по короната и
въздушния откос. От друга, макар и със закъснение, но преди съставяне на АУАН
от настоящото производство, са предприети действия от отстраняване на техническата
неизправност на констатираните елементи и съоръжения в язовир „Пясъчник“. В
тази връзка е той е включен в работата на „Държавна консолидационна компания“
/ДКК/ ЕАД по възстановяването и ремонта му, след което е възложено и изготвено
експертно становище и са определени средства за извършване на ремонта. Следва и
да се отбележи необоснованото забавяне от десет месеца при изпращането на това
експертно становище на „ДКК“ ЕАД. Не се установяват обаче констатирани други
нарушения на разпоредбите на ЗВ, които да бъдат основание да се приеме, че
нарушението е с по-висока тежест. Вземайки предвид включването от законодателя
на тежестта на самото нарушение във високия минимален праг на санкцията и
защитаваните от закона цели, съответни на изискването на чл. 169, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗУТ, съгласно които
строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията
на нормативните актове за: 2. намаляване на риска от бедствия; и 3. физическа
защита на строежите, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено в
частта, с която е наложена имуществена санкция в размер от 10 000 лв. и да се
наложи наказание в размер на 1500 лв. Тоест към неговия минимум, но малко над
тази граница, тъй като счете, че бездействието на жалбоподателя е продължило
дълго, но не и толкова, че да се обоснове санкция в нейния максимум. Този
размер съдът счита, че отговаря на изискванията на чл. 12 от ЗАНН, доколкото
санкцията би въздействалата предупредително и превъзпитателно на нарушителя към
спазване на установения правен ред и възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
Не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената
норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност,
при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. Поначало
обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като
висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата
при стопанисването на водностопански системи и хидротехнически съоръжения,
включително и язовири. Не се изисква и щета, която да настъпи от нарушението.
Целта на ЗВ е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на
обществото и за опазване на здравето на населението, като в него са
чувствително засилени както предвиденият контрол, така и отговорността при
нарушения, които увреждат интереси на държавата в тази насока. Конкретното
нарушение е формално, на просто извършване и в състава му не е предвидено настъпването
на определен съставомерен резултат. Ето защо липсата на такъв съставомерен
резултат няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ.
липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената
опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т.
9 от НК.
Преценявайки
изложените по-горе факти относно продължителността на бездействието на
жалбоподателя, предприетите от него постъпки и необосноваността в забавянето,
както и целите, който са поставени в чл. 2 от ЗВ, включително и рискът от
настъпване на неблагоприятни последици в абсолютно всякакъв аспект при
евентуално дефектиране на съоръжение от процесния тип като на язовир „Пясъчник“
съдът счита, че в никакъв случай конкретното нарушение не се характеризира със
своята липса или незначителност на вредните последици или с оглед на каквито и
да е било други смекчаващи обстоятелства не представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, а
попада именно в тази категория на обикновените случаи.
Като е взел
пред всичко това, административнонаказващият орган е наложил санкция за
юридическите лица от 10 000 лв., която съдът намира, че следва да бъде намалена
до размер от 1500 лв., а в останалата част НП - за законосъобразно. С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административнонаказателна отговорност. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № НЯСС-226/21.11.2019 г. на ****** на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ в частта, с която на
Министерство на земеделието, храните и горите с ЕИК *********, с адрес гр.
София, бул. „Христо Ботев“ № 55 на основание чл. 200, ал.1, т. 38 от Закона за
водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение
на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция на 1500
лв.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А. Д.