Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
гр.Сливница, 16 октомври 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливнишкият
районен съд, първи състав, в публично заседание на втори октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНГЕЛИНА
ГЕРГИНСКА
при секретаря Мария И. като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 320 по описа на съда за 2018г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Р.Н.Р., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител, Д.В.И., е предявила срещу Н.К.Р., иск, с който моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника, да заплаща, ежемесечна издръжка в размер на сумата по 300,00лв. за детето, Р.Н.Р., считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от момента на подаване на исковата молба до отпадане на основанието за това, вместо определената към момента в размер на 100,00лв. Претендира съдебните разноски.
В исковата си молба, твърди, че ответника е баща на Р.Н.Р.. Твърди, че с решение гр.дело №919/2015 г. на Варненския районен съд е определен размер на издръжка, който ответникът следва да заплаща на Р.Н.Р., а именно- по 100 лева месечно. Със същото решение упражняването на родителските права върху детето е предоставено на майката - Д.В.И., като от тогава до сега детето живее с нея и тя полага грижите за него и за неговото възпитание, като му осигурява издръжката му, извън определения с гореописаното съдебно решение размер . От постановяване на съдебното решение до момента не е променян размера на определената издръжка, която се твърди че към момента е крайно недостатъчна, предвид нарасналите нужди на детето. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
Ответникът, Н.К.Р., в определеният срок за писмен отговор , по реда на чл.131 от ГПК, е представил такъв, като оспорва претендирания размер на издръжката, като счита че му е непосилен. Не възразява, присъдената издръжка от 80,00лв. да бъде увеличена, но до размера от 150,00лв. Излага съображенията си. Представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От представените удостоверения за раждане серия No 27025/23.09.2003г., издадено от Община Варна на Р.Н.Р. с ЕГН: ********** е видно, и серия УС-№ №356505 издадено от Община Варна на Кирил Николаев Р. с ЕГН **********, че техни родители са Д.В.И. и Н.К.Р..
С Решение от 16.04.2015г., постановено от Варненски
районен съд, ГО, 40 състав, по гр. дело No 919/2015г.,
съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на
ненавършилото пълнолетие дете Р. на майката Д., като е осъдил бащата Н.К.Р. да
заплаща на детето си Р., чрез неговата майка и законен представител Д. месечна
издръжка в размер на 100 (сто) лева, считано от влизане на решението в сила, с
падеж 25 (двадесет и пето) число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпването на законно
основание за нейното изменяне или прекратяването. Със същото решение, съдът е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото
пълнолетие дете, Кирил на бащата, Н.Р., като е осъдил майката, Д.В.И. да
заплаща на детето си Кирил, чрез неговия баща и законен представител Н. месечна
издръжка в размер на 100 (сто) лева, считано от влизане на решението в сила, с
падеж 25 (двадесет и пето) число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпването на законно
основание за нейното изменяне или прекратяването.
От представеното удостоверение изх.№ СО635/16.08.2018г.,
издадено от „ККХБК България“ АД, е видно, че Д.В.И. получила за последните шест
месеца средно месечно възнаграждение в нетен размер на 1 080,06 лв.
От представеното удостоверение изх.№ 460/22.06.2018г.,
издадено от Военно формирование 32140, е видно, че Н.К.Р. получил за последните
дванадесет месеца средно месечно възнаграждение в брутен размер на
1 340,51 лв.
Представено е удостоверение от Технически университет
Варна, от което е видно, че Кирил Николаев Р. е приет за обучение редовна
форма.
Представени са доказателства за извънкласните
занимания на Р.Н.Р. по балет.
От представения по делото социален доклад, изготвен от
главен експерт ОЗД при ДСП – гр. Сливница, се установява, че Р.Р., живее в
семейна среда като за него полага грижи майка му.. Р. и майка й живеят в
жилище, намиращо се в гр.Сливница, като вторият етаж от жилището е собственост
на майката – Д.И.. Установено е , че имат подкрепата на разширеното си
семейство.Д.И. не пренебрегва своите родителски задължения и за детето се
полагат адекватни грижи. Пред социалните работници, майката, Димитрина И. е
заявила, че бащата на Р., ответника редовно изплаща издръжка за детето в размер
на 100лв. Препоръчва се определянето на размер на издръжка , съобразен с
възрастовите потребности и индивидуални нужди на детето.
От социалния доклад , представен от ДСП – Варна е
видно, че след развода между Н.Р. и Д.И., Д.И. и Р. са живели на квартира в
гр.Варна, като след около година са се преместили в гр.Сливница. Според
социалните служби, ответника съжителства с по-големия си син – Кирил Р., като
ангажимент на ответника са заплащането на семестриалните такси на синът му.
При така установените факти, съдът прие следното от
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.150 СК.
По силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 СК, бащата, има право и е задължен да полага грижи за нормалното физическо,
психическо и нравствено развитие на непълнолетното си дете Р.Р.. Обемът на това
правното задължение за издръжка на родителя, законодателят е ограничил, като в чл.
142, ал. 1 СК е установил два критерия, съобразно които се определя
размерът на дължимата издръжка- от една страна нуждите на детето и от друга-
възможността на родителя да я предоставя, като той не може да се освободи от
изпълнението на това правно задължение независимо от доходите, имуществото,
здравословното си състояние и работоспособността си, в случай че право на
издръжка имат ненавършили пълнолетие деца.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 5/1970 г., за да се уважи искът за изменение на присъдената издръжка, е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Според задължителната съдебна практика на ВКС нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
Същевременно, съгласно т. 1 от Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС "Съдилищата следва да определят размера на издръжката, като имат предвид възможностите на дължащия издръжката и като съобразяват нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно" т.е. цели се на дете да се осигури такава издръжка, каквато то би получавало, ако родителите живееха заедно и заедно полагаха грижите за отглеждането му. С посоченото задължително за съдилищата тълкуване, дадено от Върховния съд, се цели да се избегне неоснователно завишения и нереалистичен размер на издръжката, която родителят следва да плаща за детето си, като размерът й се съпостави с тази, която би дължал, ако двамата родители живееха заедно. Предвид това за съда съществува задължение да прецени както доходите на родителя, от когото се претендира издръжка, така и тези на родителя, който полага грижи за детето, доколкото ако те живееха заедно грижите за детето щяха да бъдат съвместни.
Предвид изложеното и след съобразяване от страна на съда на обстоятелството, че от момента на определяне на издръжката са изминали повече от 3 години, настоящия състав намира, че нуждите на детето действително са нараснали. Този извод се обосновава с обстоятелството, че детето обективно е пораснало, което обуславя и по-голям размер на месечната му издръжка. По делото са представени доказателства че детето посещава училище и други извънкласни занимания – хандбал и балет, за което са представени и доказателства. Предвид това, като трайно съществено изменение на нуждите на издържания съдът отчете не само дългия период от време, изминал от момента на определяне на първоначално дължимата издръжка, но и доказателствата относно развиването на способностите на детето . Съобразявайки този период от време и настъпилите в страната промени във финансовата обстановка, предвид както и на доказателства за конкретно нараснали нужди на детето, съдът счете, че размерът на месечната издръжка на непълнолетната Р.Н.Р. възлиза в общ размер на 350 лв.
В чл. 142, ал. 2 СК е определен минимален размер на издръжката за едно дете. Този минимален размер се дължи от родителя независимо дали същият има възможност да го осигури, тъй като задължението за издръжка на непълнолетен има абсолютен характер. Това е началната стойност, от която съдът следва да изходи при определяне размера на дължима издръжка. Следователно до този размер родителят има дълг към своето дете и не следва да се отчита дали нуждите на детето са нараснали значително и дали доходите на родителя са се увеличили, т.е. за присъждане на увеличение до размер на издръжката по чл. 142, ал.2 СК е достатъчно самото завеждане на иск по чл. 150 СК. Щом законодателят периодично изменя размера на минималната работна заплата за страната, спрямо който се определя и минималната издръжка, това е достатъчно да се приеме, че се наблюдава изменение и в социално-икономическата обстановка в държавата, което се отразява и на нуждите на непълнолетните деца. Към настоящия момент, а именно след 01.01.2018 г., минималната работна заплата в Република България е 510 лв., а 1/4 от нея се равнява на 127,50 лв.
Видно от представените по делото доказателства, размерът на брутното трудово възнаграждение на ответника надвишава повече от два пъти размера на установената за страната с ПМС № 316/20.12.2017 г. минимална работна заплата, считано от 01.01.2018 г., възлизащ на в размер на 510 лв., като представеното от него доказателство, както беше посочено и по- горе не е оспорено от насрещната страна. Същевременно по делото са представени доказателства и за дохода на родителя, при когото детето живее- неговата майка Д.В.И., като видно от представеното удостоверение средномесечният доход на майката възлиза в размер на 1000,00 лв., т.е. страните получават почти равно месечно възнаграждение, с минимален превес на ответника.
Съдът, при определя размерът на издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да намери баланса между доходите на родителите и нуждите на дето, като съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК. Предвид изложеното съдът счете, че определената за непълнолетния Р. месечна издръжка в размер на 350 лв. следва да бъде поета от родителите, като за бащата бъде определен размер на издръжката над минимума, а именно- 200 лв., а за майката- 150 лв., отчитайки и постоянно полаганите от нея грижи за детето. При това положение, след заплащане на месечната издръжка на непълнолетното си дете, за бащата би останала сума, която е обективно достатъчна за издръжката на възрастен човек, свързана както с закупуване на необходимите за оцеляването му хранителни продукти, така и с заплащане на съответните битови разходи по поддържане на нормално и хигиенично съществуване, а също и с съответните разходи за придвижване до и от работното място. Предвид всичко изложено съдът счете, че социално справедливо и законосъобразно предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК се явява определянето на дължима месечна издръжка от бащата в размер на 200 лв. Така определената сума не би създала неоправдани затруднения за родителя и ще допринесе за срочното изпълнение на задължението, което също е от особена важност с оглед характера на този вид престации, осигуряващи ежемесечното битово и социално осигуряване на издържаните. В останалата част до пълният претендиран размер от 300 лв. иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Действително, ответникът се позова на факта, че подпомага финансово пълнолетното им дете – Кирил Р., което към момента е студент, но това обстоятелство от една страна е ирелевантно, предвид достигане на пълнолетие от детето, от друга страна доказателства в подкрепа на това твърдение на се представени.
По аргумент от чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК и предвид изхода на делото страните си дължат взаимно разноски. Ищцата е претендирала заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., като за заплащането му са представени доказателства. Ответникът е възразил за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като същевременно също претендира заплащането на сторените от него разноски, а именно заплатен адвокатски хонорар в размер на 600,00лв. Представени са доказателства за заплащане на договореният хонорар от страна на ответника, като ищецът е възразил за прекомерност.
По
отношение насрещните възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съдът намира следното: По отношение възраженията по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения на пълномощниците
на страните в исковото производство съдът намира същото за основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 300,00лв. Съдът взе предвид факта, че по
делото пред първа инстанция са проведени две открити съдебни заседания, като са
събирани писмени доказателствени средства, с оглед разпределената
доказателствена тежест, както от ищеца, така и от ответника. Предвид
изложеното, не са налице и основанията на чл.7, ал.8 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.к. заседанията по
делото са две. Не се установява и фактическа и правна сложност, обуславяща
завишаване на предриденият минимален размер на адвокатско възнаграждение. Предвид
изложеното, съдът намира за основателни възраженията на страните за
прекомерност на адвокатските възнаграждения, като намира, че дължимото
адвокатско възнаграждение за всяка една от страните е в размер на 300,00лв.
Предвид изхода на делото, ответникът, дължи на ищеца разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 200,00лв. Ищецът, дължи на ответника разноски, съобразно отхвърлената част на иска в размер на 100,00лв. С оглед на горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 100,00 лв., след служебно извършена компенсация.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – гр. Сливница държавна такса, съответна на присъдената издръжка в размер на 144,00 лева.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която Н.К.Р., ЕГН: **********, е осъден да заплаща с влязло в сила Решение № 1773 от 16.04.2015 г. по гр.д. № 919/2015 г. по описа на Районен съд Варна, ГО, 40-ти с-в за детето си, Р.Н.Р., ЕГН **********, чрез неговия настойник и законен представител – Д.В.И., ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лв. на 200 (двеста) лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2018 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа й до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за увеличаване на месечната издръжка за разликата над уважения размер от 200 лв. до пълния предявен размер от 300 лв.
ОСЪЖДА Н.К.Р., ЕГН: **********, да заплати на Д.В.И., ЕГН ********** сумата от 100,00лв., представляваща разноски по компенсация.
ОСЪЖДА Н.К.Р., ЕГН: **********, да заплати по сметка на
РС-Сливница, сумата от 144,00 лв.- разноски по делото за държавни такси.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му- 16.10.2018г.
Председател: