РЕШЕНИЕ
№ 3692
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330113501 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото
гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да
се установи против ответника М. Ю. К., ЕГН **********, от ***, вземане на дружеството, за
което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – собственик на горния адрес, като партидата при ищеца била
разкрита на името на ответника. Затова между страните имало договор при общи условия за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава, по силата на който, дружеството
доставило вода и отвело за пречистване канална вода за периода 25.04.2018 год. – 26.03.2021
год. на стойност от 785.68 лв., като съставило за доставката и фактури. Отчетът в имота на
ответника е извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8, чл. 23, ал. 5 от ОУ одобрени
от КЕВР с решение № ОУ – 09 /11.08.2014 г.- при условията на липсващо измервателно
устройство, и затова количеството доставена вода било начислено нормативно, по 5 м3 на
човек на месец, при двама живущи в имота. Понеже плащане не последвало в сроковете по
договора, начислили в тежест на длъжника и мораторна лихва в размер на 82.25 лв. за
периода от 30.06.2018 г. до 28.02.2021 г., като „Водоснабдяване и канализация“ се снабдило
със заповед за изпълнение на парично задължение № 3443/09.04.2021 г., издадена по ч. гр.
дело № 5908/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр. състав; заповедта била
1
връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което се иска от съда вземането да
бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят на ищеца сторените разноски
по двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител, с който се оспорва исковата претенция по основание и
размер. Отрича съществуването на договор, отрича доказателствената стойност на
представените от ищеца документи, в частност карнетите, на които липсвали достоверни
дати, отрича справката за неплатени задължения. Възразено е също така, че вземането е
погасено с изтичането на погасителна давност, като в тази връзка, ответната страна се
позовава на кратката тригодишна такава. Моли се исковете да се отхвърлят и да се присъдят
разноските, направени за защитата.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството
на ищеца е правилно водено, като остойностеното във фактурите съответства по
количеството си на това, записано в карнетите. Размерът на задълженията на ответника е
следният: 785.68 лева - главница и 82.25 лева от обезщетението за забава, за периода,
въведен като индивидуализиращ в заповедта за плащане и исковата молба. До момента на
изготвяне на експертизата, няма извършвани от К. плащания.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с
искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е
имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от
ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от ВиК оператор за гр. Пловдив са именно потребителите на тези комунални
услуги – собственици на имота или ползватели на същия възоснова надлежно учредено или
запазено вещно право на ползване, включая наемателите на водоснабден обект, по
отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име; партидата на имота е
на името на ответника. Тоест, след като е потребител, то същият е страна по договор при
общи условия касателно доставката на водата, а оттам – има и облигационното задължение
да плати доставеното. К. е собственик на имота и това е видно и от представената справка от
агенцията по вписванията, както и от предоставеният ***. След като е собственик, то
същият е страна по договор при общи условия касателно доставката на водата, а оттам – има
и облигационното задължение да плати доставеното;
Що се касае до това, дали количеството на доставената вода е правилно определено,
2
тоест, дали иска е доказан с оглед размера си, то трябва да се каже следното:
Според изложеното в исковата молба, в имота няма монтиран водомер, ответнияка не
твърди и не доказва наличието на такъв. Към началната дата на процесния период действат
общите условия между страните, одобрени от КЕВР с решение № ОУ – 09 /11.08.2014 г .,
според които, чл. 25, ал. 8, чл. 23, ал.5, при условията на липсващо измервателно устройство,
задължение е на потребителя, който е и собственик, да монтира в имота си годно
измервателно устройство. Неизпълнението на това задължение по каквито и да било
причини води до право на оператора да начисли като използвано количество вода по реда на
чл. 23 от ОУ ал. 5, тоест - определено нормативно, без да има нужда от реален отчет. За
целия процесен период, количеството на доставеното е определяно договорно, по тарифа.
Видно от записите в съответните графи в карнетите, където в графата „показания „ е
записано „т” ( тарифа), а количеството на водата навсякъде е посочено да е 10 м3 при двама
живущи на адреса. Следователно условията на чл. 23 са били налице и са спазени , при
което няма как съдът да уважи възражение за липса на реална доставка ( за неизпълнен
договор ). При нормативното начисляване, неизвършването на отчета или неспазването на
предвидената в общите условия процедура за това е обстоятелство, ирелевантно на спора.
Съдът не споделя и възражението на ответната страна, че за вземането е изтекла
погасителната давност.
Задължението по договор при общи условия за заплащане на доставена/отведена питейна
вода за битови нужди съставлява периодични плащания по смисъла на Тълкувателно
решение № 3/2011 г., ОСГКТК , и чл. 111 буква В, предл. последно от Закона за
задълженията и договорите. Вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичането
на кратката тригодишна давност, тоест, с изтичането на период на бездействие на кредитора
от три години. Крайната дата на този срок е 08.04.2021 г., когато ищецът – кредитор
предприема първото действие за събирането на вземането си, като инициира процес за него
– депозира заявление за издаване на заповед за плащане. Началната дата е датата на
изискуемостта на всяка от месечните сметки, дължими в тридесетдневен срок от датата на
фактурата, каквато ищецът следва да издава ежемесечно ( чл.33 ал. 3 от Общите условия ),
тоест, биха били погасени с изтичането на давност всички вземания на ищеца с настъпил
преди 08.03.2018 г. падеж – вземанията по фактури, издадени редовно преди 08.04.2018 г.
Според таблицата към заключението на вещото лице на л. 72, която възпроизвежда описа на
фактурите на л. 2 от делото, няма такива с падеж преди 08.04.2018 г фактури.
Тоест, иска за главницата е основателен в пълния си размер от 785.68 лева; иска да се
присъди обезщетение за забавата е основателен също в пълния си размер от 82.25 лева.
Разноските, вкл. тези по заповедното производство, се понасят от ответника в пълен
размер. Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца за исковото производство се определя
на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от 100 лева, колкото се претендират, като по
този начин общия размер на разноските на ищеца става 987 лева, като се има предвид и
хонорара на особения представител.
3
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М. Ю. К., ЕГН **********, от ***, че дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми по
договор при ОУ за доставка на питейна вода до имот в ***, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 3443/09.04.2021 г., по ч. гр. дело № 5908/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив,: 785.68 лева - главница, стойност на доставена за периода
от 25.04.2018 год. – 26.03.2021 год. питейна вода, сумата от 82.25 лева обезщетение за забава
в плащането на главницата за периода от 30.06.2018 г. до 28.02.2021 г., и законната лихва
върху главницата от датата на подаването на исковата молба/заявлението – 08.04.2021 г до
окончателното изплащане на вземането.
Осъжда М. Ю. К., ЕГН **********, от ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести
септември № 250, разноски по производството в размер на 987 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4