Р Е Ш Е Н И Е № 260490
гр. Пловдив, 07.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на девети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕЛИНА
ДУБЛЕКОВА
при
участието на съдебния секретар Диана Плачкова разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1047 по описа на съда за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищецът А.В.Д., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв. А.Д.,**** Моли съда да осъди Д.М.Т., ЕГН **********, с адрес
за призоваване ***, да му заплати обезщетение
в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди, причинени болки и страдания от
нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на крак, за което е
постановена присъда по НОХД № 86/ 2020 г. по описа на Районен съд- *** ведно
със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното изплащане
на сумата по присъденото обезщетение.
Ищецът твърди, че на ***г. в *** от
ответника му е причинена тежка телесна повреда, за което е образувано НОХД №
86/ 2020 г. от Районен съд- ***, което е приключило с постановяване на
осъдителна присъда по отношение на ответника. Твърди, че на посочената дата
ответникът го е прострелял с огнестрелно оръжие в крака, в резултат на което се
е стигнало до ампутация на крака. Твърди, че от проведения изстрел кракът му е
бил раздробен, изпитвал е болки от травмата в продължение на една година, като
е продължил да изпитва болки и след последвалата операция по отстраняване на
крака в продължение почти на година в процеса на оздравяване и зарастване.
Твърди, че инцидентът се е отразил негативно на психиката му, както и че
изпитва социален дискомфорт от ампутацията на крайника.
В срока за отговор по чл.131 ГПК /изтекъл на 09.08.2020г./ ответникът Д.М.Т.,
при редовно връчени препис от исковата молба ведно с приложенията, не е подал
отговор на исковата молба.
По същество ищецът чрез своя пълномощник
адв. Д. пледира за уважаване на иска.
Ответникът в с.з. заявява, че признава
иска и моли да бъде уважен.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска.
От приложеното по делото НОХД № 86/ 2020 г. по описа на Районен
съд- ***, че установява, че Определение,
постановено в о.с.з. на 26.02.2020г., по НОХД № 86/ 2020 г. по описа на
Районен съд- ***, е одобрено споразумение, съгласно което Д.М.Т. се признава за
виновен за това, че ***г., в *** по непредпазливост е причинил на А.В.Д. тежка
телесна повреда, изразяваща се в загуба на крак, като го е прострелял с
огнестрелно оръжие- ***, ***, *** е държал в дома си в *** – действие, което
спада към правно- регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност съгласно ЗОБВВПИ, които действия той няма право да упражнява.
Съгласно разпоредбата на чл.383,
ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците
на влязла в сила присъда.
За установяване на претърпените
от ищеца неимуществени вреди по делото
са събрани гласни доказателства – изслушани са показанията на свидетеля А. Г. А..
Свидетелят сочи, че е бил свидетел на инцидента, оказал е първа помощ на ищеца
и го е закарал до поликлиниката в ***. Свидетелства, че ищецът е изпаднал в
шок, състоянието му било тежко, чувствал се е зле. Свидетелства, че след
операцията ищецът е имал много болки в течение на месеци, даже и година, не е
можел да се обслужва сам, обслужвала го е жена му, като е имало време, когато
тя не е можела да се справи сама и викала св. А. да й помага. Свидетелят сочи,
че след операцията е виждал много често ищеца, в седмицата е ходил по 3-4 пъти,
ходил е и вечер, защото ищецът изпитвал страх, изпадал в страхова невроза,
карал ищеца всеки път до болницата, когато трябвало ищецът да ходи.
Свидетелства, че и в момента ищецът се чувства зле – „като в стрес“, когато е
студено кракът го боли много, не може повече да работи.
При това положение, съдът намира, че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя на описаните неимуществени вреди. Фактът на настъпване на деянието и самоличността на извършителя, неговата вина и противоправността на извършеното деяние са безспорно установени по силата на постановената от наказателния съд присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предявеният иск по чл.45 от ЗЗД за неимуществени вреди е доказан по основание поради наличието на основните елементи от състава му: деликт със всички елементи на неговия състав (виновно и противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях).
При определяне размера на обезщетението за понесените от пострадалия неимуществени вреди съдът съобрази тежката травматична увреда, която е претърпял ищецът – ампутация на крак, физическите болки, които е изпитвал ищецът и които се отличават с особен интензитет, сила и продължителност, продължителния и труден възстановителен период след операцията, негативните психически и емоционални преживявания, обстоятелството, че ищецът е изпаднал в състояние на трайна неработоспособност.
С оглед гореизложеното, установената съдебна практика и принципите на справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че исковата претенция е доказана, а предявеният иск следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 50000 лв.
По иска за присъждане на законна лихва.
Искът за присъждане на обезщетение за забава на парично вземане в размер на законната лихва е акцесорен и с приемане основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди, съставляващо главницата, върху която се търси законна лихва за забава по този иск, следва да се счита, че ищецът е установил наличие на свое парично вземане към ответника. Искането за присъждане на законната лихва е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението за забава се дължи от датата на увреждането, която в конкретния случай е ***г.
В частта по разноските.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 1, т.6 и т. 7 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 2000 лв. /4% върху уважения размер на исковата претенция/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на А.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за неимуществени вреди, причинени болки и страдания от нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на крак, за което е постановена присъда по НОХД № 86/ 2020 г. по описа на Районен съд- ***, в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното изплащане на сумата по присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА Д.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, държавна такса в размер на 2000 /две хиляди/ лева за производството по гр. дело № 1047/ 2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумата по присъденото обезщетение може да бъде заплатена от ответника на
ищеца по следната банкова сметка: ***: ***, „***“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: