№ 44
гр. Ловеч, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500595 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производствопо чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 9087/ 16.12.20201година (п.кл. 15.12.2021г.) от
"АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463,
район ,,Триадица", бул. „Витоша" № 146, бизнес център „България", сграда А, ет. 4,
представлявано от управителя ИВ. Ш., чрез юрисконсулт Велислав Генов, против
разпореждане № 2393/ 02.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 2214/ 2021 г. по описа
на Районен съд Ловеч, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против М. АЛЬ. АБ. ЕГН **********, от с. Кирчево, ул.
„Александър Стамболийски“ № 84 Община Угърчин, основаващо се на Договор за
предоставяне на поръчителство.
Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Счита, че заповедният съд неправилно е счел, че Ай Тръст недължимо е
погасило задължението на длъжника М. АЛЬ. АБ. спрямо „Кредисимо" ЕАД. В тази
връзка посочва, че Миролюб А. сам е избрал да се обвърже с клаузите на договора за
поръчителство. Твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство сключен
между длъжника и Ай Тръст, по съществото си не е договор за поръчителство по
смисъла на чл. 138 от ЗЗД, а е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и следващите
от ЗЗД.
Посочва, че в чл. 2, ал.4 от договора за предоставяне на поръчителство е
уговорено, че Ай Тръст ще остане задължен и след падежа на задълженията на М.А.
1
Абалжиев независимо от това дали Кредисимо е предявило иск срещу потребителя
и/или поръчителя в 6-месечен срок от падежа на задължението по договора за
потребителски кредит. Твърди, че за изпълнение на горното задължение, както и за да
избегне допълнително утежняване на дълга със съдебни разноски и разноски по
изпълнението, дружеството е погасило доброволно задълженията на доверителя и
длъжник в настоящето заповедно производство след искане от Кредисимо. Счита, че
първоинстанционния съд неправилно е приел, че поръчителството се е прекратило след
изтичането на 6-мссечния срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД.
На следващо място излага съображения, че първата инстанция неправилно е
приела, че сключването на договора за гаранция цели да се заобиколи разпоредбата на
чл. 19, ал. 4, ЗПК. Излага доводи в тази насока.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД
заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М.
АЛЬ. АБ. за парично вземане в размер общо на сумата 593.48 лева, от които 400,00 лв.
- главница, ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до изплащането й, 18,60 лв. -
административни разноски, 37,62 лв. - възнаграждение по договора за поръчителство,
47,96 лв. - възнаграждение по договор за кредит за периода 22.02.2020 г. до 10.08.2020
г., 57,49 лв. - обезщетение за забава върху вземането по договор за кредит за периода
11.03.2020 г. до 09.11.2021 г., 32,17 лв. - обезщетение за забава върху
възнаграждението по договор за поръчителство за периода 11.03.2020 г. до 09.11.2021
г. Посочено е, че вземането произтича от договор за кредит № 21194203 от 22.02.2020
год. за сумата от 400 лева, сключен между „Кредисимо”АД (заемодател) и М. АЛЬ.
АБ. (кредитополучател или длъжник), по силата на, които длъжникът се е съгласил да
върне сумата на 6 броя вноски по 74.66 лева в срок до 10.08.2020 г. Бил уговорен
лихвен процент в размер на 40 % и ГПР 48,24 %. Твърди се, че между длъжника и „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД на 22.02.2020 г. се е сключил договор, с който последният се е
задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД“ и да отговаря
солидарно с А. за всички задължения по процесният договор, срещу заплащане на
възнаграждение от 41,80 лв. на месец, за срока на договора. Твърди, че на 22.02.2020 г,
заявителя е изпълнил задължението си и е сключил договор за поръчителство с
„Кредисимо”АД.
Посочва, че вземането на заемодателя е станало изискуемо, тъй като не е
2
изпълнил в срок задълженията си по договора. Твърди, че на 10.11.2021 г.
заемодателят е изпратил искане за плащане до „Ай Тръст”ЕООД в качеството му на
поръчител, който отговаря солидарно с длъжника пред заемодателя, а поръчителят е
изпратил уведомление до длъжника за всички дължими суми на същата дата. Сочи
още,че на 16.11.2021 г. дружеството-поръчител изпълнило задълженията си и
изплатило на заемодателя всички дължими от длъжника суми. Изтъква още, че на
16.11.2021 година уведомили длъжника за извършеното плащане и встъпване в правата
на кредитор на „Ай Тръст”ЕООД, както и за задължението му за заплащане на
възнаграждение и за задължението му за заплащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 37,62 лева, ведно със сумата от 32.17 лева
представляващо обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство.
Първоинстанционият съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.410 от ГПК с
мотиви, че „Ай Тръст" ЕООД е изпълнил задължението сред изтичане на 6-месечни
срок по чл. 147 ЗЗД, с който се погасява поръчителството. Приел е че срокът по чл.
147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен и с изтичането му се прекратява самото
поръчителство поради, което плащането е осъществено без основание а платено
подлежи на връщане на основание чл. 55 от ЗЗД
Посочено е, че е нарушена и нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК предвид уговорения
годишен процент на разходите е 50%, без да са съобразени разходите по договора за
поръчителство. В този смисъл съдът е приел, че акцесорния договор за поръчителство
цели заобикаляне на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което договорът е
нищожен.
При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария. Съгласно чл. 410, ал.3 от
ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител към заявлението се
прилагат, договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
В конретния случай от приложените към заявлението писмени доказателства не
може да бъде направен извод за подлежащо на изпълнение вземанe. Съгласно
разпоредбата на чл. 147 ЗЗД е предвиден шест месечен преклузивен срок от
настъпване на падежа на главното задължение, в рамките на който кредиторът следва
да предяви иск срещу поръчителя. В т.4б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че „срокът по чл.147,
3
ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с изтичането му
не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от давностните /чл.120 ЗЗД/, се
прилагат от съда служебно. В този смисъл изтичането на посочения срок към датата на
подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото, доколкото
по силата на чл.7, ал.1 ГПК съдът има служебното задължение да следи за
допустимостта на извършваните от страните процесуални действия.“ В този смисъл е и
Решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. д. № 404 / 2015 г. на Върховен касационен съд, ІІ
ТО. При тези съображения „Ай тръст“ ЕООД е изгубило качеството на поръчител,
поради което се е превърнало в трето лице за въпросния дълг, и за него не възникват
правото по чл. 143 от ЗЗД да иска от кредитополучателя длъжника главницата,
лихвите и разноските.
В договора за предоставяне на поръчителство в чл. 8, ал. 4 е предвидено, че
потребителят може да заплаща възнаграждението по банковата сметка на „Кредисимо“
ЕАД. Изложеното обосновава извода, че коментираната клауза единствено увеличава
размера на главния дълг, а не служи за постигане на присъщите цели на обезпечението.
Тези особености на възнаграждението за поръчителство го определят като разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на
разходите. С предвиждането му като цена за услуга, дължима по правоотношение
извън заемното, се цели заобикаляне на правилата на чл. 19 от ЗПК.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане 2393/ 02.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
2214/ 2021 г. по описа на Районен съд Ловеч, с което е отхвърлено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район ,,Триадица", бул.
„Витоша" № 146, бизнес център „България", сграда А, ет. 4, представлявано от
управителя ИВ. Ш., против М. АЛЬ. АБ. ЕГН **********, от с. Кирчево, ул.
„Александър Стамболийски“ № 84, Община Угърчин, за парично вземане по договор
за кредит в размер общо на сумата 593.48 лева, от които 400,00 лв. – главница по
4
договор за кредит № 21194203 от 22.02.2020 год., сключен между „Кредисимо”АД и
М. АЛЬ. АБ., ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до изплащането й, 18,60 лв. -
административни разноски, 37,62 лв. - възнаграждение по договора за поръчителство,
47,96 лв. - възнаграждение по договор за кредит за периода 22.02.2020 г. до 10.08.2020
г., 57,49 лв. - обезщетение за забава върху вземането по договор за кредит за периода
11.03.2020 г. до 09.11.2021 г., 32,17 лв. - обезщетение за забава върху
възнаграждението по договор за поръчителство за периода 11.03.2020 г. до 09.11.2021.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5