Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 2 698 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ/отм./ за сумата от 26 000 лв.
В исковата молба на С.И.А. се твърди,
че на 05.10.2013 г. на път 109 на около 300 метра преди с. Спатово, Никола
Ташков, при управление на лек автомобил „Мерцедес 250 Д“ с рег. №******нарушил
правилата за движение по пътищата като не пропуснал движещия се по път с
предимство лек автомобил „Лада 1205“ с рег. № ******, управляван от К.Т.и
реализирал ПТП, при което пострадала ищцата като пътник в лек автомобил „Лада“.
Твърди се, че получила контузио капитис, комоцио церебри, лек оток челно вдясно
на главния мозък и била приета по спешност в МБАЛ „Свети Врач“ ЕООД – гр.
Сандански. Вината на причинителя била установена с присъда на наказателния съд.
Твърди се, че изпитвала болки и страдания от нанесените й увреждания.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Мерцедес”, да й заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Е.“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ.
допълнителен отговор.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Н..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Н..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 44на
ОД на МВР – гр. Благоевград, сектор ПП от 11.10.2013 г. От съдържанието на
същия се установява, че на 05.10.2013 г., около 17, 50 часа, на път № 109 се е
осъществило ПТП между лек автомобил „Мерцедес“
с рег. № ********, управляван от Н.К.Т.и лек автомобил „Лада 1205“ с рег. № ******,
управляван от К.С.Т., от което пострадала С.А. с диагноза комоцио. Като причина
за ПТП е посочено поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес“, изразяващо
се в отнемане на предимство.
Представена по делото е присъда № 2553/25.11.2016
г., постановена по нохд 748/2014 г. на РС – Сандански, без данни същата да е
влязла в сила. От съдържанието на същата се установява, че Н.К.Т.е признат за
виновен в това, че на 05.10.2013 г., около 17.30 часа, на път 109 на около 300
метра преди с. Спатово при управление на лек автомобил „Мерцедес 250Д“ с рег. №
******** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25 ал.1, чл. 37 ал.3
от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на три лица като
на основание чл. 78а ал.1 от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 5000 лв.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Р.М.Д.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то С.И.А. е получила „контузия на главата. Сътресение на
мозъка /без изпадане в пълно безсъзнателно състояние/“ като тези увреждания са
с травматичен характер – вътреавтомобилна травма. Обоснован е извод, че при
такива травми се провежда консервативно лечение в болнични условия и
продължение на същото в домашно –амбулаторни условия. Обоснован е извод, че
ищцата е била без поставен предпазен колан.
По делото е изслушана и САТЕ, изготвена от вещото лице В.К.Д.. В
заключението си вещото лице е посочило, че няма данни за технически причини за
настъпване на произшествието като причините са от субективните действия на
водача на лек автомобил „Мерцедес“, който е имал техническа възможност да
пропусне преминаването на лек автомобил ВАЗ, след което да извърши маневрата за
включване в движението по посока село Спатово. Обоснован е извод, че ищцата е
била пътник на задна лява седалка в лек автомобил „Лада 2105“ като този
автомобил е фабрично оборудван с предпазни колани за предните седалки, а
задните седалки не са оборудвани с предпазни колани.
В съдебно заседание на 23.10.2017 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля К.Т..
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ /отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че
към датата на процесното ПТП по отношение на лек автомобил «Мерцедес» с рег. №*****е
налице валидно сключен договор за застраховка, покриващ риска «гражданска
отговорност» с ответното дружество.
Страните не са формирали спор и относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя, както и неговата противоправност е
установена с оглед констатациите в протокола за ПТП респ. изводите на вещото
лице по САТЕ, доколкото представената по делото присъда на наказателния съд не
е влязла в сила , предвид което не може да се приложи нормата на чл. 300 от ГПК.
При ангажираните от страните доказателства съдът намира, че не е разрушена
доказателствената сила на презумпцията, установена в чл. 45 ал.2 от ЗЗД досежно
вината.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, в заключението на която са посочени видът, интензитетът и
продължителността на болките и страданията и която съдът кредитира като
компетентна и обективна респ. от събраните свидетелски показания, ценени от
съда с оглед нормата на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания, представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата /17 години към
датата на ПТП-то/, степента на увредата, продължителността на възстановителния период /около 1
месец с оглед изявлението на вещото лице в съдебно заседание от 23.10.2017 г./,
периодът от време, през който е търпяла болки и страдания, които неминуемо се отразяват върху
стереотипа на живот, психологическото и емоционалното състояние на човек настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищцата, интензитета
на страданието и периодът, в който същите са търпени, справедливо би било да се
присъди сума от 10 000 лв.
Заявеното възражение за съпричиняване от ответника с оглед непоставен
предпазен колан и с оглед изводите на САТЕ и събраните свидетелски показания,
установяващи фабрична липса на поставени предпазни колани на задните седалки на
лекия автомобил настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно заседание
на 23.10.2017 г. процесуалният му представител е заявил искане да се определи
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие, легитимиращ адв. Десю Н. с представителна власт.
Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК срок. В пълномощното /стр. 68/
е посочено основание по чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА за оказване на
безплатна правна помощ. Това обуславя извод, че се дължи присъждане на
адвокатско възнаграждение по този ред. С оглед цената на заявения иск и
съгласно чл. 7 от Наредба 1/2004 г. минималният размер на адвокатското
възнаграждение, фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия по него настоящият съдебен състав намира, че същото
възлиза на сума в размер на 1 150 лв. С оглед степента на уважаване на ищцовата
претенция съразмерната част от адвокатското възнаграждение на ищеца възлиза на
сума в размер на 442, 31 лв., която следва да се присъди на процесуалния
представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК ответникът е заявил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението, съгласно Наредба
1/2004 г. по съображенията, изложени по-горе възлиза на сумата от 1430 лв.
Припадащата се част от разноските за ответника с оглед отхвърлената част от
исковете възлиза на сума в размер на 369, 23 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС в размер на 515, 38 лв. – дължима ДТ за уважената част от
претенцията и припадащата се част от разноските, платени за сметка на бюджета
на съда, съответни на уважената част от претенцията на ищцата.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 с-в
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„Е.” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на С.И.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Д. Н. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 05.10.2013 г. на път 109, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 05.10.2013 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв. като
неоснователен и недоказан..
ОСЪЖДА З.„Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА на адв. Д.Н., с адрес: *** сумата от 442, 31 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.„Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по
сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 515, 38 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. Д. Н. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З.„Е.” АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 369, 23 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: