Р Е Ш Е Н И Е № 22
гр.Оряхово, 28.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 17.02.2017г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№519/2016г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
От Ц.И.П., ЕГН:********** ***
против К.В.М., ЕГН:********** ***, е предявен иск с правно основание чл.422 вр.
чл.124 от ГПК, за приемане за установено
по отношение на ответника К.В.М., че същата дължи на ищеца сумата от 15 000.00 лева / петнадесет
хиляди лева /, представляваща парично вземане по Запис на заповед / без протест
/ от 29.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК в съда - 17.08.2016г. до
окончателно изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение №190/18.08.2016г. по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №348/2016г. на РС -
Оряхово.
Претендират
се и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска не са представени писмени доказателства.
Направено е искане за прилагане на ч.гр.д. №348/2016г. на РС
– Оряхово.
В срока за отговор от ответницата е постъпил писмен такъв.В
отговора се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.Ответницата сочи,
че с Цветомир Тихомиров Хаджидризов живеят в съпружеско съжителство и имат дете
на година и десет месеца.Посочва, че на 29.09.2015г., Хаджидризов сключил
договор за лизинг №87550 с дружество „ Софавто “ ООД, по силата на който
дружеството отдало на Хаджидризов при условията на финансово обвързан лизинг
л.а. марка „ БМВ “, модел „ 745D
Facelift“,
с рама №WBAHM61020DH91830,
като общата стойност на лизинга е в размер на 44 564 лева, а
първоначалната вноска по договора е в размер на 12 494 лева, с включени
допълнителни разходи и лихви за разсрочване, и платима на 29.01.2016г..Ответницата
твърди, че с анекс №1/29.09.2015г. към договора за лизинг и с оглед
обстоятелството, че Хаджидризов не е бил заплатил първоначалната вноска за
предоставения лек автомобил, като трето задължено лице бил вписан ищецът, който
станал гарант за заплащане на първоначалната вноска по горецитирания договор за
лизинг, като в залог бил предоставен лек автомобил марка „ БМВ „, модел „ Х 5 3
Sport Paket „ WBAFF01050LY92619, за който ищецът бил
сключен лизингов договор №73006/16.04.2013г. / при неплащане на първоначалната
вноска, дружеството ще му вземе този автомобил /.
За
да гарантира на третото задължено лице евентуалното неплащане на тази дължима
сума, Хаджидризов му предоставил въпросния запис на заповед подписан от
ответницата.Това се наложило, тъй като към онзи момент Хаджидризов бил
безработен, а ответницата работела на постоянен трудов договор.
В
отговора се сочи също, че Хаджидризов изплаща редовно лизинговите си вноски по
цитирания договор, включително и първоначалната вноска.Твърди се още, че оставеният
в залог лек автомобил на ищеца „ БМВ “, модел „ Х5 3, Sport Рaket „ бил
освободен от лизингодателя, след плащане от страна на Хаджидризов на
първоначалната вноска и последващите след това плащания от негова страна.
Ответницата
сочи, че през миналата година е поискала от ищеца да и бъде върнат Записа на
заповед в размер на 15 000 лева, но същият заявил, че го е загубил, като й
казал да не се притеснява, тъй като с Хаджидризов са приятели и няма да
злоупотреби с това.
Претендират
се и направените по делото разноски, вкл.адвокатско възнаграждение.
В
открито съдебно заседание, проведено на дата 17.02.2017г. ищецът Ц.П. се явява
лично и с процесуалния си представител адв.Марио Любомиров от АК – Враца.Ответницата
К.М. също се явава лично.
Ищецът
чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.Сочи се, че
единственото доказателство, което желае да ползва, това е записа на заповед,
приложен към заповедното производство.Поддържа се тезата, че сумата, визирана в
записа на заповед е дадена в заем на ответницата, като на ищеца не е известно
за какво е употребена същата.Прави се предположение, че е възможно част от тази
сума или цялата сума да е била използвана за погасяване на задълженията по
първата лизингова вноска.
Ищецът
изцяло оспорва твърденията, изложени от ответницата в отговора на исковата
молба.Сочи, че относно твърдяното от ответницата в отговора наличие на
гаранционна сделка, с която същата е гарантирала задължението на лицето, с
което живее на семейни начала към ищеца, се правят опити да се докаже самата
гаранционна сделка с твърдения изложени в показания на свидетел.Счита, че с
оглед стойността на тази сделка – 15 000 лева, за която първо твърди, че
не съществува, не е допустимо самата сделка да се доказва със свидетелски
показания.
В
хода на устните състезания относно твърденията на ответницата сочи, че от
представените по делото писмени доказателства не се установява в лизинговите
правоотношения и по двата договора, и по двата анекса, които са представени,
ответницата да е някъде страна в тези отношения, за да може да се свърже
твърдението с представените по делото доказателства.
Счита,
че единствено от гласното доказателство, в лицето на разпитания по делото
свидетел, се установявали по неясен начин част от твърденията на ответната
страна.В тази връзка се сочи, че свидетеля не е присъствал на подписването на
записа на заповед, но не отричат присъствието му предходния ден.Отново навежда
твърдения, че чрез свидетелски показания се установява наличие на гаранционна сделка
на стойност 15000 лева.
Ответницата
оспорва иска, като поддържа изложеното в отговора си.
В
проведеното единствено съдебно заседание е разпитан свидетеля Дилян Николаев
Шкодров.Същият разказва, че денят преди да бъде взет автомобил на лизинг от
лицето Цветомир Хаджидризов е присъствал
и знае, че е имало уговорка между последния и ищеца, ищецът да му помогне да
закупи автомобила, а като гаранция ответницата, тъй като работи да издаде запис
на заповед.Сочи, че в деня на закупуване на автомобила и издаването на записа
на заповед не е присъствал.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна страна следното:
На 29.09.2015г. бил сключен договор
за лизинг на лек автомобил №87550 между „ Софавто „ ООД, със седалище и адрес
на управление гр.София, Булстат №*********, в качеството му на лизингодател, Цветомир
Тихомиров Хаджидризов, ЕГН:********** ***, в качеството му на лизингополучател
и ищеца П., в качеството му на трето задължено лице.По силата на договора
лизингодателя е отдал на лизингополучателя при условията на финансово обвързан
лизинг лек автомобил марка „ BMW „, модел „ 745d Facelift „, с рама №WВАНМ61020DН91830.Общата лизингова стойност по
договора за лизинг била в размер на 44564.00 лева, която включвала ДДС,
главница, стойност на допълнителните разходи, вноски за застраховка „ Каско „
за първата година и договорна лихва.
Към договора за лизинг бил сключен
анекс №1, също на дата 29.09.2015г. между „ Софавто „ ООД, със седалище и адрес
на управление гр.София, Булстат №*********, Цветомир Тихомиров Хаджидризов,
ЕГН:********** *** и ищеца Ц.И.П..Съгласно същия, предвид факта, че
лизингополучателя по горецитирания лизингов договор не е платил първоначалната
вноска за посочения в договора автомобил и, че същата ще бъде платена в срок до
4 / четири / месеца, страните се договорили и съгласили, като гаранция за
плащане на първоначалната вноска по договора за лизинг, посочен по – горе, да
се предоставят сумите, платени от ищеца П. по лизингов договор
№73006/16.03.2013г. за автомобил марка „ BMW „, модел „ X5 „, 3.0 SD
Sport Paket, с рама №WBAFF01050LY92619.Било уговорено, че ако
първоначалната вноска по договора за лизинг, сключен с Цветомир Хаджидризов не
бъде изплатена в срок, лизингодателят „ Софавто „ ООД има право да удовлетвори
вземанията си по този лизингов договор, от плащанията, направени по лизингов
договор №73006/16.03.2013г., по който страна е ищецът П..
Със Запис на заповед също от дата
29.09.2015г., ответницата в качеството си на издател на същия и с цел да
гарантира удовлетворяването на вземане, произтичащо от каузално правоотношение
между ищеца и трето по делото лице - Хаджидризов, се задължила безусловно и
неотменимо да заплати на падеж, а именно 29.01.2016г., без протест и без
разноски на поемателя Ц.И.П. – ищец по делото, сумата от 15000.00 лева.
На 17.08.2016г. ищецът депозирал в
РС – Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
срещу ответницата.В РС – Оряхово по така депозираното заявление било образувано
ЧГД №348/2016г..В същото ищецът посочил, че паричното му вземане в размер на
15000.00 лева произтича именно от гореописания Запис на заповед.За вземането
била издадена Заповед №190/18.08.2016г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ, разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на
вземането и изпълнителен лист от същата дата.Видно от съдържанието на
изпълнителния лист ответницата била осъдена да заплати на ищеца сума в размер
на 15000.00 лева, представляваща парично вземане по Запис на заповед / без
протест / от дата 29.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.08.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 300.00 лева държавна
такса и 705.00 лева адвокатски хонорар.
На 20.10.2016г. ответницата
депозирала в РС – Оряхово възражение на основание чл.414 от ГПК, вх.№3521 по
описа на съда.Към същото приложила копия от вносни бележки, от договора за
лизинг с №87550/29.09.2015г. и на анекса към него, както и на нотариално
заверената декларация.
С нотариално заверената декларация,
Цветомир Тихомиров Хаджидризов и ответницата К.В.М. декларирали, че нямат
сключен граждански брак, както и, че живеят на семейни начала в гр.Мизия,
обл.Враца.
С Разпореждане от дата 26.10.2016г.
съдията докладчик е указал на заявителя П., че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна
такса от 300.00 лева.
С оглед изложеното за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Предявен е установителен иск с
правно основание чл.422, вр.чл.124 от ГПК.
Съгласно чл.537 от ТЗ за записа на
заповед се прилагат разпоредбите за менителницата.В конкретния случай,
основанието за издаване на заповедта за изпълнениепо чл.417 от ГПК, вземането,
по което е предмет на настоящото производство, е издаденият в полза на ищеца
запис на заповед от 29.09.2015г..На първо място уважаването на иска е
обусловено от наличието на установено от
ищеца на редовна от външна страна ценна книга, с която ответницата е поела
задължение да му заплати сума в размер на 15000.00 лева и настъпилия падеж на
задължението.Ето защо съдът на първо място следва да извърши проверка дали
записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника.
По своята същност записът на заповед
има двоен характер – ценна книга и едностранна сделка.В качеството си на
едностранна сделка записа на заповед е абстрактно едностранно волеизявление, по
силата на което издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед
определена парична сума.За редовността от външна страна на записът на заповед
като ценна книга, значение имат неговата форма и съдържание, които са
императивно уредени в чл.535 от ТЗ.За неуредените въпроси разпоредбата на
чл.535 от ТЗ препраща към разпоредбите на менителницата, които могат да намерят
приложение.
Представеният по делото оригинал на
запис на заповед съдът намира за редовен от външна страна документ,
удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради настъпилия
падеж.Същият е изготвен в писмена форма, съдържа наименование „ запис на
заповед „, както под формата на заглавие, така и в текста на документа на
езика, на който е написан, формулирано е безусловно обещание да се плати
определена сума пари, посочени са падеж, името на лицето, на което трябва да се
плати, дата и място на издаването, и е положен подпис на издателя.Налице е
уговорен падеж на задължението по записа на заповед в съответствие с нормите на
чл.537, вр.чл.486, ал.1 от ТЗ, чрез посочен като такъв в текста на заповедта
определен ден – 29.01.2016г., в която хипотеза е приложим чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ.
Предмет на делото при
предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК, е съществуване на
вземането, основано на записа на заповед.В това производство, както беше
споменато по – горе, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение.Това следва от правната природа на записа на
заповед като ценна книга, която материализира права и е доказателство за вземането, и в същото
време, като едностранна абстрактна правна сделка, чието основание е извън
съдържанието на документа.
Едва при въведени
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед, на изследване
подлежи и самото каузално правоотношение, като съгласно правилото на чл.154 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, а именно, че всяка от страните
доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването,
респ.за несъществуването на вземането по записа на заповед.
Твърдението за
наличието на каузално правоотношение може да бъде въведено от всяка от страните
в процеса не само в исковата молба, респ.в отговора на същата, но и до края на
първото съдебно заседание по делото при изясняване на спора от фастическа
страна.С това се цели да се гарантира пълно изясняване на делото от фактическа
страна и прилагане на един от основните принципи на гражданския процес – за
установяване на истината – чл.10 от ГПК.С оглед на това е допустимо и
представянето на доказателства, установяващи наличието на каузална сделка.
В настоящия случай
съдът намира, че следва да бъде съобразено постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №127/12.07.2013г. по т.д.№274/2012г. на ВКС.
Според същото записът
на заповед е от категорията на абстрактните сделки, което означава, че
основанието не е елемент от фактическия състав на тази сделка и наличието на
такова не е обуславящо за нейната действителност, което не означава, че във
всички случаи записът на заповед е лишен от основание.
Поначало записът на
заповед служи за обезпечаване на вземане по каузално правоотношение, което може
да е възникнало от различни юридически факти, като именно съществуващата друга
каузална сделка обикновено е непосредствената причина – основанието за
менителничното задължаване, като чрез него се цели да се гарантира изпълнение
на поетите с каузалната сделка задължения.Правно значимо е обаче не всяка
връзка между двете правоотношения – менителничното и каузалното, а само онази
връзка, при която погасяването на задълженията по едното правоотношение има за
последица погасяване на задълженията и по другото правоотношение.Такава връзка
е налице единствено, когато страните по двете правоотношения съвпадат –
страните по ефекта са страни и по каузалната сделка, т.е. издателят на записа
на заповед е длъжник на поемателя по него по силата на съществуващото между тях
каузално правоотношение.Само в посочената хипотеза записът на заповед изпълнява
гаранционно – обезпечителна функция, като чрез реализиране на вземането по него
се постига погасителен ефект и по отношение на обезпеченото вземане по
каузалното правоотношение.При липса на идентичност между страните по двете
сделки, погасяването на задължението по едното правоотношение е правно
ирелевантно за вземането по другото правоотношение.
Менителничното
правоотношение между две лица не може да обезпечава вземане по каузално
правоотношение между други две лица.При липсата на идентичност между страните
по двете сделки, изпълнението на задължението по едното правоотношение не би
имало за правна последица погасяване на задължението по другото правоотношение.
Този факт изключва
самостоятелния характер на процесния запис на заповед като правна сделка и го
лишава от спецификата му на абстрактен източник на безусловно задължение за
плащане на посочената в ефекта сума.Разкриването на основанието за
менителничното задължаване налага извод, че вземането по записа на заповед не
съществува, тъй като волята на ответника – издател не е била да се задължи към
ищеца - поемател, а да гарантира
вземане, произтичащо от каузално правоотношение между други правни
субекти.Доколкото гаранционно – обезпечителната цел, с която е издаден записът
на заповед, не може да бъде реализирана , задължението по него се явява лишено
от основание, т.е. лишено от основанието, заради което е поето.Поради тази
причина ищецът не може да претендира изпълнение на това задължение.
В случая ответницата
сочи наличие на облигационни правоотношения по договор за лизинг на лек автомобил №87550 и анекс към
същия договор от дата 29.09.2015г. между ищеца и третите
по делото лица - „ Софавто „
ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, Булстат №********* и Цветомир
Тихомиров Хаджидризов, ЕГН:********** ***.
В настоящия случай не се спори между
страните, а и от приложените по ЧГД №348/2016г. по описа на РС - Оряхово
писмени доказателства се установява сключването на горепосочения договор за
лизинг и анекса към него.Неоспорено е и твърдението на ответницата, че
първоначалната вноска по договора за лизинг е била в размер на 12 494.00
лева, с включени допълнителни разходи и лихви за разсрочване.
Съдът намира за
неоснователни доводите на ищеца, че твърдението на ответницата относно
причината за издаване на записа на заповед не отговаря на истината.
Твърденията, изложени
в отговора на исковата молба напълно съответстват на депозираните от св.Шкодров
показания, които съдът напълно кредитира, който в проведеното на 17.02.2017г.
съдебно заседание заяви, че денят преди да бъде взет автомобил на лизинг от
лицето Цветомир Хаджидризов е присъствал
и знае, че е имало уговорка между последния и ищеца, ищецът да му помогне да
закупи автомобила, а като гаранция ответницата, тъй като работи да издаде запис
на заповед.Сочи, че в деня на закупуване на автомобила и издаването на записа
на заповед не е присъствал.Ищцовата страна изрично заявява, че не оспорва
присъствието на този свидетел в деня преди покупката на автомобила в автокъщата
в гр.София.
На следващо място
тези твърдения се подкрепят и от неоспорените писмени доказателства, приложени
в присъединетото ЧГД №348/2016г. по описа на РС – Оряхово, а именно договора за
лизинг и анекса към него.Установява се безспорно, че датата на която е издаден
записът на заповед съвпада с датана на сключване на договора за лизинг и анекса
към него.Също така безспорно е, че падежната дата по записа на заповед, съвпада
с датата, на която е следвало да бъде платена първоначалната вноска, а именно в
срок до 4 месеца, считано от 29.09.2015г., и за която вноска ищецът е станал
трето задължено лице по договора.Установява се, различие в стойността на записа
на заповед и сумата, която е следвало да бъде внесена по първоначалната вноска
по договора за лизинг от страна на Хаджидризов в размер на 2506.00 лева, но съдът
намира, че тази разлика е без значение и е незначителна, предвид факта, че към
първоначалната вноска са били включени допълнителни разходи и лихви за
разсрочване.
Предвид стойността на
записа на заповед, датата, на която е издаден, падежната му дата, неоспорените
твърдения на ответницата и показанията на разпитания по делото свидетел, съдът
намира за доказано, че именно посочената каузална сделка по процесния договор
за лизинг и анекса към него е била непосредствената причина – основанието за
менителничното задължаване на ответницата – издател, с което същата е целяла да
гарантира изпълнение на поетите с каузалната сделка задължения от третото за
делото лице – Хаджидризов.В процесния случай установеното непосредствено
основание за менителничното задължаване на ответницата – издател, а именно да
бъде гарантирано удовлетворяването на вземане, произтичащо от каузално
правоотношение между ищеца и третото лице Хаджидризов, с която същата
съжителства на семейни начала по процесния договор за лизинг и анекса към него,
а не вземане на ищеца към издателя, изключва самостоятелния характер на записа
на заповед като правна сделка и го лишава от спецификата му на абстрактен
източник на безусловно задължение за плащане на посочената в ефекта сума.
Поради това вземането
по записа на заповед на ищеца към ответника – издател не съществува, тъй като
задължението на издателя се явява лишено от основанието, поради което е поето,
а ищецът не може да претендира изпълнение на посоченото задължение.
Относно твърдението
на ищеца, че не може със свидетелски показания да се установява гаранционна
сделка на стойност 15000.00 лева, съдът намира, че същото е неотносимо в
конкретния случай.Действително съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК е недопустимо със свидетелски показания да се установява сключване на
договор на стойност над 5000.00 лева, следователно и на който и да е от двата
елемента от фактическия състав на договора – съгласие и предаване на заетата
сума или вещ, освен при изрично съгласие на насрещната страна.В случая
свидетелят не дава показания в тази насока.Неговите показания установяват
предварителни, предхождащи сключването на процесния договор за лизинг и анекса
към него, както и издаването на записа на заповед уговорки между ищеца,
ответника и третото за делото лице Хаджидризов по повод целта на издаване на
ценната книга, поради което съдът намира същите за допустими.
Въз основа на горните
правни изводи и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290
от ГПК, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответницата не е
представила доказателства за направени по делото разноски, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Ц.И.П., ЕГН:**********
*** против К.В.М., ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр. чл.124
от ГПК, за приемане за установено по
отношение на ответника К.В.М., че същата дължи на ищеца сумата от 15 000.00 лева / петнадесет
хиляди лева /, представляваща парично вземане по Запис на заповед / без протест
/ от 29.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК в съда - 17.08.2016г. до
окончателно изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение №190/18.08.2016г. по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №348/2016г. на РС –
Оряхово.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: