Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,
02.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 8734
по описа за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***Й.В. против А.Т.Т.
с ЕГН ********** ***, с постоянен адрес ***. Ищецът твърди, че ответникът е
собственик на топлоснабден имот и е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ.
Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен
труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че
с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ
от Общите условия е определен срока и реда, по който купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с
изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази
сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана
лихва върху дължимата сума. В заключение моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи 692,82 лева главница за ползвана но незаплатена
топлоенергия за периода 01.12.2017г – 31.08.2018г. Прави искане за допускане на
експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
Назначеният особен
представител оспорва предявените искове. Твърди, че имотът е бил отдаден под
наем от собственика, поради което качеството на потребител имат наемателите, а
не собствениците. Твърди, че няма данни дали другият съсобственик, който се
установява от представения по делото нотариален акт К. В. Т. е съпруга на
ответника, за да се установи дали солидарността е отговорна или разделна. Прави
искане за конституиране на наемателите като трето лице помагач на ответника по
делото. Оспорва начина на дялово разпределение
на доставената в сградата ТЕ и верността на представените от ищеца
препис извлечения от сметки.
По делото са конституирани като трето лице помагач М. К.и
И.С., за които назначеният особен представител на ответника твърди, че са
наематели на жилището.
В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество.
Назначеният особен представител на ответника поддържа
представения писмен отговор.
Третото лице помагач изразява становище, че задълженията
са погасени чрез плащане.
След приключване на съдебното дирене и обявяване на
делото за решаване, ищецът е представил писмена молба за прекратяване на делото
поради оттегляне на предявените искове. С молба от 01.04.2019г. ищецът е
направил искане за присъждане единствено на
разноските за депозит за вещо лице по назначената и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 120 лева.
По допустимостта на
молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 7238 /2018г., ищецът
е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника. Ответникът е възразил,
че не дължи претендираните суми. С разпореждане съдът
е указал на кредитора да предяви установителен иск
относно вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 09.11.2018г. и в
едномесечния срок, на 29.11.2018г., кредиторът е предявил установителен
иск по реда на чл.422 ГПК. Искът е предявен в срок, поради което се явява
допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7238/2018г. по описа
на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и ответникът е възразил
срещу издадената заповед, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледан по
същество, искът неоснователен. В настоящото исково производство задължение на
ищеца „***” ЕАД е да установи основанието и размера на вземането, за което се е
снабдил със заповед за изпълнение. В конкретния случай се претендира
съществуване на задължение за заплащане на доставена топлинна енергия, в
недвижим имот, находящ се в ***, за сграда в режим на
етажна собственост. Видно от доклада по делото, съдът е указал, че в тежест на
ищеца е да представи доказателства, че ответникът е потребил
топлинна енергия в размер, претендиран в исковата
молба. По делото назначеният особен представител на ответника е поискал назначаване
на икономическа, графическа и съдебно-техническа експертизи. По делото са
внесени депозити за допуснатите три експертизи.
Преди изготвяне на експертизите, ответникът е погасил задължението си за
претендираната главница. В хода на съдебното производство
е изслушана съдебно-икономическата експертиза, заключението на която съдът е
приел като правилно, компетентно и безпристрастно. Заповедното производство е
образувано за сумата от 723,32 лева, което се установява от приложеното
ч.гр.дело 7238/2018г. От заключението се установява, че след издаване на
заповедта за изпълнение, но преди образуване на исковото производство, на
30.10.2018г. ответникът е заплатил на ищеца сумата 107,44 лева. Тази сума
погасява задължението за мораторна лихва в размер на
30,50 лева, а остатъка от сумата в размер на 76,94 лева, следва да погаси част
от главницата и остава дължима главница в размер на 615,88 лева. Това е и
действителния размер на дължимата главница към датата на подаване на исковата
молба. Установява се от заключението на вещото лице, че след подаване на
исковата молба ответникът е извършил още плащания, в общ размер на 780 лева,
които с погасили изцяло главницата от 615,88 лева. При така установеното следва
да се приеме, че ответникът е внесъл изцяло дължимата главница, която се
претендира с исковата молба. Видно е, че
с допълнителната молба ищецът претендира единствено разноски за вещо лице за
назначената съдебно-икономическа експертиза в размер на 120 лева. Следва тази
сума да бъде прихваната от надвнесената от ответника сума от 164,12 лева,
поради което и искането за присъждане на разноски за назначената
съдебно-икономическа експертиза в размер на 120 лева се явява неоснователно.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В. В., против А.Т.Т.
с ЕГН ********** ***, с постоянен адрес *** иск да бъде признато за установено,
че ответникът А.Т.Т. с ЕГН ********** *** дължи на
ищеца „***” ЕАД,
ЕИК *** сумата от 692,82 лева за използвана,
но незаплатена топлоенергия за периода 01.12.2017г. до 31.08.2018г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 09.10.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач ***
ЕООД гр.***, М. К.П. и И.С. П..
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: