Решение по дело №760/2020 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 260099
Дата: 10 септември 2021 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Петя Димитрова Стоянова
Дело: 20201810100760
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

No 260099

гр. Ботевград, 10.09.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ******

 

при участието на секретаря ****** К., като разгледа докладваното от съдия ******гражданско дело No 760 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД.

Ищецът- З.Н.А. твърди, че е собственик нa офис ****, находящ се в сградата на  ****, в който имот осъществява нотариална дейност. Ответникът ****е собственик на етажи 3 и 4, в който се помещава като ползвател подчинената на ****. Сочи, че на 03.04.2020 г. при посещение на кантората й служителката й ****забелязала огромни петна от мухъл и влага по външната стена над входната врата на кантората, както и върху самата входна врата. Течът бил засегнал голямо пространство и отвътре в кантората. Входната врата била изцяло засегната от теча. На 07.04.2020 г. бил съставен протокол от Председателя на етажната собственост и двама собственици относно вредите. При извършения оглед били установени множество видими щети от теча върху външната и вътрешната страна на стената и около входната врата, самата входна врата с касата, част от тавана отвън, както и бил забелязана възможната локализация на теча – санитарни помещения на горния трети етаж на сградата, ползвани от ****. Счита, че настъпилият теч и последвалите имуществени вреди са вследствие от извършен ремонт от страна на “Бюрото по труда” през есента на 2019 г. на санитарните помещения. Излага, че се наложило да включва постоянно два електрически влагоуловителя, което довело до рязко увеличаване на разхода на електрическа енергия. Поддържа, че причинените й имуществени вреди са пряко свързани с виновно и противоправно продължително бездействие на ответника, изразяващо се в непредприемане на мерки с грижа на добър стопанин за своевременно ограничаване на последиците от теча, както и за възстановяване на причинените щети. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати сумата от 2000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, както следва: 1400.00 лв. – каса, крило, монтаж, демонтаж, 500.00 лв. за таван и стени отвън и отвътре над и около входната врата /премахване на съществуващата мазилка и мухъла и полагане на нова такава/, 100.00 лв. за принудително увеличен разход на електрическа енергия от 03.04.2020 г. до 02.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът- ****, в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът неправилно е конституирал като ответник само ****. Сочи, че възложител на извършения през есента на 2019 г. ремонт на санитарните помещения, където се помещава ****, е Министерство на труда и социалната политика, като Министерство на труда и социалната политика действа в качеството си на първостепенен разпоредител на бюджетни средства по отношение на ****, която е на пряко подчинение на Министъра на труда и социалната политика. По същество оспорва иска като неоснователен. Твърди, че след получаване на жалбата на ищцата, на 03.04.2020 г. бил извършен оглед и било установено, че липсва индикация за констатирания от ищцата теч. Установено било, че има теч, но не е ясен източникът на просмукването на водата над вратата на ищцата. Над вратата й се нахожда външното фоайе на територията на ДБТ- Ботевград, където не минават никакви тръби (ВиК и газ). Оспорва иска и по размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че ищецът З.Н.А. е собственик нa недвижим имот, представляващ офис ****, находящ се в сградата на  ****, в който имот осъществява нотариална дейност. Последното се установява и от заверено копие на Нотариален акт No 194/2005 г. на нотариус No 418 по РНК, с район на действие РС- Ботевград.

Не е спорно и обстоятелството, че ответната ****е собственик на етажи 3 и 4, в който се помещава като ползвател подчинената му ****.

От събраните по делото писмени доказателства и заявените твърдения на ответника, имащи характер на признание на неизгоден за страната факт, се установява, че през есента на 2019 г. в помещенията на  ****, в които се помещава ****в процесната сграда, е извършен ремонт в сервизните помещения с възложител на ремонта Министерство на труда и социалната политика. Видно от заверено копие на Докладна записка от 10.04.2020 г. от директора на ****, в същата е посочено, че ремонтът е извършен и приключил в края на месец октомври 2019 г. на тоалетна, като е ремонтирано санитарно помещение, което се ползва от клиентите на дирекцията и е предназначено и за клиенти със специални нужди.

По делото са представени и от двете страни констативни протоколи във връзка със спорните щети, съставяни от или с участието на съответната страна, които имат характер на частни свидетелстващи документи, поради което и съдът не ги цени като доказателствени средства, установяващи по несъмнен начин отразените в същите факти, изгодни за съставилата ги страна или респ. по нейно възлагане.

От представените заверени копия на 3 бр. Сигнали е видно, че от страна на ищцата на 03.04.2020 г. са изпратени сигнали относно установения в имота й теч до изпълнителния директор на ****, до директора на ****и до директора на Дирекция “Регионална служба по заетостта”, като в същите са описани констатираните щети в имота й и е направено искане да предприемане на спешни мерки за преустановяване на теча, настъпил вследствие извършения през м. септември/октомври 2019 г. ремонт на общите помещения на ползвания от ****етаж. До директора на ****и до изпълнителния директор на ****са изпратени и нотариални покани от 07.04.2020 г. от ищцата с искане да бъде започнат неотложен ремонт на причината на теча с цел трайното му отстраняване.

По делото е представено заверено копие на Констативен протокол от 14.04.2020 г. за установяване на наличие на течове от ВиК инсталация в тоалетна за инвалиди на кота +3,45 в ДБТ Ботевград, съставен от представител на дружеството- строител по договор за СМР от 30.09.2019 г. с възложител Министерство на труда и социалната политика за обект – Извършване на текущи ремонти в помещения на Центровете за предоставяне на услуги, ЦЗСП – Община Ботевград, както и директора на ****. Видно от този протокол, в същия е посочено, че след проба на ВиК инсталации в тоалетната за инвалиди на кота +3,45 в ДБТ Ботевград, в която са извършени СМР, не са установили течове от ВиК инсталациите, изградени съгласно договора, като предполагат, че има теч от съществуваща канализация PVC ф50 за отводняване на мивка и котела на отоплителната инсталация в помещението за отоплителен котел, преминаваща хоризонтално и по пода в умивалнята към тоалетната за инвалиди.

От представените от ищцата заверени копия на 4 бр. фактури с доставчик ЧЕЗ Електро България АД се установява, че консумираната ел. енергия за процесния имот на ищцата за периода от 19.03.2020 г. до  15.04.2020 г. е 281 кВтч на стойност 63.85 лв., за периода от 16.04.2020 г. до  16.05.2020 г. - 307 кВтч на стойност 66.90 лв., а за същите периода през 2019 г. е била съответно 249 кВтч на стойност 53.92 лв. и 223 кВтч на стойност 49.26 лв. Другите 2 фактури от 2019 г. сами по себе си не установяват релевантни за спора обстоятелства, поради което съдът не ги обсъжда.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ********- дъщеря на ищцата, и ****.

От показанията на свид. ****се установява, че поради обявеното извънредното положение на 16.03.2020 г. затворихме нотариалната кантора, като отивайки на работа на 03.04.2020 г. видяла, че над входната врата на кантората има множество петна от мухъл и плесен, а около тях имало пресни добре видими следи от влага, които стигали от двете страни на касата. Вътре в кантората в чакалнята, която е с декоративна мазилка, също имало следи от теч. В общата тоалетна на етажа, която е точно до кантората и в преддверието на тази тоалетна, целият таван бил във влага и същите петна. От показанията на свид. **** се установява, че входната врата на кантората се подула от влагата, касата й се изкривила, бравата се разваляла няколко пъти. Излага, че поради влагата от момента на теча включвали постоянно да работят влагоуловители в архива и в основното помещение, с което се повишила консумация на ток, защото архивът на нотариуса по закон трябва да се съхранява при определена влага и температура. Свидетелят твърди, че течът бил от горния етаж, където се помещава Дирекция ****Ботевград. Сочи, че над етажа на кантората има общо три етажа, като двата етажа над техния са на “Бюро по труда”, а последният етаж е на бившия собственик на цялата сграда, но този етаж не се ползва, не е обзаведен и не е обитаем.

От показанията на свид. ****– директор на Дирекция ****Ботевград, се установява, че след като получили сигналите на ищцата относно процесния теч, бил направен оглед от тяхна страна. Уведомили Министерство на труда и социалната политика и техния изпълнител по проекта на ремонта на въпросното помещение, а именно санитарен възел, пригоден за инвалиди, като ремонтът на това помещение бил извършен през октомври месец. Представители на фирмата изпълнител огледали и направили допълнителен оглед, за което бил съставен констативен протокол. Заявява, че теч от тяхна страна не е имало.

Съдът кредитира показанията на свид. ****, отчитайки обстоятелството, че предвид близките й родствените отношения с ищцата се явява заинтересована от изхода на спора, като намира, че показанията й са непосредствени, логични и достоверни, същевременно същите кореспондират на останалите събрани по делото доказателства, с оглед на което и съдът им дава вяра.   

По делото е изслушано и заключението на вещото лице П.П. по назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и  прието от съда като компетентно и безпристрастно. От заключението се установява, че щетите, нанесени на частта от сградата офис-кантора на ищеца, са от наводнение от водопроводната инсталация на етажа над този офис. От същото заключение се установява, че стойността на СМР, необходими за отстраняване на констатираните от вещото лице щети на имота, описани в заключението, възлиза общо на 1454.65 лв., в това число и демонтаж, монтаж и стойност на нова входна врата.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 49, с който се иска ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на ****за виновните действия или бездействия на нейни работници и служители, които са били натоварени с поддържане на имота на агенцията.

По квалификацията на иска.

В т. 10 ППВС No 7/59 г.; т. 2 ППВС No 17/63 г.; т. 3 ППВС No 4/75 г.; Решение No 367/12.05.2010 г. по гр. д .No 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение No 77/19.07.2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр. д. No 968/2012 г. и др., е направено разграничение между отговорността по чл. 50 от ЗЗД и тези по чл. 45, респ. чл. 49 от ЗЗД. Посочено е, че когато вредата е настъпила в резултат от обективни опасни свойства на вещта и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта, отговорността е по чл. 50 от ЗЗД и следва да се понесе от собственика или лицето, под чийто надзор се намира същата. Когато вредите са в резултат не от обективни опасни свойства на вещта, а в резултат от действия/бездействия, свързани с правилната й експлоатация, съответно, когато са допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността е по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД и следва да се понесе от лицето, което с виновното си поведение при ползването на вещта е причинило вредите, съответно от възложителя на работата. В конкретния случай отговорността на ответника се претендира по реда на чл. 45 във вр. 49 от ЗЗД и като увреждащо деяние ищецът по същество сочи некачествено извършен ремонт в собствения на ответната ****имот, съответно бездействието на нейните служители, или непредприемане от тяхна страна на действия по отстраняване на възникналия теч. Т.е. твърди се вреда, настъпила в резултат от действия/бездействия, свързани с правилната експлоатация на вещта, с оглед на което съгласно цитираните по-горе разяснения по прилагане на закона, то отговорността е именно е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Носители на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД могат да бъдат само физически лица, тъй като само те могат да формират вина за причиняването на вредата- като субективно, психическо отношение, което не може да притежават юридическите лица. Последните са носители на права и задължения в рамките на осъществяваната от тях дейност чрез действията на своите ръководни органи и представители, но те не могат да носят деликтна отговорност, нито пък могат да имат своя вина при и по повод на непозволено увреждане. Юридическите лица могат да носят отговорност за вреди по чл. 49 от ЗЗД, която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция. Поради това и претенциите на ищеца за ангажиране на отговорността на ответната агенция за причинените му от непозволеното увреждане вреди следва да се преценява с оглед предпоставките по чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД за това.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа. Както се посочи по-горе, отговорност на възложителя за вредите, настъпили от виновното противоправно действие на делинквента - изпълнител, извършено при изпълнение възложената му работа, е безвиновна.

В конкретния случай от събраните доказателства се установява, че ищцата е претърпяла вреди – увредени са таваните, стените на помещения и на входа, както и входната врата на собствения й недвижим имот, представляващ офис ****, находящ се в сградата на  ****, в който имот същата осъществява нотариална дейност. Това се установява както от събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свид. ****, така и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. От показанията на свид. **** се установява, че над входната врата на кантората имало множество петна от мухъл и плесен, пресни следи от влага, които стигали от двете страни на касата на входната врата, а вътре в чакалнята на кантората, която е с декоративна мазилка, също имало следи от теч. Вследствие на влагата от теча касата на входната врата се изметнала, а вратата се и подула. От заключението по приетата СТЕ е видно, че вещото лице е установило наличие на оцветяване на външната част на стената около входната врата на имота на ищцата, напукване и оцветяване на гипсовата шпакловка и латексовото покритие на тавана пред входа на офиса, нарушение на гипсовата шпакловка и латексовото покритие на вътрешната част на стената около входната врата, напукване и оцветяване на гипсовата шпакловка и латексовото покритие на таванната част от вътре до вратата, напукване на вътрешен теракотен цокъл на преградна стена, измятане на входна врата и невъзможност за нормално затваряне и заключване, проникване на влага в изолация. Съгласно заключението на вещото лице, щетите безспорно са нанесени от наводнение от водопроводната инсталация на етажа над офиса на ищцата. При това съдът намира, че от посочените доказателства се установя както настъпването на сочените в исковата молба вреди, така и обстоятелството, че тези увреждания са настъпили в резултат на теч от водопроводната инсталация в собствения на ответната агенция имот, находящ се над имота на ищцата. Предвид проявеното бездействие на ****, изразяващо се в бездействието на нейните служители, натоварени да поддържат изправността на ВиК съоръженията в имота й, то същата носи отговорност за претърпените щети вследствие на наводняване на имота на ищцата. 

От заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че стойността на СМР, необходими за отстраняване на констатираните от вещото лице щети на имота възлиза общо на 1454.65 лв., в това число и демонтаж, монтаж и стойност на нова входна врата. До този размер съдът намира искът предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди за основателен, поради което и следва да се уважи за посочената сума.

Над този размер искът следва да бъде отхвърлен. По отношение на обезщетението за причинените увреждания на имота на ищцата посоченият размер на щетите се установява от заключението на вещото лице. Относно обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в увеличен разход на ел. енергия за периода от 03.04.2020 г. до 02.07.2020 г., съдът намира иска за неоснователен като недоказан. Като доказателства относно твърдения повишен разход на ел. енергия от страна на ищцата са представени фактури от ЧЕЗ Електро България АД за консумираната ел. енергия за процесния имот на ищцата, като видно от същите, за периода от 19.03.2020 г. до  15.04.2020 г. доставената ел. енергия в имота е била 281 кВтч на стойност 63.85 лв., за периода от 16.04.2020 г. до  16.05.2020 г. - 307 кВтч на стойност 66.90 лв., а за същите периода през 2019 г. е била съответно 249 кВтч на стойност 53.92 лв. и 223 кВтч 49.26 лв. Следователно, само за част от исковия период са представени доказателства за завишени количества консумирана ел. енергия, които от една страна не са значителни, а от друга няма доказателства, че завишеното потребление се дължи именно на включване на влагоуловители, каквито преди течът не са били използвани. При това съдът приема, че са част от исковия период – 16.05.2020 г. – 02.07.2020 г. - липсват каквито и да било доказателства за твърдяното повишаване на консумацията на ел. енергия, а за останалия период липсват доказателства за наличие на причинна връзка между деянието и твърдяната вреда, включително и за претендирания от ищцата размер на вредата. Предвид това в тази му част искът се явява неоснователн.   

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска поради непредявяването му срещу Министерство на труда и социалната политика, което е възложител на извършения през есента на 2019 г. ремонт на санитарните помещения, където се помещава ****. Така твърдените от ответника обстоятелства са основание единствено за наличие на солидарна отговорност на собственика с възложителя на основание чл. 53 от ЗЗД, при каквато солидарна отговорност е допустимо искът за пълната обезвреда, т.е. за цялото вземане, да се предяви само срещу единия от солидарно отговорните лица, както е в случая, тъй като съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници.

Предвид всички изложено съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен до размер на вредите от 1454.65 лв., като за разликата до пълния му предявен размер от 2000.00 лв. следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и направеното от ищцата искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да й заплати направените от нея разноски по делото в размер на 509.12 лв., от които 58.18 лв. за държавна такса, 269.11 лв. за адвокатско възнаграждение, и 181.83 лв. за възнаграждение за вещо лице.  

Воден от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, с адрес: гр. София,  бул. “****” No 3, да заплати на З.Н.А., с ЕГН **********, с адрес ***, пл. “****” No 7, на основание чл. 45  във вр. чл. 49 от ЗЗД сумата от 1454.65 лв. /хиляда четиристотин петдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на проникване на вода от имот на ответника в собствения на ищцата недвижим имот, представляващ офис ****, находящ се в сградата на  ****, ведно със законната лихва от 02.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 509.12 лв. /петстотин и девет лева и дванадесет стотинки/ за направените разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 1454.65 лв. до пълния му предявен такъв от 2000.00 лв., като неоснователен.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ :