№ 4475
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110163250 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
17.03.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 63250/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу К. К. Й., в която се твърди, че
ответника била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
**********************, аб. № 167957, като била доставена топлинна енергия, по договор
за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 3660,76 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но
ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за
забава върху главница за топлинна енергия в размер на 303,86 лева за периода от 15.09.2022
г. до 30.07.2024 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 50,84 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г.,
както и сумата от 12,49 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
1
периода 15.09.2021 г. до 30.07.2023 г. Поддържа, че е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, но ответника бил подал възражение, поради което имал правен интерес от
предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Поддържа, че вземанията са погасени с
кратка тригодишна погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, чието приложение
обосновава подробно. Навежда доводи, че не се дължали мораторни лихви, като
аргументира, че не е изпадал в забава. Излага съображения за недължимост на претенцията
за дялово разпределение, тъй като ищецът не бил доказал, че е предоставил подобна услуга,
респ. не било установено как се разпределяла самата сума между етажните собственици,
поради което ищецът я начислявал произволно, а по отношение на мораторната лихва
инвокира довод, че общите условия не предвиждали падеж на това вземане, поради което
трябвало да бъде налице покана. Иска отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изложило съображения за доказаност и основателност на предявените
искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
2
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 128, том I, рег. № 1184,
нот. дело № 113/2003 г. се установява, че К. К. Й. е станал собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. **********************.
Приложено е заявление декларация от 08.07.2003 г., с което К. К. Й. е поискала от
„ТС“ ЕАД да и открие партида и да доставя топлинна енергия за недвижим имот, находящ се
в гр. **********************.
Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това
заявлението и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на ответника за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Следователно, съдът намира за безспорно е установено, че между страните е налице
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
3
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
изяснява, че за процесният период е отчитана топлинна енергия за отоплението на имот и
БГВ на базата на реален отчет за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., а за периода
м.05.2022 г. до м.04.2023 г., топлинната енергия е отчетена на базата на „служебен отчет“
поради неосигурен достъп, като досежно БГВ изрично е посочена базата от 140 литра топла
вода на денонощие при 2 бр. потребители. По отношение на сградната инсталация, вещото
лице е направило извод, че същата е определена с оглед нормативните изисквания.
Експертът е направил извод, че стойността на дължимата топлинна енергия за процесния
период е за сумата от 3642,44 лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че са налице извършени плащания по обща
фактура за м.07.2022 г. в размер на 464,23 лева – главница и сумата от 199,72 лева –
мораторна лихва, както и по обща фактура за м.07.2023 г. – за сумата от 9,05 лева – главница
и сумата от 40,95 лева – мораторна лихва.
Съдът, като взе предвид заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени обективно, компетентно
и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода на правния спор
или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Като в случая следва да се вземат предвид и установените от
заключението на ССчЕ плащания.
От представения и неоспорен протокол за неосигурен достъп (л. 65 в кориците на
делото) се установява, че при отчета за периода м.05.2022 г. до м.04.2023 г. не е осигурен
достъп.
4
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в случая претенцията за главницата е
основателна за сума от 3642,44 лева. Въпреки това по делото е въведено надлежно
възражение за давност и е установено плащане на процесните суми, които обстоятелства
следва да бъдат съобразни.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което,
с оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
09.08.2024 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение, с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали
от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно, при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
09.08.2021 г. са погасени по давност.
В случая възражението за погасителна давност е частично основателно. Съгласно
разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР
от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени по делото),
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест,
вземанията за периода м.05.2021 г. до м.06.2021 г. (включително) са погасени по давност за
сумата от 112,56 лева. Като с оглед извършеното плащане по общата фактура от м.07.2022 г.,
за периода от м.07.2021 г. до м. 04.2022 г. е дължима сумата от 578,94 лева. По отношение на
периода от м.05.2022 г. до м. 04.2023 г., възражението за давност е неоснователно, като с
оглед извършеното плащане, установено с кредитираното заключение на ССчЕ се изяснява,
че е дължима сумата от 1339,48 лева. Тоест, претенцията следва да се уважи за периода
м.07.2021 г. до м. 04.2023 г. за сумата от 1918,42 лева, като за разликата до пълния предявен
размер от 3660,67 лева и за периода м.05.2021 г. до м.06.2021 г. претенцията следва да бъде
отхвърлена.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия се прилагат
Общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.
33, ал.4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху
задълженията по чл. 32, ал. 3 от същите общи условия, т.е. само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат
заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В раздел
„Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.,
приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответницата е изпълнили надлежно и своевременно процесните
5
задължения, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр.
1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случая с оглед обаче обстоятелството, че претенцията
за мораторната лихва е акцесорна, то същата при приложение на правилото на чл. 162 ГПК и
при аритметическо пресмятане в съотношение на дължимата лихва – съобразно уважената
част от главницата и предвид кредитираното заключение на ССчЕ (с оглед плащането), то
искът следва да бъде изцяло отхвърлен, тъй като с оглед извършените плащания се
установява, че ответника е надплатил дължимите лихви. Тоест, искът е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
На следващо място досежно претенцията за припадащата се част от цената на
услугата дялово разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и ССчЕ и
представените от третото лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е
установено, че цената на услугата се дължи. Въпреки това с оглед направеното възражение
за погасителна давност, съдът намира, че претенцията се погасява с кратката тригодишна
погасителна давност, съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД – по съображения сходни с
гореизложените. Тоест, в случая възражението е основателно досежно претенцията за
м.07.2021 г. за сумата от 2,31 лева. Следователно искът трябва да бъде уважен за сумата от
48,53 лева за периода от м.08.2021 г. до м.04.2023 г. В тази насока за яснота трябва да се
посочи, че съдът при преценка на размера на дължимата сума с оглед правилото на чл. 162
ГПК е приел, че стойността на услугата е еднаква за всеки месец, поради което е разделил
общо претендираната сума на броя дължими месеци, за да се получи дължимата сума за
един месец, въз основа на което е изчислена и сумата погасена по давност.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
По делото не са сочени, респ. не са събрани други доказателства извън заключението
на ССчЕ, че останалите дължими суми са погасени чрез плащане, поради което и с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират заплащането на
деловодни разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във
вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно уважената част от исковете следва
да му се присъди сумата от 559,84 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като в случая са
представени 2 бр. договори за правна защита и съдействие от 11.09.2024 г. в рамките на
заповедното производство – сключен с адв. Тодоров и 29.10.2024 г. – в рамките на исковото
6
производство – сключен с адв. Р. Р.. И в двата договора е посочено, че адвокатското
възнаграждение ще е при условията на чл. 38 ЗАдв., като макар и да не е посочен изричният
цифров израз в договорите е посочено, че се касае за материално затруднено лице, т.е.
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. При това положение и с оглед процесуалните усилия
на процесуалният представител, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското
възнаграждение в размер на 100,00 лева за първоинстанционното производство, като с оглед
правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете в полза на адв. Р. Р.
следва да се присъди сумата от 51,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство. По отношение на адв. Тодоров, който е осъществил
защита в заповедното производство не се дължат разноски с оглед правилото на чл. 3 ГПК,
доколкото очевидно вместо ответницата да се представлява от един процесуален
представител се сключват отделни договори с адвокати от една и съща кантора не за
постигането на целта по чл. 36 ЗАдв., във вр. чл. 38 ЗАдв., а за постигане на лукративна цел,
чрез натоварването на производството и насрещната страна с вземания за разноски. Нещо
повече, действителната защита в производството се осъществява в рамките на исковият
процес, като след като страната е избрала водещият процесуален представител в последният
да е различен от заповедното производство, то именно на последния се дължи
възнаграждението за безплатно оказаната правна помощ, а отношенията между самите
процесуални представители досежно разпределението на адвокатското възнаграждение,
касае т. нар. им вътрешни отношения, които са извън рамките на настоящото производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. К. Й., ЕГН: **********, с
адрес: гр. **********************, че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. ******************, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, сумата от 1918,42
лева, представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за периода м.07.2021 г. до м. 04.2023 г. за
недвижим имот, находящ се в гр. **********************, аб. № 167957, ведно със
законната лихва от 09.08.2024 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 48,53 лева, представляващи
цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 09.08.2024 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за цената на
топлинната енергия за сумата над 1918,42 лева до пълния предявен размер от 3660,67
лева и за периода м.05.2021 г. до м.06.2021 г., както и иска за сумата за дялово
разпределение за сумата над 48,53 лева до пълния предявен размер от 50,84 лева и за
периода от м.07.2021 г., както и исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ГПК за сумата от 303,86 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2022
г. до 30.07.2024 г., както и иска за сумата от 12,49 лева – мораторна лихва върху главницата
за дяловото разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 30.07.2024 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.08.2024 г. по ч. гр. д. № 48274/2024 г.
по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП К. К. Й., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********,
сумата от 559,84 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
7
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. ТС“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на адв. Р. К. Р., ЕГН: ********** сумата от
51,00 лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8