Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 21.11.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №
631 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че
между ответното дружество и ищеца е съществувало облигационно правоотношение по
повод доставката на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ
се в гр. Перник, ул. „Брезник“ № 1, вх. „А“, ап. 9, като на името на ищеца е
била открита партида с абонатен № **********.
Посочва, че за периода от
01.05.2011 г. до 30.10.2013 г. ищцовото дружество е начислило на ищеца сума в
размер на 2524,15 лева, представляваща главница за ползвана топлинна енергия за
процесния имот, както и сумите от 428,68 лева – мораторна лихва за забава за
периода от 30.06.2011 г. до 25.03.2014 г. и 60,06 лева – начислени съдебни
разноски.
При извършена проверка от ищеца,
от ответното дружество му обяснили, че посочените суми продължават да бъдат
претендирани като „блокирана сума“.
Твърди, че за период от време
по-дълъг от три години от страна на „Топлофикация - Перник“ АД не били
предприемани действия, които да са довели до прекъсване на погасителната
давност за претендираните вземания, поради което моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи следните сумите: 2524,15 лева, представляваща главница за ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Брезник“ №
1, вх. „А“, ап. 9, за периода от 01.05.2011 г. до 30.10.2013 г., сумата от
428,68 лева – мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2011 г. до
25.03.2014 г. и 60,06 лева – начислени съдебни разноски, като погасени по
давност.
С отговора на исковата молба
ответното дружество намира предявения иск за недопустим, твърдейки, че към
настоящия момент нямало висящо изпълнително дело, което било предпоставка за
допустимост на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В случай, че съдът приеме иска за
допустим, моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй
като вземанията не били погасени по давност.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От заключението по изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
задължението на ищеца К.Й.К. към ищцовото дружество по блокирана сметка на
25.03.2014 г. за доставена топлинна енергия за битови нужди за топлофициран
имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Брезник“, бл. 1, вх. „А“, ап. 9, по партида
с абонатен номер **********, осчетоводено в ответното дружество, е в размер на
3012,89 лева, от които главница в размер на 2524,15 лева, лихва за забава в
размер на 428,68 лева и съдебни разноски в размер на 60,06 лева.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
При извършване преценката за допустимост на исковата претенция, настоящият съдебен
състав съобрази практиката на ВКС, намерила израз в определение № 513/24.11.2016
г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. и определение № 410 от 20.09.2018 г. по
ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. В цитираните определения изрично се приема
допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Правната
сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което,
въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на
изпълнително производство (в същия смисъл: определение № 96/05.02.2019 г. по в.
гр. д. № 00039/2019 г. по описа на ОС - Перник). Ето защо, съдът намира, че
искът е допустим.
При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че ищецът притежава качеството „потребител на топлинна енергия“ по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като за периода от 01.05.2011 г. до 30.10.2013 г. от
ответното дружество е начислена сумата от 2524,15 лева, представляваща
стойността на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
Перник, ул. „Брезник“ № 1, вх. „А“, ап. 9. Размерът на задължението на ищеца
към топлофикационното дружество се установява по безспорен начин и от
заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, като
освен посочената сума от 2524,15 лева, представляваща главница, на ищеца са
начислени и сумата от 428,68 лева, представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 30.06.2011 г. до 25.03.2014 г., както и 60,06 лева – начислени
съдебни разноски.
При извършена преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на всяка една от страните, настоящият съдебен състав намира, че предявеният за разглеждане отрицателен установителен иск за недължимост на
заявените суми от ищеца в полза на ответното дружество е изцяло основателен.
Ищецът твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са
погасени по давност - с изтичането на
тригодишната такава, регламентирана в
чл. 111 ЗЗД.
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. С Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че
задълженията на потребителите на топлинна енергия представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт –
договор за доставка на топлинна енергия, чиито падеж настъпва през предварително определен
интервал от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Предвид изложеното и по отношение на тази категория вземания е
приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. Следователно, съгласно чл. 111, б. „в”, пр. второ и трето ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният
срок на погасителна давност. Изискуемостта на главницата за всяко месечно
задължение настъпва с изтичането на месеца, за който се дължи. Следователно
изискуемостта на главницата за последния месец от процесния период - м. 10.2013 г. е настъпила на 01.11.2013 г.
За периода след настъпване на изискуемостта ответникът не доказа, че е предприел някое от действията, предвидени в
разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, водещи до прекъсване на погасителната давност по
отношение на ищеца,
поради което следва да се приеме, че вземанията са погасени по давност и
предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно правилата на процеса и с оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска присъждане на сторените по делото
деловодни разноски. Ищецът е доказал направени разноски по делото в общ размер на 875,98 лева,
от които 120,52 лева – заплатена държавна такса, 150,00 лева – депозит за вещо
лице и и 820,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
От страна на ответника с отговора на исковата молба е направено възражение
с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на ищеца, което съдът намира за основателно, като
счита, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което
следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, съдът не е обвързан с ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. В случая размерът на претендираното възнаграждение следва да
бъде намалено до 440,90 лева (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
С оглед изхода на делото и по изложените по-горе съображения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в
настоящото производство в общ размер на 711,42 лева.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес
на управление ***, ТЕЦ „Република“, че К.Й.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на дружеството следните суми: 2524,15 лева (две хиляди петстотин
двадесет и четири лева и петнадесет стотинки), представляваща главница за
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, ул.
„Брезник“ № 1, вх. „А“, ап. 9, за периода от 01.05.2011 г. до 30.10.2013 г.,
сумата от 428,68 лева (четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет и осем
стотинки) – мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2011 г. до 25.03.2014
г. и 60,06 лева (шестдесет лева и шест стотинки) – начислени съдебни разноски,
като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
– Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, ТЕЦ
„Република“ ДА ЗАПЛАТИ на К.Й.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в
размер на 711,42 лева (седемстотин и единадесет лева и четиридесет и две
стотинки) - направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно.
Т.П.