№ 28040
гр. София, 22.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110159672 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „ЗД Бул инс“ АД да заплати на „ЗАД ОЗК- Застраховане“
АД сумата от 160.40 лева, представляваща неизплатена част от регресно суброгационно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СА 3140 МН вследствие на ПТП
от 21.07.2017г., настъпило по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Е270“ с рег. №
СА 3637 ТН, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била
застрахована по силата на сключен със „ЗД Бул инс“ АД договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 18.10.2021г., до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 31.87 лева, представляваща
непогасена част от дължимо върху регресното вземане обезщетение за забава за периода от
05.05.2018г. до 06.05.2020г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 21.07.2017г., в гр. София, на ул. „Цар Иван Асен II“
настъпил пътен инцидент между лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СА 3140 МН и лек
автомобил „Мерцедес Е270“ с рег. № СА 3637 ТН, за което отговорност носи водачът на
последния, в резултат на което на застрахования при ищеца лек автомобил били причинени
увреждания на стойност от 633.90 лева, която сума ищецът заплатил в полза на
правоимащото лице, като сторил и разноски за определяне на обезщетението в размер на
15.00 лева. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „Мерцедес Е270“ с рег. № СА 3637 ТН
бил поканен да заплати регресната претенция на ищеца, възлизаща на изплатеното от него
застрахователно обезщетение, както и разноските по определянето му, като заплатил само
част от общо претендираната сума, като непогасена останала разликата, възлизаща на сумата
от 161.40 лева. За събиране на част от непогасената сума било образувано гр. дело №
16998/2020г. по описа на СРС, 35 състав, по което било постановено решение, с което
предявените от ищеца като частични- за суми от по един лев, искове с предмет неплатените
части от регресното вземане и обезщетение за забава върху него, били уважени. При тези
твърдения и доводи ищецът претендира в настоящото проиизводство да му бъдат присъдени
останалите непогасени главница и законна мораторна лихва в частите им, които не са били
предявени в производството по гр. дело № 16998/2020г.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
1
исковата молба.
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Процесуално задължение на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че
е погасил претендираната и сочена като непогасена част от регресното вземане, за което не
сочи доказателства, но и не излага твърдения.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и размера на
вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на паричния ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е
погасил дълга изцяло и в срок, каквито твърдения в случая той не навежда, съответно и не
сочи доказателства в този смисъл.
Съобразно заявеното от името на ищеца искане за приобщаване към настоящото дело
на гр. дело № 16998/2020г. по описа на СРС, 35 състав, съдът намира, че следва да се
изискат от СРС, 35 състав, заверени преписи от исковата молба, отговора на исковата молба,
както и от постановеното по делото решение с отбелязване за влизане в сила на същото, в
случай че това е така.
Представените към исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране
като писмени доказателства по делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените към
исковата молба документи.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от СРС, 35 състав, заверени преписи от исковата молба, отговора на
исковата молба, както и от постановеното по гр. дело № 16998/2020г. решение с отбелязване
за влизане в сила на същото, в случай че това е така.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2022г. от
09:40 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на ответника, че съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК ако не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, както и че
неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
2
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3