Р Е Ш Е Н И Е
№ 276
град Добрич, 02.10.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен
съд, в публично съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и
двадесета година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
при участието на
секретаря, ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора при Окръжна прокуратура -
Добрич РУМЯНА ЖЕЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Милева касационно дело
с административно-наказателен характер №326 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на ЕТ „ЕДЕЛВАЙС-И.И.“, със седалище и
адрес на управление гр. Балчик, *** представлявано от едноличния търговец И.И., подадена чрез адв. К.С. - ДАК,
срещу Решение №116 от 10.06.2020 г., постановено по н.а.х.д №383/2019 г. по
описа на Районен съд - Балчик, с което е потвърдено Наказателно постановление №
08-001340/342 от 24.09.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-
Добрич.
В
касационната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност
на постановеното решение. Сочи се, че не е бил налице нито един елемент от
трудовото правоотношение преди извършване на проверката, а такова е възникнало
в последствие. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал попълнената от
лицето декларация и превратно е тълкувал събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Релевират се доводи, че е допуснато нарушение на материалния
закон от наказващия орган, което не е коментирано от първоинстанционния съд, а
именно, че нарушението е неправилно
квалифицирано. В тази насока се излагат обстойни съображения и се твърди,
че нарушението описано в НП се явява несъставомерно по посочения текст – чл.63,
ал.1 и ал.2 от КТ. Излагат се и съображения, че управителя не е присъствал по
време на извършената проверка и поради това не е имал възможност да се защити
ефективно. Иска се решението на районния съд да бъде отменено като
незаконосъобразно и вместо него да се постанови решение, с което се отмени
наказателно постановление.
В с.з. адв. С. поддържа
подадената касационна жалба на изложените в нея съображения. Претендират се
сторените по делото разноски.
Ответникът,
Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, чрез своя процесуален представител,
счита решението за правилно и незаконосъобразно и моли за неговото
потвърждаване. Претендира за разноски.
Прокурорът
при Окръжна прокуратура - Добрич намира подадената касационна жалба за
неоснователна и изразява становище, решението на районния съд да бъде оставено
в сила.
Административен
съд –Добрич, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок от лице,
участвало във въззивното производство, решението по което е
неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото
на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна.
С оспореното
решение, Районен съд Добрич е потвърдил
наказателното постановление №08-001340/342 от 24.09.2019 г. на Директора
на ДИТ Добрич, с което на ЕТ
„ЕДЕЛВАЙ – И.И.“ за нарушаване на чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ, на
основание чл.416, ал.5,във връзка с чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена
санкция от 1 500 лева.
За
да потвърди наказателното постановление решаващият съд е приел фактическата
обстановка, установена в събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Приел е също, че АУАН е съставен от
компетентен орган, а НП е издадено от компетентен наказващ орган.
Спазени са разпоредбите на ЗАНН и КТ при съставянето на акта и издаването на
НП, включително и законоустановените срокове. Актът и
постановлението съдържат всички задължителни реквизити по ЗАНН и са надлежно
връчени на работодателя. Съдът не е установил съществени нарушения на
производствените правила. Относно приложението на материалния закон съдът е
приел за безспорно установено,че дружеството-работодател е допуснало нарушение
на разпоредбата на чл.63 ал.1 и ал.2 от КТ. Коментирал е размера
на наложената санкция, определен в минимално установения, като е
приел, че при определянето му са съобразени тежестта на нарушението и целите, визирани
в чл.12 от ЗАНН. Изложил е и съображения, защо в случая е неприложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият касационният състав изцяло споделя изводите
на съда. Решението е правилно и законосъобразно.
Имуществената
санкция на касатора е наложена за това, че при извършена проверка на
10.07.2019 г. около 17,15 часа от служители на ДИТ Добрич на бистро „Кестена“,
находящо се в гр. Балчик, алея „Двореца“, стопанисвано от едноличния търговец е
заверена в бистрото Марина Стефанова Х.да мие посуда в кухнята. Същата е
попълнила декларация, относно условията и наемането й на работа, в която е
посочила, че работи от 05.07.2019 г. в бистрото и има сключен трудов договор
/граждански договор/. На 15.07.2019 г. работодателят представя на ИТ,
изисканите от органа документи, касаещи трудовите правоотношения и осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд. Представен е сключен на 10.07.2019
г. трудов договор между дружеството и Х.и справка за прието уведомление от ТД
на НАП. От същата се установява, че уведомлението за договора е
подадено на 10.07.2019 г. в 21.27 ч. С оглед на горното, наказващият орган е
приел, че на 10.07.2019 г., когато е извършена проверката, работникът е бил
допуснат на работа, преди трудовият му договор да бъде регистриран в НАП и
преди да му бъде връчен екземпляр от същия, както и копие от уведомление за
регистрирането на договора.
Правилно
решаващият съд е приел, че наказателното постановление е издадено при спазване
на материалния закон, понеже с гореописаното деяние дружеството-работодател е
извършило нарушение на трудовото законодателство, разпоредбите на чл.63, ал.1 и
ал.2 от Кодекса на труда, които задължават работодателя да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите
и му забраняват да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал. 1.
Съдът е
извършил цялостна проверка за законосъобразност на издадените АУАН и НП и е
установил, че процесуални нарушения в хода на издаването им не са допуснати.
Извършена е проверка и за справедливостта при определяне на наказанието, при
която съдът е приел, че правилно за извършването на гореописаното деяние на
работодателя е наложена санкцията, предвидена в нормата на чл.414, ал.3 от КТ
като размерът й от 1500 лв. е минимален.
Нарушението
е доказано изцяло с представените по делото писмени и гласни доказателства. Нормите
на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 КТ са императивни и неизпълнението им е свързано с
административнонаказателната отговорност на работодателя.
Не може да бъде споделено становището, поддържано от
касатора, че тъй като липсвал сключен трудов договор, вмененото нарушение по чл.
62, ал. 1 и ал.2 от КТ е несъставомерно. В случая е установено, че трудов договор с Х.е сключен в деня на проверката - 10.07.2019 г., а и тя самата в декларацията, попълнена по време на проверката е
записала, че има сключен договор, което е предпоставка за връчване на уведомление и копие от договора от
страна на работодателя на работника преди да започне работа. Безспорно това не
е сторено от касатора, доколкото уведомление е изпратено на 10.07.2019 г. в 21.27 часа, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност за нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ. Позоваването на касатора на решение, постановено по к.а.д. №667/2016 г.
на ДАС е неоснователно. Процесното производство касае друга фактическа
обстановка и обстоятелства и безспорно е установено, че към момента на
проверката няма сключен трудов договор между работодателя и работника, няма и такива твърдения от лицето, извършващо
трудовата дейност, поради което е и неотносимо към настоящия спор.
По изложените съображения жалбата
е неоснователна, предвид което решението на районния съд следва да бъде
оставено в сила.
С
оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното искане от ответника, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради
което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер по 80 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК във връзка с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Добрич, І касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №116/10.06.2020
г. по НАХД №383/2019 година по описа на Районен съд - Балчик.
ОСЪЖДА ЕТ „ЕДЕЛВАЙС-И.И.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Балчик, ул. „Г. Бенковски“ №56, вх.Г, ап.4,
представлявано от едноличния търговец И.Д.И. да заплати сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 80 /Осемдесет лева/ лв. на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: