Решение по дело №3575/2017 на Районен съд - Русе

      Р Е Ш Е Н И Е

№ 1428

гр. Русе 19.10.2017 г.

                                                                   

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХІІ граждански състав  в публично заседание  на 19.09 през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател : Десислава Великова

 

при секретаря Светла Георгиева в присъствието на прокурора……… като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. №3575 по описа за 2017 год. за  да се произнесе, съобрази:

 

Ищцата Е.С.М. твърди, че на 01.06.2016 г. връщайки се от Кооперативен пазар – Русе, вървейки по десния тротоар на ул. „Панайот Хитов” по посока ул. „Борисова” на метри от магазин „Цветница” попаднала на тротоарна плочка, която се заклатила, ищцата загубила равновесие, направила една, две крачки, спънала се в друга счупена плочка и паднала на земята, при което покупките й се разпилели на земята, изпитала силна болка в левия крак, на помощ й се притекли двама мъже. Те се обадили на телефон 112, пристигнала линейка, която я откарала в Спешно отделение на МБАЛ – Русе. Направили й рентгенова снимка, от която се виждало, че има счупена шийка на бедрена кост. Направили й операция с пълна смяна на бедрена кост – алопластика, поради което й се наложило да закупи тазобедрена става за сумата от 3530.00 лева. На 06.06.2016 г. й е била направена операция, която продължила около 5 часа. Останала в отделението до 21.06.2016 г. Заявява, че болките й били неописуеми, била изцяло обездвижена, на системи, поставяли й памперси, близките й търсили кръводарители, не можела да се движи. През първата седмица била с проходилка и с чужда помощ успяла да отиде до тоалетната, давали й обезболяващи. В отделението по рехабилитация престоя й бил до 28.06.2016 г. Изписали я с патерици, а в къщи ползвала инвалиден стол, като първия месец цялото домакинство било поето от дъщеря и К., която се върнала от гр. ********, за да живее при нея. Тя й помагала да се облича, да се къпе, да се движи, а след около два месеца грижите за нея поела другата й дъщеря, която се преместила в нейния апартамент. Ищцата била отчаяна, депресирана, пиела обезболяващи в продължение на 40 дни, поставяла си инжекции в корема за разреждане на кръвта, което било изключително неприятно и болезнено. Шест месеца след операцията отишла на контролен преглед, където и казали, че оперираният и крак бил с 1.5 см. по-дълъг от другия и било желателно да й се направи нова операция. Ищцата заявява, че имала 20 декара земи в с. ********, където били засадени овощни дървета, трябвало да организира грижите за тях и да контролира работниците, не могла да участва в субсидии по европейската програма „Малки стопанства”. Била инвалидизирана с процентна недееспособност 50 % пожизнено. Участъкът, на който станал инцидента бил част от тротоара на ул. „Панайот Хитов” в гр. Русе, който бил в ужасно състояние със счупени, неравни и липсващи плочки. Иска да бъде осъдена Община – Русе да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 5050.00 лева, частично от 10 000.00 лева, изразяваща се от претърпените от нея болки и страдания, преживян стрес и неудобства в следствие на претърпяното увреждане от 01.06.2016 г., ведно със законната лихва от 01.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3530.00 лева, изразяващи се в закупен медицински консуматив – тазобедрена става, ведно със законната лихва от 02.06.2016 г. до окончателното й изплащане.

Община - Русе оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от 2 бр. Епикризи на МБАЛ-Русе ищцата постъпила по спешност за  оперативно лечение – ендопротизиране на 01.06.20176г. в лечебното заведение, тъй като при падане получила травма в областта на лява тазобедрена става със силна болка и невъзможност за движение. Била изписана на 28.06.2016 г. след извършена рехабилитационна програма.

Съгласно ЕР на ТЕЛК-УМБАЛ-Русе, на 07.02.2017 г. ищцата била инвалидизирана, като и бил определен 50% намалена работоспособност поради алопластика коксе син. След фрактура коли феморис син.

Според фактура  издадена от МБАЛ-Русе ищцата заплатила сумата от 3530 лв. за медицински консуматив - тазобедрена става.

Разпитаната по делото свидетел А.П.И., присъствал при падането на ищцата, изнася данни, че на спирката пред магазин „Цветница”, когато паркирал служебния автомобил на фирмата на магазина на ул. „Панайот Хитов” видял ищцата, която вървяла по тротоара, тя паднала, и свидетелят й помогнал, внесъл я в магазина и се обадил на телефон 112. Състоянието на тротоара, където станал инцидента било лошо-с липсващи плочки, а тези, които били налични  били нестабилни, което се забелязвало след като се стъпи върху тях, че са  разлепени.

Св. Д.К.И., дъщеря на ищцата, заявява, че миналата година на 01.06.2016 г. станал инцидента с майка и, за който разбрала от познат. Отишла в Спешното отделение на МБАЛ-Руси и видяла майка си на носилка, като лекар и обяснил , че трябва да се направи операция, тъй като получила  счупване на тазова ябълка. Закупили тазобедрена става за 3530.00 лева. За да да бъде извършена операцията трябвало да стои около 6 дни в болницата без  никаква интервенция само на аналгин. Ищцата имала  много силни болки, не можела са да се обслужва, постоянно трябвало да има някой до нея, била с памперс. След операцията, свидетелката ходела да й помага да се изкъпе, защото тя не можела сама. В къщи пристигнала сестрата на свидетелката от *****, за да поеме грижите за майка им, за около един месец. Майка и използвала инвалиден стол, за да може да ходи до тоалетна, после била с проходилка. В началото нищо не можела да върши сама. Къпането се осъществяваше чрез тоалетен стол, който също трябвало да вземат. Сестра и и помагала да се къпе, да се облича, да се движи.  След това  свидетелката поела грижите за нея. Майка и 40 дни сама си поставяла инжекции за разреждане на кръвта. На контролен преглед й казали, че кракът й е по-дълъг с 1.5 см. от другия, но тя отказала да си направи повторна операция, поради болките, които изпитала. До месец април 2017 г. продължила да се движи с бастун. Не успяла да се грижи за овощната си градина в с. *******. Сега все още я било страх  да се движи сама по улицата. Тази ситуация психически и се отразила много зле, защото за елементарни неща тя трябвало да се обръща за помощ към близките си. Не можела да отиде до магазин, до детската градина, да управлява колата си. Ищцата обяснила на свидетелката, къде станал инцидента, и след два дни отишла и видяла, че състоянието на тротоара в този участък, било в много лошо състояние, липсвали плочки, имало плаващи плочки, неравности, на места нямало настилка.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза ищцата получила счупване на шийката на лява бедрена кост, което наложило алопластика. Контрактура на лява тазобедрена става. Удължаване на левия долен крайник с 2 см., което представлявало  трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за срок повече от тридесет дни и постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота. Установеното счупване на лява бедрена кост било резултат на действието на твърди тъпи предмети и можело да бъде получено при падане от собствен ръст. При такива увреждания каквито били установени при ищцата обикновено болките били най-силни непосредствено след получаването им, след което били със значителен интензитет до обездвижване на крайника и прилагане на обезболяващи средства. Болки със значителен интензитет се усещали и в следоперативния период и в периода на раздвижване на крайника. При такива увреждания било възможно да има болки с продължителен характер, които да се засилват при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. Поради настъпилото усложнение (удължаване на левия долен крайник), ако не се извършила корекция, било възможно да се появят болки и в другия долен крайник и в гръбначния стълб. При такова увреждане, каквото е установено при ищцата обикновено, ако не били налице усложнения основният възстановителен период е около 6-9 месеца. Предвид настъпилото усложнение - удължаване на левия долен крайник с 2 см, това нарушавало походката и налагало носене на ортопедични обувки. При тези данни не се очаквало спонтанно възстановяване на удължаването на крайника, без повторна оперативна интервенция.

При така установената фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи:

Няма спор, че участъкът, в който се твърди, че е станало произшествието, а именно тротоар на ул. „Панайот Хитов” по посока ул. „Борисова” на метри от магазин „Цветница” в гр. Русе, е публична общинска собственост. От събраните в производството гласни и писмени доказателства, се установява, че на 01.06.2016 г. ищцата движейки се  в гр. Русе тротоар на ул. „Панайот Хитов” по посока ул. „Борисова”, се попаднала на тротоарна плочка, която не била стабилна и паднала на земята, в следствие от което получила счупване на шийката на лява бедрена кост. Данните по делото сочат на безспорен извод, че на процесния тротоар, плочките към момента на инцидента  не били стабилни, а изронени и неравни. По делото е категорично установено, че ищецът при предвижване по тротоар, се попаднал на неравност, в резултат на което получила счупване на шийката на лява бедрена кост. Съобразно изложеното съдът приема, че процесното счупване е възникнало като резултат на бездействието на Община Русе по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по тротоарите в града през цялата година.

Безспорно е налице проявено от страна на ответната община бездействие по отношение изпълнение на вменените й със закон задължения. С оглед вида на отговорността, без значение е точно кой орган или съответни длъжностни лица не са предприели съответните действия по осигуряване безопасността на терена. При тези данни, в случая има основания за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на община Русе. Безспорно по делото са установени останалите елементи от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, а именно - претърпени в резултат на неизправното състояние на пътя вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки, страдания и имуществени вреди, по повод на причинената й травма.

Съгласно гражданския закон – чл. 51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия. Последните съставляват промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на ищцата са причинени телесни увреждания, като от  приетите по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза и гласни доказателствени средства се доказа, че те са свързани с изпитването на силни болки през продължителен период от време, затруднения при придвижването и обслужването на пострадалия в бита, физическия дискомфорт.  Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При съобразяването му съдът взе предвид характера на причинените увреждания –наличието на средна телесна повреда, силните болки, претърпяната интервенция, периода на болнично и домашно - амбулаторно лечение с невъзможност и силно затруднение на самостоятелното обслужване, нарушение в движението на крака, неговото удължаване, което е за цял живот, предвид което прие, че справедливият размер е около 10000 лева, поради което настоящият иск, предявен като частичен 5050 лв. като основателен следва да се уважи изцяло.

Съдът счита предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3530.00 лева, изразяващи се в закупен медицински консуматив – тазобедрена става за основателен  с оглед представената по делото фактура от 03.06.2016 г. на МБАЛ – Русе.

 Съдът намира за несъстоятелни доводите за наличие на съпричиняване  от страна на ищеца за настъпилата злополука, тъй като въпреки разпределението на доказателствената тежест с доклада по чл. 146 от ГПК ответника при главно и пълно доказване не установи наличието на това обстоятелство - по делото липсват доказателства, от които  следва извод, че в резултат на виновното поведение на  ищеца е настъпила процесния инцидент.

 Предявеният иск за заплащане на  законна лихва има акцесорен характер и следва основателността на главния иск. Предвид изложените съображения, законна лихва следва да се присъди върху обезщетенията за претърпени неимуществени вреди, считано от датата на увреждането, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, а за претърпените имуществени вреди от о3.06.2017 г.- датата на закупуването на тазобедрена става.

С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 1813 лв.- разноски за производството.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета П. С. да заплати на Е.С.М., ЕГН **********,***, обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди  в размер на 5050 лв., частично от 10000 лв.  изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на падане на 01.06.2016 г. в гр. Русе, ведно със законната лихва от 01.06.2016 г. до окончателното и изплащане, сумата от 3530 лв. - обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, вследствие на падане на 01.06.2016 г. в гр. Русе, ведно със законната лихва от 03.06.2016 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1813 лв.- разноски за производството .

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

 

                      Районен съдия: