Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.Варна
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание тринадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА Х.
гражданско дело № 9348 по описа за 2016г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от М.Д.П.-К. срещу „Н.С.Б.“ ЕАД, за присъждане на
обезщетение за ползване на недвижим имот ведно с построената в него сграда, а
именно: САМО НЕЗАСТРОЕНАТА ПЛОЩ
възлизаща на 2002кв.м. защрихована със зелен щрих, от РЕАЛНА ЧАСТ – застроена и
незастроена, цялата с площ 2111кв.м., защрихована със зелен щрих и включваща и
обозначената с индекс 2МЖ постройка на скицата към исковата молба на лист 61 по
делото, от РЕАЛНА ЧАСТ от ПИ с идентификатор по КК № 68134,803,1952, одобрена
със Заповед № РД-18-95/18,12,2015г. на гр.София, с площ 3936кв.м., идентичен с
ДВОРНО МЯСТО с площ по графични данни 3936кв.м., представляващо част от УПИ І –
за спортен комплекс „Диана“, в кв. 2 по РП на гр.София, м. „НПЗ Червена
звезда“, одобрен със Заповед № РД-50-09-45/01,02,1985г., която част е
обозначена по цифри 20-21-22-23-24-12-25 на скицата към заключението на в.л. М.,
приложена на л. 255 от гр.д. № 3574/2004г. по описа на СРС, ведно с построената в това дворно място ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА обозначена
на същата скица под № 16, с РЗП – 218кв.м., за периоди и в размери
както следва:
- за НЕЗАСТРОЕНАТА ПЛОЩ възлизаща на 2002кв.м. – за периода от 28,07,2011г.
до 18,12,2015г. – 97567,94лв.;
- за сградата с РЗП - 218кв.м. – за периода от 28,07,2011г. до 28,07,2013г. –
15696,00лв. и за периода от 28,07,2013г. до 18,12,2015г. – 6249,00лв.,
представляващи част от общо дължимите за същия период в размер на 18748,00лв.
Твърди, че е собственик на процесните реална част от имот и сграда по
силата на наследствено правоприемство отН.Д.П. и реституция по чл. 1, ал. 1
ЗВСОНИ, както и, че за процесните периоди ответника без основание ги ползва, с
което я лишава от възможността сама да стори това и реализира доходи от тях.
Твърди, че с влязло в сила Решение № 160/18,12,2015г. постановено по гр.д. №
4389/2014г. по описа на ВКС, постановено по предявеният от нея срещу „Н.С.Б.“ ЕАД иск с правно основание чл. 108
ЗС е прието за установено, че е собственик на ДВОРНО МЯСТО с площ по графични
данни 3936кв.м., представляващо част от УПИ І – за спортен комплекс „Диана“, в
кв. 2 по РП на гр.София, м. „НПЗ Червена звезда“, одобрен със Заповед №
РД-50-09-45/01,02,1985г., която част е обозначена по цифри 20-21-22-23-24-12-25
на скицата към заключението на в.л. М., приложена на л. 255 от гр.д. №
3574/2004г. по описа на СРС, ведно с построената в това дворно място двуетажна
масивна сграда обозначена на същата скица под № 16, по силата на наследствено
правоприемство отН.Д.П. и реституция по чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ и ответника е
осъден да и предаде владението върху имота. Твърди, че дворното място е
идентично с ПИ с идентификатор по КК № 68134,803,1952, одобрена със Заповед №
РД-18-95/18,12,2015г. на гр.София. Твърди и, че възстановила владението си в
имота едва на 30,03,2016г., когато бил осъществен въвод във владение.
Претендира присъждане на обезщетение за ползване на собствената си реална
част и сграда за фиксираните периоди и размери.
Ответникът в срока за отговор не оспорва, че между него и ищцата е водено производство
по иск с правно основание чл. 108 ЗС с твърдяните параметри, както и, че
владението върху имота е предадено на ищцата на 30,03,2016г. Възразява, че за
процесните периоди не е ползвал без основание процесните дворно място и сграда,
поради което и не е лишил ищцата от възможността сама да ги ползва и реализира
доходи от тях. В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира
следните правни изводи:
За да се приеме, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за
ползване на процесната реална част и сграда с правно основание чл. 59 ЗЗД е
основателен, в тежест на ищцата е да установи главно и пълно, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, че е собственик на
процесната реална част от имот и сграда на твърдяното основание, че ответникът
ги е ползвал през твърдяния период, в резултат на което е реализирал доходи в
претендирания размер, за сметка на пропуснатите такива от страна на ищеца.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по иска.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че между М.Д.П.-К. като ищец и „Н.С.Б.“ ЕАД като ответник е водено
производство по иск с правно основание чл. 108 ЗС, приключило с влязло в сила
Решение № 160/18,12,2015г. постановено по гр.д. № 4389/2014г. по описа на ВКС,
с което е прието за установено, че ищцата е собственик на ДВОРНО МЯСТО с площ
по графични данни 3936кв.м., представляващо част от УПИ І – за спортен комплекс
„Диана“, в кв. 2 по РП на гр.София, м. „НПЗ Червена звезда“, одобрен със
Заповед № РД-50-09-45/01,02,1985г., която част е обозначена по цифри
20-21-22-23-24-12-25 на скицата към заключението на в.л. М., приложена на л.
255 от гр.д. № 3574/2004г. по описа на СРС, ведно с построената в това дворно
място двуетажна масивна сграда обозначена на същата скица под № 16, по силата
на наследствено правоприемство отН.Д.П. и реституция по чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ и
ответника е осъден да и предаде владението върху имота.
Безспорно е и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено
и, че дворното място предмет на Решение № 160/18,12,2015г. е идентично с ПИ с
идентификатор по КК № 68134,803,1952, одобрена със Заповед №
РД-18-95/18,12,2015г. на гр.София, както и, че ищцата е възстановила владението
си в имота на 30,03,2016г., когато бил осъществен въвод във владение.
Съгласно постановките в ТР № 1/2001 г. ОСГТК на ВКС, т. 18, със сила на пресъдено нещо се ползва решението по
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на
иска като предмет на делото. Искът по чл. 108 ЗС съдържа две самостоятелни претенции - установителна за правото на
собственост, и осъдителна относно предаване на фактическата власт върху имота.
Материалноправна предпоставка за уважаване на искането за предаване на
владението върху имота е установяване на факта на държането му от ответниците,
поради което относно това обстоятелство като елемент от ревандикацията,
съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по делото.
Силата на пресъдено нещо установява не само, че правото съществува към деня на
приключване на устните състезания, но че то е съществувало и в миналото от деня
на неговото възникване /така Определение №
428 от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1601/2010 г., III г. о., ГК, докладчик
председателят Ценка Георгиева/.
При това положение, обвързан със силата на пресъдено нещо на постановеното
Решение № 160/18,12,2015г. настоящият съд приема за установено, че ищцата е
собственик на процесните реални част от ПИ и сграда на твърдяното основание
- по силата на наследствено
правоприемство отН.Д.П. и реституция по чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, както и, че за
процесните периоди до влизане в сила на решението ответника е ползвал същите, с
което е лишил ищцата от възможността сама да ги ползва и релизира доходи от
тях.
Установеното обезмисля обсъждане на останалите събрани доказателства
касаещи правото на собственост на ищцата и осъществяваното ползване на
процесните реална част от ПИ и сграда, и е достатъчно за да се приеме, че
исковете са доказани по основание.
Съдът намира заключението на първоначалната СТОЕ в частта по определяне
размер на обезщетението за процесната сграда и заключението на повторната СТОЕ
в частта по определяне размер на обезщетението за процесната реална част от ПИ
за обективни и компетентно дадени, и като съответстващи на останалите
доказателства по делото им дава вяра изцяло. Не кредитира заключението по
допълнително възложената СТОЕ от 16,10,2017г., т.к. същото почива само на
предположения досежно годността за ползване на сградата, респ. на предположения
за възможна наемна цена. Ищцата не е установила главно и пълно, че сградата е
била годна за ползване, респ. в какво конкретно състояние е била към процесния
минал период, различно ли е от настоящото, за да се даде достоверно заключение
за размер на средна наемна цена.
Въз основа първоначалната и повторна СТОЕ приема за установено, че
дължимото обезщетение за периода от 28,07,2011г. до 18,12,2015г. за процесната
реална част от ПИ, означена по части на скицата към заключението на вещото лице
от 26,11,2018г. на лист 374 по делото с индекси F1 до F7, с изчислена площ 1825кв.м., е в
размер на 85711,53лв. Приема за установено и, че за ползването на сградата
предвид установеното, а именно: че е негодна за обитаване, не е в състояние да
се отдава под наем и от нея не биха могли да се черпят ползи. Т.е. обезщетение
за процесния период не се дължи.
Поради изложеното съдът намира, че наличието на горните предпоставки за
основателност е установено по отношение иска за присъждане на обезщетение за
ползване на процесната реална част от ПИ означена на скицата към заключението
на вещото лице от 26,11,2018г. на лист 374 по делото по части с индекси F1 до F7, до размер на 85711,53лв. За сумата 11856,41лв., която е горница над
присъдените 85711,53лв. до общо претендираните 97567,94лв. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Наличието на горните предпоставки за основателност на
иска за присъждане на сградата не е установено. Затова същият подлежи на
отхвърляне изцяло. Съобразно направеното искане главницата по иска за
обезщетение за ползване на процесната реална част от ПИ следва да се присъди
ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска –
28,07,2016г. до окончателното и изплащане.
Скицата към заключението на вещото лице от 26,11,2018г. на лист 374 по
делото следва да бъде обявена за неразделна част от настоящото решение.
Съобразно изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на двете
страни. Претендираните от ищцата са в размер на 8280,00лв., а от ответника –
3630,00лв. Съдът, като съобрази предмета на спора и извършените процесуални
действия, и предвид изричното възражение за прекомерност от страна на ответника
намира, че претендираните от ищеца разноски са адекватни на фактическата и
правна сложност на спора и извършените действия. Затова искането за редукция е
неоснователно. Ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцата
сумата 5938,00лв. съобразно уважената част от исковете, а ищеца следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата 1027,00лв. съобразно отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Н.С.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Р-н
„Средец“, бул. „*********, представлявано от П.Ц.М. – изп.директор, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.П.-К., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. К.М.,
сумата 85711,53 /осемдесет и пет хиляди
седемстотин и единадесет, 0.53/лв., която е част от общо претендираната в
размер на 97567,94лв., представляваща обезщетение за ползване за периода от
28,07,2011г. до 18,12,2015г. на недвижим имот, а именно: САМО НЕЗАСТРОЕНАТА ПЛОЩ възлизаща на 1825кв.м. означена на скицата
към заключението на вещото лице от 26,11,2018г. на лист 374 по гр.д. №
9348/2016г. по описа на СГС, по части с индекси F1 до F7, от РЕАЛНА ЧАСТ – застроена и незастроена, цялата с площ 2111кв.м.,
означена на скицата към заключението на вещото лице от 26,11,2018г. на лист 374
по гр.д. № 9348/2016г. по описа на СГС, по части с индекси F1 до F7, включително обозначената с индекс 2МЖ постройка на същата скица, от
РЕАЛНА ЧАСТ от ПИ с идентификатор по КК № 68134,803,1952, одобрена със Заповед
№ РД-18-95/18,12,2015г. на гр.София, с площ 3936кв.м., идентичен с ДВОРНО МЯСТО
с площ по графични данни 3936кв.м., представляващо част от УПИ І – за спортен
комплекс „Диана“, в кв. 2 по РП на гр.София, м. „НПЗ Червена звезда“, одобрен
със Заповед № РД-50-09-45/01,02,1985г., която част е обозначена по цифри
20-21-22-23-24-12-25 на скицата към заключението на в.л. М., приложена на л.
255 от гр.д. № 3574/2004г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху нея
считано от датата на предявяване на иска – 28,07,2016г. до окончателното и
изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата 11856,41 /единадесет хиляди
осемстотин петдесет и шест, 0.41/лв., която е горница над присъдените
85711,53лв. до общо претендираните 97567,94лв., на основание чл. 59, вр. чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Д.П.-К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. К.М., предявен срещу „Н.С.Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, Р-н „Средец“, бул. „*********,
представлявано от П.Ц.М. – изп.директор, за присъждане на сумата 15696,00 /петнадесет хиляди шестотин деветдесет и шест/лв.
за периода от 28,07,2011г. до 28,07,2013г. и за сумата 6249,00 /шест хиляди двеста четирдесет и девет/лв., която е част от
общо дължимата в размер на 18748,00лв. за периода от 28,07,2013г. до
18,12,2015г., представляващи обезщетение за ползване на ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
СГРАДА обозначена с индекс 2МЖ на скицата към заключението на вещото лице от
26,11,2018г. на лист 374 по гр.д. № 9348/2016г. по описа на СГС и под № 16 на скицата към заключението на в.л. М.,
приложена на л. 255 от гр.д. № 3574/2004г. по описа на СРС, с РЗП – 218кв.м.,
находяща се в недвижим имот, а именно: САМО НЕЗАСТРОЕНАТА ПЛОЩ възлизаща на
1825кв.м. означена на скицата към заключението на вещото лице от 26,11,2018г.
на лист 374 по гр.д. № 9348/2016г. по описа на СГС по части с индекси F1 до F7, от РЕАЛНА ЧАСТ – застроена и незастроена, цялата с площ 2111кв.м.,
означена на скицата към заключението на вещото лице от 26,11,2018г. на лист 374
по гр.д. № 9348/2016г. по описа на СГС, по части с индекси F1 до F7, включително обозначената с индекс 2МЖ постройка на същата скица, от
РЕАЛНА ЧАСТ от ПИ с идентификатор по КК № 68134,803,1952, одобрена със Заповед
№ РД-18-95/18,12,2015г. на гр.София, с площ 3936кв.м., идентичен с ДВОРНО МЯСТО
с площ по графични данни 3936кв.м., представляващо част от УПИ І – за спортен
комплекс „Диана“, в кв. 2 по РП на гр.София, м. „НПЗ Червена звезда“, одобрен
със Заповед № РД-50-09-45/01,02,1985г., която част е обозначена по цифри
20-21-22-23-24-12-25 на скицата към заключението на в.л. М., приложена на л.
255 от гр.д. № 3574/2004г. по описа на СРС, на основание чл. 59, вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Н.С.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Р-н
„Средец“, бул. „*********, представлявано от П.Ц.М. – изп.директор ДА ЗАПЛАТИ НА М.Д.П.-К., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. К.М.
сумата 5938,00 /пет пиляди деветстотин
тридесет и осем/лв., представляваща сторените в производството пред СГС
съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.Д.П.-К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. К.М. ДА
ЗАПЛАТИ на „Н.С.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
Р-н „Средец“, бул. „*********, представлявано от П.Ц.М. – изп.директор сумата 1027,00 /хиляда двадесет и седем/лв.
представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски.
СКИЦАТА към заключението на вещото лице от 26,11,2018г. на лист 374 по гр.д. №
9348/2016г. по описа на СГС, приподписана от съда представлява неразделна част
от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: