О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Плевен, 20.01.2020 г.
Плевенският
районен съд, ХІІ наказателен състав, в закрито заседание на двадесети януари през
две хиляди и двадесета година в състав: председател - АСЕН ДАСКАЛОВ, като
разгледа докладваното от Председателя ЧНД № 116 по описа за 2020 г., за да се
произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО
ПО РЕДА НА ЧЛ. 243 АЛ. 4 и 5 НПК
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛЕВЕН е сезиран с жалба на основание чл. 243 ал.4 НПК от страна на Г.Ц.П.
*** против Постановление на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 17.12.2019г., с
което е частично прекратено наказателното производство по досъдебно
производство №Д - 1553/2019г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, водено за престъпление
по чл.144а ал.1 НК.
За да
прекрати наказателното производство, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е приела, че не
са налице достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл.144а ал.1 НК,
тъй като не е установено поведение със заплашителен характер от страна на ***спрямо
Г.П..
От друга
страна, в подадената от страна на Г.П. жалба се съдържат оплаквания за неправилност
на направените от страна на Прокуратурата изводи и се отправя искане
наказателното производство в обсъжданата му част, да продължи.
Съдът
намира, че жалбата е подадена от оправомощено лице съгласно чл.243 ал.4 НПК; доколкото
РП – ПЛЕВЕН не е представила
доказателства за времето и начина на връчване на екземпляр от
обжалваното Постановление, изводи във вреда на жалбоподателя в тази насока не
следва да се правят - и Съдът приема, че жалбата е подадена в съответния срок.
По
основателността на жалбата, Съдът намира следното:
На
първо място, мотивите на РП – ПЛЕВЕН за частичното прекратяване на
наказателното производство в неговата част за престъпление по чл.144а ал.1 НК,
на практика се свеждат до съждението, че не е установено поведение със
заплашителен характер от страна на ***спрямо Г.П.. Този извод, сам по себе си,
е неправилен. В показанията на свидетелите ***и Г.П. са налице достатъчно
изведени примери - доказателства за заплашително, по характера си поведение, от
страна на ***, спрямо Г.П.. Следва да бъде напомнено, че като „следене“ по
смисъла на чл.144а ал.1 НК следва да се разбира дори навлизането в нежелана
комуникация с пострадалото лице, чрез всички възможни средства за комуникация. Поради
това, Съдът преценява съображенията на Прокуратурата за липсата на
доказателства за извършено престъпление по смисъла на чл.144а ал.1 НК не само
за незадълбочени, но и за неправилни.
Същевременно,
налага се да бъде отбелязано, че макар и изключително обстоятелствени,
показанията ***и Г.П. в досъдебното производство, не дават възможност да се
узнаят някои данни, които имат пряко отношение към правилното изясняването на случая,
например – по един недвусмислен начин да се посочат: конкретно поведение на ***и
приблизителното му време, щото да може по недвусмислен начин да се изясни
доколко е налице системност /т.е. поне трикратност/ на деяния, обективно и
субективно съставомерни по чл.144а ал.1 НК. Следователно, за щателното
изясняване обстоятелствата на случая, необходимо е да бъдат проведени
допълнителни разпити на свидетелите ***и Г.П., при които акцент да бъде
поставен именно на изясняване на посочените факти и обстоятелства. Наред с
това, наложително е да бъде разпитана и малолетната ***, във връзка със случая
от 06.09.2019г., както и да бъдат установени като самоличност и разпитани като
свидетели, двамата полицейски служители, които на 29.08.2019г. посетили дома на
П. по сигнал на ***. Тези трима свидетели несъмнено притежават възприятия
относно поведението на *** при респективните срещи между него и пострадалата П.,
съдържанието на евентуалните думи, действия, начина на отправянето им по неин
адрес и т.н. Наред с това, показанията на същите трима свидетели биха могли да
способстват да се направят изводи във връзка с действителната фактическа
обстановка, доколкото гласните доказателства на този етап - при отчитане на
показанията и на св.***, а и тези на самия ***- бележат известни противоречия;
показанията на *** обаче, със сигурност не следва да се абсолютизират, най-малкото
защото е напълно възможно да се наложи промяна в неговото процесуално му
качество, а оттук – неговите показания биха изгубили значението си за делото
въобще. Едва след приобщаване на отбелязаните в настоящия абзац доказателствени
материали – а и евентуално, допълнителни такива, съобразно обстоятелствата на
случая – Прокуратурата би могла да се произнесе отново по реда на чл.242 НПК.
Ето
защо Съдът приема, че проведеното досъдебно производство не отговаря на
изискванията за обективност, всестранност и пълнота, а Постановлението за
частично прекратяване е издадено върху непълноценна доказателствена основа,
поради което е незаконосъобразно – и следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл. 243 ал.6 т.3 НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Постановление
на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 17.12.2019г., с което е частично прекратено
наказателното производство по досъдебно производство №Д - 1553/2019г. по описа
на РП – ПЛЕВЕН, водено за престъпление по чл.144а ал.1 НК и ВРЪЩА делото на РП – ПЛЕВЕН - за
последващи действия, в съответствие с указанията, съдържащи се в настоящото
Определение.
Препис от Определението да бъде изпратен на РП – ПЛЕВЕН и жалбоподателя,
които могат да го атакуват с частна жалба/частен протест, в седемдневен срок от
съобщаването му, пред ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: