Р
Е Ш Е Н И Е
159/21.2.2020г.
21.02.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . .
Година 2020 Град Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 13 (тринадесети) февруари Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 3133 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди.
В исковата си молба ищецът П.Ж.Н. твърди, че на 13.06.2014 г. срещу него било образувано наказателно производство – ДП № 93-РП/2014 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Сливен, за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК. Спрямо същия била взета мярка за неотклонение „Подписка“. С постановление от 10.11.2016 г., воденото срещу ищеца наказателно производство било прекратено с постановление на прокурор при СВОП. Този прокурорски акт бил обжалван и отменен. Впоследствие, с постановление на прокурора от 26.07.2017 г., отново било прекратено наказателното производство. Постановлението влязло в сила на 26.09.2017 г. По този начин, в продължение на три години и три месеца по отношение на Н. били извършени редица процесуални действия и ограничителни действия от страна на прокуратурата на Република България. Същият изпитвал срам и неудобство и по този начин се изолирал от обществеността. Стресът, който изживял Н. довел до влошаване на здравословното му състояние. Вследствие на незаконно повдигнатото срещу него обвинение, той претърпял неимуществени вреди. Освен това, в хода на провелото се производство, Н. бил защитаван от адвокат, като заплатил на същия възнаграждение в общ размер 2500 лв. Горното представлявало причинена му имуществена вреда в резултат на незаконното обвинение. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати следните суми: в размер на 10000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при обвинението му от ВОП - Сливен за извършено престъпление по ДП № 93-РП/2014 г. по описа на военно-окръжна прокуратура – Сливен, производството по което е прекратено с постановление от 10.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2016 г., до окончателното изплащане; в размер на 2500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди при обвинението му от ВОП - Сливен за извършено престъпление по ДП № 93-РП/2014 г. по описа на военно-окръжна прокуратура – Сливен, производството по което е прекратено с постановление от 10.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2016 г., до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез представляващия го по право прокурор при ШРП, подава отговор на исковата молба. Същият оспорва претенциите като неоснователни. Счита, че същите са недоказани, а иска за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди – в изключително завишен размер. Възразява срещу претендирания начален момент на законната лихва върху обезщетенията, както и срещу размера на платеното от ищеца възнаграждение за адвокат в хода на наказателното производство. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни, а при условията на евентуалност – да бъдат уважени в минимални размери.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: видно от материалите по приложеното по делото ДП № 93-РП/2014 г. по описа на Военноокръжна прокуратура – Сливен е, че на 13.06.2014 г. било образувано наказателно производство срещу П.Ж.Н. за това, че: „за периода от 12.12.2012 г. до 14.11.2013 г. във военно формирование 26910 – Радко Димитриево, находящо се край с. Радко Димитриево, обл. Шумен по време на военна служба, в качеството на длъжностно лице „завеждащ хранилище на ВХИ и СТ, той и шофьор“, не положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното му имущество и от това последвало значително разпиляване на имущество – кабели и проводници, на стойност 57 133,76 лв., строителни материали на стойност 2134,50 лв., части за автомобилна и тракторна техника на стойност 179,42 лв., полева и продоволствена техника на стойност 400,60 лв. всичко на обща стойност 59848,28 лв., собственост на в.ф. 26910 – Р. Димитриево – престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК.”. С постановление за привличане на обвиняем от 26.01.2015 г., ищецът бил обвинен за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК. Спрямо същият, на 26.01.2015 г. била взета мярка за неотклонение „Подписка“. С постановление № 43/02.08.2017 г. по цитираното ДП, на прокурор във Военно-следствен участък – Варна при Военно-окръжна прокуратура – Сливен, воденото срещу Н. наказателно производство било прекратено.
Прокурорът е приел, че в хода на досъдебното производство не са събрани достатъчно доказателства, чрез които обвинението да бъде установено. Цитираният прокурорски акт бил окончателно потвърден с Определение № 60/26.09.2017 г. по ЧНД № 56/2017 г. по описа на Военно-апелативен съд – София, влязло в сила на 26.09.2017 г. В материалите по ДП – том Х, лист 24, е приложено пълномощно, по силата на което обвиняемият упълномощил като свой защитник в хода на наказателното производство адв. П.Н. от ВАК, като в същото не се съдържат уговорки за дължимото възнаграждение. Видно от материалите по приложеното гр.д. № 1925/2016 г. по описана ШРС е, че с влязло в сила на 25.10.2018 г. Решение № 285/15.05.2017 г., на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗДФИ, било признато за установено по отношение на Военно формирование 26910 – Радко Димитриево и П.Ж.Н., че съществуват вземания на формированието в общ размер 63392,01 лв., представляващи обезщетение за противоправно причинени вреди от липси при получаване, разходване и отчитане на имущество, установени с акт за начет № 30-17-121/20.06.2014 г., съставен от инспектор в звено „Финансов контрол и материални проверки“ в Министерство на отбраната на Република България и лихви.
Разпитаните в качеството на свидетели Ж.Н. (баща на ищеца) и Ж.Н. (дъщеря на ищеца) излагат, че след образуване на наказателното производство срещу ищеца, същият коренно се променил. Н. бил уволнен, в резултат на което останал без доходи и се изолирал от обществото. Ищецът изпитвал срам и унижение, че не е в състояние да осигурява доходи за семейството си. Понастоящем, същият пребивавал в Република Чехия, където полагал труд.
При
така описаните фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Досежно
предявения иск за обезвреда на претърпени неимуществени вреди:
В случая, ищецът претендира обезщетение, възлизащо на 10000,00 лв. срещу Прокуратурата на РБългария, за причинени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно обвинение в извършено престъпление.
По делото е безспорно установено, че П.Н., на 26.01.2015 г. бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК. Доказа се също, че с постановление на прокурор във Военно-следствен участък – Варна при Военно-окръжна прокуратура – Сливен, влязло в сила на 26.09.2017 г., воденото срещу ищеца наказателно производство било прекратено поради недоказаност на обвинението, тоест – деянието не е извършено от обвиняемия. Установи се, че в резултат на незаконното обвинение Н. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от него.
В съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на дължимото обезщетение се определя по справедливост, като следва да се вземат предвид всички обстоятелства – вида на престъплението, за което бил обвинен ищеца, вида на взетата спрямо него мярка за неотклонение, продължителността на наказателното преследване и негативните последици за ищеца.
В случая, срещу П.Н. било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК, което е тежко умишлено такова по смисъла на НК. Взетата спрямо него мярка за неотклонение е била най-леката, предвидена в НК – подписка. От момента на привличането на ищеца като обвиняем – на 26.01.2015 г., до влизането в сила на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство – 26.09.2017 г., са изминали две години и осем месеца – сравнително дълъг период от време.
Съдът намира за доказани преживените от Н. негативни емоции във връзка с воденото срещу него наказателно производство. Същите се изразяват в непрекъснат душевен дискомфорт, безпокойство, притеснения и страх от наказателна репресия на държавата, изпитван срам и неудобство от злепоставянето му пред обществото, изолирането му от членовете на същото. Действително, това се установява чрез показанията на негови роднини, но именно лицата от най-близкия роднински и приятелски кръг са най-добре запознати с психическото състояние на ищеца по време на воденото срещу него производство. Съдът намира за недоказано наличието на причинно-следствена връзка между воденото срещу Н. наказателно производство и прекратяването на трудовото му правоотношение. Не се представят доказателства в тази насока. Действително, част от преживените негативни усещания от Н. безспорно се дължат и на воденото срещу същия гражданско производство въз основа на съставен срещу него акт за начет за дължимо обезщетение в значителен размер.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск от П.Н.
се явява частично основателен и доказан.
Съобразявайки
горните обстоятелства, съдът намира, че за възмездяване на претърпените от Н.
неимуществени вреди от незаконното обвинение срещу него, следва да бъде
заплатено обезщетение в размер, възлизащ на по 5500,00 лв. В останалата му
част, до пълния предявен размер, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При
така установеното, съдът намира, че ответникът следва бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер по 5500,00 лв., представляваща обезщетение за причинени от прокуратурата, неимуществени вреди от увреждане при обвинение от от ВОП - Сливен за извършено престъпление по ДП № 93-РП/2014 г. по
описа на военно-окръжна прокуратура – Сливен, производството по което е
прекратено с постановление от 10.11.2016 г. Съобразно приетото в т. 4 на ТР №
3/22.04.2005 г. на
ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, началният момент на забавата е от влизане в
сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. Тоест,
в случая законната лихва върху присъденото обезщетение следва да има за начален
момент 26.09.2017 г.
Относно предявения иск за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди:
Претендира се присъждане на сума в размер на 2500,00
лв., представляваща заплатено от ищеца в хода на воденото срещу него
наказателно производство адвокатско възнаграждение на защитника му. Безспорно,
заплатеното от обвиняемия адвокатско възнаграждение представлява претърпяна
имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия. В
настоящото производство, обаче, ищецът не ангажира никакви доказателства за
наличието на такава вреда, тъй като в материалите по досъдебното производство
се съдържа единствено пълномощно, овластяващо защитника да го представлява, но
липсват каквито и да е доказателства заплатено адвокатско възнаграждение. Ето
защо, тази претенция, като недоказана, следва да бъде изцяло отхвърлена.
По разпределението на разноските по делото:
Искане за присъждане на разноски се прави от ищеца, като
се представя списък на разноските.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер на 665,50 лв., представляваща направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от всеки от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес: гр. София, бул. „В“ № 2, да заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, на П.Ж.Н. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. П.Н. от Адвокатска колегия – Варна: гр. Варна, бул. „Ц.О“ № 44, ет. 4, офис 6, сумата 5500,00 лв. (пет хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени от прокуратурата неимуществени вреди от увреждане при обвинение от Военно-окръжна прокуратура – Сливен за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК по ДП № 93-РП/2014 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Сливен, производството по което е прекратено с постановление от 10.11.2016 г., влязло в сила на 26.09.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 26.09.2017 г., до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – над 5500,00 лв., до пълния предявен размер от 10000,00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Ж.Н. с ЕГН ********** срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес: гр. София, бул. „В“ № 2, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за сумата 2500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени от прокуратурата, имуществени вреди от увреждане при обвинение от Военно-окръжна прокуратура – Сливен за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК по ДП № 93-РП/2014 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Сливен, производството по което е прекратено с постановление от 10.11.2016 г., влязло в сила на 26.09.2017 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на П.Ж.Н. направените разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 665,50 лв. (шестстотин шестдесет и пет лева и 50 стотинки).
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: