МОТИВИ ПО АНД №
2437/2017 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
Производството
е по реда на чл. 378 от НПК.
С внесено в съда постановление от 13.04.2017 г. Районна
прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение против Д.А.А. за това, че на 03.04.2017 г.
в град Пловдив е управлявал моторно превозно
средство – автомобил марка „Ситроен”, модел “Джъмпер“ с рег. № ***без свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 15-1030-008744/15.02.2016 г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ ОД на МВР Пловдив
за управляване на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, връчено на
04.10.2016г. и влязло в сила на 12.10.2016 г.–
престъпление
по чл. 343в, ал.2, вр. с ал.1
от НК.
Представителят на прокуратурата прави
искане обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
определи административно наказание глоба към минималния предвиден в НК размер
от 1000 лева.
Обвиняемият А. се признава за виновен,
не дава обяснения, моли за обективно решение.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият Д.А.А. е роден на *** ***, б., български гражданин, разведен, осъждан - реабилитиран по право, с висше образование, работещ, ЕГН **********.
Обвиняемият А.
през 1994 г. издържал изпит и придобил категория В и М за управление на МПС,
като му било издадено свидетелство за управление на МПС с № 3648986, което било
със срок на валидност до 22.01.2003 г. След изтичане срока на валидност обвиняемият
не подновил СУМПС, но въпреки това продължил да управлява МПС без СУМПС, като в
тази връзка бил санкциониран многократно с наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП. На 04.10.2016г. му било връчено лично наказателно
постановление № 15-1030-008744, издадено от Началник Сектор ПП при ОД на МВР
Пловдив, с което обвиняемият бил наказан за нарушения по ЗДвП, включително и за
такова по чл.150 от ЗДвП, а именно за това, че е управлявал МПС без да е
правоспособен водач, за което му била наложена глоба от 1000 лева на основание
чл.177 от ЗДвП. Това наказателно постановление не било обжалвано от обвиняемия А.
и влязло в законна сила на 12.10.2016г. Независимо от наказването му по
административен ред, на 03.04.2017 г. обвиняемият А. отново управлявал МПС без
да притежава СУМПС, като управлявал товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.№
***по бул.“България“ в гр.Пловдив. В около 21,05 часа същият бил спрян за
проверка от полицейските служители в Сектор „Пътна полиция“ свидетелите И. и Д.,
които установили, че обвиняемият е неправоспособен водач, а освен това,
автомобилът, който управлявал бил спрян от движение. Обвиняемият бил отведен в
Трето РУ Полиция и задържан за 24 часа, предвид данните, че бил обявен и за
установяване на адрес. Съставен му бил акт за установяване на административно
нарушение от свидетеля Д., който обвиняемият подписал без възражения.
Така описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от свидетелските показания на свидетелите и. и Д.
от досъдебното производство, които съдът с оглед характера на процедурата
ползва пряко. Съдът възприема и кредитира посочените свидетелски показания, тъй
като същите кореспондират помежду си и не си противоречат, дадени са обективно
и са логични. Обясненията, които обвиняемият е дал на досъдебното производство
също се възприемат от съда като достоверни, доколкото не противоречат на
останалия доказателствен материал. Събраните гласни доказателства са в
съответствие и с приетите по делото писмени доказателства – копия от
наказателни постановления и АУАН, справка за нарушител - водач, Справка от
Сектор ПП относно СУМПС, справка за съдимост, характеристична справка, заповед
за полицейско задържане, справка от РС „ Изпълнение на наказанията“.
При така установената фактическа
обстановка и наличието на обсъдените доказателства, съдът намира, че обвиняемият
А. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната
дата е управлявал автомобил без съответно свидетелство за управление, в рамките
на едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, което е
било сторено с надлежно връченото му и влязло в сила Наказателно постановление.
В тази насока съдът взема предвид и трайната практика на ВКС по въпроса относно
това кога водачът е без съответно по смисъла на закона СУМПС и приетото
разрешение, че когато МПС бива управлявано от лице, чието СУМПС е с изтекъл
срок на валидност, то тогава при неподновяване на СУМПС, водачът не е доказал пригодността
си да управлява МПС чрез притежаване на валидно за съответната категория на
управляваното МПС СУМПС. За да е съответно в тази насока свидетелството следва
да е валидно, сиреч да е в срока на административната му валидност, за да е
годен удостоверителен документ за съответната правоспособност.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл, като А. напълно е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е
целял настъпването им. Деянието обвиняемият е извършил като е съзнавал, че не
притежава свидетелство за управление и като е знаел, че вече е бил наказван с
наказателно постановление за такова нарушение. За горното съдът прави извод,
както от признанието, направено от обвиняемия, така и от писмените
доказателства, от които е видно, че на същия е било лично връчено наказателното
постановление, с което по-рано е бил наказан.
За това деяние,
към датата на неговото извършване се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба. Обвиняемият А. е пълнолетен, осъждан е през 2006 г. на
наказание пробация за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като наказанието е
изтърпял през 2007г., поради което и към извършване на настоящото престъпление за
него е била настъпила реабилитация по право, заличаваща последиците на
предходното осъждане. Обвиняемият не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ на НК към момента на извършване на
престъплението, а от престъплението не са причинени съставомерни имуществени
щети. При наличието на тези материално - правни предпоставки за приложението на
чл.78а от НК, съдът е на становище, че обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, на
основание посочената императивна разпоредба.
С оглед на имотното състояние на А., като
съобразява, че същият има постоянни трудови доходи, но дължи издръжка за
непълнолетно дете, както и че признава вината си, съдът намира, че предложеното
от прокурора административно наказание в минималния размер от 1000 лева е
достатъчно и справедливо. Според преценката на съда така определеното административно наказание ще съдейства за
постигане целите на наказанието и по-конкретно ще се въздейства предупредително
върху наказаното лице към спазване законите в страната.
По изложените
мотиви съдът постанови решението си.
Районен
съдия: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.