Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 02.09.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на шести юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря А. Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
5100, по описа за 2018 г., по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за сумата от 50 000 лв., от малолетния
С.П.Д., действащ чрез законния си представител П.С.Д., срещу „З. „Б.И.“ АД,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на
ПТП, реализирано на 20.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
произшествието. В исковата молба е изложено, че процесното
ПТП е настъпило по вина на водача И.К., който е шофирал с превишена скорост и
навлизайки неправомерно в насрещната лента за движение е ударил движещия се в
нея л.а.
„Рено”, модел „Меган”,
в който е пътувал С.П.Д.. В резултат на
инцидента ищецът е получил счупване на бедрената кост на десния крак, а на
22.06.2017 г. е извършено оперативно лечение. След като е изписан от болницата
е продължил възстановяването си в домашни условия под постоянните грижи на
своите близки. Непосредствено по време на катастрофата и дълго след това той
бил много уплашен, а самото преживяване е било изключително стресиращо с оглед
ниската му възраст от 8 години. Сочи, че към датата на събитието е било налице
валидно застрахователно правоотношение с ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредено с полица №
BG/02/117001084126, валидна от 08.04.2017 г. до 07.04.2018 г. Излага, че на 21.07.2017
г. е депозирал по извънсъдебен ред застрахователна претенция, като ответникът
необосновано е отказал изплащането на поисканото обезщетение, поради което е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД оспорва иска по основание и размер, като сочи, че е налице деликт. При условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия
ищец, поради неизползването на предпазен колан и/или без да е поставен в детско
столче.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който делинквента има застраховка
„Гражданска отговорност”.
Въз
основа на данните от констативния протокол, скицата на местопроизшествието и
заключението на изслушаната в настоящото производство комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, се
установява следния механизъм на автопроизшествието:
На
20.06.2017 г., около 05:30 ч., на третокласен път III-607
в посока от запад на изток се е движил л.а. „Пежо“, с peг.
№ ********, управляван от И.С.К. със скорост около 111 км/ч., при допустима
скорост от 90 км/ч. В зоната на прав участък след лек ляв завой, л.а. „Пежо“ се
е насочил внезапно наляво по неустановени причини, и движейки се по дъгообразна
траектория е навлязъл в лентата за насрещното си движение, като е реализирал
сблъсък с движещия се със скорост не по ниска от 50 км/ч. в обратна посока л.а.
„Рено Сценик“, с peг. № *******Водачът
на л.а. „Рено“ П.Д. не е имал техническата възможност да спре преди мястото на
удара спрямо момента на навлизане на л.а. „Пежо“ в лентата му, защото е бил на
разстояние около 10 м. преди удара и ударът е бил непредотвратим. В резултат на сблъсъка в лентата за движение
на л.а. „Рено“, последният се е завъртял на около 170 градуса, в посока по
часовниковите стрелки. Деформациите на л.а. „Рено“ са получени в предната част
на автомобила, като в зоната, където е седял ищеца (лява задна седалка) няма
никакви деформации или хлътвания на купето.
От
комплексната експертиза, в частта със заключението на вещото лице - медик, се
установява, че в причинна връзка с процесното ПТП
ищецът е получил
следните травматични увреждания: травматичен
шок; контузия на главата с разкъсно - контузна рана на веждата и горния клепач вдясно и разкъсно контузна рана под
брадичката вляво; счупване на дясната бедрена кост в средната й част. След
изписването от болницата пострадалият е бил с поставена туторна
шина за около две седмици. Прекарал е около три месеца предимно на легло и се
наложило придвижването му с помощни средства без да стъпва на крайника за
период около пет месеца, след което е започнал постепенно натоварване. След
края на десетия месец от операцията е започнал да стъпва без куцане и да
натоварва напълно крайника. При извършения на С.Д. медицински преглед е
констатиран стар раневи цикатрикс
на дясната вежда и горен клепач с дължина 3,5 см. и от лявата страна на
брадичката с дължина 1,5 см., както и оперативен цикатрикс
от латерален достъп до дясната бедрена кост с дължина 21 см., зараснал
първично. Функцията и мускулатура на крайника са напълно възстановени, като
предстои повторна операция за отстраняване на поставените в крака метални импланти. В острия период ищецът е търпял много силни болки
в резултат на разкъсването на периоста, патологичната
подвижност на костните краища и заедно с кръвозагубата са довели до травматичен
шок. Болки е изпитвал след приложената му оперативна интервенция, както и по време
на рехабилитационния период.
Според
показанията на свидетеля Я.П., близък приятел на бащата на ищеца, след ПТП С.Д.
е бил стресиран и уплашен, прекарал е 10-15 дни в болница, а след това 3-4
месеца не могъл да се изправя. Към момента се оплаква от болки, леко накуцва,
не може да спортува и има белези на дясното око и крак. Изпитва притеснени от
приятелите си, тъй като не може да играе с тях и се срамува да носи къси
панталони и да ходи на плаж заради белега си на крака.
При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено, че вина за настъпване на пътно – транспортното произшествие има
водачът на л.а. „Пежо“, с peг. № ********. Същият е
нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като се е движил със скорост от 111
км/ч, при разрешени за този пътен участък скорост от 90 км/ч, като по
неустановени причини е изпуснал управлението на автомобила си, навлязъл е
неправомерно в насрещната пътна лента за движение и е реализирал сблъсък с
насрещно движещия се автомобил „Рено“, в който се е пътувал ищеца.
С
оглед гореизложеното и предвид заключението на съдебномедицинската експертиза,
свидетелските показания и представените писмени доказателства, установяващи, че
от процесното ПТП ищецът е получил травми, от които е
изпитвал болки и страдания, съдът намира, че поведението на И.Савов К. като
водач на процесния автомобил „Пежо“ е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на Закона
за движение по пътищата, поради което представлява деликтно
поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.
Не
е спорно между страните обстоятелството, че по силата на застрахователна полица
№ BG/02/117001084126, валидна от 08.04.2017 г. до 07.04.2018 г., към датата на
пътното произшествие, е бил налице сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, с обект – отговорността на водач за вреди при
управлението на процесния лек автомобил „Пежо“,
страна по който е ответното дружество, поради което последното дължи
заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ , във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне
на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди от
травматични увреждания, посочени по-горе в съдебномедицинската експертиза; дългият
възстановителен период от над 10 месец, след който ищецът е започнал да стъпва
без накуцване и да натоварва напълно крака си, като следва да се отчита, че
освен болките, които е търпял, то първите 3 месеца е прекарал на легло, а след
това, до около петия месец, се е налагало ползването
на помощни средства, което е довело до допълнителни затруднения и дискомфорт в ежедневието му; оперативната интервенция по
поставянето на метални импланти и необходимостта от
нова такава по тяхното отстраняване, което също ще повлия негативно върху
емоционалното състояние на пострадалия и продължителността на неговото пълно
възстановяване; констатираните белези на дясна вежда и горен клепач, както и
този на дясното бедро. От друга страна релевантно е и обстоятелството, че
функциите и мускулатурата на крайника са напълно възстановени, като няма данни
за трайни негативни последици върху физическото и емоционално здравословно
състояние на ищеца. Съобразявайки тези обстоятелства, възрастта на ищеца (7
години), както и икономическата обстановка в страната, съдът намира, че сумата
от 30 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства, както
на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и възмездява
неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното
увреждане.
Ответникът
е релевирал възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е пътувал в л.а. „Рено“ без
използването на предпазен колан и/или без да е поставен в детско столче.
Според
заключението на приетата без възражение от страните КСМАТЕ при правилно
закопчани триточкови колани и колани на детското столче, ще се ограничат
движенията на пътника напред и ще го задържат на мястото му, като го предпазят
от удари в интериора пред мястото, където седи. За пътника на задното ляво
място, където се е возил ищеца, тези колани ще го задържат да не излита и
наляво. Контузията на главата с получените рани и счупването на дясната бедрена
кост в средната й част са настъпили в резултат на удар във вътрешните части на
купето, като експертизата е заключила, че пострадалият се е возил без поставен
предпазен колан. В съдебно заседание вещото лице М. сочи, че при правилно
поставен колан травмата на главата и бедрото са можели да се ограничат като
интензитет на удара, но категорично не може да се заключи дали е щяло да се
получи счупване. Предвид силния удар, който е настъпил между автомобилите, при
правилно поставен колан е било възможно да се получат други увреждания от
ищеца. Съдът намира за доказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
който с оглед възрастта си е пътувал в лекия автомобил без да е използвана
предвидената в чл. 137б ЗДвП система за обезопасяване на деца. Отчитайки, че настъпване
на ПТП е по причина в субективните действия на водача К., който е загубил
управлението над лекия автомобил и е блъснал този на ищеца, съдът намира, че
процентът на съпричиняване от страна на С.Д. е
по-нисък и следва да бъде определен в размер на 30%.
С
оглед изложеното и редуцирайки определеното обезщетения за неимуществени вреди
от 30 000 лв. с приетия процент съпричиняване, съдът
намира, че настоящата претенцията се явява основателна за сумата от 21 000
лв., като за разликата до претендираните 50 000 лв., следва
да бъде отхвърлена.
Искането
на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на ПТП се явява
неоснователно, тъй като такава се дължи едва след като застрахователят бъде
надлежно извънсъдебно сезиран от пострадалия (аргумент от чл. 497, ал. 1 КЗ).
Видно от писмо с изх. №5705/23.08.2017 г., З. „Б.И.“ АД необосновано е изискало
допълнителни документи от ищеца, въпреки че му е бил представен констативен
протокол от ПТП и който, по аргумент от чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ, го е
задължавал да се произнесе по претенцията. Ето защо и от момента на отказа –
23.08.2017 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащане на лихви, а до
този момент (20.06.2017 г. – 22.08.2017 г.) акцесорната
претенция на ищеца се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
На
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ответникът следва да
заплати на адв. К.И.Т., съобразно уважената част от
иска, сумата от 852,60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва
да заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, направените по
делото разноски в общ размер на 1827 лв., от които: за КСМАТЕ от 87 лв. и за
заплатено адвокатско възнаграждение - 1740 лв. Искането за присъждане на ДДС върху претендираното
адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото в договора
за правна помощ липсва отбелязване да е заплащано ДДС върху това възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС, съразмерно на уважената част от исковете, общо разноски в
размер на 987 лв., от които 840 лв. - държавна такса и 147 лв. - депозит за КСМАТЕ.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, със съдебен адрес ***, чрез адв. А.И.да заплати на С.П.Д., ЕГН **********, действащ
чрез своя законен представител П.С.Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
чрез адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата
от 21 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 20.06.2017 г., по път
III – 6607, в посока от гр. Сливен към с. Тополчане, в района на км. 3, по вина
на И.Савов К. – водач на лек автомобил „Пежо 206“, с peг.
№ ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти” при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху присъденото застрахователно
обезщетение, считано от 23.08.2017 г., до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над присъденото
обезщетение до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и отхвърля акцесорната претенция за законна лихва за периода
20.06.2017 г. – 22.08.2017 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, да заплати на адв. К.И.Т., с адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съобразно уважената част от иска, сумата от 852,60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА С.П.Д., ЕГН **********, действащ чрез своя законен
представител П.С.Д. с ЕГН **********, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК********,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от иска,
направените по делото разноски в общ размер на 1827 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно на уважената част от
иска, държавна такса и заплатените от бюджета на съда разноски, в общ размер на
987 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: