Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 22.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на тридесети октомври
през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Кристиян Трендафилов
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №7543 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.02.2018
год., постановено по гр.дело №26197/2017 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в, е
признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.”
ЕАД срещу И.Н.С. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ЗЗД вр. с чл. 153
ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 3777.20 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2013
год. до 30.04.2016 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №75489/2016
год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в – 23.12.2016 год., до окончателното й
изплащане, сумата от 386.52 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2013 год.
до 13.12.2016 год. и сумата от 15.84 лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от 01.11.2013 год. до 30.04.2016 год., като искът по
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ за стойността на доставената топлинна
енергия е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер и за периода
м.октомври 2013 год., искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия – в останалата му част до пълния предявен
размер, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение – изцяло; ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 657.13
лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 129.34
лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски по делото в размер на 29.75 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.И.“
ООД.
Срещу решението в
частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника И.Н.С.. Жалбоподателят
поддържа, че липсвали доказателства по делото за дължимостта на претендираните
суми. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че ответникът е собственик
на процесния имот. На името на ответника не била издадена нито една фактура, за
да се приеме, че е изпаднал в забава. От съдебно-счетоводната експертиза било
видно, че титуляр на клиентската партида за имота била М.Х.И.. Същата била
майка на К.З.И., който я бил наследил и бил станал собственик на апартамента и
до 19.09.2017 год. живял в него. Ответникът не бил подавал заявление за откриване
на клиентска партида на негово име, тъй като не бил владял и ползвал процесния
имот – той нямал достъп до него, тъй като К.И.не му бил предоставил доброволно
владението му след постановяване на съдебното решение. По делото не бил
представен актуален договор между етажните собственици и фирмата, извършваща
дяловото разпределение. Договорът от 02.09.2002 год. бил сключен за срок от 5
години, който бил изтекъл. Не било ясно дали Общото събрание на етажните
собственици на процесната сграда било редовно проведено. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете –
отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД счита, че решението на
СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира и присъждането
на юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице-помагач „Н.“ ЕАД /правоприемник на „Н.И.“ ООД/ не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. с чл.153 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част, но е неправилно.
Установено е по делото, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В разглеждания случай е доказано, че Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Доказано е също
така въз основа списък на етажните собственици – неразделна част към протокол
за Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда от 02.09.2002
год., че през 2002 год. между ищеца и З.И.Ч.е възникнало облигационно отношение
по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния
апартамент №52, като същият е декларирал, че е негов собственик, че в него има
3 бр. радиатори и 1 бр. разпределител, както и че на негово име има открита
клиентска партида с абонатен №047224. Следователно съобразно действащата към
посочения момент нормативна уредба – § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката
и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./, З.И.Ч.се явява потребител на топлинна
енергия за битови нужди. Не се спори между страните, че З.И.Ч.е баща на К.З.И.
/а и това е видно от констатациите в мотивите на представеното по делото от
страна на ищеца решение от 03.06.1982 год., постановено по гр.дело №968/1982
год. по описа на СГС, І гр. бр. отделение/.
С решение от
15.06.2009 год., постановено по гр.дело №5078/2008 год. по описа на СРС, ГО, 39
с-в, което е влязло в сила на 22.12.2010 год., е бил обявен за окончателен на
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителен договор за покупко-продажба, по силата
на който К.З.И. продава на И.Н.С. /ответника/ процесния апартамент №52.
На 04.08.2016
год. ответникът продал процесния имот на А.П.Д.– видно от нотариален акт за
покупко-продажба /на л. 25 – 27 от първоинстанционното дело/.
Същевременно
според идентичните клаузи на чл. 61 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди от 2008 год. и от 2013
год., при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срок
съответно по 14 и чл. 12, т. 11 и 12 заявление за откриване, закриване или промяна
на партида по образец, към което да приложат копия от документите,
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост
/респ. на вещното право/. Преди промяната или закриването на партидата от
продавача /т.е. ищеца/, купувачът – собственик или титуляр на вещно право на
ползване, заплаща всички дължими до този момент суми за топлинна енергия, а ако
предишния собственик или ползвател не закрие партидата си, продавачът събира
дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик или
ползвател. В случай, че новият собственик не изпълни задължението си,
продавачът има право да открие партида въз основа на документ, удостоверяващ
собствеността му /респ. вещното му право на ползване/. Преди промяна на партидата,
предишният и новият собственик уреждат помежду си всички задължения за топлинна
енергия, за което представят на продавача нотариално заверен споразумителен
протокол, като при липса на споразумителен протокол новият собственик се
задължава с всички дължими суми за топлинна енергия, възникнали след датата на
смяната на собствеността.
Следователно
настоящият съдебен състав приема, че качеството потребител не се ограничава
само до носителя на вещното право, а се свързва и с ползването на имота.
В разглеждания
случая ищцовото дружество нито твърди, нито установява, че е открило партида за
имота на името на ответника – напротив в протоколите за неосигурен достъп,
изготвени от третото лице-помагач „Н.“ ЕАД /извършвал услугата дялово
разпределение/, като титуляр на процесната клиентска партида фигурират трети за
спора лица – „И.“, а в изравнителните сметки – приобретателят А.П.Д..
Същевременно по делото не са ангажирани и каквито и да било доказателства, че К.З.И.
и ответникът са подали заявление за промяна на партидата на абонатен №047224, а
доказателствената тежест в тази насока е била на ищеца. Отделно от това следва
да се отбележи, че съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не установява
обстоятелството, че владението върху недвижимия имот е предадено от продавача
на купувача, а и по делото няма данни, че И.С. е бил фактически ползвател на
жилището през исковия период.
Следователно и
при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, въззивният съд приема, че ответникът не дължи на
ищеца процесните главници. А щом няма главно вземане за стойност на доставена
топлинна енергия, не може да има и задължение за обезщетение за забава.
Релевираните претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Ето защо
решението на СРС следва да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете –
отхвърлени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя /ответника/ неприсъдената част от разноските в
първоинстанционното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на
320.25 лв., както и направените разноски във въззивното производство за
държавна такса в размер на 83.59 лв. и за възнаграждение за един адвокат в
размер на 350 лв. /които не са прекомерни – виж приложимата с оглед материалния
интерес по делото разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 20.02.2018 год., постановено по гр.дело №26197/2017
год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в, в частта му, в която са уважени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу И.Н.С. искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 777.20
лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2013
год. до 30.04.2016 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№75489/2016 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в – 23.12.2016 год., до
окончателното й изплащане, за сумата от 386.52 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
31.12.2013 год. до 13.12.2016 год. и за сумата от 15.84 лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от 01.11.2013 год. до 30.04.2016 год., както и в
частта му, в която ответникът И.Н.С. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.”
ЕАД разноски в първоинстанционното производство в размер на 657.13 лв. и разноски
в заповедното производство в размер на 129.34 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу И.Н.С.
с ЕГН **********, с адрес: ***
искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 3 777.20 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 год. до 30.04.2016 год. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №75489/2016 год. по описа
на СРС, ГО, 145 с-в – 23.12.2016 год., до окончателното й изплащане, сумата от 386.52 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
31.12.2013 год. до 13.12.2016 год. и сумата от 15.84 лв.,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от
01.11.2013 год. до 30.04.2016 год.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
И.Н.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за
един адвокат в размер на 320.25 лв., както и направените разноски във
въззивното производство за държавна такса в размер на 83.59 лв. и за
възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лв.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.“ ЕАД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/