Р Е Ш
Е Н И Е № 301
14.05.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на петнадесети април през две хиляди
и деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Михаела Бончева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1721 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, чрез
юрисконсулт П.Б.П., против М.М.А. с ЕГН:********** ***,
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че в законоустановения срок по чл. 415 ал.1
от ГПК и в изпълнение на разпореждане на по ч.гр.д. № 579/2018 г. на ХРС,
предявявал настоящия установителен иск относно
вземанията си срещу ответника в размер
на 1 748,43 лв., представляващо неизплатено парично задължение по ДПК
**********. На 10.11.2016 г. бил сключен договор за потребителски кредит /ДПК/
№ ********** между ищеца като кредитор и ответника като длъжник, при следните
параметри: сума на кредита – 950 лв., срок на кредита – 24 месеца, размер на
вноската – 58,73 лв., падеж на вноската – 10-ти ден от месеца, годишен процент
на разходите /ГПР/ – 49,89 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ - 41,17 %, лихвен
процент на ден – 0,11 %, общо задължение по кредита – 1 409,52 лв. По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги – 949,92 лв., размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги – 39,58 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: общо задължение – 2 359,44 лв., общ размер на вноска
– 98,31 лв., дата на погасяване – 10-ти ден от месеца.
Съгласно
Декларации т.А към ДПК, неразделна част от него били Общи условия /ОУ/, които
били предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се
запознал преди подписване на договора, приел ги е и нямал забележки към тях,
като се задължил да ги спазва, за което положил подписа си под ДПК и под ОУ.
Съгласно Декларации т.Г, на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна разбираема форма, на български език – информация във формата на
Стандартен европейски формуляр. На база на същия и на разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството, клиентът преценявал, доколко предлаганият ДПК
съответствал на неговите възможности и финансово състояние. Правели се
разяснения и за допълнителния пакет от услуги, които предлагало дружеството,
като при желание за ползването му, клиентът подписвал споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Ищецът изпълнявал точно и в срок
задълженията си по договора, като на 10.11.2016 г. превел сумата в размер на
950 лв. по посочена от длъжника банкова сметка. ***, длъжникът поел задължение
по договора, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план от 98,31 лв. и падежна дата на всяко 10-то число на месеца.
Настъпила промяна в погасителния план от 21.06.2017 г., по повод подадено от
ответника на 27.03.2017 г. заявление, да се отложи една погасителна вноска –
4-та по погасителния план. Искането му било уважено с анекс № 1/05.04.2017 г.,
с неразделна част от него – нов погасителен план с 25 вноски, като клиентът се
задължил да изплаща кредита си по този нов план с непроменено общо задължение.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал точно поетите договорни
задължения и направил само 6 пълни погасителни вноски и една непълна вноска,
съгласно уговореното и прието от страните в т.12.3. от ОУ, настъпило
автоматично прекратяване на ДПК на 19.09.2017 г. от страна на ищеца и обявяване
на неговата предсрочна изискуемост. На същата дата на длъжника било изпратено
уведомително писмо за така настъпилите обстоятелства. Към момента размерът на
погасеното от ответника задължение по договора било в общ размер на 617,40 лв.,
с което погасени били – част от номинала по заема в размер на 611,01 лв. и
сумата от 6,39 лв. лихви за забава, на основание т.12.1 от ОУ. Неизплатената
част от номинала по договора била в размер на 1 748,43 лв., която се
дължала от ответника със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане. Предвид изложеното, искът бил основателен и доказан
и следвало да се уважи. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт,
представял на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит,
като с негова помощ бил длъжен да попълни надлежно и да провери всички клаузи и
данни на ДПК, след което собственоръчно да подпише искането и да го предаде
чрез експерта на кредитора. Ако всички условия били изпълнени, кредиторът се
задължавал да отпусне на клиента парични средства с параметрите по т.VI. Ако
потребителят е желаел, той могъл да се откаже от кредита в срок от 14
календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1
от ОУ. Ответникът не сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, направил
плащания по заема, което било показателно за наличието на съгласие за
получаване на заема при одобрените параметри. Той се съгласил с цената на
кредита и със сключването на договора, към който момент бил наясно с общата
сума, която трябва да върне, с правото си да се откаже от кредита и с
погасяването му. Поради неизпълнение на договорните му задължения, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, по което образувано било ч.гр.дело № 579/2018 г. на ХРС. Длъжникът не
бил намерен, за да му се връчи заповедта за изпълнение, при което ищецът
предявявал в срок настоящия си установителен иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът
да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи
по договор за потребителски кредит № **********/ 10.11.2016 г. – сумата от
1 748,43 лв., представляваща номинал на неизплатеното парично задължение
по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението,
като му се присъдят направените по делото разноски. В допълнителна уточняваща молба по делото, ищецът сочи, че сумата
от 1 748,43 лв., представлявала остатъчно неизплатено задължение по
договора, включващо: 776,02 лв. неизплатена
главница, 281,12 лв. неизплатено договорно възнаграждение и 651,71 лв. неизплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, което било разсрочено във времето и се погасявало
от клиента като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план.
Сочи, че общият размер на договорното възнаграждение бил предварително
определен в погасителния план, разсрочено за плащане, както и възнаграждението
за закупен пакет от допълнителни услуги във фиксирана сума – т.4.3 от ОУ.
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги било сключено
заедно и по повод ДПК, неразделна част от него, без да е задължително условие
за сключването му, като следвало да се имат предвид т.18.1 и 18.2. от ОУ. По
силата му, кредиторът се задължавал да предостави на клиента по негово искане и
при изискванията по ОУ, една или всички подробно описани услуги, за което
клиентът заплащал възнаграждение.
С оглед дадените с доклада указания
ищецът уточнява с допълнително депозирана молба, че търсената в настоящото
производство сума възлиза общо на 1748,43лв., включваща 776,02лв. – непогасена
главница по заема, 281,12лв. – договорно възнаграждение и 691,29лв. –
възнаграждение по закупен пакет за допълнителни услуги.
Ответникът, призован при условията на
чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не представя отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначения му на
същото основание особен представител, който счита предявения иск за недопустим,
неоснователен и недоказан. Оспорва всички обстоятелства, на които се основава
искът, като те не се подкрепяли от представените писмени доказателства.
Липсвали доказателства, че преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК,
ответникът надлежно е бил уведомен за едностранно обявената предсрочна
изискуемост на кредита. Различни били размерите на претендираните
суми по заявлението, по исковата молба и по уточняващата молба, което било
недопустимо. Служебно следвало да се констатира нищожност на всички разпоредби
на договора и на ОУ. Предвид изложеното, се иска оставяне на предявения иск без
разглеждане като недопустим или неговото отхвърляне изцяло като неоснователен и
недоказан.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№579 по описа
за 2018г. на РС-Хасково по реда
на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 1748,43лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит №********** от 10.11.2016г.,
сключен между страните, 30лв. – такси за периода 25.07.2017г. – 19.09.2017г.,
7,37лв. – лихва за забава за периода 11.01.2017г. – 19.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от 02.03.2018г. до изплащане на вземането,
както и разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№579/2018г.
по описа на съда. Видно от приложеното с исковата молба искане за отпускане на
потребителски кредит, същото е попълнено и подписано от ответника на
05.11.2016г. Последният е получил и подписал също така декларация във връзка с
обработка на личните му данни и СЕФ за предоставяне на информация за
потребителските кредити. Със самия договор за кредит между страните е подписано
и споразумение за предоставяне на пакет от услуги и погасителен план. На
05.04.2017г. страните са сключили и анекс към договора за потребителски кредит
и нов погасителен план. С платежно нареждане от 10.11.2016г. ищеца превежда по
банкова сметка ***. С уведомително писмо от 19.09.2017г. кредитодателя
уведомява кредитополучателя, че поради нарушение на задълженията кредита е
обявен за предсрочно изискуем.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване
на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът
намира така предявения установителен иск за допустим,
тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за
което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор за потребителски кредит.
В тази връзка намира възраженията за нищожност на клаузите на договора,
направени в отговора на исковата молба, за изцяло неоснователни. Разгледан по
същество предявения установителен иск в настоящото
производство се явява основателен. Видно от представения договор, сключен между
страните, ответникът е получил в заем сумата от 950лв. срещу поетото от него
задължение да я върне заедно с лихвите и разноските по кредита. Страните по
този договор са уговорили вноските за погасяване на задължението и срока, в
който следва да стане това, както и съответното оскъпяване на кредита. Приложен
е също така СЕФ, от който се установява от кого се отпуска заемната сума,
размера на същата, на кого се изплаща, размера и падежа на вноските, лихвените
проценти, оскъпяването и правата на заемополучателя
да се откаже от договора или да го погаси предсрочно. Представено е по делото
също така преводно нареждане от 10.11.2016г., от което се установява
заплащането на сумата по банковата сметка на ответника. От писмените
доказателства по делото се установява, че страните по договора за заем са
подписали по искане на ответника анекс към сключения между тях договор, както и
съответната промяна в погасителния план, които изготвили и подписали след
коригирането му. Действително по делото няма данни изпратеното до ответника
уведомително писмо за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита да е
достигнало до адресата, но така или иначе в хода на съдебния процес е настъпила
и крайната дата, визирана като последна дължима вноска по същия. Въпреки
дадените указания с доклада по делото на ответника да представи доказателства
за изплащане в съответните срокове на дължимите по договора за заем задължения,
такива не се представиха по делото. Наред с гореизложените съображения следва
да се има предвид, че липсват данни, от които да се направи извод за
основателност на възраженията на ответника за недължимост
на процесните суми. Доколкото изцяло в тежест на
ответника е възложено да установи, че е извършил съответно заплащане на
задължението си към ищцовото дружество, а в тази
насока липсват доказателства, съдът приема, че иска се явява основателен.
С оглед изхода на
делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в общ
размер на 463,66лв., от които 113,66лв. за държавна такса; 250лв. – депозит за
особен представител и 100лв. общо за юрисконсултско
възнаграждение в двете производства.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
М.М.А.
с ЕГН:********** ***, че дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, сумата от 1748,43лв., включваща 776,02лв. – непогасена главница
по заема, 281,12лв. – договорно възнаграждение
и 691,29лв. – възнаграждение
по закупен пакет за допълнителни
услуги, дължима по договор за
потребителски кредит №********** от 10.11.2016г., сключен между страните, ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.03.2018г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед №260/07.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№579/2018г. по описа на
РС-Хасково.
ОСЪЖДА М.М.А. с
ЕГН:********** ***, да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”България” №49,
бл.53Е, вх.В, направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 463,66лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.