№ 895
гр. Варна, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20223100501059 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по ВЖ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК ********* , София, чрез адв.Т.С., срещу решение
№718/17.03.2022г., постановено по ГД №7991/2021г. на РС -Варна, XLI състав, с което
съдът е уважил частично предявения иск като осъдил застрахователното дружество ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д. Г. Г., ЕГН
**********, гр.Варна, сумата от 1 682.74 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и два лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за настъпили
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а.Ситроен С4 с
ДК№ ***** /двигателя на автомобила/, в резултат на застрахователно събитие на
04.06.2018г., ведно със законната лихва от 04.06.21г. до окончателното изплащане на
задължението. В останалата част, в която е отхвърлен иска за разликата над 1 682.74 лева до
претендираното обезщетение в размер на 2 521.50 лева, решението на ВРС не е предмет на
обжалване.
С жалбата се твърди, че решението на ВРС в осъдителната му част е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в разрез с доказателствения материал.
В жалбата се твърди, че съдът неправилно приел, че не е налице основание за
ответното дружество да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Достигнал до
1
неправилен извод, че увредите по автомобила на ищцата са настъпили от хидравличен удар,
който не е резултат от неспазване на техническите и технологични правила за експлоатация
на МПС от ищеца. Поддържа, че доколкото договорът е сключен при действието на Общи
условия, приложение следва да намери чл.5, ал.2, б.“о“ от същите, съгласно която клауза, не
се покриват щети, причинени от воден удар в двигателя с вътрешно горене и щетите, пряко
или косвено причинени от него.
Въззивникът поддържа наличие на изключено застрахователно покритие по това
събитие. Не се оспорва наличието на застрахователен договор по цитираната полица,
подаденото уведомление за щета от ищцата на 05.06.2018г., извършения оглед на
автомобила, причината за увреждането – хидравличен шок, отказа на застрахователя.
Според въззивника, ищцата претендирала обезщетение единствено за увредата на
двигателя, а не за констатираните по автомобила външни увредени детайли, за които било
прието, че са съществували към датата на подписване на полицата и не са били
отремонтирани. Въззивникът прави анализ на изслушаните по делото две автотехнически
експертизи – основна и повторна /на две различни вещи лица/ като твърди, че съдът
неправилно е кредитирал изводите на повторната експертиза без да обоснове поради каква
причина не дава доверие на първоначалната. Въз основа на изложеното въззивникът
поддържа, че вредите по двигателя на автомобила са настъпили действително от
хидравличен удар, но поради недоброто поддържане на автомобила и наличието на
откачена тръба, в каквато насока е първото заключение на в.л.М.. Ако се възприеме тази
фактология, е налице изключен покрит риск, изрично предвиден в ОУ на застрахователя –
процесното събитие попада изцяло в хипотезата на чл.5, б.“о“ ОУ. Въззивникът сочи, че
цитираната клауза, предвиждаща изключени рискове, сред които и процесното събитие, не е
нищожна и неравноправна, а цели единствено да лимитира договорната свобода на страните
съгласно чл.9 от ЗЗД. Сочи, че застрахованото лице по доброволната имуществена
застраховка не е имало задължение да подпише полицата при тези условия, а щом се е
съгласил с тях без възражения, същите го обвързват. Моли за отмяна на решението в
осъдителната му част и отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените разноски по
делото.
В срока за отговор не е постъпило становище на насрещната страна Д. Г. Г., ЕГН
**********, Варна.
В съдебно заседание пред въззивния съд, адв.Т.С., пълновощник на въззивника,
поддържа жалбата.
В съдебно заседание не се явява въззиваемата Д.Г. и не изразява становище по
жалбата.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по
искова молба на Д.Г. като собственик на увреденото МПС Ситроен С4 с ДК №*****, и
застраховано лице по имуществена застраховка Каско на МПС по полица
№0020090201700813, с покритие към датата на застрахователното събитие 04.06.2018г.,
срещу застрахователя за изплащане на обезщетение в размер на понесените от ищцата
2
вреди, изразяващи се в увреждане двигателя на автомобила. Твърди се, че произшествието е
настъпило при попадане на МПС по време на движение в необозначена дупка на пътното
платно на бул.Сливница, посока центъра на гр.Варна, която е била пълна с вода от
проливния дъжд. Твърди се, че след спиране на червен светофар пред бензиностанция Шел,
от ул.Иван Церов придошла голяма водна маса /вълни/, които обляли автомобила и
двигателят изгаснал. Ищцата не направила опит да запали, тъй като била информирана, че
двигателят може да засмуче вода. Обадила се на Пътна помощ и на застрахователя си.
Твърди, че МПС било преместено от пътя с Пътната помощ и откарано в сервиз. Твърди
регистриране на събитието пред ответното дружество с подадено уведомление. На
автомобила бил извършен оглед от отвеника и с писмо от 13.06.2018г. последният отказал
да изплати обезщетение за щетите. В писмото си застрахователят се позовал на изключен
риск съгласно действащите към договора Общи условия, в частност предвидени в чл.5, ал.2
от същите. Твърди се, че застрахователят неоснователно отказал да изплати обезщетение за
увреждания, които били в пряка причинна връзка със застрахователното събитие. Твърди се
извършен ремонт на двигателя на автомобила в размер на 2 471.50 лева съгласно приложена
фактура и разход от 50 лева по договор за покупка на бракуван двигател. Претендира се
обезщетение в размер на 2 521.50 лева и законна лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
С отговор на исковата молба ответното дружество оспорва основателността на иска.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Каско на
МПС спрямо процесния автомобил Ситроен С4 Пикасо, с покритие към датата на ПТП на
04.06.18г., но противопоставя възражение за наличие на изключен риск, съответна
отговорност за застрахователя, съгласно приложимите към договора Общи условия и чл.5,
ал.2, б.“о“ от същите, съгласно която не се покриват щети, причинени от воден удар в
двигателя с вътрешно горене и щетите, причинени пряко или косвено от него. Твърди се, че
поради това не е възникнал правопораждащ факт за изплащане на застрахователно
обезщетение на ищеца. Не се оспорва подаването на уведомление за щета от последната на
05.06.2018г. когато при спряло на светофар положение за МПС, същият бил облян от голямо
количество вода откъм ул.Иван Церов поради обилен дъжд. Установени били настъпили
вреди по предна броня и преден ляв калник. Твърди се извършен оглед от застрахователя на
06.06.2018г. и съставен опис за щети, който бил подписан от застрахованото лице.
Констатирани били същите щети по автомобила. Излага се, че за събитието не бил съставен
протокол за ПТП от органите на МВР. В хода на проверката се установило, че е настъпил
хидравличен удар, което не представлява покрит от ответника риск по застрахователния
договор, поради което било отказано изплащане на обезщетение на 13.06.2018г. Прави се
довод, че тъй като се касае за доброволна застраховка, при несъгласие на застрахованото
лице с Общите условия и в частност, с изключените рискове, то може да не подпише
договора. С подписването на полицата на 08.06.17г. ищецът е потвърдил, че е съгласен с
условията на договора, вкл. изключените рискове по ОУ на застрахователя.
Евентуално, ако съдът приеме, че е налице покрит застрахователен риск, то се
3
оспорват дейностите, посочени в ремонтна карта от 09.01.19г. и връзката им с процесното
събитие, оспорва се стойността от 1230 лева. Твърди се, че евентуално в тази сума са
включени ремонтни дейности и за други детайли от автомобила, които са увредени
впоследствие. Представеният договор за изкупуване на бракуван двигател не удостоверява
разход от процесния инцидент. В уведомлението за щета не е била посочена такава щета,
съотв. не е включена в описа на застрахователя. Освен това, видно от талон
0078782/08.06.17г., повредите на преден ляв калник и предна броня са били налични преди
събитието като застрахованият е подписал талона.
Твърди се, че искът е недоказан по размер. Твърди се, че предявеният размер е
прекомерен на действителните вреди от събитието. В договора застрахованото лице се е
съгласило на определяне на обезщетението въз основана експертна оценка или извършване
на ремонт в доверен сервиз, което изявление обвързва страните. Оспорва се и акцесорния
иск за законна лихва от подаване на исковата молба като се твърди, че ищецът не е посочил
начин на изплащане на обезщетението както и в исковата молба не е представил банкова
сметка, поради което ответникът не е в забава. Претендира се отхвърляне на иска като
недоказан и неоснователен.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, твърденията, възраженията и доводите
на страните, съобразно пределите на въззивното производство, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез упълномощен проц.представител, в преклузивния срок и при
интерес от обжалването.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Решението е обжалвано единствено в осъдителната му част, поради което в
останалата е влязло в законна сила. С жалбата не се твърдят процесуални нарушения на
първата инстанция; не се правят нови твърдения и нови доказателствени искания.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка Каско на МПС за процесния автомобил, а това се установява и от приложената
застрахователна полица №0020090201700813, с покритие към датата на застрахователното
събитие 04.06.2018г. В договора като начин на обезщетяване е посочено чрез експ.оценка и в
доверен сервиз. Посочена е оценка на застрахованото имущество към датата на полицата в
размер на 7300 лева.
Видно от писмо до застрахованото лице от 13.06.2018г., застрахователят е отказал
изплащане на обезщетение поради констатиран воден удар в двигателя на автомобила,
4
което съгласно ОУ представлява изключен риск за него.
По делото е представена ремонтна карта за извършено възстановяване на автомобила
в частен сервиз, на стойност 2 471.50 лева за материали и труд, ведно с издадената за това
фактура №20/10.01.2019г. Приложен е касов бон за заплащане на сумата по фактурата в
полза на сервиза.
Приложен е договор за продажба на двигател от бракувано МПС, сключен на
08.11.2018г. от застрахованото лице и трето лице с предмет: покупка на двигател, снет и
бракуван на 12.12.2016г., за сумата от 50.00 лева, изплатени в брой на продавача П. Г. от
купувача Д.Г.. Договорът е с нот.заверка на подписите на двете страни по него, рег.
№13082/08.11.2018г.
По делото са приложени Общи условия на застрахователя към датата на ПТП, видно
от които в чл.5, ал.2, б.о, не се покриват щети от воден удар в двигателя с вътрешно горене
и щетите, пряко или косвено причинени от това.
В приложеното уведомление за щета от 05.06.2018г., подписано от ищеца, се
установява, че са заявени щети предна броня и преден ляв калник. /л.43/ Същите детайли са
описани и в опис на застрахователя от 06.06.18г.
Видно от приложен талон за оглед на МПС, подписан от застрахования към датата на
сключване на полицата, са описани забележки по автомобила, които съвпадат частично по
местоположение с констатираните при събитието от 04.06.18г. външни наранявания на
корпуса на автомобила.
Видно от приложена справка от НИМХ –Варна, в периода на настъпване на ПТП, е
валял силен краткотраен дъжд придружен с гръмотевици като такава е била
метеор.обстановка непосредствено преди и след ПТП.
От първоначалната САТЕ се установява, че при събитието на 04.06.18г. е настъпил
хидравличен удар по двигателя на автомобила. От снимков материал вещото лице заявява,
че се установяват увредени до степен на негодност детайли от автомобила, които правят
ремонта на двигателя неизгоден. По –изгодно е било закупуването на друг двигател, макар и
бракуван, съответно отремонтирането му, както е сторила ищцата. Пред застрахователя се
претендират като увредени предна броня и ляв преден калник, а в исковата молба се сочи
като увреден двигателя на автомобила. Според вещото лице тези детайли не са увредени по
описания в уведомлението за щетата, начин, т.е. те са били налични към сключване на
застраховката. Тези повреди не са били отстранени след сключване на застраховката и
подписване на талона за оглед. Щетите по двигателя на автомобила са резултат от
хидравличен удар, резултат от събитието на 04.06.18г. Тези щети могат да се получат от
управление с висока скорост или навлизане в дълбока вода с включен двигател. Според
вещото лице, това се дължи и на конструктивна слабост на конкретния вид автомобил.
Според вещото лице, вероятната причина за засмукване на вода от двигателя е че е била
откачена тръбата, свързана с резонатора, което е следствие от лоша поддръжка на
автомобила. Друга причина е обливането на автомобила от голямо количество вода. Вещото
5
лице е посочило равностойност на ремонта по експертна оценка – 1322.21 лева с ДДС, по
цени на доверен сервиз – 1632.74 лева и пазарни такива – средно 1426.39 лева с ДДС. /на
л.85 по делото/ В устните си обяснения вещото лице заявява, че е възможно тази тръба да е
била откачена теоретично и от водата, но по-скоро от вибрации и попадане в дупки. Това е
технологична особеност на този вид автомобили.
Съобразно повторна САТЕ, /л.131/ се установява, че щетите по двигателя са
настъпили от процесното събитие на 04.06.18г., тъй като в резлутат от прииждащи водни
маси, същите са залели автомобила и са причинили хидравличен удар на двигателя.
Автомобилът е работил на празен ход, тъй като е бил спрял към момента на увреждането.
Категорично вещото лице сочи, че ударът в двигателя е резултат от недобрата отводнителна
канализация на шахтите на пътя, които не са успели да поемат количеството вода от
обилния дъжд, предизвикало наводнение в участъка. Височината на водата е била 30 см.,
надхвърляла е бордюра, който е с височина от 27.5 см. Според вещото лице, цените в сервиз
на Ситроен /каквато е марката на автомобила/ надхвърлят тези на други произволни
сервизи, съответно сбора от цени на материали от алтернативни доставчици и цени на труд
в тези произволно проучени три сервиза – 1313.11 лева. По цени на доверен сервиз –
2008.30 лева, а по експертна оценка – 1154.02 лева по експ.оценка.
Въз основа на горното съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
застраховано имущество в резултат от застрахователно събитие на 04.06.2018г., на
основание чл.405 КЗ. Въззивната жалба касае частта от решението на ВРС, в която искът
бил уважен за сумата от 1 687.74 лева ведно със законната лихва от подаване на искова
молба до окончателното изплащане на задължението. В останалата част не е налице
обжалване, поради което решението е влязло в законна сила.
Безспорно се установява по делото, че между страните е било налице валидно
застрахователно правоотношение по имуществено застраховане „Каско на МПС“, с
покритие към датата на произшествието на 04.06.2018г. и клауза „Пълно Каско“.
Безспорно се установява, въз основа и на двете заключения на САТЕ, че увреждането
на двигателя на л.а.Ситроен С4 с ДК №*****, се дължи именно на навлизането на вода
/засмукване на вода/ в двигателя на автомобила, което е предизвикало хидравличен удар на
двигателя с вътрешно горене.
Установява се от приложените Общи условия на застрахователя, че това
обстоятелство е предвидено като изключен риск, при който застрахователят не плаща
обезщетение на застрахованото лице – чл.5, ал.2, б.“о“ от ОУ.
Установява се и размерът на необходимите разноски за възстановяване на
автомобила и увредените детайли по средни пазарни цени на резервни части от
алтернативен доставчик и по пазарни цени на труд в поне три сервиза. Връзката на
обективираните в приложената ремонтна карта и фактура, увредени части с двигателя на
автомобила е установена посредством експертизите, въпреки че тази повреда не е била
6
посочена в описа и уведомлението за щетите. Същевременно от приложения договор за
покупко-продажба от 08.11.2018г., с нот.заверка на подписите на договарящите, се
установява, че е бил закупен от ищцата двигател с посочен идент.номер за л.а.Марка
Ситроен С4 срещу сумата от 50 лева. Необходимостта от закупуване на такъв е установена
посредством основната експертиза на в.л.М.. /т.1 от САТЕ, л.82 по делото/
Действително, двигателят не е бил описан в съставения от застрахователя Опис на
щети по процесния автомобил, но същевременно не се спори, че застрахователят при
извършване на огледа и описа на щетите е констатирал настъпилия воден удар в двигателя.
Горното е видно от изпратено до застрахования писмо от застрахователя от 13.06.2018г., с
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение въз основа клаузата от ОУ/л.13/,
съгласно която застрахователят не изплаща обезщетение при „хидравличен удар на
двигателя и пряко или косвено причинени от него други щети“. Това е основното
възражение на застрахователя, поддържано и в настоящото производство, вкл. пред
въззивния съд.
Настоящият състав не кредитира заключението на основната експертиза в частта, в
която вещото лице излага съображения, че засмукването на вода в двигателя се дължи на
лошата техническа поддръжка на автомобила. Тази теза на вещото лице не е доказана от
застрахователя, чиято е тежестта да установи по реда на пълното и главно доказване
наличието на обстоятелствата, съставляващи изключен риск по договора, в това число и
допринасяне от застрахования за настъпването на конкретната щета, на застрахователното
събитие. Съдът не е длъжен да възприеме заключението в тази част, тъй като същото
представлява предположение на вещото лице и не са базира на събраните доказателства.
Освен това, вещото лице М. излага и друга възможна причина за хидравличния удар на
двигателя – обливането на автомобила с голямо количество вода, което не изключва
механизма на настъпване на вредите, сочен от ищеца. Преценката за лошото състояние на
автомобила /лоша поддръжка/ съдът намира за изцяло необосновано, тъй като същото се
базира единствено на приложен талон за оглед на застраховано МПС към датата на
сключване на договора /л.40/, а не на непосредствен оглед на автомобила и запознаване с
неговата техническа история. В талона са описани преимуществено външни увредени
детайли, налични към датата на сключване на застраховката. Вещото лице е възприело
автомобила единствено от фотосите към огледа на автомобила, изготвени от застрахователя.
Не на последно място, същото в.л. М. сочи, че техническите особености на конкретния вид
автомобили Ситроен С4, допринасят за навлизането на вода в двигателя, което изключва
какъвто и да е принос за увреждането от страна на застрахования. Съдът кредитира поради
това заключението на повторната експертиза на в.л. Л.М., според когото хидравличният
удар е настъпил при обливане на автомобила от голямо количество вода поради недобрата
поддръжка на уличните шахти и препълването им, съответно наводнение на пътния участък.
Същият обосновава заключението си с преценка височината на бордюра, височината на
водния стълб и състоянието на автомобила към този момент- спрял на светофарна уредба, с
работещ на празен оборот двигател. Съдът възприема изводите на вещото лице Л.М., че
7
повредата на двигателя се е получила при засмукване на вода от придошлата внезапно водна
вълна.
И двете вещи лица, а и експертите при застрахователя нямат съмнения относно
причинно - следствената връзка на вредите по двигателя със събитието на 04.06.2018г.
Установено е наличието на значително количество дъжд в деня и периода на настъпване на
събитието.
При това положение, в тежест на застрахователя е налице задължение да заплати
действителната стойност на щетите към датата на ПТП, съгласно чл.386, ал.2 вр.чл.405 КЗ.
Обезщетението следва да отговаря като стойност на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието и да не надхвърля застрахователната сума /7300 лева/. Това
са границите, в които се простира отговорността на застрахователя при липса на основание
за отказ, за изключване на отговорността му.
Повторната експертиза посочва, че основният разход за възстановяване на вредите от
събитието е двигателят като посочва стойности: 1154.02 лева по експ.оценка на
застрахователя; 2008.83 лева по цени на доверен сервиз; пазарни цени от алтернативни
доставчици – 2753.18 лева. /от които само материали 1313.11 лева и труд 1180.07 лева/ В
предходната експертиза също са посочени стойности за отремонтиране на щетите: 1322.21
лева по Методика на застрахователя; 1632.74 лева с ДДС по цени на доверен сервиз и
1513.54 лева с ДДС – пазарни цени от алтернативни доставчици. Видно е, че цените в
доверен сервиз са близки. Същите са много под разходите, направени от застрахованото
лице, обективирани в приложена ремонтна карта и фактура.
Съгласно чл.394 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да заплати обезщетение съгласно условията на договора. Съгласно чл.395, ал.4 КЗ,
застрахователят може да откаже да изплати обезщетение при неизпълнение от
застрахованото лице на условията в ал.1 на същата разпоредба, ако събитието е следствие от
неизпълнение на задължението на застрахования и ако това е изрично предвидено в
договора. Когато неизпълнението на задължението не е в причинно-следствена връзка с
застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати обезщетение по чл.405 КЗ.
Съгласно чл.408 КЗ, застрахователят може да откаже да плати обезщетение при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия или трето лице, при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие. В случая, при налична клауза в чл.5,
ал.2, б.о от ОУ, че хидравличния удар представлява изключен риск за застрахователя, не се
установява, а и не се твърди да е налице неизпълнение на задължение по договора от
потребителя-застрахован, което именно да е довело до процесното събитие по арг.от чл.408
КЗ. Разгледана на тази плоскост, клаузата от Общите условия, противоречи на нормите на
КЗ.
Същевременно съгласно ЗЗП, приложим в настоящия случай с оглед качеството на
ищеца на потребител, разпоредбите, уреждащи материята за неправноправния характер на
8
клаузи в потребителски договор, са повелителни. По отношение на същите намират
приложение дадените разрешения в т.1 и т.3 от тълкувателно решение по т.д.№1/2013г. на
ОСГТК на ВКС, според които при проверка правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното
нарушение не е въведено като основание за обжалване, както и да събере необходимите за
прилагането й доказателствата, които се събират служебно от съда. В пар.13а, т.9 ДР на ЗЗП
изрично е посочено, че със закона са въведени в националното ни законодателство
разпоредбите на Директива 93813/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Основанията за обявяване на клауза от потребителски договор за неравноправна не са
лимитативно изброени в нормата на чл.143, ал.2 ЗЗП. Клауза от Общите условия,
предлагани от търговец, е неравноправна и когато не попада сред изброените условия, но
съдържа уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Ако конкретна договорна клауза противоречи на
повелителна правна норма, същата е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради което
изводите, че клауза от общите условия не е неравноправна, не следва да се основават
единствено на преценка дали същата не противоречи на императивна материалноправна
норма. В случая, съдът намира, че клаузата на чл.5, ал.2, б.о от ОУ на застрахователя
противоречи пряко на разпоредбите на чл.395 и чл.408 КЗ, предвиждащи конкретни
основания за изключване на отговорността на застрахователя, при което от значение е
поведението на застрахования и наличието на причинно –следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Ответникът, сега въззивник, не е установил нито неизпълнение от
страна на застрахованото лице на условия по договора и ОУ към същия, нито причинно-
следствена връзка между конкретно поведение на увредения и настъпилите щети, нито дори
с размера на последните /арг. Чл.395 КЗ и чл.408 КЗ/ При действащия КЗ, отказът за
изплащане на застрахователно обезщетение е свързан именно с доказване, че събитието е
следствие от неизпълнение задълженията на застрахования и следователно наличието на
причинно-следствена връзка е включено от законодателя като елемент от фактическия
състав на правото на застрахователя да откаже обезщетение. В разпоредбата на чл.395, ал.5
КЗ, изрично е предвидено, че при липса на такава обусловеност /причинно-следствена
връзка/, дори неизпълнението на задължения на застрахования не може да бъде основание за
отказ от обезщетяване на вредите.
Процесната полица визира покритие Пълно Каско на МПС, което съгласно
приложението към ОУ по договора, предвижда като застрахователно събитие наводнение,
пороен дъжд и др. /вж.л.42/ Поради това разпоредба, с която изначално застрахователят се
освобождава от отговорност за определен вид щети /хидравличен удар на двигателя/, без
оглед причините за настъпването им, е в противоречие както с разпоредбите на КЗ, така и с
тези на ЗЗП. Такава клауза е неравноправна, тъй като създава дисбаланс в отношенията
между страните в полза на застрахователя и не следва да бъде прилагана в отношенията
9
между страните. Това е така, тъй като независимо от изправността на застрахования по
договора, застрахователят е въвел условия за изплащане на обезщетение, реципрочно, за
отказ, които са изцяло по негово усмотрение, уговорени са в ущърб на потребителя. Тъй
като цели освобождаване от отговорност на застрахователя, тази клауза води директно до
увреждане на застрахованото лице, което не може да получи обезщетение за понесените
вреди. Поради изложеното, съдът намира клаузата за неравноправна. Този извод не
нарушава договорната свобода на страните при доброволното имуществено застраховане,
той като договарянето е ограничено от императивни правни норми в обществен интерес.
/чл.26 ЗЗД и чл.143 ЗЗП/
По отношение размера на щетите съдът кредитира заключението на в.л.Ст.М.
/първоначалната САТЕ/, в която част решението не се обжалва от застрахователя и в което е
посочена стойност за възстановяване на щетите в доверен сервиз в размер на 1 632.74 лева с
ДДС, което е в съгласие с приложения договор и постигнатите между страните
договорености, на осн. чл.9 ЗЗД. Като се изключи приложението на Методиката на
застрахователя, която представлява минимална граница на отговорността на ответника,
който и да е от посочените от вещите лица варианти за остойностяване на вредите, би довел
до влошаване положението на обжалващия поради по-високите оценки на необходимия
ремонт /при липса на жалба от насрещната страна/, което е недопустимо съгласно чл.271,
ал.1, предложение второ ГПК. Освен това, предпочетената сума е приблизително еднаква
съобразно двете заключения. Тя е много под действително извършения от застрахования
разход за поправяне на вредите.
Въз основа на горното съдът достига до идентични правни изводи на районния съд,
чието решение следва да бъде потвърдено до обжалвания размер от 1682.74 лева, в която
сума влизат както разходите за действително причинените от събитието вреди по цени на
доверен сервиз, така и платените допълнително 50 лева за закупуване от ищцата на
употребяван двигател за замяна на повредения.
Поради основателността на иска се дължат и законните лихви от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.86 ЗЗД.
Съобразно изводите по спора, разноски се следват на въззиваемата страна, но
последната не претендира такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №718/17.03.2022г., постановено по ТД №7991 по описа
за 2021г. на ВРС, 41 състав, в частта, в която съдът е осъдил ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД да
заплати на ищеца Д. Г. Г., ЕГН **********, гр.Варна, сумата от 1 682.74 лв. /хиляда
шестстотин осемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на собствения на ищеца л.а.Ситроен С4 с ДК№ ***** /двигателя на автомобила/, в резултат
10
на застрахователно събитие на 04.06.2018г., ведно със законната лихва от 04.06.21г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.405 КЗ.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11