Р Е Ш Е Н И Е
№ 4 8 5
гр. Пловдив, 13.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично съдебно
заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 78/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от В.З.Ш. с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление (НП) № 19-1030-008971 от 11.10.2019 г., издадено от началник
Група към ОД на МВР Пловдив, с което на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата (нататък
ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева за нарушение на
чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
В жалбата и допълнителна писменa защита се излагат подробни съображения за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят, редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Н., който поддържа
жалбата. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна с писмото за изпращане на преписката на съда
взема балнкетно становище за правилността на издаденото НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По отношение на срока за подаване на жалбата съдът прие, че същият е
спазен. Независимо че в наказателното постановление е отбелязано, че то е било
връчено на 18.11.2019 г. съгласно чл .58, ал. 2 от ЗАНН, в случая не намира
приложение тази разпоредбата, както е отбелязано върху него. Разпоредбата на
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН регламентира способ за връчване на наказателното постановление,
когато връчването не може да стане лично на нарушителя по реда на чл. 58, ал. 1
от ЗАНН. В посочената норма от ЗАНН законодателят е въвел правна фикция, че при
определени предпоставки наказателното постановление се приема за редовно
връчено. Предвидените предпоставки в закона са - нарушителят да не е намерен на
посочения от него адрес и новия му адрес да е неизвестен. Касае се за
кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, при които,
за да е проявен съставът по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице
редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на
посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен.
Действително, в цитираната докладна записка от 18.11.2019 г. има информация, че
адресът, посочен от жалбоподателя е посетен, но това е било сторено еднократно
и без да е посочен конкретен час на посещение, като оттук не може да се
достигне до извод положени ли са били достатъчно усилия, каквито нормата на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН въвежда като изискване. Отделно се установи от приложеното по
делото копие на лична карта на жалбоподателят, че последният не е променял
адреса си и той е същият, на който е било извършено посещението, а и в самата
докладна записка и самият контролен орган, е посочил, че след извършена справка
в АИС – БДС се е установило, че лицето няма друг адрес. С оглед изложеното
посочената в докладната записка информация не е достатъчна, за да обоснове
извод, че е спазена процедурата за приложение на разпоредбата на чл. 58, ал. 2
от ЗАНН и съдът прие, че жалбата е подадена при спазване на срока по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното жалбата се явява процесуално допустима, доколкото
е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът
установи следното:
На 15.09.2019 г. около 16:15 часа в гр. Брезово, на ул. „Искър“ –
кръстовище с ул. „Георги Димитров“, жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № **** собственост на В.Д.Г. - **********. При
проверка от намиращия се там патрул на СПС към ОД на МВР - Пловдив, част от който бил актосъставителят В.С.Б.
било установено, че водачът управлявал МПС с незаплатена глоба по фиш сер.
Г/2565, връчен на 08.07.2019 г. на стойност 250 лв. и с изтекъл срок на АУАН №
417319, изтекъл на 09.09.2019 г., с което било прието, че водачът е нарушил
съответно правилата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП и на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
По този повод бил съставен АУАН с бланков № 324759 от 15.09.2019 г. в
присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, а именно че управлява МПС с
незаплатена глоба по електронен фиш серия Г № 2565, връчен на 08.07.2019 г. и с
изтекъл срок на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
417319, изтекъл на 09.09.2019 г. Актът бил връчен на жалбоподателя, който
посочил, че има възражения, но такива на постъпили в срока по чл. 44 от ЗАНН.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващият
орган е издал и обжалваното наказателно постановление. С последното на
жалбоподателя Ш. са били наложени на основание чл. 185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 186,
ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Същевременно се установява, че електронен фиш серия Г № 2565 е обжалван от
жалбоподателя пред компетентния съд, като с решение № 1749 от 30.09.2019 г. по
АНД № 4484/2019 г. на Районен съд Пловдив същият е отменен, а решението е
влязло в сила на 18.10.2019 г. Обжалвано е и НП № 19-1030-006837/2019 г. на
сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив, по повод на което е образувано АНД
№ 6812/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, който към момента на извличване
на информацията от деловодната система, а именно 07.02.2020 г., е обявил делото
за решаване, но не се е произнесъл в този смисъл.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел В.С.Б. – актосъставител. Съдът кредитира
показанията на актосъставителя като логични, непротиворечиви и съответстващи на
останалите доказателства по делото. Същият заявява, че си спомня конкретната
ситуация, макар и след преявяване на АУАН. Посочва, че
информацията, че на процесната дата и място водачът е управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № **** с незаплатена глоба е била получена след
спраква в ОДЧ „Пътна полиция“, като от същата контролния орган установил и че
жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС с изтекъл срок на АУАН.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – АУАН с бланков № 324759 от 15.09.2019 г., заповед №
8121з-515/14.08.2018 г. на МВР, копие от жалба срещу електронен фиш серия Г № 0002565
с вх. № УРИ317000-8712 от 09.07.2019 г. по описа на ОД на МВР Пловдив, копие от
жалба вх. № 60010/20.09.2019 г., два броя справки от деловодната система на
Районен съд Пловдив за обжалването на електронен фиш серия Г № 0002565 и НП №
19-1030-006837/2019 г. и справка за нарушител/водач.
Показанията обсъдени по-горе, които съдът оцени с доверие, са в пълно
съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът им
дава вяра. Те не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха
доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност
да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са достоверен
източник на информация.
Относно приложението на
процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следва от така представената заповед № 8121з-515/14.08.2018 г. на МВР.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени
правата му. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН,
като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата,
при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Още към момента на връчване на АУАН
жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и се е възползвал
от това си право, като е отразил, че има такива и не е било ограничено правото
му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него, от което той не се е възползвал. Актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушенията са описани надлежно в
НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи според него
белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които са извършени).
От правна страна съдът намира
следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че
неоснователно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, както по отношение
на нарушението по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, така и по отношение на това по чл. 157,
ал. 6 от ЗДвП.
По делото не се спори, че на жалбоподателя действително е бил съставен електронен
фиш серия Г № 2565, връчен му на 08.07.2019 г. Според настоящият състав обаче
диспозицията на правната норма на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП не отправя правила за
поведение, задължения или забрани по отношение на водачите на МПС. Нормата
урежда правният статут на фиш, глобата по който не е заплатена доброволно в 7-дневен
срок. Разпоредбата предвижда, че издаден фиш, глобата по който не е платена
доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в
сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния
изпълнител. Посочената норма не е с адресат водачите на МПС и не предвижда
никакви задължения за тях, с оглед на което не може да бъде основание за
ангажиране на административнонаказателна отговорност по отношение на
жалбоподателя. Неплащането на наложена с електронен фиш глоба за нарушение по
ЗДвП в сроковете за доброволно плащане е основание за налагане на
принудителната административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на глобения водач, както и основание за започване на изпълнително
производство за принудително събиране на публичното вземане за наложената
глоба. Законът обаче не предвижда налагането на глоба или друго административно
наказание на водач, който не изпълни задължението си да плати в срока за
доброволно изпълнение наложена му глоба. В този смисъл съдът намира, че в случая актосъставителят и наказващият
орган неправилно са вменили във вина на жалбоподателя неизпълнение на
задължение, което съгласно цитирания текст той никога не е имал. С тези свои
действия въззиваемата страна неправилно е определила нарушената разпоредба, което
съставлява неправилно приложение на материалния закон, доколкото установените
факти са подведени под неправилната материална норма, което не може да бъде
поправено от въззивния съд, тъй като обратното би означавало, че жалбоподателят
ще бъде подведен под отговорност за първи път за друго нарушение, различно от възприетото
в акта и НП. Изложеното обуславя и неговата отмяня поради незаконосъобразността
му.
Отделно от горното в АУАН и НП липсват данни за датата на влизането на фиша в сила, за да се прецени
извършено ли е или не вмененото нарушение, като след служебна проверка от
страна на настоящият състав се установи и че така посочения фиш серия Г № 2565
е бил отменен с решение във връзка с образуваното пред Районен съд Пловдив
дело, което решение е влязло в сила на 18.10.2019 г. Следователно не се
установява и от обективна страна иоложените в АУАН и НП обстоятелства да са се
осъществили, доколкото посочения фиш не е влязъл в сила, а напротив, той е
отменен. Това налага на самостоятелно основание отмяна на наказателното
постановление в тази му част.
Що се отнася до нарушението по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП то посочената норма
гласи, че при съставяне на акт за нарушение по ЗДвП контролният
талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.
190, ал. 3 от същия закон. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок
до един месец от издаването му.
Макар жалбоподателят да не оспорва по същество и това нарушение, то и тази
норма не въвежда конкретно правило за поведение на водачите на МПС, чието
неизпълнение да предопределя реализирането на административнонаказателна
отговорност. Във
втората си част на НП, която е и релевантната във случая и отговаряща за срока
на валидност на АУАН като контролен талон, нормата по-скоро задължава органите
да приемат АУАН като документ за легитимиране, т.е. като контролен талон, и
дава право на нарушителя да се възползва от това в определен срок. Това именно
е свързано със санкцията на отнемане на контролния талон и все пак
необходимостта според законодателя такъв да присъства у всеки водач. Точно
заради последното и законодателят е предвидил конкретно задължение всеки водач
на МПС да носи контролен талон в себе си, което е ясно разчертано в чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка следва и да се разбира задължението по чл.
157, ал. 6, изр. 2 от ЗДвП. Следователно, когато водачът
управлява МПС в едномесечния срок от съставяне на АУАН, при което е бил отнет и
контролният му талон, без същият да носи съставения му АУАН, ще извърши
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 вр. чл. 157, ал. 6 от ЗДвП,
наказуемо по чл. 185 от ЗДвП. Същото важи и за управление след изтичане на
едномесечния срок, в който АУАН заменя контролния талон. Посочването като
нарушение единствено на нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП не представлява пълна
и годна правна квалификация на едно нарушение (така Решение № 958 от 07.06.2017
г. по к.а.н.д. № 1104/2017 г. на Административен съд - Пловдив; Решение № 1344
от 21.07.2017 г. по к.а.н.д. № 1176/2017 г. на Административен съд - Пловдив).
Затова и неправилно е вменено задължение за спазване на определена норма, която
не предписва поведение, чието неспазване е наказуемо, а оттам и поведението на
жалбоподателя квалифицирано като нарушение с всичките му белези. Отсъства
наказуемостта на поведението на нарушителя, тъй като само по себе си
управлението с АУАН с изтекъл срок по смисъла на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП не е
нарушение. Затова по обсъжданото нарушение и наложената му санкция и за него
съдът счита, че материалният закон отново е приложен неправилно и е ангажирана
отговорността на лице за правна норма, която не е нарушена. Затова и НП следва
да се отмени и в тази част като незаконосъобразно.
Съдът като взе предвид изложеното счита, че не следва да се произнася по
субективната страна на деянието, тъй като прие, че установното от обективна не
съответства на правилната правна квалификация на деянията на жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва в въззиваемата страна да бъде
осъдена да заплати сторените по делото от жалбоподателя разноски адвокатско
възнаграждение, а именно сумата от 600 лв. за осъщественото процесуално
представителство от адвокат. Същата сума е изплатена изцяло и в брой, за което
свидетелства предсавения договор за правна защита и съдействие и доколкото не е
направено изявление за прекомерността му следва да бъде уважено изцяло.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1030-008971 от 11.10.2019
г., издадено от началник Група към ОД на МВР Пловдив, с което на В.З.Ш. с ЕГН ********** на основание чл. 185
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП и на основание
чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 20
лева за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на В.З.Ш. с ЕГН **********
сторените по делото разноски, а именно сумата от 600 лв., изплатено адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.
Д.