№ 310
гр. К., 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20211850100581 по описа за 2021 година
Производството е с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Производството е образувано по искова молба вх. № 2467 / 09.07.2021 г. /
изпратена по подсъдност от СРС / подадена от „Б.Л.Л.“ АД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № 144,
представлявано от Ц.Р.Р. – изпълнителен директор против С.Р.С., гр. С., бул.
„Ц.Б. III“ № 54.
С исковата молба се твърди, че на 31.03.2011 г. е подадена искова
молба от О.Н.И. срещу „Б.Л.Л.“ АД, ЕИК : *********, с която са били
предявени обективно съединени искове по чл. 55 ал. 1, предл. 1 и чл. 86 от
ЗЗД. След което на 01.04.2011 г. е образувано гр. д. № 13638 / 2011 г., което е
оставено без движение за заплащане на ДТ. С молба от 13.04.2011 г. ищецът е
предоставил документ за внесена ДТ и съдът се е разпоредил да се връчи
препис от ИМ на ответника за отговор по чл. 131 от ГПК.
На 27.06.2011 г. е постъпил отговор от ответника, като същият е
предявил насрещен иск срещу О.Н.И., с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Сочи се още в исковата молба, че след това нов съдия докладчик е
насрочил делото за 03.10.2011 г. А на 31.08.2011 г. ответникът е отстранил
1
нередовностите на насрещната искова молба. След проведени осем открити
съдебни заседание, съдът е обявил делото за решаване на 17.10.2012 г. и
вместо да се произнесе в едномесечния срок – до 17.11.2012 г., съдът е
постановил Решение № II – 60 – 169 / 09.05.2018 г. Със същото съдът е
уважил искът по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД и е отхвърлил иска по чл. 86 от ЗЗД и
насрещния иск по чл. 59 от ЗЗД. След като решението е обжалвано от
„Б.Л.Л.“ АД, ЕИК : ********* се образува в. гр. д. № 14343 / 2018 г. по описа
на СГС, което е насрочено за 24.10.2019 г. / 11 месеца след образуването на
делото /. На 18.11.2019 г. въззивният съд е постановил Решение № 7821 /
18.11.2019 г., с което е потвърдил изцяло обжалваното първоинстанционно
решение.
Ищецът сочи, че на 26.11.2019 г. същият е депозирал молба за спиране
на изпълнението на въззивното решение от 18.11.2019 г. Във ВКС е
образувано дело № 4619 / 2019 г. по което е постановено Определение № 55 /
28.01.2020 г., с което се спира изпълнението на въззивното решение. На
основание чл. 282 ал. 2 т. 1 от ГПК „Б.Л.Л.“ АД, ЕИК : ********* представя
молба вх. 146269 по гр. д. № 14343 / 2018 г. пред СГС с платежно нареждане
от което е видно, че същият е депозирал по банкова сметка надлежно
обезпечение в размер на 19 098.30 лева, а именно присъдената сума по
първоинстанционното производство.
„Б.Л.Л.“ АД, ЕИК : ********* е подал касационна жалба против
въззивното решение, но с Определение № 315 / 05.05.2020 г. ВКС не е
допуснал касационно обжалване на въззивното решение. След това се сочи,
че страните сключват споразумение на 17.06.2020 г. и съответно е изплатена
цялата сума. А сумата от 19 098.30 лева внесена като гаранция за спиране на
въззивното производство е върната на „Б.Л.Л.“ АД, ЕИК : ********* на
24.08.2020 г.
Ищецът твърди, че ако делото е било решено в разумния срок, то
същият би заплатил много по ниска законна лихва, а не както е в случая
17 946.89 лева.
Ищецът сочи, че на 26.10.2020 г. е получил писмо от министерството на
правосъдието, с което му се предлага обезщетение в размер на 3 000.00 лева,
което същият не приема.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
2
което да осъди С.Р.С. да му заплати обезщетение в размер на 25 000.00 лева,
от които : 15 000.00 лева – имуществени вреди, представляващи част от
заплатената от ищеца законна лихва върху цената на иска, както и законна
лихва, считано от 29.06.2020 г. / датата на подаване на заявлението за
обезщетение по реда на гл. IIIа от ЗСВ / до окончателното изплащане и
10 000.00 лева – неимуществени вреди, включващи уронване на търговската
му репутация пред съответните кредитори, както и законна лихва, считано от
29.06.2020 г. / датата на подаване на заявлението за обезщетение по реда на
гл. IIIа от ЗСВ / до окончателното изплащане. Претендират се направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба ответната страна
С.Р.С., чрез пълномощника Т.Д. – специалист „Правно обслужване“, депозира
писмен отговор. В него същата моли съдът да приеме искът за допустим и
моли съдът да отхвърли същият, като неоснователен и недоказан. В защитата
се твърди, че председателя на СРС е предприел мерки, включително и искане
за налагане на дисциплинарно наказание на съдия В. и е образувано
дисциплинарно дело № 28 / 2017 г., приключило с най – тежкото наказание :
„Освобождаване от длъжност съдия в РС – С.“. Излагат се и други доводи в
защита на тезата, че искът е неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът Б.Л.Л.“ АД, ЕИК : ********* се
представлява от адв. В. – САК, с пълномощно приложено по гр. д. № 54204 /
2020 г. по описа на СРС, която поддържа исковата молба и излага подробно
доводите си.
Ответникът С.Р.С. не изпраща представител, но е депозирал становище
вх. № 3493 / 01.10.2021 г., с което прилага писмени доказателства и моли
съдът да отхвърли така предявените искове.
Районна прокуратура - гр. К. се представлява от прокурор Д. С..
Представителят на прокуратурата взема становище, че искът относно
неимуществените вреди е неоснователен, тъй като не счита, че са събрани
доказателства за твърдените факти за оронване на търговската репутация.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното :
3
По делото се установи, а и не се спори между страните, че с искова молба
вх. № 13668 / 31.03.2011 г. О.Н.И., ЕГН ********** е предявил срещу
„Б.Л.Л.“ АД, ЕИК : ********* обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 19 098.30 лева, на основание чл. 55 от ЗЗД
и лихва в размер на 800.00 лева, за периода от 17.06.2010 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 23.02.2011 г. В производството е постъпил
отговор от ответника, като същият предявява евентуален насрещен иск
против ищеца с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Пред С.Р.С. е образувано гр. д. № 13638 / 2011 г. по описа на СРС, което е
приключило с Решение № II – 60 – 169 / 09.05.2018 г. След като по делото са
проведени осем открити съдебни заседания, като делото е обявено за
решаване на 17.10.2012 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба пред СГС от „Б.Л.Л.“ АД,
ЕИК : ********* и е образувано възз.гр. д. № 14343 / 2018 г. по описа на
СГС, след като е разпределено делото е било насрочено с разпореждане от
03.12.2018 г. в о.с.з. на 24.10.2019 г., което е приключило с Решение в срок
№ 7821 / 18.11.2019 г., с което е потвърдено Решение № II – 60 – 169 /
09.05.2018 г. постановено по гр. д. № 13638 / 2011 г. по описа на СРС.
След като „Б.Л.Л.“ АД, ЕИК : ********* депозира молба за спиране на
изпълнението на въззивното решение от 18.11.2019 г. във ВКС е образувано
дело № 4619 / 2019 г. по което е постановено Определение № 55 / 28.01.2020
г., с което се спира изпълнението на въззивното решение.
След сключено споразумение на 18.06.2020 г. „Б.Л.Л.“ АД, ЕИК :
********* заплаща по посочената от ищеца банкова сметка сумата от
38 049.00 лева, в която е включена 19 098.30 лева – главница, 17946.89 –
законна лихва, за периода от 31.03.2011 г. до 19.06.2020 г., както и 1 003.82 –
разноски. А сумата от 19 098.30 лева внесена от ищеца като гаранция му е
възстановена на 24.08.2020 г.
След окончателното приключване на производството „Б.Л.Л.“ АД, ЕИК :
********* е предявил претенция за нарушено право на разглеждане на делото
в разумен срок пред ИВСС по реда на гл. IIIа от ЗСВ. След като било
разгледано заявление вх. № РС – 20 - 205 / 29.06.2020 г. с констативен
протокол изх. № РС – 20 – 205 / 23.09.2020 г. било отразено, че са
4
констатирани забавяния, дължащи се на поведението на компетентните
съдебни органи и е определено обезщетение в размер на 3 000.00 / три хиляди
/ лева и сключване на споразумение.
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о.,
ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на
постигнато между страните споразумение след изчерпването на
административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б
от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира
производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо
административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако
пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.
В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са
две - държавата и пострадалия. В административната държавата се
представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на
обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който
иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за
присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи
от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой
е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат
като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и
отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява
/, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера
на дължимото обезщетение в административната част на производството, я
обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне
размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение
под размера, предложен в административното. Предложеният размер на
обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението
на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави
възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да
получи удовлетворение в съда.“
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
5
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
§1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и С.Р.С. се разглеждат като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото
следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи
от примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на делото като дати и действия на
страните. Безспорни са доказателствата, че О.Н.И. е предявил срещу „Б.Л.Л.“
АД, ЕИК : ********* искова молба, по която образувано гр.д. № 13638 / 2011
г. по описа на СРС В отговора по чл. 131 ответникът е предявил евентуален
насрещен иск против ищеца с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Основните
забавяния на делото пред СРС са следните : проведени са осем открити
съдебни заседания и след като делото е обявено за решаване на 17.10.2012 г.
6
има постановено Решение № II – 60 – 169 / 09.05.2018 г., т. е. забавянето е
повече от 5 / пет / години.
Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличавало с
правна и фактическа сложност, въпреки че е имало и предявен евентуален
насрещен иск от ответника към ищеца. Страните по гр.д. № 13638 / 2011 г. –
О.Н.И. и „Б.Л.Л.“ АД, ЕИК : ********* не са имали виновно, недопустимо
процесуално поведение, което да е довело до отлагане и забавяне на делото.
Засегнатият интерес на „Б.Л.Л.“ АД, ЕИК : *********, съвместно с
установеното нарушение на принципа за разумен срок, водят до извод, че е
осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, респективно, че е
налице нарушение на чл. 6, ал.1 от ЕКПЧ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, на обезщетение подлежат
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като имуществените вреди са
свързани с претърпените загуби и пропуснати ползи, а неимуществените - с
нематериалните блага.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита и
обстоятелството, че производството пред СРС е продължило около седем
години, което надвишава разумния срок за това. Поведението на съда също е
довело до забавяне на производството. Налице е и необосновано забавяне на
производството с период от 5 години след обявяване на делото за решаване /
повече от 5 години съдията пише решението /. След това се водят
производства пред по – горните инстанции.
По делото са приети като доказателства 2 бр. съдебни удостоверения с
изх. № 3002167 / 01.10.2021 г. от СРС и изх. № 17280 / 17.09.2021 г. от СГС от
които е видно, че в периода от 31.03.2011 г. до 05.05.2020 г., „Б.Л.Л.“ АД,
ЕИК : ********* има заведени много граждански дела, т. е. нямаме уронване
на търговската репутация на ищеца.
Във връзка с горното, съдът намира, че искът по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ
следва да се уважи за сумата от 10 000 / десет хиляди / лева – претърпени от
ищеца имуществени вреди, представляващи част от заплатената от ищеца
законна лихва върху цената на иска, както и законната лихва, считано от
29.06.2020 г. / датата на подаване на заявлението за обезщетяване по реда на
гл. IIIа от ЗСВ / до окончателното изплащане и за сумата от 5 000.00 / пет /
7
хиляди лева – неимуществени вреди, включващи уронването на търговската
репутация на ищеца пред съответните кредитори и облигационери в
продължителен период от време, възникнали вследствие на неразумния срок
за окончателното решаване на делото, както и законна лихва, считано от
29.06.2020 г. / датата на подаване на заявлението за обезщетяване по реда на
гл. IIIа от ЗСВ / до окончателното изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер следва да се отхвърлят като неоснователени.
Липсват доказателства, от които да се установи, че ищецът е претърпял
вреди в по - голям размер.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в размер на 25.00 / двадесет и пет / лева – ДТ съгласно чл. 2а т. 2 от
Тарифата и 980.00 / осемстотин / лева – адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковите претенции.
Водим от горното и на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Р.С., с адрес: гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 54, представляван от
административния ръководител А.А. да заплати на „Б.Л.Л.“ АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № 144,
представлявано от Ц.Р.Р. – изпълнителен директор сумата от 10 000 .00 /
десет хиляди / лева - претърпени от ищеца имуществени вреди,
представляващи част от заплатената от ищеца законна лихва върху цената на
иска, както и законната лихва, считано от 29.06.2020 г. / датата на подаване на
заявлението за обезщетяване по реда на гл. IIIа от ЗСВ / до окончателното
изплащане, както и сумата от 5 000.00 / пет / хиляди лева – неимуществени
вреди, включващи уронването на търговската репутация на ищеца пред
съответните кредитори и облигационери в продължителен период от време,
възникнали вследствие на неразумния срок за окончателното решаване на
делото, както и законна лихва, считано от 29.06.2020 г. / датата на подаване на
заявлението за обезщетяване по реда на гл. IIIа от ЗСВ / до окончателното
изплащане, като отхвърля предявените искове до разликите до пълните
предявени размери от 15 000.00 лв. за претърпени имуществени вреди и
10 000 / десет хиляди /лева за претърпени неимуществени вреди, като
неоснователни и недоказани.
8
ОСЪЖДА С.Р.С., с адрес: гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 54, представляван от
административния ръководител А.А. да заплати на „Б.Л.Л.“ АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № 144,
представлявано от Ц.Р.Р. – изпълнителен директор да заплати на основание
чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ направените по делото разноски, а именно : сумата от
25.00 / двадесет и пет / лева - ДТ съгласно чл. 2а т. 2 от Тарифата и 980.00 /
деветстотин и осемдесет / лева – адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковите претенции.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. С. в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9