Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 07 октомври 2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение – първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Лилова
и с участието на прокурор от СОП Малчев, като разгледа докладваното от съдия
ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 64 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
присъда № 32 от 18.10.2019 г. на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. №
2/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимия М.А.М.,***, с ЕГН **********, е
признат за виновен в това, че на 11.01.2018 г., около 16,30 часа, в гр.С., кв.”В.”,
на ул.”*******”, се заканил с убийство на А.Й.И.,***, с думите: „ще те убия, не
желая да те виждам повече тук, ще те убия” и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му , поради което и на основание чл.144
ал.3, вр. ал.1 от НК и във вр.
с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/
месеца, което на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС същия да изтърпи при
първоначален „общ” режим.
С
тази присъда подсъдимия М.А.М. е осъден да заплати на гражданския ищец А.Й.И.
сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
на последния неимуществени вреди от престъпното деяние по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.01.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над
този уважен размер до пълния предявен размер от 5000 лева, предявения
граждански иск е отхвърлен.
С
присъдата подсъдимия М.А.М. е осъден да заплати на гражданския ищец А.Й.И.,
сумата от 300 лева, представляваща направени от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
С
горепосочената присъда подсъдимия М.А.М. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати в полза на държавата - по сметка на РС – гр.С. сумата от 312
лева, представляваща направени по делото разноски в първоинстанционното
съдебно производство, сумата от 80,00 лева, представляваща дължима държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, както и по сметка на ОД на МВР С.
- сумата от 251,90 лева, представляваща направени във фазата на досъдебното
производство разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат А.П. – служебен защитник на подсъдимия М.А.М., с оплакване за нейната неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че първостепенния съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като въпреки императивната забрана по чл.303 от НПК, е постановил атакуваната присъда въз основа на предположения. Като процесуално нарушение от такъв характер, се сочи още от защитникът и липсата на мотиви на пръвоинстанционната присъда, доколкото в предложените такива не бил извършен обстоен и задълбочен анализ на всички доказателствени източници, не били отчетени и съответно обсъдени съществуващите противоречия в доказателствения материал, както и не бил даден отговор на защитните доводи и възражения. Излагат се и твърдения за липса на безспорна доказаност на обвинителната теза за осъществено от подсъдимия, от обективна и субективна страна престъпно деяние по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК. В тази насока според защитникът, не е било преценено от първостепенния съд, че съществуващите по делото доказателства не установяват претендираната „закана за убийство“ да е била осъществена от подсъдимия с инкриминираните заплашителни думи, отправени към пострадалия. Сочи се в този аспект, че първостепенният съд не е обсъдил в мотивите си показанията на пострадалия свидетел И., съгласно които след първия удар от подсъдимия, той е изпаднал в безсъзнание и съответно не е могъл да възприеме заканите спрямо него, както и свидетелстването на същия относно съдържанието на тези заканителни думи, напълно несъответно на инкриминираното в обвинителния акт. Все в тази връзка се излагат и доводи, че относно този факт, неправилно районния съд е дал вяра на показанията на свидетелката С., съдържащи информация, че заканителните думи са предхождали, съпътствали и последвали побоя, нанесен от подсъдимия на пострадалия, които сведения напълно противостоят на показанията на самия пострадал. Възразява се от защитата и срещу приетата от първата инстанция свидетелска годност на С., като се твърди, че предвид напредналата й възраст и стресовото състояние, в което се е намирала, същата не е могла да възприеме обективно обстоятелствата на случилото се. Твърди се, че извън вниманието на първостепенният съд е останало обстоятелството за отсъствието на мотив в подсъдимия за извършване на заканата с убийство, доколкото липсват данни по делото подсъдимия и пострадалия да са в конфликтни отношения, или да носел в себе си оръжие, които негови действия да декларират намерението му да обективира думите си. Излагат се доводи от защитата, че атакуваната присъда е неправилна и в гражданско-осъдителната й част, доколкото присъденото на гражданския ищец обезщетение за нематериални вреди е в прекомерно завишен размер, с оглед значимите за определянето му обстоятелства. Иска се от въззивния съд, на основание чл.336 ал.1, т.3, вр. чл.334 т.2 от НПК да отмени обжалваната присъда, като постанови нова такава, с която подсъдимия М. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК. Алтернативно се прави искане от защитата въззивния съд да измени атакуваната присъда, като намали размера на наложеното на подсъдимия наказание, респ. да му наложи друг вид наказание – пробация.
Присъдата
е обжалвана и от частния обвинител и граждански ищец А.Й.И., чрез неговия повереник – адвокат Н.К., с твърдение за нейната
незаконосъобразност и необоснованост в частта й, относно наложеното на
подсъдимия наказание. В частност, се сочи, че първостепенният съд е допуснал
нарушение на материално правните норми за определяне на наказанието, доколкото е
наложил на подсъдимия М. едно явно несправедливо наказание. В тази насока, повереникът твърди, че по делото са налични единствено
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, които обосновавали определянето
му на наказание лишаване свобода около средния размер. Като такива се изтъкват
от защитата - множеството осъждания на подсъдимия за различни по вид
престъпления, повечето от които тежки такива и свързани с използването на
принуда; механизма на извършване на процесното
деяние, при който подсъдимия не само е отправил спрямо пострадалия закана с
убийство, но му е нанесъл и телесни увреждания; факта, че за извършването на процесното деяние подсъдимия не е бил предизвикан по
никакъв начин от страна на пострадалия. С тези аргументи се твърди от частното
обвинение, допуснато от първоинстанционния съд
нарушение на материалния закон при индивидуализацията на наложеното на
подсъдимия М. наказание, като несъответно на обществената опасност на деянието
и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на
целите по чл.36 от НК. Съобразно това се иска от въззивния
съд да измени атакуваната присъда, като увеличи размера на наложеното на
подсъдимия наказание до средния размер от три години лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата
на подсъдимия М.М. в лицето на адвокат
А.П., поддържа жалбата срещу осъдителната присъда на районния съд, с искане
последната да бъде изцяло отменена и подсъдимия оправдан. В тази насока
защитникът поддържа оплакванията си, заявени в жалбата, за допуснати от първата
инстанция съществени процесуални нарушения в оценъчната и доказателствената
му дейност; срещу приетата от първостепенния
съд доказаност на обвинението; срещу справедливостта
на определеното и наложено на подсъдимия наказание. В последно посочения аспект се възразява срещу отказа на първоинстанционния съд да определи това наказание в хипотезата на чл.55 ал.1, т.1
от НК, предвид наличието на
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като
влошеното здравословно състояние на подсъдимия, напредналата му възраст,
липсата на извършени от него криминални прояви в последните десет години. Искането, което се заявява в
съответствие с тези направени
оплаквания, е за изменение на оспорената присъда, с определяне на наложеното на
подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК.
В
последната си дума пред въззивния съд, подсъдимият М.М.
поддържа изцяло казаното от неговия защитник и моли да бъде оправдан.
В
съдебно заседание пред въззивния съд, представителят
на С.о.п. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата
да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Твърди, че
първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, като е приел, че обвинението досежно
подсъдимия М. е доказано по безспорен и категоричен начин. Според прокурорът,
наложеното с присъдата наказание на подсъдимия също е справедливо определено и
съобразно изискванията на чл.54 от НК, като не са налични основания за
ревизирането му. Прокурорът от СОП
твърди и, че в хода на разглеждане на делото от първия по степен съд,
както и при постановяване на присъдата, не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли жалбата на защитата, както и тази на частното
обвинение, да бъдат оставени без уважение и респективно присъдата да бъде
потвърдена.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и
проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и след цялостния
анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд
намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към
предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
Пострадалият А.Й.И. е пенсионер,
бивш служител на МВР. Във връзка с работата си като служител на РУ на МВР – гр.С.
познавал подсъдимия М.А.М., като криминално проявено лице от същия град.
През 2018 г. пострадалия И.
живеел заедно с майка си – свидетелката В. С., в с.Ш., община С.. Двамата често
пътували до гр.С. на пазар, като посещавали и заведение в кв.”В.” на ул.”*******”,
в близост до бл.**, за да изпият по кафе. При едно от тези посещения в гр.С. –
на датата 11.01.2018 г. пострадалият И. и майка му – свидетелката С. били
заедно в заведението до 16,00 часа, когато подсъдимия я оставил да си допие
кафето и влязъл в съседния магазин за хранителни стоки, за да си напазарува.
След като приключил с
пазаруването, пострадалият И. тръгнал към автомобила си, който бил паркиран в
близост на ул.”*******”, а свидетелката С., която се придвижвала по-бавно,
вървяла след него в същата посока. Когато пострадалия стигнал до автомобила и
отворил една от вратите му, за да остави покупките, към него се приближил
подсъдимия М., който се обърнал към него със собствено име и му се заканил, че
ще го убие и че не иска да го вижда повече на това място. Пострадалият не
отвърнал нищо и продължил да подрежда покупките си. В този момент подсъдимият
започнал да го удря, като му нанесъл няколко удара с юмруци в областта на
главата. От ударите пострадалия И. се зашеметил и паднал на земята, след което
успял да се изправи и с помощта на придошли хора, той и майка му се качили в
автомобила. По-късно същият ден пострадалият подал сигнал за случилото се в РУ С.,
а след това потърсил медицинска помощ във ФСМП С..
След този случай пострадалия И. и
свидетелката С. престанали да посещават магазина и кафенето в гр.С., защото се
опасявали от ново посегателство.
В хода на образуваното досъдебно
производство е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза № П-73/2018
/л.36-38, т.1 от ДП/, изследвала медико-биологичните характеристики на
причинените на пострадалия А.И. телесни увреждания и механизма на причиняването
им. От заключението на същата се установява, че при пострадалия са констатирани
следните наранявания: контузия и една разкъсно-контузна
рана в дяната челна област на главата; масивен периорбитален
хематом около дясното око; контузия в областта на двете устни. Според
експертът, тези травматични увреждания на пострадалия са резултат от действието
на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при удари с юмруци и ритници,
като са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочено
е още и, че подробно депозираните при разпита на пострадалия показания, са дали
основание на вещото лице да приеме, че същия не е получил мозъчно сътресение и
съответно не е губил съзнание по време на инцидента.
Съгласно заключението на извършената
на пострадалия комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.9-13,
т.2 от ДП/, същият страда от „адаптационно разстройство, смесена
тревожно-депресивна реакция”, основен фактор за възникването и развитието на
които е станал инкриминирания случай. Според вещите лица, именно отправните
закани и физическата агресия спрямо него са променили емоционалното му
състояние и поведение, с болестни прояви на
тревожност, опасения за бъдещето му, страх и избягващо поведение. Тези
психични нарушения са променили обичайния му начин на живот и са се отразили
неблагоприятно на здравето му. Основавайки се на непсихотичния
характер на развилото се при пострадалия болестно разстройство, вещите лица са
стигнали до извод, че при него не е нарушена способността правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Посочено
е и, че осъществените действия и отправените закани спрямо пострадалия, са възбудили основателен страх за живота му.
По делото е изготвена и
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на свидетелката В. С.
/л.2-5, т.2 от ДП/ от заключението на която се установява, че същата е психично
здрава и не е с нарушена способност правилно да възприема значимите за делото
факти и да дава достоверни показания за тях. Според вещите лица по тази
експертиза, осъщественото нападение и отправените закани спрямо пострадалия, са
възбудили у нея основателен страх, както за нейния живот, така и за този на
синът й, променили са емоционалното й състояние и поведение, с болестни прояви
на тревожност, опасения за бъдещето й,
страх и избягващо поведение.
Възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Районният
съд, в пълно
съответствие със законовите изисквания е обсъдил доказателствените материали по делото – анализирал е показанията на
разпитаните по делото свидетели, обясненията на подсъдимия и заключенията на експертизите, поради което е приел за
несъмнено установена описаната по-горе фактология на деянието, която /както бе вече посочено
по-горе/ се възприема и от настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд правилно е възприел за
достоверни и е кредитирал изцяло показанията на пострадалия свидетел А.И., тъй
като същите са подробни, детайлни, последователни, непротиворечиви и логични. Въпреки,
че показанията на пострадалото лице са едновременно източник на доказателства и
средство за защита на накърнените му от престъплението права, в случая втората
инстанция също не намери основания да не даде вяра на показанията на този свидетел. В частност, от показанията на свидетеля
И. безспорно се установяват действията на подсъдимия, изразяващи се в
упражненото върху личността му /на пострадалия/ психическо и физическо въздействие
– отправената спрямо него вербална
заплаха, че ще го убие, придружена и с нанасяне на удари с юмрук в областта на
главата му; начинът, по който същия се чувствал след заканата и физическото
посегателство – бил уплашен, разстроен и стресиран; обстоятелството, че
очевидец на случилото станала неговата майка. Относно всички тези обстоятелства, показанията на
свидетеля А.И. срещат пълна подкрепа в показанията на свидетелката В. С., които
са източник на преки фактически данни за насочената от подсъдимия спрямо пострадалия
заплаха с убийство, за нейното словесно съдържание, за упражненото от
подсъдимия физическо насилие по отношение личността на пострадалия, за
състоянието на последния във времето след деянието.
Косвено
твърденията на свидетелят И., че върху личността му е било упражнено по
посочения начин психическо и физическо въздействие от страна на подсъдимия М.,
се потвърждават и от показанията на свидетелката В. З. /тези приобщени от
първия съд чрез използване на процесуалната техника по чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК/, която свидетелка е видяла пострадалия И.
веднага след деянието, и която заявява, че същият стоял прав до колата си, имал
кръв по едната страна на лицето си и говорел по телефона с полицията.
Както
правилно е съзрял и съответно отбелязал в мотивите си първостепенният съд,
показанията на пострадалия И. се подкрепят и от показанията на свидетелите С. Г.
и Р. Л., които макар и пряко да не са възприели обстоятелствата на инцидента,
дават сведения за възникнал между подсъдимия и пострадалия физически сблъсък,
добил отзвук сред клиентите на заведението и другите жители на града. Все в
тази връзка показанията на пострадалия И. кореспондират и със събраните по делото писмени доказателствени средства, материализиращи информация за оказана
същия ден на пострадалия, медицинска помощ и извършеното му освидетелстване,
при които били констатиране получени от него, респ. причинени му телесни
увреждания в областта на главата. Наред с това, в частта им, съдържаща информация за субективните усещания на пострадалия
в резултат на упражнената спрямо него психическа и фидическа
принуда от подсъдимия, коментираните доказателствени
източници напълно корелират и с приетото по делото
заключение на съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
Във
връзка с извършваният доказателствен анализ, тук е
мястото въззвината инстанция да отбележи като
неоснователен, поддържаният
в жалбата и във въззивното съдебно заседание, довод
от защитата, че районния съд неправилно е основал изводите си по фактите, на
показанията на свидетелите И. и С.. В този смисъл, защитата е намерила
няколко характеристики в тези свидетелски показания, които са му дали основание
за съмнение в тяхната обективност и правдивост, които обаче въззивната
инстанция не може да сподели. На първо място, защитникът – адвокат П. е заявил
съмнение в неподправеността на показанията на пострадалия И., предвид
свидетелстването му, че след нанесените му удари, същия изпаднал в
безсъзнателно състояние. При проведеният му от първостепенният съд разпит,
свидетелят И. действително е дал сведения, че след като подсъдимия му нанесъл
„третия удар в брадата”, той изпаднал в безсъзнание. В тези си показания, обаче
пострадалия свидетелства и за това, че нанесените му от подсъдимия удари с
юмруци, последвали отправената му словесна закана. Така, цитиран дословно
свидетелят И. недвусмислено заявява в показанията си: „Подсъдимият ми каза – А.,
ти повече тук няма да идваш, защото ще те убия, след това започна да ми нанася
удари….той започна веднага след думите да ме бие…мисля, че след тези удари
изпаднах в безсъзнание”. Ето защо, въззивният съд не може да се съгласи с виждането на
защитата за неистинност на показанията на свидетеля И. относно адресираната към
него заплаха от подсъдимия, доколкото същия е последователен в твърденията си,
че първо е бил заплашен от подсъдимия, след което е последвал побоя над него, резултирал в изпадането му в безсъзнателно състояние.
На
следващо място се твърди от защитникът, че при доказателствената
оценка на показанията на пострадалия, първата инстанция е омаловажила
същественото им несъответствие с тези на свидетелката С., досежно
възприетото и възпроизведено от него словесно съдържание на заканителните думи
на подсъдимия. При внимателният прочит на показанията на свидетелите И. и С.,
депозирани пред първия съд, обаче се установява, че това твърдение на защитата
е напълно невярно. Така, при излагане на показанията си свидетелят И. цитиран
дословно твърди: „ преди да ме удари първия път ми каза – тук няма да идваш,
защото ще те убия”, а свидетелката С. в разпита си заявява:”знай ще те убием,
ти жив няма да си тръгнеш от тука, в това заведение няма да идваш”.
Основание
за съмнение в сочената от свидетелката С. за отправена от подсъдимия словесна
закана спрямо пострадалия, а оттук и в истинността на показанията на тази
свидетелка, защитникът е открил и в обстоятелството, че от показанията на тази
свидетелка се установявало, че същата е възприела случващото се между
подсъдимия и пострадалия от „значително разстояние”. Тези твърдения на защитата
обаче третират изопачено доказателствената информация
в показанията на свидетелката С.. В последните, същата на два пъти, недвусмислено
е заявила /цитирана дословно/: „когато подсъдимия започна да бие А., аз бях до
предната врата на колата, а А. беше до задната”. Не само за посочените факти,
но и за всички останали обстоятелства на възникналия инцидент, свидетелката С.
дава много подробни, детайлни и последователни показания. И поради това, за
съставът на СОС не възникват съмнения в правдивостта на дадените от
свидетелката С. сведения в показанията й и в частност, на тези, касаещи
разстоянието, от което е наблюдавала възникналия физически сблъсък между
подсъдимия и пострадалия.
Отново
във връзка с показанията на свидетелката В. С., се твърди от защитата и, че е
останало неизяснено обстоятелството дали напредналата възраст и съответно
характерното за тази възраст увреждане на слуха, се е отразило на надеждността
на депозираните от нея показания. При разпита си в първоинстанционното
съдебно следствие, свидетелката С. е заявила, че макар и да има известни
проблеми със слуха, чува добре. При това положение, да се правят заключения за
свидетелската годност на свидетелката С., единствено основани на непотвърдени
данни за наличие на болестно състояние при нея, свързано с увреждане на слуха,
е напълно произволно.
Поради тези съображения, изразените в жалбата
съмнения на защитата в обективността и правдивостта на показанията на
свидетелите И. и С. са напълно безпочвени, а доводите на защитата, че тези
свидетелски показания са противоречиви, необективни и некореспондиращи с
останалите ангажирани по делото доказателства – очевидно несъстоятелни.
Напълно
споделен е от въззивната инстанция и направения
анализ от първостепенния съд на дадените пред него обяснения от подсъдимия М.М.. Правилно в частта им, в която установяват
обстоятелствата относно мястото, времето на събитието, присъствието му на това
място - в заведението в кв.”В.” на гр.С., както и посещението на последното от
майката на пострадалия, обясненията на подсъдимия са приети като източник на
доказателства за интересуващите процеса факти, а в останалите им части, досежно твърдяното от подсъдимия обстоятелство, че не е виждал
пострадалия въпросния ден, обсъжданите обяснения на подсъдимия са възприети като
средство за защита. Цитираното твърдение на подсъдимия М. се явява изолирано,
тъй като не намира подкрепа и се опровергава от всички останали гласни и
писмени доказателства, които се възприемат и кредитират от съда. С изнесените
от първия съд аргументи, мотивирали го да не възприеме и отхвърли тези обясненията
на подсъдимия М., като недостоверни, необективни и лансиращи защитната му
версия, въззивната инстанция напълно се солидаризира
и не открива необходимост от повторното им излагане.
В обобщение на всичко гореизложено следва да се отбележи, че въззивната инстанция напълно споделя дадената от първостепенния съд оценка на
събрания по делото доказателствен материал. Изводите си по фактите, районният съд е извел именно въз основа на тази законосъобразна
и правилна интерпретация на доказателствата по делото, без да
са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като при
оценката на доказателствените материали не са били
допуснати и логически грешки.
Въз
основа на така изложените правилно установени фактически положения, подкрепящи
се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната
инстанция, се налага правният извод, че подсъдимия М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК, в какъвто смисъл е
и решаващият правен извод на първия съд. Изводите на първоинстанционния съд
относно извършването на това деяние, авторството на деянието в лицето на
подсъдимия М., квалификацията на деянието и приложението на материалния закон,
са напълно обосновани и се основават на верен и точен анализ на събраните по
делото доказателства. При разглеждането на делото от първостепенния
съд не са
били допуснати и съществени процесуални нарушения, които да са накърнили
правата на страните и да дават
основания за отмяна на постановения
съдебен акт и за връщане на
делото за ново разглеждане в предходния процесуален стадий.
От обективна страна, засегнатите
обществени отношения са тези свързани със свободното формиране на воля у човека
и свободния избор на поведение. Също от обективна страна безспорно се установи,
че подсъдимия М.М. на процесните
дата и място, чрез своите действия и думи, е обективирал
намерение към свидетеля А.И., че ще извърши престъпление против личността му –
убийство. Тази заплаха /закана/, подсъдимия М. е осъществил, отправяйки към него
думите „Ще те убия, не желая да те виждам повече тука, ще те убия”, след
което започнал да му нанася удари с ръка в областта на главата. Безспорно се установи и, че посочената
закана от страна на подсъдимия, е създала възможност за възбуждане в пострадалия
И. на основателен страх от извършване на убийство.
Тук следва да се отбележи за
несъстоятелен, доводът на защитата на подсъдимия, че по делото не е доказано по
несъмнен начин твърдяната закана с убийство да е била годна да възбуди основателен
страх в пострадалия от действителното й осъществяване, предвид факта, че подсъдимия
не е носил в себе си оръжие, с което да декларира намерение да обективира думите си. При очертаване на този признак от
обективната страна на престъплението по чл.144 ал.3, вр.
ал.1 от НК, законът има предвид само възможността за възникване на основателен
страх в пострадалия, като не е необходимо той реално да се е уплашил. При
преценката за наличието му следва да се отчетат обстановката, начина по който е
отправена заканата, психичното състояние на дееца, взаимоотношенията му с
пострадалия. В случая, правнорелевантните факти
относно конкретната обстановка на извършване на деянието /пострадалия и
подсъдимия са били сами на улицата, с изключение на свидетелката С., която била
в напреднала възраст/, начина на извършването му /веднага след словесната
закана, подсъдимия нанесъл най-малко три удара с ръка в областта на главата на
пострадалия/, отношенията между подсъдимия и пострадалия /пострадалия и
подсъдимия се познавали във връзка с полицейската служба на пострадалия и
криминалната проявеност на подсъдимия, който съвсем
изненадващо и без наличие между тях на някакъв предшестващ конфликт, отправил
закани и посегнал физически на пострадалия/, дават основание на въззивният съд категорично да приеме, че насочената от
подсъдимия закана с убийство спрямо пострадалия И., е била в състояние да възбуди
реален страх в последния за изпълняването й.
Обосновани и верни са
и изводите на първоинстанционния съд относно субективната страна на извършеното
от подсъдимия деяние. От субективна страна подсъдимия М.М. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването
им. Подсъдимият е съзнавал, че с действията си отправя към пострадалия заплаха
с убийство, че заканата с това престъпление се възприема от пострадалия, и че в
последния може да възникне основателен страх за осъществяването й. Във волево
отношение подсъдимия е целял заплахата да бъде възприета от пострадалия И. и той
да изпита страх от нейното осъществяване. Прекият умисъл у подсъдимия се
извежда от следните безспорно установени обстоятелства: подсъдимия изненадващо
нападнал физически пострадалия, като го заплашил словесно; заканата спрямо
пострадалия била изпълнена не само с думи, но и с упражняване на физическо
насилие; последното се изразявало в нанасянето на най-малко три поредни удара с
ръка в областта на главата на пострадалия.
С
оглед на изложените съображения, СОС намери за обоснована и законосъобразна атакуваната
първоинстанционна присъда, с която е приложен
правилно материалния закон и подсъдимия е бил признат за виновен по правилната
правна квалификация на деянието му, съставомерно по
чл.144 ал.3, вр. с ал.1 от НК.
Въззивната
съдебна инстанция намери също така, че атакуваната присъда е и напълно
справедлива в частта й, относно наложеното на подсъдимия М. наказание лишаване
от свобода за срок от 6 /шест/ месеца. Този размер обективно е определен при
превес на смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Наложеното наказание напълно съответства и на степента на обществена опасност
както на деянието, така и на дееца. Правилно за смекчаващи вината обстоятелства
са намерени от районния съд напредналата възраст на подсъдимия М. /65-годишен
към момента на деянието/, тежкото му семейно и здравословно състояние /същия
страда от хронични заболявания/, положителното му процесуално поведение, добрите
характеристични данни за него. Като отегчаващи вината и наказателната отговорност
на подсъдимия М. обстоятелства, първият съд е отчел тези, свързани с
обремененото му съдебно минало и със спецификата на предметното престъпно
деяние /заканата е била последвана от причиняването и на леко по степен телесно
увреждане на пострадалия, чрез нанесените му удари с ръце от подсъдимия/. Противно
на доводите на частното обвинение, че относителната тежест на тези
обстоятелства е останала силно подценена от първата инстанция, настоящата
такава счита, че посочените обстоятелства са обективно преценени, въз основа на
всички данни по делото. В тази насока не са убягнали от вниманието на
първостепенният съд и наличните данни, че макар и многократно осъждан,
подсъдимия М. е преустановил активната са престъпна дейност, доколкото
последното му осъждане е далеч във времето /седем години преди датата на процесното деяние/, което както правилно е отбелязал първия
съд, е индиция за положителна промяна в личността му.
Обосновано и в пълнота е била отчетена и невисоката степен на обществената
опасност на конкретното деяние, с оглед обществените отношения, които се
засягат с него. Ето защо, въз основа на
тези данни, първата инстанция по никакъв начин не е подценила относителната
тежест на посочените обстоятелства в насока утежняване наказателно-правното
положение на подсъдимия М.. В тази насока въззивната
инстанция следва да допълни и настъпилите вредни последици в здравния статус на
пострадалия. Така, от заключението на извършената на пострадалия комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза /л.9-13, т.2 от ДП/, същият страда от „адаптационно
разстройство, смесена тревожно-депресивна реакция”, основен фактор за
възникването и развитието на които е станал инкриминирания случай. Посочено е,
че именно отправните закани и физическата агресия спрямо него са променили
емоционалното му състояние и поведение, с болестни прояви на тревожност, опасения за бъдещето му, страх и
избягващо поведение. Очевидно е, че преживяното от пострадалия престъпно
посегателство спрямо личността му, е оставило сериозни последствия върху
психиката и поведението му, което обстоятелство не може да не бъде отчетено в
посока утежняване на отговорността на подсъдимия М..
С
оглед релевираната от защитата претенция в този
аспект, настоящият състав на СОС приема, че в случая не са налице нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, които от своя страна
да обусловят приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Горепосочените
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са изключителни по своя
характер, тъй като нито едно от тях, респ. всички заедно не обуславят една
по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Те не могат да бъдат квалифицирани
и като многобройни, тъй като не са толкова много на брой, че също да обуславят
една сравнително по-ниска степен на обществена опасност на деянието. С оглед на
това, правилно при определяне на наказанието на подсъдимия М., районният съд не
е приложил смекчения режим на наказателната отговорност по чл.55 от НК, като е
определил същото при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Изводът
на районния съд за наличие на материално-правна пречка за прилагане на чл.66 от НК по отношение на така определеното на подсъдимия наказание 6 /шест/ месеца
лишаване от свобода, също е правилен и законосъобразен. Този извод е обоснован
с оглед данните за съдимостта на подсъдимия и в частност – с обстоятелството,
че същия е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
В
този смисъл правилно и законосъобразно първата инстанция е съобразила
обстоятелството, че спрямо подсъдимия М. не е настъпила реабилитация по чл.88а
ал.4 от НК. При наличните по делото данни за осъжданията на подсъдимия е
очевидно, че за да настъпи реабилитация на М., следва да е изтекъл предвидения
в разпоредбата на 88а ал.1, вр. ал.4 от НК срок за
всички негови осъждания. Преценката на този срок по чл.82 ал.1, т.4, вр. чл.88а ал.4 и ал.1 от НК за осъжданията му по НОХД №
1450/2008 г., НОХД № 1822/2008 г., НОХД № 1073/2008 г. и НОХД № 2711/2008 г. –
всичките на РС П., за които по реда на чл.25 ал.1, вр.
чл.23 от НК му е определено едно общо наказание от 2 години и 11 месеца
лишаване от свобода, обаче дава основание да бъде направен извод за отсъствието
на предпоставки за безусловна реабилитация на подсъдимия, тъй като по посочените
осъждания, за наказанието 2 г. и 11 м. лишаване от свобода, което е било
изтърпяно от М. на датата 24.01.2011 г. /видно от служебно изисканата от въззивната инстанция справка от ГД”ИН”/, не е изтекъл ребилитационния срок по чл.88а ал.2, вр.
ал.1 от НК /10-годишния срок по чл.88а ал.2 НК започва да тече от деня в който
е изтърпял наказанието и към инкриминираната дата все още не е бил изтекъл/.
Ето защо, във връзка с изложеното, като е приел, че не са налични условията за
реабилитация по чл.88а ал.4 от НК на подсъдимия М., първостепенния не е нарушил
закона.
На основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС така
определеното наказание на подсъдимия, правилно е постановено да се изтърпи от
същия при първоначален „общ” режим.
При
проверка на присъдата в гражданско-осъдителната й част, СОС счете, че липсват
основания за нейната ревизия, респ. за изменение размера на присъденото
обезщетение за претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди, доколкото
не се констатира отклоняване от критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Впрочем, искане за коригиране размера на присъденото обезщетение, не се релевира нито в жалбата на защитника на подсъдимия, нито в
тази на частното обвинение.
Поначало първата инстанция, въз основа на събраните по делото доказателствени материали и техния анализ правилно е приела, че по делото несъмнено е установено авторството на деянието, причинената вреда и причинната връзка между деянието на подсъдимия и настъпилите морални вреди за гражданския ищец А.И.. Несъмнено се установи по делото, че в продължение на близо шест месеца след извършеното спрямо личността на гражданския ищец /и частен обвинител/ престъпно посегателство, същият е изпитвал стрес, уплаха, тревожност, страх, като при него се е развило и болестно /непсихотично/ състояние – „адаптационно разстройство, смесена тревожно-депресивна реакция”. С оглед на това първата инстанция е направила обоснован извод, че предявения срещу подсъдимия граждански иск е безспорно доказан по основание. Отчитайки изброените обстоятелства, районния съд в никакъв случай не е надценил тяхното значение и е съобразил в пълнота критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Не са останали извън преценката на първата инстанция наличните относими за определяне размера на гражданската претенция обстоятелства – възрастта на пострадалия; продължителността на периода, през който е търпял посочените негативни емоции и душевни страдания; състоянието му през този период; причиненото му от подсъдимия и физическо насилие. При съвкупната оценка на изброените обстоятелства се налага извода, че размерът на присъденото обезщетение за причинени на гражданския ищец морални вреди от престъпната деятелност на подсъдимия, правилно е бил определен на сумата от 2 000 лева /две хиляди лева/.
С
оглед изхода на делото пред двете съдебни
инстанции, правилно и законосъобразно са
възложени в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, както и заплащането на дължимата
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Предвид изложеното и след извършена на основание
чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при
която проверка не се констатираха
основания за неговото отменяване или изменяване, респ. отменяване и връщане за ново разглеждане,
СОС намери, че същият следва да
бъде потвърден изцяло.
По тези съображения
и на основание чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 32 от 18.10.2019 г. на Районен съд – гр.С., постановена по
н.о.х.д. № 2/2019 г. по описа на същия съд.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/