Р Е Ш Е Н И Е
Номер 790 01.07.2020г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на четвърти юни две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С. Х.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 677 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, против Решение № 144 от 05.02.2020г.,
постановено по НАХД № 5382 от 2019г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно
постановление № 437134-F460059/09.05.2019г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр.
с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ „КО-ВЪ-ДИ – В.И.К.” с ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Касаторът твърди, че съдът е направил неправилен извод
относно фактическата обстановка и приложимите законови разпоредби, поради което
неправилно и незаконосъобразно е отменил наказателното постановление. Излага се
хронология на фактите и се поддържа извод, че едноличният търговец е извършил
вмененото му административно нарушение. Оспорва се още изводът на съда, според
който липсата на разлика в касовата наличност. Иска се касационният състав да
отмени решението на Районен съд – Бургас и вместо него да постанови друго, с
което да потвърди наказателното постановление.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като
основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на
процесуални правила.
В съдебно заседание, касаторът – началник на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП,
редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът по касация – ЕТ „КО-ВЪ-ДИ
– В.И.К.” се представлява от адвокат В.. Оспорва жалбата и иска решението на
първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението да бъде
оставено в сила.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – Бургас било
образувано по жалба на ЕТ „КО-ВЪ-ДИ– В.И.К.”, ЕИК *********
срещу наказателно постановление № 437134-F460059/09.05.2019г., издадено от началник
на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на едноличния
търговец, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр. с чл.118,
ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС била наложена „имуществена санкция” в размер на 500
лв.
Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд,
на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Съдебното решение
изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила.
Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства
РС–Бургас установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която
правилно е формулиран извод за незаконосъобразност на издаденото НП и същото е
отменено изцяло.
С оспореният съдебен акт, Районен съд – Бургас отменил
наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел, че в конкретния
случай извършването на вмененото нарушение останало недоказано по делото. Съдът
е извършил подробен анализ на доказателствата по делото и е обсъдил релевантните
факти и обстоятелства, посредством които е индивидуализирана процесната
контролна покупка. Въз основа на този анализ е изградил обоснования правен
извод за недоказаност на вмененото на търговеца нарушение, предпоставящ отмяната
на НП, като незаконосъобразно. Изложените мотиви за липса на достатъчно
доказателства за извършване на нарушението се споделят и от настоящия
касационен състав, поради което и не следва да се преповтарят, а на основание
чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
От приетите по делото доказателство не се доказва
тезата на актосъставителя и на наказващия орган, че касов бон не е издаден. При
така установените факти и обстоятелства относно разликата между реалният час на
проверката и времето, посочено в документите на фискалното устройство, като се
вземат предвид особеностите и на техническото устройство за измерване на
продаваната стока, може да се обоснове извода, че процесната покупка е отразена
именно в касов бон за покупка на стойност 4.28 лева, а не за 3.70 лева. Още
повече, че според отразеното в протокола за тази покупка е платена стойността
на 4.70 лева /една банкнота с номинал 2
лева, една монета с номинал 2 лева,
една монета от 50 ст. и една монета от 20 ст./. Не е логично, да се заплаща
с парични средства с тези номинали, ако стойността на стоката е 3.70 лева,
както твърди касатора. При положение, че са дадени монета и банкнота от по 2
лева /общо 4 лева/, което е повече от необходимата стойност, не е посочена
причина за предаване на още две монети с посочените номинали. Дори в
показанията на свидетеля Георги Стоянов не се заявява с категоричност платената
сума, защото свидетелят е заявил „около
3.70 лева“, а отделно от това е заявил пред съда, че той е извършил
плащането само с монети, за разлика от отразеното по-горе от протокола, в което
се сочи, че е платено и с една банкнота
от 2 лева. Всъщност, най-силният аргумент да се приеме отчитане на покупката от
монтираното на обекта ФУ е именно констатацията, че между касова и фактическата
наличност разлики не са налице или по-точно не са налице такива разлики, които
да подкрепят становището на проверяващите, че не е издаден касов бон. От
информацията отразена в протокола за извършена проверка става ясно, че
разчетената касова наличност 401.76 лева, а фактическата такава е 402 лева,
т.е. разликата е само 24 стотинки. Очевидно е, че при тези констатации не
намират опора в доказателствата доводите, че контролната покупка не е отразена
в дневния финансов отчет, респективно за нея не е издаден касов бон. Видно от
съставения опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката са описани всички заварени в наличност парични средства с номинали
от 1 лева до 50 лева. Ако сумата от 3.70 лева, каквато се твърди, че е платена за
закупуване на стоката не е издаден касов бон, би следвало да е налице разлика
поне в този размер, доколкото се твърди, че „две-три“ минути след извършване на контролната покупка е извършена и
проверка на обекта, а според показанията на свидетеля Г.Стоянов „след мен като излязох, мисля, че нямаше
други клиенти в магазина“. Правилно е отчетена от първостепенния съд
разликата в реалното време и показателите на фискалното устройство, като от
часът отразен в касовия бон е приспадната разликата от 1 час и 3 минути и така
вместо отразеният в документа час „15.57“ на 05.12.2018г. съдът е обосновал
извод, че реалният час на отразената в бона продажба е 14.54 часа. При
положение, че безспорно е установено отклонението от реалното време в размер на
1 час и 3 минути напред, необосновано е становището на касатора, според което
действителното време следва да „се
измества в 16.06 минути“, както е
описано в касационната жалба, защото ако реалният начален час на проверката е
15.03, а апаратът е с 1 час и 3 минути напред, т.е. показва 1 час и 3 минути
напред във времето, от отразеният в касовия бон час следва да се извади 1 час и
3 минути, а не да се добавя, както се сочи в касационната жалба и така се
получава аритметичният резултат до който правилно е достигнал и решаващият
състав на съда.
Обобщено, подадената касационна жалба е неоснователна
и следва да се отхвърли, а решението на районният съд е правилно и
законосъобразно, което обуславя потвърждаване на съдебния акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144 от 05.02.2020г.,
постановено по НАХД № 5382 от 2019г по описа на Районен съд– гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.