Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ИВАНОВА
мл. с. НЕДЕЛИНА
СИМОВА
при участието на
секретаря Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова
гр. д. № 3297 по описа за 2000 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.192, ал.2 ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.2 ПЗР на ГПК.
Образувано е по молба
на М.С.Т. и П.М.Т., чрез процесуалния им представител адв. З.Г., за поправка на
очевидна фактическа грешка, допусната от съда в мотивите на постановеното на
11.03.2010 г. съдебно решение при посочване площта на недвижимия имот,
прехвърлен с нотариален акт № 77/1991 г. Счита, че площта на имота възлиза на
1 025 кв. м., а не както е посочено на стр.5, абзац 1 от мотивите, че
площта му е 1 015 кв. м. Моли съда да постанови решение, с което да
отстрани допуснатата от въззивния съд очевидна фактическа грешка в мотивите на
постановеното съдебно решение.
Ответниците по молбата Й.З.Н.,
М.Т.Р., З.М.Д. и Б.М.З., чрез процесуалния им представител адв. С.П. оспорват
молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка в мотивите на въззивното
съдебно решение. Считат, че не е допусната сочената от молителите очевидна
фактическа грешка. Отделно от това молителите не са предявили иск за
собственост, за да установява съда на колко кв. м. те са собственици.
Ответниците по молбата И.Е.В.
и С.Е.В., не са изразили становище по молбата за отстраняване на допусната в
мотивите на въззивния съд очевидна фактическа грешка.
Съдът, след като се
запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл.192, ал.2 ГПК (отм.), приложим в случая на основание § 2, ал.2 ПЗР на ГПК, предоставя
възможност на съда да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки. По смисъла на горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко
несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението.
В настоящия случай молителите считат, че е допусната
очевидна фактическа грешка в мотивите към съдебното решение. Същите не се
позовават на несъответствие между мотивите на съда и диспозитива на
постановеното съдебно решение.
Предвид обстоятелството, че пределите на силата на
пресъдено нещо се определят от диспозитива на съдебното решение, както и че
мотивите на съдебното решение не подлежат на самостоятелно обжалване, следва да
се приеме, че установеният в нормата на чл.192, ал.2 ГПК (отм.) процесуален ред
не намира приложение по отношение на мотивите на съдебното решение. Ето защо не
следва да се обсъжда дали е допусната сочената от молителите грешка или не.
Законодателят е установил правната възможност
постановилият решението съд да го измени единствено в частта за разноските,
съгласно чл.192, ал.4 ГПК (отм.), но не е регламентирана възможност да измени
изложените мотиви към решението. Следва да се отбележи също така, че
правилността на изводите на въззивния съд относно площта на реалната част от
недвижимия имот, който молителите са осъдени да предадат, не може да се преценява
в настоящото производство, доколкото такава преценка се извършва надлежно по
реда на инстанционния контрол.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка в мотивите на съда – на
стр.5, абзац 1, е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното
и на основание чл.192, ал.2 ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.2 ПЗР на ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 81050/11.06.2018 г., депозирана от М.С.Т., ЕГН ********** и
П.М.Т., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес *** – адв. З.Г., за поправка
на очевидна фактическа грешка, допусната в мотивите на съдебно решение от 11.03.2010
г., постановено по гр. д. № 3297/2000
г. по описа а СГС, ІІ А въззивно отделение, на стр.5, първи абзац, като
неоснователна
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.