Р Е Ш Е Н И Е №72
гр. Перник, 15.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Златка Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 4 по описа на съда за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 839 от 01.11.2017 г., постановено по гр.д. № 3005/2016 г. по описа на
Пернишки районен съд, са уважени изцяло предявените от Б.В.Б. *** кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпило счупване на
глезена става от подхлъзване на непочистена от сняг и заледени участъци пешеходна
пътека на кръстовището на ул. Софийски шосе и надлеза на кооперативния пазар в
гр. Перник на 23.01.2016 г. поради неизпълнение на задължението на Община
Перник за снегопочистване на уличната мрежа, и сумата 911.53 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – закупуване на лекарства,
патерици, остеосинтезни средства и заплащане на потребителска такса, от същото
непозволено увреждане, заедно със законната лихва върху тези суми от подаване
на исковата молба – 23.01.2016 г., до окончателното им изплащане, и е отхвърлен
изцяло предявеният от Община Перник против Лиел Констракшън и ЕООД и Зауба АД
обратен иск с правно основание чл. 54 във вр. с чл. 49 от ЗЗД за солидарно
заплащане на сумата 10911.53 лева, представляваща присъдените обезщетения по
главните искове, които Община Перник е осъдена да заплати на Б.В.Б.. С решението
са присъдени на Б.В.Б. и сторените от него разноски по производството.
Срещу решението на първоинстанционния
съд в частта, с която е уважен искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди и е отхвърлен обратният иск, е подадена въззивна жалба от ответника
Община Перник, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради
постановяването му в противоречие с материалния закон - не е приложен правилно
уреденият в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост при заплащане на заместваща
облага при репариране на причинени неимуществени вреди, и при съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като първоинстанционният съд не е взел
предвид липсата на събрани по производството доказателства за необходимост от нови
оперативни интервенции и за претърпени болки и страдания, които да обосновават
присъждане на обезщетението за неимуществени вреди в пълния предявен размер.
Поддържа, че неправилно изявлението на представителя на общината е прието от
първоинстанционния иск за признание на иск, каквото представителят не може да
прави, но което е обосновало отхвърлянето на обратния иск. Твърди, че протоколите
по договора с третите лица помагачи не установяват кога е извършено, респ.
прието, възложеното на същите поддържане на уличната мрежа при зимни условия и
дали извършеното обхваща и мястото на настъпване на увреждането. Иска решението
да бъде отменено като бъде намален размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди и уважен изцяло обратният иск. Претендира разноски.
Въззиваемите – ищецът Б.Б. и третите
лица помагачи Лиел Констракшън и ЕООД и Зауба АД, в срока по чл. 263 от ГПК са
подали отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата. Претендират
разноски.
Решението
в частта, с която главният осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 от ЗЗД е уважен за сумата 911.53 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, не е обжалвано, поради което в тази част същото е влязло в
сила и въззивният съд не дължи произнасяне по него.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – страна
в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното обжалване,
поради което тя е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Пернишки
РС е бил сезиран с главни осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр. с
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и обратен осъдителен иск с правно основание чл. 54 от ЗЗД.
По иска по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал.
1 от ЗЗД за неимуществени вреди.
Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка
с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са неви-новни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването
им от отговорност.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които
е възложил да поддържат в изправност улиците и тротоарните настилки, намиращи
се на територията на общината. Когато при изпълнение на така възложената работа
е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността
е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Следователно,
за да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за
причинени вреди при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки в
съотношение на кумулативност: деяние - действие или бездействие; противоправност
- несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение;
вреди, изразяващи се неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения
или накърняване на неговия телесен интегритет; причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди; вина
на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима
презумпция се предполага и виновното лице да е причинило вредите при или при повод
на изпълнение на възложената работа.
Съгласно
§ 7, т. 4 (в редакция, ДВ - бр. 26 от 2000 г.) от ПЗР на ЗМСМА в собственост на
общините преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците,
булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване. Съгласно чл. 11 от ЗОС имоти и вещи – общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона
и с грижата на добър стопанин, а по силата на силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и
ал. 2, т. 3 от ЗП във вр. с § 1, т. 14 от ДР и чл. 31 на ЗП Община Перник
следва да поддържа пътищата, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година.
Както
бе изяснено, въззивният съд действа при т. нар. ограничен въззив по арг. чл.
269, изр. 2 от ГПК, поради което без съответен довод във въззивната жалба за неправилно
приложение на материалния закон относно възникването на фактическия състав,
обуславящ пораждането на спорното материално право, въззивният съд не дължи
произнасяне по тези обстоятелства. Следователно трябва да бъде прието, че по
делото – чрез събраните доказателствени средства, са установени по несъмнен
начин правнорелевантните обстоятелства, обуславящи възникването на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника и въззивник в настоящото
производство Община Перник. Правният спор пред въззивната инстанция се
съсредоточава относно размера на дължимото заместващо обезщетение за
причинените неимуществени вреди при ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника Община Перник. В това отношение въззивният съд напълно
споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, обосноваващи
гаранционно-обезпечителната отговорност на Община Перник, поради което по
силата на чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на Пернишки РС в тази им част,
като по този те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
От
събраните по делото допустими писмени и гласни доказателствени средства се установява,
че сутринта на 23.01.2016 г. при пресичане на пешеходната пътека на кръстовището
на ул. Софийско шосе и надлеза на кооперативния пазар в град Перник заедно със
свидетелите Р.Л. и Р.А. въззиваемият-ищец Б.Б. се е подхлъзнал и паднал, като е
счупил лявата си глезена става. От епикриза за периода от 23.01.2016 г. до
31.01.2016 г., издадена от МБАЛ Рахила Ангелова АД – гр. Перник, и заключението
на съдебно-медицинската експертиза, се изяснява, че на същия ден пострадалият е
посетил лечебното заведение, като му е поставена диагноза „двустранно счупване
на лява глезена става” и проведено оперативно лечение, изразяващо в открито
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза,
като след оперативното лечение е носил гипсова имобилизация за 45 дни. От показанията
на св. Р.Л. и св. Р.А., които въззивният съд намира за достоверни, като
последователни, възпроизвеждащи лични възприятия на свидетелите и кореспондиращи
с другите данни по делото, се установява, че при пресичането на пешеходната
пътека на уличното платно, което е било непочистено от сняг и лед, въззиваемият-ищец
Б.Б. се е подхлъзнал и паднал, като впоследствие бил изместен от тях на тротоара,
макар и трудно паради преспите от сняг, и откаран в лечебното заведение от екип
на бърза помощ, извикан от случайно преминаващи полицаи, като същият е споделил
със свидетелите, че изпитва силна болка в крака си, който бил увиснал от глезена.
Следователно, по несъмнен начин е установено твърдяното травматично увреждане,
което е настъпило вследствие неподдържането на уличните платна от сняг и заледени
участъци.
Полагането
на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
общинските пътища, част от които е и ул. Софийско шосе, е задължение на въззивника-ответник
Община Перник. Ответникът не установи в процеса на доказване, че улицата е била
почистена, поради което не е изпълнил правното задължение да поддържа
състоянието на пътя с цел осигуряване на безопасното придвижване по него.
Следователно, установен е фактическият състав, обуславящ възникването на гаранционно-обезпечителната
отговорност на общината за противоправното й бездействие по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Тъй
като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението.
При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството,
че от процесния деликт на въззиваемия-ищец Б.Б. е причинена телесна повреда,
изразяваща се двустранно счупване на лява глезена става, довело до оперативно
лечение и гипсова имобилизация за период от 45 дни, като е последвала физиотерапия.
От приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-медицинската експертиза,
което настоящият състав на въззивния съд приема за обективно и компетентно
изготвено от вещото лице, се установява, че увреждането е довело до трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни и че към
момента на извършване на личния преглед на въззиваемия-ищец Б.Б. са установени
оперативни белези от външната и вътрешна страна на лявата глезена става и дефицит
на ляво ходило при повдигане нагоре от около 15 градуса, като за премахването
на остеосинтетичния материал може да се наложи нова оперативна интервенция,
поради което възражението на въззивника-ответник в обратния смисъл е неоснователно.
Вещото лице изяснява, че по време на лечението въззиваемият-ищец Б.Б. е
изпитвал болки и страдания, като през първите 20 дни болките са били с по-голям
интензитет, както и че срокът за възстановяване при подобен тип увреждания е
около 4-5 месеца. От епикризата, болничния лист от 01.03.2016 г. и вписванията
в личната амбулаторна карта се установява, че въззиваемият-ищец Б.Б. е бил временно
неработоспособен през периода от 23.01.2016 г. до 29.05.2016 г.
От
показанията на майката на въззиваемия-ищец – св. Ж.В., се установява, че
веднага след като е разбрала за случилото се е отишла в лечебното заведение,
където било проведено оперативното лечение на сина й и за което е било необходимо
закупуването на остеосинтеза. Пострадалият изпитвал силни болки, като за
облекчаването им, включително и след проведеното оперативно лечение, приемал
обезболяващи. След изписването му от лечебното заведение имал нужда от
постоянно обгрижване, тъй като било невъзможно да се обслужва сам, а когато
започнал придвижването си с патерици при дъждовно време и за провеждането на
контролните прегледи също се е нуждаел от придружител. В момента синът й също
изпитвал болки и имало моменти, когато кракът му отичал.
Настоящият
състав на въззивния съд възприема тези свидетелски показания, преценени по
правилата на чл. 172 от ГПК, за обективни, последователни, съответстващи на другите
данни по делото и житейски логични – субективните възприятия на свидетелите
относно главния факт на доказване (настъпването на вредоносния резултат и
причината за него) са формирани непосредствено и не са повлияни от други
обстоятелства, поради което и неоснователни се явяват доводите на
въззивника-ответник Община Перник, че същите не следва да бъдат кредитирани.
Правилно
Пернишки РС е приел, че болките и страданията, претърпени от въззиваемия-ищец Б.Б.
непосредствено след падането, както и в периода на възстановяване,
представляват неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с поведението
на изпълнителя на възложената от Община Перник работа, за чието виновно поведение
въззивникът-ответник носи гаранционно-обезпечителна отговорност поради
неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител.
Следователно
при определяне размера на заместващото обезщетение за неимуществени вреди трябва
да бъдат взети предвид степента на телесното увреждане, периодът на
възстановяване, възможните усложнения и дългосрочни последици от увреждането –
белези, болки и т.н. От събраните доказателства се установява, че непосредствено
след увреждането, изразяващо се в двустранно счупване на лява глезена става,
наложило оперативно лечение и обездвижване за срок от около 45 дни, и в периода
на възстановяване, продължил около 4-5 месеца, въззиваемият-ищец Б.Б. е изпитвал
физически болки, страдания и дискомфорт, като е бил нарушен обичайният му начин
на живот – не е бил в състояние да извършва трудова дейност, както и се е нуждаел
от помощ за извършване на ежедневни дейности. Установява се също, че от полученото
увреждане въззиваемият-ищец Б.Б. има белези от външната и вътрешна страна на
лявата глезена става и дефицит на ходилото при повдигането му нагоре, както и
че той продължава да изпитва болки и получава отоци на увредения си крайник, от
който към настоящия момент не е премахната поставената метална остеосинтеза.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и младата му
възраст – 28 години, и състоянието на живот в страната.
С
оглед на така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд
приема, че заместващото обезщетение на въззиваемия-ищец Б.Б. за причинените му
неимуществени вреди от настъпване на процесното телесно увреждане при подхлъзване
и падане на улицата, непочистена от Община Перник, е в размер на 10000 лева. Във
връзка с тези съображения, въззивният съд счита, че така определеното обезщетение
е съобразено с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, поради което
и оплакването във въззивната жалба, че размерът на обезщетението е завишен се
явява неоснователно.
Следва
да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху
определеното обезщетение за причинените на въззиваемия-ищец неимуществени
вреди, която е дължима по арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД от увреждането –
23.01.2016 г., до окончателното му изплащане.
Предвид
съвпадането на крайния извод на въззивния съд с този на първоинстанционния съд
по главния иск за неимуществени вреди, постановеното от него решение в тази му
част следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба - оставена без
уважение като неоснователна.
По обратния осъдителен иск за сумата
10911.53 лева.
Регресната
отговорност на изпълнителя на възложената работа пред възложителя, който е
изплатил обезщетение на пострадалия, възниква от установените между възложител
и изпълнител отношения по договор за изработка - кои работи са възложени и кога
и как те са изпълнени. Изпълнителят не отговаря пред възложителя само в случай, че той е изпълнил
надлежно всички възложени задължения по договора за изработка и въпреки това е
ангажирана отговорността на възложителя пред пострадалия.
В
случая по делото се установява, че между въззивника Община Перник, в качеството
му на възложител, и въззиваемите-ответници Лиел Констракшън ЕООД и Зауба АД, в
качеството им на изпълнители под формата на консорциум, организиран като гражданско
дружество ДЗЗД Перник Комунал, по арг. чл. 276 от ТЗ във вр. с чл. 357 от ЗЗД, е
възникнало договорно правоотношение, породено от сключен между тях договор №
173 от 28.10.2015 г., изменен с допълнително споразумение от същата дата, представляващ
по правната си същност договор за изработка. Наличието на договорно правоотношение
между страните е безспорно помежду им, а и същото се установява от представения
по делото договор № 173 от 28.10.2015 г., въз основа на който Община Перник е
възложила на ответниците Лиел Констракшън ЕООД и Зауба АД да предоставят услуги
по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване при летни и зимни условия, в това число
снегопочистване, за срок от 60 месеца срещу заплащане на възнаграждение. Безспорно
е също между страните, а и се установява от техническото предложение, представляващо
неразделна част от договора съгласно чл. 1 от същия, оперативен план Б, изготвен
съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4 от договора, и писмо от 22.01.2016 г., че възложените
на съдружниците в гражданското дружество - ответници по обратния иск, работи по
зимно поддържане на улици, булеварди и други обществени места на територията на
Община Перник, сред които е и ул. Софийско шосе в град Перник, се осъществяват
в периода от 01 ноември до 31 март, в зависимост от метеорологичните условия, и
включват: механизирано обработване на улични платна чрез разпръскване на
подходящи смеси; механизирано почистване от сняг на уличните платна и площади;
механизирано почистване от сняг на централната пешеходна зона; ръчно
обработване на тротоарите, подлези, надлези, спирки на МГК и други места за
обществено ползване чрез разпръсване на смеси; ръчно почистване от сняг и
стъргане на отъпкан сняг и лед, което обхваща и тротоари, пешеходни зони и
пешеходни пътеки; товарене и извозване на сняг. Следователно спорът пред
въззивната инстанция се съсредоточава относно правнорелевантните обстоятелства
как са изпълнени така възложените работи по зимно поддържане от въззиваемите
Лиел Констракшън ЕООД и Зауба АД, в частност как те са изпълнени от тях за
процесното улично платно и намиращата се на кръстовището с надлеза пешеходна
пътека.
По
делото се доказа по несъмнен начин от показанията на св. Р.Л. и св. Р.А., че сутринта
на 23.01.2016 г. уличното платно на ул. Софийско шосе в град Перник и намиращата
се на него пешеходна пътека, на което е настъпило процесното увреждане на
пострадалия, не са били почистени от сняг и заледените по тях участъци.
Представените ежедневни констативни протоколи от 23.01.2016 г., един от които
дори не е подписан от представители на страните по договора, месечен констативен
протокол за месец януари 2016 г. и акт за установяване на извършени и подлежащи
на заплащане дейности в Община Перник за същия месец не доказват по делото, че
въззиваемите Лиел Констракшън ЕООД и Зауба АД, като изпълнители по договора за
изработка, са изпълнили възложените им по същия договор работи в пълния
уговорен между страните обем. Напротив, неизпълнението от тях на всички
възложени задължения по договора за изработка към момента на настъпване на
процесното увреждане на пострадалия се установява по категоричен начин от
събраните по производството гласни доказателства. Посочените документи, макар и
съставени по уговорения между страните ред, изясняват само, че изпълнителите са
извършили механизирано обработване на улични платна чрез разпръскване на
подходящи смеси, но не и че те са изпълнили възложените им по договора работи
по механизирано почистване на сняг на уличните платна и ръчно почистване от
сняг и лед на намиращите се в тях пешеходни пътеки, в частност на уличното
платно на ул. Софийско шосе в град Перник и намиращата се на него пешеходна пътека
при кръстовището с надлеза на кооперативния пазар, които безспорно представляват
част от възложеното зимно поддържане и които се считат за изпълнени с почистването
на платното до настилка и липсата на сняг и лед върху нея, видно от техническото
предложение, което е неразделна част от договора съгласно чл. 1 от същия,
каквото обаче в случая несъмнено не е осъществено от изпълнителите по процесния
договор - въззиваемите Лиел Констракшън ЕООД и Зауба АД.
Именно
във връзка с така установените по делото правнорелевантни факти и съобразно
разпоредбата на чл. 175 от ГПК следва да бъде ценено направеното от
представителя на въззивника Община Перник изявление в съдебно заседание на
04.10.2017 г. пред първоинстанционния съд, което по правното си значение
представлява признание на факт, а не признание на иск, за което са наведени
доводи във въззивната жалба, тъй като признанието на иск е процесуално действие
за отказ от защита срещу иска на ответника по него, а не на ищеца, какъвто е
Община Перник по предявения от нея против съдружниците в гражданското дружество
обратен иск. Така направеното изявление от представителя на въззивника Община
Перник потвърждава приемането от възложителя на работите по механизирано
обработване на улични платна чрез разпръскване на подходящи смеси, които обаче са
само част от възложените такива по зимното поддържане на територията на
общината и са конкретно посочени като извършени такива по представените
протоколи от 23.01.2016 г., но с него (изявлението на представителя) и с
другите събрани по производството доказателствени средства не се установява
въззиваемите Лиел Констракшън ЕООД и Зауба АД да са изпълнили възложените им по
договора работи по зимно поддържане на територията на общината в пълния им
уговорен между страните обем, включващ и механизираното почистване на сняг на
уличните платна и ръчно почистване от сняг и лед на намиращите се в тях пешеходни
пътеки, в частност почистването от сняг и заледени участъци на уличното платно
на ул. Софийско шосе в град Перник и намиращата се на него пешеходна пътека при
кръстовището с надлеза на кооперативния пазар към момента на настъпване на
процесното увреждане.
По
тези съображения представените писмени доказателства и изявлението на представителя
на въззивника Община Перник не представляват приемане на всички възложени на
изпълнителите по процесния договор за изработка работи по зимното поддържане на
територията на Община Перник, поради което и презумпцията на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД не намира приложение за работите по механизираното почистване на сняг на
уличните платна и ръчно почистване от сняг и лед на намиращите се в тях пешеходни
пътеки, които са останали и неизпълнени от въззиваемите Лиел Констракшън ЕООД и
Зауба АД. Доводите на съдружниците в гражданското дружество, които са изпълнители
по процесния договор за изработка, в обратния смисъл са неоснователни, тъй като
събраните доказателства не могат да обосноват извод за надлежно изпълнение на
всички възложени по договора за изработка работи, респ. приемането им от
възложителя, поради което те не могат да бъдат освободени от отговорност за
задължението за възстановяване на платените от Община Перник обезщетения на
пострадалия. Отговорността на въззиваемите Лиел Констракшън ЕООД и Зауба АД,
като съдружници в гражданското дружество ДЗЗД Перник Комунал, уговорили в чл.
2, ал. 2 от споразумение от 27.08.2015 г. солидарна отговорност, и като търговци,
поели общо задължение, по арг. от чл. 121, ал. 1 от ЗЗД и чл. 304 от ТЗ е солидарна.
Ето защо, предявеният обратен иск следва да бъде уважен изцяло за сумата
10911.15 лева, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба по
обратния иск – 16.09.2016 г. Тъй като регресното притезание зависи от
удовлетворяването на правото, предмет на главните искове, третите лица помагачи
и ответници по обратния иск ще платят след като ищецът Община Перник по
обратния иск изпълни постановеното срещу него решение.
Поради
несъвпадане на изводите на въззивната инстанция и тези на първоинстанционният
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с което е отхвърлен
обратният иск, и вместо това искът бъде уважен изцяло, а въззивната жалба в
тази част – следва да бъде уважена.
С оглед изхода на
спора и своевременно направените искания на въззиваемия-ищец Б.Б. на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъди сумата 1350 лева, представляваща
сторените от него пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.12.2017 г., а на въззивника
Община Перник на основание чл. 78, ал. и 8 от ГПК сумата 875.00 лева, представляваща
сторените от него по обратния иск пред двете инстанции разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Пернишки
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 839 от 01.11.2017 г., постановено по гр.д. № 3005/2016 г. по описа на
Пернишки районен съд, в частта, с която
е отхвърлен предявеният от Община Перник против Лиел Констракшън ЕООД и Зауба
АД обратен иск за солидарно заплащане на сумата 10911.53 лева, представляваща
присъдените обезщетения, които Община Перник е осъдена да заплати на Б.В.Б.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Лиел Констракшън ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин, ул.
722-ра № 2, ет. 2, и Зауба АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе
№ 48 – 50, да заплатят солидарно на Община
Перник, с адрес: гр. Перник, пл. И. Рилски № 1а, сумата 10911.53 лева, представляваща дължимите
обезщетения в размер на 10000.00 лева за претърпени от Б.В.Б. неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие настъпило счупване на глезена става от
подхлъзване на непочистена от сняг и заледени участъци пешеходна пътека на
кръстовището на ул. Софийски шосе и надлеза на кооперативния пазар в град Перник
на 23.01.2016 г., и в размер на 911.53 лева за претърпени от Б.В.Б. имуществени
вреди – закупуване на лекарства, патерици, остеосинтезни средства и заплащане
на потребителска такса, от същото увреждане, заедно със законната лихва върху тази
сума от подаване на исковата молба по обратния иск – 16.09.2016 г., до
окончателното й изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ,
че Община Перник заплати тези обезщетения на Б.В.Б..
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 839 от 01.11.2017 г., постановено по гр.д. № 3005/2016 г. по описа на
Пернишки районен съд, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Община Перник,
с адрес: гр. Перник, пл. И. Рилски № 1а, да заплати на Б.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1350.00 лева, представляваща
разноски по производството пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Лиел Констракшън ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин, ул.
722-ра № 2, ет. 2, и Зауба АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе
№ 48 – 50, да заплатят на Община Перник, с адрес: гр. Перник, пл. И. Рилски №
1а, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК сумата 875.00 лева, представляваща разноски по производството пред двете
съдебни инстанции за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република
България по правилата на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.