№89
Силистра, 11.07.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА
СТОЕВА
при секретаря Ели Николова и в
присъствието на прокурора …………. като разгледа докладваното от съдия Стоева гр. д. №
153 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 149/22.04.19г.,
постановено по гр.д. № 1271/2018г., СРС е признал за установено по отношение на
Община Ситово, с ЕИК *********, с. Ситово, обл. Силистра, ул. Трети март № 72,
представлявана от Кмета Сезгин Басри Алиибрям, че Община Ситово не е собственик поземлен имот, находящ се в с.
Ирник, с площ от 6 710 кв.м., съставляващ имот с кад.№
175, парцел VI, кв.5 по регулационния план на селото, одобрен със Заповед
№318/03.12.2001г.на Кмета на общината, при граници и съседи: имоти с кад.№ №57,55,54,53 и улици от изток и от юг. Осъдил е Община
Ситово да заплати на К.И.Д. сумата от 440.60 (четиристотин и четиридесет лв. и
60 ст.) лева- разноски по делото, ведно със законната лихва,считано от датата
на влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане на
задължението
Недоволна от
постановеното решение, е останала Община Ситово, която го обжалва в
законоустановения срок. Счита, че същото е незаконосъобразно, поради което моли
съда да го отмени и постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по жалбата К.И.Д.
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
деловодни разноски.
СОС като съобрази
становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като в тежест на
ищеца е доказване на правния му интерес от водене на процеса, а на ответника –
съществуване на спорното право.
Съгласно т.1 от ТР №
1/13 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост е налице както когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, така и когато се позовава на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника.
В случая ищецът
твърди, че е собственик по давностно владение на процесния имот и го владее към
момента, а ответната община е актувал имота като общинска собственост с Акт №
2161/28.05.2018г., вписан с вх.рег.№2574/29.05.2018г., акт №8,т.VII,дело №
2569, по описа на СВп, и оспорва това негово право.
Не се оспорва обаче по делото, че ищецът владее процесния имот към момента.
Следователно е налице правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск,
а в тежест на ответника е доказване, при условия на пълно такова, собствеността
си върху имота на посоченото в акта основание.
От приложения по
делото АОС № 2161 от 28.05.2018 г. /стр.5/ се
установява, че процесният имот е отразен в него като собственост на Община Ситово,
а като правно основание за придобиване правото на собственост е посочен
чл.2,ал.1,т.3 и чл.59 от Закона за общинската собственост ЗОС/ и Заповед №
318/03.12.2017г. на кмета на общината. Разпоредбата на чл.2,ал.1,т.3 ЗОС гласи,
че общинска собственост са имотите, чиято собственост е възстановена на
общината при условия и по ред, определени със закон. По делото обаче липсват
доказателства, установяващи това по отношение на спорния имот. Разпоредбата на
чл.59 от ЗОС също не дава конкретно основание за придобиване на правото на
собственост в конкретния случай. Тя регламентира процедури при издаване на нов
акт за общинска собственост при определени хипотези. Правилно СРС е посочил, че
след като в обсъждания акт въобще не е посочено съществуването на стар акт за
общинска собственост, то не може да се направи извод, че тази разпоредба е
приложима към случая.
Следователно, от
съдържанието на АОС не може да се направи извода за
основанието, на което общината е придобила правото на собственост върху
процесния имот. В него не е посочено фактическо основание за придобиване на
правото на собственост /чл.5 ЗОС/, а и както бе споменато по-горе, отразеното в
него правното основание също е несъответно.
Във въззивната жалба
жалбоподателят сочи, че имотът още през 2001г. е отреден за жилищно
строителство и е станал общинска собственост, позовавайки се на Заповед
№318/2001г. издадена от Кмета на общината, с която се одобрява застроителен,
регулационен и кадастрален план на с.Ирник.
Както правилно е
посочил въззиваемият, обаче, регулационният план няма правопораждащо действие
за правата на собственост на процесния имот в полза на ответника. В този см. е
и Р № 24/13г. на ВКС, I ГО.
Настоящата инстанция
се солидаризира и с довода на СРС, че в хода на процеса не са опровергани
твърденията на ищеца и показанията на водените от него свидетели, че имотът се
е владял от прародителите на ищеца повече от 10 години и към настоящия момент продължава
да се владение и се обработва от него.
Предвид всичко
изложено до тук, се налага изводът, че ответникът не представя по делото убедителни
доказателства за това, че е собственик на процесния имот и предявеният от ищеца
отрицателен установителен иск се явява основателен. СРС, достигайки до същия
извод, е постановил правилно решение, което подлежи на потвърждаване.
Съобразно изхода на
делото пред СОС, на жалбоподателя не следва да се присъждат деловодни разноски,
а за ответната страна липсват доказателства за направени от нея разноски пред
въззивната инстанция.
Водим от горното, СОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 149/22.04.19г.,
постановено по гр.д. № 1271/2018г. по описа на СРС.
Решението подлежи на
обжалване, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: