р е ш
е н и е
№
гр. П., 29.06.2020 г.
в
името на народа
П.СКИЯТ окръжен СЪД, гражданско отделение, в откритото заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря Петър
петров
при прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Димитрова гражданско дело № 945 по описа на съда за 2019 г.,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Иск с правно основание чл. 2
ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от Д.П.П. против
Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск
за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на образувано срещу него наказателно
производство и повдигнато обвинение по чл. 354а ал. 1 от НК по ДП № ЗМ-301/2017
г. по описа на РУ - Л., което наказателно производство е прекратено с влязло в
сила на 26.04.2019 г. постановление на прокурор в ОП - П., ведно със законната
лихва върху сумата от 100 000 лв., считано от датата на влизане в сила на постановлението
на ОП – П. - 26.04.2019 г. до
окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът
живее заедно с болната си майка и в хода на досъдебното производство е
извършено претърсване и изземване в дома му, в резултат на което са иззети
множество вещи, техника и значителна сума пари, които са приобщени като
веществени доказателства по делото. Твърди се, че е бил задържан за 24 часа със
заповед за задържане, а в последствие освободен. Твърди се, че с постановление
на ОП – П. е привлечен като обвиняем за
това, че на 11.10.2017 г. е държал в апартамент, в който се намира постоянния
му адрес без надлежно разрешително и с цел разпространение високорискови
наркотични вещества, които представляват вещества включени в Приложение № 1 към
чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП – престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК и по отношение на
него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 10 000 лв.“.
Твърди се, че с постановление на прокурор в ОП – П. от 18.04.2019 г., влязло в сила на 26.04.2019
г. наказателното производство против ищеца е прекратено.
Ищецът твърди, че в резултат на образуваното срещу
него досъдебно наказателно производство, в което е бил привлечен като обвиняем
за тежко умишлено престъпление и спрямо него са извършени различни процесуално
– следствени действия и е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, е
претърпял значителни неимуществени вреди, които оценява на 100 000 лв., като
вредите се изразяват в силни емоционални притеснения и неудобство, стрес,
безпокойство, безсилие, безнадежност, ограничаване на личните контакти,
съществена промяна на начина на живот, срам и неудобство от необходимостта да
се явява в полицията за се защитава, дискомфорт, безсъние, накърняване на
доброто име и авторитет в обществото от слуховете, че е наркодилър и е бил
задържан, ограничаване за продължителен период от вещите, паричните му средства
и техниката, които са били иззети от него, включително телефон, който го е
лишил от възможност за комуникация и др..
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБ,
представлявана от Главния прокурор, депозиран
от прокурор в ОП – П. И. Ш. в който се оспорва основателността на предявения иск.
В отговора се признава, че на 12.10.2017
г. срещу ищеца е повдигнато обвинението по чл. 354а ал. 1 от НК, описано в ИМ,
както и че по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична
гаранция в размер на 10 000 лв.“. Твърди се, че с определение №
1060/24.11.2017 г. по НЧД № 1176/2017 г. на П.ски окръжен съд мярката за
неотклонение по отношение на ищеца е променена от 10 000 лв. на 1 000
лв.. Признава се, че с постановление на ОП – П. от 18.04.2019 г. наказателното
производство по отношение на ищеца е прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 2
от НПК. Ответникът възразява, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е завишен и не съответства на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно
справедлив размер на обезщетението, като се излагат подробни доводи в тази
насока. Според ответника по делото взетата мярка за неотклонение не е довела до
ограничаване на правата на ищеца, като по ДП липсват доказателства същата да е
била внесена от него. По отношение на вредите, претендирани от задържането на
ищеца по административен ред за 24 часа по ЗМВР се възразява, че Прокуратурата
не е пасивно легитимирана да носи отговорност, като такава отговорност се носи
от друг правен субект. Според ответника по делото липсват доказателства за
твърдените от ищеца като претърпени неимуществени вреди и същите не са в
достатъчна степен конкретизирани.
В с.з. ищецът не се явява лично, но чрез
пълномощника си адвокат В.Ф. *** поддържа предявения иск и претендира
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната прокуратура чрез прокурор в ОП - П.
И. Ш. поддържа отговора на исковата молба и изразява становище относно
неоснователността и недоказаността на предявените искове и алтернативно относно
завишения размер на претенцията за неимуществени вреди.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 от ГПК поотделно и в тяхната
съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от
ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
С исковата молба ищецът Д.П.П. е предявил против ответника Прокуратурата на
РБ, представлявана от Главния прокурор на РБ иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 2 ЗОДОВ за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
през периода от 11.10.2017 г. до 26.04.2019
г. неимуществени вреди,
подробно описани в исковата молба, в резултат на водено срещу него наказателно
производство, приключило с влязло в сила постановление на ОП – П. за
прекратяване на наказателното производство на 26.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.04.2019 г. до
окончателното й заплащане;
В тежест на
ищеца в производството е да установи, че: срещу него е водено наказателно
производство, приключило с постановление
за прекратяване на наказателното производство, реалното претърпяване на описаните в исковата
молба неимуществени вреди през периода на воденото срещу него наказателно
производство и наличието на пряка причинна връзка между незаконното обвинение и
претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Не се спори, а се установява от представеното ДП № 228/2017 г. по
описа на ОП – П.,
че същото е образувано на 11.10.2017 г. срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК за това, че на 11.10.2017 г. в гр. Л., обл.
П., без надлежно разрешително и с цел разпространение държал високорискови
наркотични вещества.
Установява
се от ДП, че с постановление за привличане на обвиняем от 12.10.2017 г. ищецът Д.П.П.
е привлечен като обвиняем по същото ДП за престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК за
това, че на 11.10.2017 г. в апартамент, находящ се в гр. Л., обл. П. на ул. „***“
№ *** ет. *** ап. *** държал без надлежно разрешително и с цел разпространение
високорискови наркотични вещества, които представляват вещества, включени в
Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите – „Растение и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“. Установява се, че с постановление от
12.10.2017 г. по отношение на същия е взета първоначална мярка за неотклонение
„гаранция в размер от 10 000 лева“, за която липсват доказателства да е внесена от ищеца.
Установява
се, че на 15.11.2017 г. с второ постановление за привличане на обвиняем ищецът
е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК, като е конкретизиран видът и количеството
на високорисковите наркотични вещества, открити в дома му, като на същата дата
с ново постановление отново му е опредена мярка за неотклонение „гаранция в
размер от 10 000 лева“. Установява се, че постановлението за привличане е
предявено на обвиняемия срещу подпис, дадена му е възможност да се запознае със
същото и му е връчен препис. Установява се, че определената мярка за
неотклонение е обжалвана от ищеца и с определение № 1060/24.11.2017 г. по ЧНД №
1176/2017 г. на П.ски окръжен съд размерът на определената парична гаранция е изменен на 1 000 лв.. Установява
се, че в ДП липсват доказателства относно внасяне на определената гаранция в
размер на 1 000 лв. от страна на ищеца.
Установява
се, че от ДП със заповед на началника на МВР от 11.10.2017 г. ищецът е задържан
за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 от ЗМВР и като основание за
задържането е посочена разпоредбата на чл. 354а от НК.
Установява се от приложеното ДП, че за периода от 11.10.2017 г. до
18.04.2019 г. са
извършени следните процесуално – следствени действия:
- на 11.10.2017 г. е извършено
претърсване на недвижим имот, находящ се в гр. Л., обл. П., ул „***“ № *** ет. ***
ап. ***, обитаван от обвиняемия и изземване на вещи и предмети;
- на 12.10.2017 г. са извършени
претърсване лек автомобил „***“ с рег. № *** и на гараж, находящ
се в гр. Л., ул. „***“ № *** и изземване на вещи и предмети, изготвена е физикохимична експертиза, разпит
на свидетелите Г.Д.М., Г.А.М., Г. Б. Г., А. Н. А., Р. М. П.;
- на
13.10.2017 г. е извършен оглед на веществени доказателства;
- на
18.10.2017 г. е извършен от разпит на свидетеля И. П. С.;
- на 14.11.2017 г. е изготвена оценка на
наркотични вещества;
- на
15.11.2017 г. е извършен разпит на ищеца в качеството на обвиняем;
- в
периода 20.06.2018 г. – 26.03.2019 г. са извършени: физико
- химична експертиза на 20.06.2018 г.; съдебно-оценителна експертиза на
01.08.2018 г.; разпит на свидетел В. Г. И. на 24.01.2019 г.; очна ставка от
28.01.2019 г. между свидетелите Г. А. М. и Г. Б. Г.; разпит на свидетел В. Г. С.
на 15.03.2019 г.; разпит на свидетел И. П. С. на 26.03.2019 г.
Установява
се, че с постановление на прокорур в ОП – П. от 29.01.2019 г. е разпоредено
връщане на ищеца на иззетите от същия мобилни телефони, сим - карти, банкноти и лаптоп, като с разписка от 04.02.2019
г. ищецът е получил върнатите му вещи.
Установява
се, че на 18.04.2019 г. с постановление на ОП - П. ДП № 228/2017 г. е прекратено поради
недоказаност на обвинението и е влязло в законна сила като необжалвано на
26.04.2019 г..
Установява се от служебно изисканата справка
за съдимост от 30.12.2019 г., че през периода 2004 г. – 2017 г. ищецът е
освобождаван трикратно от наказателна отговорност на чл. 78а от НК за извършени
престъпелния по чл. 343в ал. 2 от НК и чл. 343б ал. 3 като му е налагано
административно наказание глоба; както и е признаван за виновен в извършването
на престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК, престъпление по чл. 197 т. 3 вр. чл.
195 ал. 1 т. 3 и т. 4 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 55 ал. 1 т. 2б от НК;
престъпление по чл. 216 ал. 4 вр. чл. 216 ал. 1 вр. чл. 54; престъпление по чл. 343в ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 вр.
чл. 42а ал. 4 вр. ал. 3 т. 1 вр. ал. 2 т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 42б ал. 1
от НК, за които са му налагани различни наказания, най-тежкото от които
„лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца“, чието изтърпяване е
отложено по реда на чл. 66 от НПК.
Относно обема на претърпените от ищеца неимуществени
вреди и връзката им с прекратеното наказателно производство против него по
делото са събрани гласни доказателства.
Установява се от разпита на
свидетеля П. П. К., че същият като приятел на ищеца, познава го от повече от 10
години, вижда го почти всеки ден и има непосредствени впечатление от
състоянието му, вкл. през периода на воденето наказателно производство срещу
него и към момента. Свидетелят установява, че през 2017 г. е водено досъдебно
производство срещу ищеца и знае, че ищецът е бил задържан, като го е видял след
освобождаването му на следващия ден. Установява, че ищецът е бил потресен от
обвинението за разпространение на наркотици, което му се отразило по
неблагоприятен начин. Установява, че хората в град Л. знаели за обвинението и
го сочели с пръст, поради което ищецът не искал да напуска дома си повече от
една година и преустановил работата си като ветеринарен техник поради
притеснение, срам и сринато самочувствие. Установява, че ищецът е напълнял с
над 50 кг, разболял се от диабет и хипертония, както и че майката на ищеца изпаднала
в депресия поради състоянието на сина си и коментарите на хората спрямо
обвинението му, като вследствие на това лежала в психиатрия, което също силно
го притеснявало. Съдът приема, че показанията на свидетеля кореспондират с
представените по делото писмени доказателства, които не се оспориха от страните,
не са оборени от други събрани по делото доказателства и приема, че същите са
обективно и безпристрастно дадени пред съда и следва да бъдат кредитирани.
При така установените безспорни обстоятелства следва
да се приеме, че от страна на ищеца се доказа наличието на образувано наказателно
производство, по което двукратно на 12.10.2017 г. и 15.11.2017 г. е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК за това,
че на 11.10.2017 г. в апартамент, находящ се в гр. Л., обл. П. на ул. „***“ № ***
ет. *** ап. *** държал без надлежно разрешително и с цел разпространение
високорискови наркотични вещества, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева“ и
е взета мярка за неотклонение „гаранция“, както и че с постановление от
18.04.2019 г. досъдебното производство е прекратено поради недоказаност на
обвинението.
Съдът
приема за доказани твърденията на ищеца за момента, от които е започнало
наказателното преследване спрямо него, а именно – датата на извършване на
претърсване и изземване на вещи и предмети от страна на разследващите органи на
обитаван от него недвижим имот в гр. Л., съвпадаща с датата на задържането му
за 24 часа от органите на МВР – 11.10.2017 г.. Съдът
съобрази практиката на ЕСПЧ, на която се позовава ищецът в исковата молба. В т.
26 на решение от 23.10.2003 г. на ЕСПЧ по делото на С.Х.К. срещу България по
жалба № 37355/1997 г., І отделение, председател Х.Л.Р. е прието, че
„наказателното производство е образувано на 22 юни 1994 г. Жалбоподателят е
узнал за него на 23 август 1996 г., когато е бил разпитан като свидетел. Същият
е бил официално обвинен на 7 октомври 1996 г. Така възниква въпросът коя от
тези дати следва да бъде приета като начало на релевантния период.
Отбелязвайки, че жалбоподателят е узнал за наказателното производство и за
повдигнатите срещу него обвинения на 23 август 1996 г., Съдът приема тази
последна дата като дата, от която е налице "обвинение" по смисъла на Член 6 § 1 (виж Кориляно срещу Италия, Решение от 10 декември
1982 г., Серия A № 57, с. 14, § 35 in fine).“ В друго решение на ЕСПЧ „Eкле с/у
Германия“ от 15 юли 1982 се приема, че в наказателните производства
"разумният срок" по чл. 6, т. 1 започва веднага щом лицето бъде
"обвинено", като в решението съдът счита за начален начален момент на
наказателното преследване срещу ищеца именно датата, на която на жалбоподателите
е била връчена заповед за претърсване и изземване. Като съобрази гореизложеното съдът приема, че в
конкретния случай по делото са налице доказателства, че ищецът е узнал за
образуваното наказателно производство спрямо него на 11.10.2017 г., когато в
негово присъствие е извършено претърсване и изземване на вещи от жилището,
което обитава, като в последствие е и задържан за 24 часа. Въз основа на
гореизложеното съдът приема за доказани по делото обстоятелствата, че
досъдебното производство срещу ищеца е продължило около 1 г. и 6 м. през
периода 11.10.2017
г. – 26.04.2019 г..
За да определи размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател - продължителността на воденото наказателно
производство, личността на увредения, положението му в обществото и притежаваният от него
авторитет, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му
живот, работата му, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина
му на живот като цяло, върху личния, обществения и професионалния живот,
чувствата, честа и достойнството на увредения, негативното отражение в резултат
на воденото наказателно производство върху душевното му и здравословно
състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в
страната по време на воденото наказателно производство и др.. В този смисъл е
ППВС № 5/ 1964 г., както и задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, а
именно: решение № 16/ 02.02.2011 г. по гр.д. № 396/ 2010 г., ІІІ г.о., решение
№ 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/ 2011 г., ІІІ г.о., решение № 55 / 11.03.2013
г. по гр.д. N 1107 /2012 г., ІV г.о., решение
№ 480/ 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV
г. о. и др..
В практиката на ВКС, изразена в постановените по реда
на чл. 290 ГПК
решение от 04.02.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.
о., решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о. и решение от 15.01.2013
г., по гр. д. № 1 568/2011 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о., решение №
91/12.04.2017 г. по гр.д. № 3707/2016 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г.о. и др. се
приема, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за
такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната
му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени
в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. ВКС приема,
че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на
увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени
вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между
него и незаконното уволнение. В случаите обаче, когато се търсят и съответно
установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно
проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка.
Съдът приема за доказани по делото въз основа на показанията на свидетеля
П. П. К.,
че: след задържането на ищеца за срок до
24 часа от органите на МВР, обстоятелствата свързани със същото станали
известни на хората в град Л. и повод за коментари относно вината му във връзка
с повдигнатото обвинение, което довело до чувства за притеснение, срам и
понижено самочувствие; ищецът влошил социалните си контакти и се самоизолирал,
като отказвал да излиза от вкъщи и да ходи на работа; ищецът наред със
собствените си притеснения по повод наказателното производство изпитвал
безпокойство и по отношение на състоянието на майка си, която тежко понесла
обвинението спрямо сина ѝ и коментарите на хората в град Л.. Съдът съобрази
и обстоятелството, че ищецът е с трайно противоправно поведение през периода 2004 г. – 2017 г., както и че
конкретното наказателно производство не е първото и единствено, което го
дискредитира в обществото и уронва доброто му име, като за останалите извършени
нарушения същият е бил наказан по надлежния ред.
Съдът приема за доказано по делото и
обстоятелството, че поради воденото срещу него наказателно производство ищецът
е търпял ограничения на правото си да ползва иззетите от него движими вещи – мобилни
телефони, лаптоп и парични средства за периода от 11.10.2017 г. до 04.02.2019
г..
При съобразяване на продължителността на наказателното производство съдът отчете, че воденото
досъдебно производство е продължили в рамките на предвидените в НПК разумни
процесуални срокове. Следва да се отчете също, че престъплението, за което на
ищеца е повдигнато незаконното обвинения е тежко умишлено престъпление, което само по себе си е основание за сериозен стрес у всеки човек.
Съдът съобрази обстоятелството, че по отношение на ищеца е налице
взета мярка за неотклонение „гаранция“ в първоначален размер от 10 000
лв., определена с
постановление от 15.11.2017 г.,
впоследствие изменена в размер от 1 000 лв. с определение на П.ски окръжен съд, но съобрази
също, че по делото липсват доказателства относно внасянето й, респ. че ищецът е търпял ограничения и неудобства в
резултат на същата.
При така
събраните доказателства съдът приема за установено по делото, че са
налице преживени емоционални страдания от страна на ищеца, изразяващи се в стрес и притеснение от извършеното претърсване и и
изземване му в дома му, задържането му за срок до 24 часа от органите на МВР,
както и тези във връзка с изхода на наказателното производство и възможността
да му бъде наложено наказание за тежкото умишлено престъпление, за което е
привлечен, неспокойство, подтиснатост, съзнание за уронване на достойнството и
доброто му име, чувство за несправедливо преследване, влошаване на социалните
му контакти, нежелание да работи и да излиза от дома си, притеснения за
емоционалното и здравословно състояние на неговата майка, която също тежко
приела воденото срещу него наказателно производство и коментарите в града по
този повод.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми
от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди през периода от 11.10.2017 г. до 26.04.2019
г. в резултат на воденото срещу него наказателно производство, а именно: налице са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в ограничение на правото му на
свободно придвижване по време на задържането му за 24 часа от органите на МВР,
накърняване на честта и достойнството, името и авторитетът на ищеца в
обществото, създаден му е дискомфорт, нарушено е правото му да ползва иззетите
му движими вещи за период от 1 г. и 3 м., преживяни са емоционални страдания и
физически ограничения, подробно описани по – горе, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в незаконното
обвинение в досъдебното
производство срещу ищеца. Съдът съобрази също, че с оглед останалите
установени по делото обстоятелства, посочени по-горе интензитетът на
претърпените имуществени вреди не е в степента, посочена от ищеца.
Съдът приема за неоснователно
възражението на ответника, че Прокуратурата не носи отговорност по чл. 2 от ЗОДОВ за задържането на ищеца за 24 часа от ограните на МВР. В решение,
постановено по гр. д. № 185/09 г. на ІV г.о. на ВКС и др. е прието, че
задържането от органите на МВР в случай по чл. 63 ЗМВР
съставлява административна дейност на държавен орган по опазване на обществения
ред и когато действията на полицейските органи по задържането на лице са
извършени при отсъствие на законните предпоставки, отговорността на Държавата
се осъществява по чл. 1 ал. 1 ЗМВР срещу съответния полицейски орган. Налице е и актуална съдебна практика на ВКС - решение № 373/24.11.2015 г. по гр. дело № 946/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 101 от
20.02.2020 г. по гр. д. № 3520/2019 г., IV г. о., ГК, на ВКС и др., основана на ТР № 5/15.06.2015 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС,
в която се приема, че пасивно легитимирани като процесуални субституенти на Държавата по искове по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ са Прокуратурата
на РБ и разследващите органи - полицейските органи в структурата на СДВР и на МВР.
ВКС приема, че при разследване на
престъпления разследващите органи действат като правозащитни органи по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ, поради което структурите на МВР, които са самостоятелни юридически
лица отговарят солидарно с ПРБ по искове по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Като съобрази в съвкупност емоционалните
преживявания на ищеца по време на воденото срещу него
наказателно производство и установените факти и обстоятелствата, имащи значение
за определяне на справедлив размер на обезщетението при условията на чл. 52 от ЗЗД, подробно обсъдени по – горе, съдът намира, че на
ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените
неимуществени вреди през периода от 11.10.2017 г. до 26.04.2019 г. в
размер на сумата от 3 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване на досъдебното производство до окончателното й заплащане, като за разликата до предявения размер от 100 000 лв.
поради липса на доказателства за по-сериозно посегателство върху душевността и
начина на живот на ищеца искът се явява недоказан и поради това неоснователен.
Налице са основанията на чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 2 ЗОДОВ,
поради което следва да се постанови решение, с което се осъди Прокуратура
на РБ да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които вреди са
претърпени през периода от 11.10.2017 г. до 26.04.2019 г. в резултат на воденото срещу него
наказателно производство за извършено престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК, прекратено
с влязло в сила на 26.04.2019 г. постановление на ОП - П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
влизане в сила на постановлението
за прекатяване на досъдебното производство - 26.04.2019 г. до
окончателното й заплащане. Искът за неимуществени вреди за разликата до 100 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като недоказан и поради това неоснователен.
Относно разноските:
Ищецът е направил разноски по делото на стойност от 510 лв.,
от които 500 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса. От
представения договор за правна защита № ***
от *** г. се
установява, че ищецът е заплатил на адвокат Ф. възнаграждение в размер на 500
лв. за правна помощ по делото. От представеното банково бордеро от 20.09.2019 г.
се установява, че ищецът е заплатил по сметка на ОС – П. държавна такса за
образуване на делото в размер на 10 лв.
На основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лв. за направени разноски за държавна такса и сумата от 15 лв. за направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете /3%/.
Водим от горното, Съдът
Р е ш и:
осъжда на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 2 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор да заплати на Д.П.П., егн ********** *** на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени през периода от 11.10.2017 г. до 26.04.2019
г. в резултат на воденото срещу него наказателно производство за извършено престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК, прекратено
с влязло в сила на 26.04.2019 г. постановление на ОП – П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.04.2019 г. до окончателното й заплащане.
Отхвърля иска на Д.П.П. на основание чл. 2
ал. 1 т. 3 пр. 2 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор в останалата му част относно претендираното
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лв. до 100 000 лв.,
като неоснователен
и недоказан.
осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор да заплати на Д.П.П., егн ********** *** на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ общо сумата от 25 лв. за направени
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, с въззивна жалба.
Окръжен съдия: