Решение по дело №1326/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И.Ч. срещу Решение № 204/30.10.2023 г., постановено по АНД № 267/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград. С решението е потвърдено наказателно постановление /НП/ № BG2022/1000-4601/НП от 04.05.2023 г. на и.д. Зам.-директор на Териториална дирекция Митница /ТД Митница/ Бургас към Агенция „Митници“, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 6 015,00 лева.

Изложени са съображения за отмяна на съдебното решение. Неправилно Районният съд не е приел представената фактура за закупуване на процесните стоки и посочената там цена като реално платена, а е приел заключението на вещо лице, определило митническата стойност на стоките по чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013. В съдебното производство било нарушено правото на защита на нарушителя, тъй като не бил допуснат до разпит посочен от негова страна свидетел. Оспорва мотива на съда да приеме представената фактура, тъй като същата не съдържала всички изискуеми реквизити, както и твърденията относно наличието на разминавания/несъвпадения между описанието на стоките във фактурата и в разписката за задържане. Неправилни били мотивите на съда за неприемане на заключението на вещото лице в частта, касаеща изводите за представената фактура. Погрешен бил изводът на Районния съд, че по делото липсвали доказателства, установяващи различна цена на процесните стоки от тази, определена в хода на административнонаказателното производство на основание чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013. Моли НП в оспорената му част да бъде отменена.

В съдебно заседание касаторът И.Ч., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът Заместник-директор на ТД Митница Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Правилно Районният съд е кредитирал заключението на вещото лице, с което е определена пазарна стойност на същите стоки – предмет на нарушението /хранителна добавка стимулант за полова мощ/, а не – това, което е използвало цени на сходни продукти. Безспорно се доказвало, че лицето не е изпълнило задължението си за писмено деклариране, възникнало в момента на преминаване през линията на митническата проверка. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Обективирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 11.12.2022 г., около 09:10 ч., на МП „Капитан Андреево“, пристигнал лек автомобил, на път от Турция за България, управляван от И.Ч., който въпреки че бил поканен устно да декларира носените лични вещи, стоки и валутни ценности, не декларирал нищо. От митническите служители е извършена митническа проверка на превозното средство и багажа, при която били открити в личния багаж, под предните седалки и в двигателя укрити и недекларирани хранителни добавки, стимулант за полова мощ KAMAGRA, общо 15 кашона по 50 кутии в кашон, по 7 сашета, всяко по 5 грама - или общо 750 кутии. Недекларираните стоки се оказали собственост на И.Ч. и били задържани с разписка № 22010515 от 11.12.2022 г. Превозното средство било насочено за извършване на рентгенов контрол. Изискано било лично обяснение от И.Ч., който заявил, че закупил стоката от Анталия. Резултатите от проверката са обективирани в протокол. На основание чл. 230 във връзка с чл. 233, ал. 1 от ЗМ на касатора е бил съставен, предявен и преведен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № BG11122022/1000/М-5045 от 11.12.2022 година, срещу който нарушителят не направил възражения. На 21.12.2022 г. е постъпила молба от пълномощник на нарушителя с приложена фактура № 5/09.12.2022 г. с превод на български език, от която се установявало, че турско дружество е продало на нарушителя стока по вид изделие и брой, но не и по състав /тъй като задържаната е сашета, а фактурираната е гел/, за сумата в размер на 525 евро. В хода на административнонаказателното производтво е била назначена оценъчна експертиза за предмета на нарушение, като на основание чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/13 в. л. О. Н. Б. е определил митническата стойност на откритите стоки, предмет на митническа контрабанда по съставения АУАН, в размер на 6 015,00 лева. Въз основа на акта е издадено оспореното в съдебното производство НП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС - Свиленград доказателствен материал.

Съдът констатира, че не са налице основания за отмяна на оспореното съдебно решение.

При постановяването му Районен съд - Свиленград не е допуснал процесуални нарушения, от категорията на съществените, като се е мотивирал в хода на съдебното производство защо не е допуснал до разпит един свидетел, поискан от страна на жалбоподателя.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 230 и чл. 231 ЗМ. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Посочени са по безспорен начин всички елементи от обективната и субективната страна на нарушението /чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/. Действително осъществената фактическа обстановка е правилно подведена под релевантната по време, място и лица правна уредба /чл. 3 ЗАНН/. Нарушението е формално, като за осъществяването на неговия фактически състав не се изследва настъпването на определен противоправен резултат.

Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗМ „който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките или при износ - стойността на стоките“. Фактическият състав на нарушението - митническа контрабанда, включва следните елементи: 1. адресат е лице, което пренася или превозва стоки през държавната граница, или 2. лице, което направи опит за това, като и в четирите хипотези се изисква от страна на митническите органи незнание /т.е. стоката да не е представена, декларирана или обявена пред митническите органи/ и липсата на разрешение /т.е. има забрана за пренасянето и превозването й/. Наказанието за това нарушение е глоба, като размерът й се определя според митническата стойност на стоките – предмет на нарушението. В конкретния случай не е спорно, че касаторът е превозил през държавната граница между Република Турция и Република България стоки, които не е декларирал пред митническите органи /чл. 66, ал. 1 ЗМ/. Под деклариране се има предвид липсата на знание и без разрешение на митническите органи, което се установява от събраните по делото писмени доказателства, вкл. и дадените от лицето писмени обяснения в хода на административнонаказателното производство.

Спорно е по какъв начин следва да се определи митническата стойност на стоките.

В чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. В чл. 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74 методи.

Правилно Районният съд не е кредитирал изготвената в съдебното производство експертиза, тъй като в първия й вариант в. л., прилагайки чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /договорна стойност/, се позовава на проформа фактура, в която са посочени различни стоки от тези – предмет на митническа контрабанда /гел/желе вместо саше/, която фактура е представена за първи път след съставяне на АУАН, а не в хода на проверката, извършена от митническите органи, а във втория й вариант, прилагайки чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /вторични методи/, е използвана средна пазарна цена на стоки, които били идентични /същия продукт, със същите качества и съставки/ със стоките – предмет на митническата контрабанда, а именно – хранителни добавки за полова мощ, предлагани в сайтове в Република България. Районният съд е възприел, че вещото лице всъщност е използвало средна цена на стоки, които са сходни, като тук следва да се посочи, че въпреки анализа на стоките, които се използват като сравними, вещото лице се е позовало веднъж на разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, приложима в случай на неприложимост на някой от методите по чл. 74, § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, и втори път на средни пазарни цени, без да сочи безспорно идентичност на стоките, които е изследвал, с тези – предмет на митническата контрабанда. Отделно, при изслушването в съдебно заседание вещото лице е посочило, че цената на стоката - предмет на митническата контрабанда, в аптечната мрежа на Република Турция е по-висока, като продуктът бил по-скъп там отколкото в Република България, поради което се определя и митническа стойност в размер на 14 823,50 лева. Тази стойност е значително по-висока от определената с административнонаказателното производство стойност при анализ на турски онлайн магазини и борси относно същата марка, активно вещество, разфасовка и приложение. С оглед разпределената доказателствена тежест нарушителят не е успял да обори констатациите на контролните органи, нито да докаже, че стойността на стоките – предмет на митническа контрабанда, е по-нисък от 6 015,00 лв., определена в хода на административнонаказателното производство. В този размер е и наложеното с оспореното НП наказание. Законосъобразно и явно справедливо наказващият орган е наложил административното наказание „глоба“ в минимален размер за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая.

Доколкото направените от Районен съд - Свиленград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Не е налице основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда за провеждане на разпит на свидетел с цел изясняване на спорните по делото факти и обстоятелства. От една страна, представените доказателства не водят до категоричен извод, че плащането по проформа фактурата, предвид че не е окончателна и касае бъдеща доставка, е единственото плащане по доставката и съответно това е цялата цена, която е платена или подлежи на плащане по смисъла на чл. 70 Регламент /ЕС/ № 952/2013 /така вж. Решение № 10843 от 11.07.2019 г. по адм. д. № 3142/2019 г., VІІІ отд. на ВАС/. От друга страна, заплащането на цената на стоките съгласно представената фактура не е допустимо да се доказва с гласни доказателствени средства – разпит на свидетел очевидец на факта на закупуване на стоките и на заплатената за тях цена, тъй като не се сочи от касатора, че това е лице, което е издало проформа фактурата от името на фирмата продавач или е получило сумата по издадената проформа фактура. Отделно, в проформата фактура е посочена банковата сметка, по която следва да бъде извършено плащането на сумата по тази фактура, но доказателства, че плащането по банковата сметка е извършено, не са представени от страна на касатора.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4-5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП, чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗМ в полза на Агенция „Митници“, в структурата на която е органът, издал оспореното НП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 204/30.10.2023 г., постановено по АНД № 267/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА И.Ч., роден на *** г. в Република Турция, да заплати на Агенция „Митници“, със седалище – гр. София, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: