Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 12.06.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на трети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДОБРОМИРА КОЖУХАРОВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА к.а.н.д. № 141 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във
вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от Началник на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, против Решение № 861 от 02.12.2019 г.,
постановено по АНД № 1753/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено НП № 19-1085-001882/25.07.2019г.
на Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе, с което за нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП, на Р.Г.Р. *** е наложено
кумулативно наказание глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност
на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния
закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК.
Основният
довод на касатора е за неправилна преценка на доказателствата при формиране
изводите на въззивния съд.
Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба депозира
писмено становище, като моли да бъде отхвърлена жалбата. Счита, че решението на
въззивния съд е правилно и излага съображения в тази насока.
Представителят на прокуратурата счита,
че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като е постановено при
неизяснена фактическа обстановка, с което е допуснато съществено процесуално
нарушение – основание за връщане на делото. Излага подробни съображения в с.з.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
С
Решение № 861 от
02.12.2019 г., постановено по АНД № 1753/2019 г. по описа на Районен съд – Русе,
съдебният състав е отменил НП
№ 19-1085-001882/25.07.2019г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе, с което за
нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗДвП, на Р.Г.Р. *** е наложено кумулативно наказание
глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца. Като основание за налагане на това наказание е посочена
санкционната норма на чл.
182 ал. 1 т. 6 ЗДвП. Деянието, за което е наказан нарушителя
е свързано с неизпълнение на задължението
му по чл. 21 ал. 1 ЗДвП – нарушение на
скорост, установено и заснето с техническо средство - дигитална стационарна радарна
установка "SITRAFFIC ERS 400". АНО е приел,
че при разрешена стойност на скоростта 50км/ч в населено място, нарушителят е
управлявал МПС – л.а. “Ситроен Саксо“ с рег.№ В 26 77 КН с установена скорост 101.85 км/ч, като по този
начин превишената стойност на скоростта е 52км/ч.
Скоростта на движение на автомобила
била заснета с техническо
средство - дигитална
стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения "SITRAFFIC ERS 400", с фиксиращо устройство за скорост,
дата и час, на 17.04.2018г., в 11.20ч. в гр.Русе,
на бул.“България“ – след бензиностанция „Лукойл“, посока ГКПП Дунав мост, като
за констатираното нарушение бил изведен фотокадър. В последствие СВ.Н.К.–
младши автоконтрольор в Сектор ПП – Русе извършила справка по регистрационен
номер на автомобила и установила, че същият е собственост на К.Б.Г. от
гр.Варна. От приложените по преписката писмени обяснения от К.Г. се установило,
че той е продал процесния автомобил на Св. Б.Б. през 2013г., в подкрепа на
което е приложил и заверено копие от договор за продажба на МПС с нотариална
заверка на подписите. Св. Б.Б. от своя страна е попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която декларирал, че на процесната дата автомобилът е бил управляван от
Р.Г.Р.. Последният, след като са му били изпратени фотокадър от нарушението и
декларация по чл. 188 ЗДвП, е декларирал, че на дата 17.04.2018 г. той лично е
управлявал л.а.“Ситроен
Саксо“ с рег.№ В 26 77 КН. Въз
основа на установеното с техническото средство и след като бил констатиран по съответния
законов ред управлявалия процесното моторното превозно средство, на
жалбоподателят е бил съставен АУАН № сер.АА №238205 от 17.04.2019г., а в
последствие и процесното НП.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение, Русенски районен съд на първо място е приел, че при
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са предпоставка за отмяна на НП. При анализа на събраните в
хода на производството доказателства, е приел, че Р.Р. не е извършил
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
тъй като не бил управлявал процесния лек автомобил по времето и мястото,
описани в АУАН и НП. За да достигне до тези изводи въззивната инстанция е
кредитирала изцяло показанията на свидетелите Б. Б. – собственик на автомобила
и Р. Г. – племеник на Р.Р., игнорирайки приложените по делото писмени
доказателства. Районният съд е приел, че показанията на двамата свидетели са
достоверни, тъй като са последователни, непротиворечиви, взаимнокореспондиращи
си и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства. Въз основа
на гласните доказателства е направен извод, че от началото на 2018 г. или
най-късно от м.март 2018 г. Р.Р. не бил във владение на л.а.“Ситроен Саксо“ с
рег.№ В 26 77 КН, поради което, при липса на доказателства за противното,
следвало да се приеме, че не е управлявал този автомобил на процесната дата. Тези
констатации са дали основание на районния съд да отмени като незаконосъобразно
оспореното пред него наказателно постановление.
Настоящата инстанция не споделя изводите
на въззивната инстанция за недоказаност на авторството на нарушението, за което
е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Същевременно съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна. Събирането
на писмени доказателства относно обстоятелствата кой плаща гражданската
отговорност и данъците на процесния автомобил, както и кой го представя за
технически преглед, са неотносими към преценката за законосъобразността на НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 188
ал. 1 изр. 1 ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, а с изр. 2 на същата норма се дава
възможност на собственика на автомобила, който не го е управлявал при
извършване на нарушението, да посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. В противен случай собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Анализът на
цитираната разпоредба налага извода, че е въведена една оборима презумция, като
тежестта за доказване кой е управлявал процесното МПС е именно на собственика
му. Законът е предвидил достатъчна гаранция за собственика да се защити още
преди издаването на АУАН, респективно на НП. В случая собственикът на процесния
автомобил – Св. Б. е посочил, че именно Р.Р. го е управлявал на процесната дата. В показанията си този свидетел
допълва, че през 2017г., е продал автомобила на Р.Р., но без договор. Няколко
пъти след това се чували по телефона, като свидетелят предупреждавал Р., че
следва да прехвърлят автомобила, но действия в тази насока не били предприети.
В последствие му се бил обадил някакъв Р., който му казал, че е купил колата от
Р. и искал да я прехвърлят, но отново не се стигнало до прехвърляне чрез
договор. Показанията на Св. Б. относно момента, когато му се е обадил
въпросният Р. обаче, съдът намира за противоречиви. Веднъж казва, че Р. му бил
казал, че е продал колата на друго момче, после казва, че това момче Р. му се
бил обадил през лятото август - септември
на 2018г., а накрая заявява, че Р. му се бил обадил малко преди да го
потърсят от КАТ за процесния случай, мислел, че било март 2018г. Видно е, че от
една страна твърденията на свидетеля са непоследователни, липсва категоричност,
а от друга страна противоречат и на установените с писмени доказателства
обстоятелства. Св. Б. е бил потърсен от органите на КАТ на 07.04.2019г., което
се потвърждава от попълнетата от него декларация по чл. 188 ЗДвП. Ако
действително въпросният Р. се е обадил на св.Б. малко преди последният да бъде
потърсен от КАТ, то излиза, че или обаждането е много преди КАТ да го потърсят,
или обаждането е през месец март 2019 г., а не както Б. твърди – през март 2018
г. Т.е. самият свидетел си противоречи в показанията.
От друга страна св.Р. Г. твърди, че
бил взел процесния автомобил от чичо си Р.Р. през октомври или ноември 2017г. и
след около месец го бил продал на друго лице, което от своя страна също го
продал. Разговарял с чичо си за прехвърляне на колата, тъй като новият
собственик поискал това, но Р. му казал, че не може да се свърже със стария
собственик. Опитал се да проследи по
веригата в кого е колата, след като бил издаден акта за нарушение, но не успял.
Заявява, че не познавал лице с имена Б. Б.. Категоричен е, че към 17.04.2018г.
процесният автомобил не бил при Р.Р.. Показанията на този свидетел настоящият
състав намира за противоречиви. От една страна те противоречат на твърденията
на Р.Р. в първоначалната жалба – жалбоподателят твърди, че бил „продал“ колата
на Р. Г. през лятото на 2017г., св.Г. от своя страна заявява, че това е станало
през октомври или ноември 2017г. От друга страна дори и да се приеме, че Р.Р.
действително в един момент е „продал“ колата на св.Р. Г., само от показанията
на този свидетел не може да се установи кога всъщност е станало това.
Показанията на Св. Б. по никакъв начин не допринасят за изясняването на този
въпрос, тъй като той заявява, че Р.Р. действително му се е обадил и му е казал,
че някакво момче е купило автомобила и искал да го прехвърлят, но кога е
станало това свидетелят не посочва. Не става ясно от показанията на Св. Б. дали
това момче, за което му се бил обадил Р. е същото, което се е обадило и на Б.. Освен
това, ако наистина Р.Р. е бил „продал“ процесния автомобил и към месец април
2018г. същият не се е намирал в негово владение, възниква основателния въпрос
защо през месец април 2019г. пред органите на КАТ същият декларира, че на
17.04.2018г. той е управлявал колата. Р. действително не е имал задължението да
попълни декларация по чл. 188 ЗДвП, но му е била предоставена такава
възможност, като ако действително той не е управлявал автомобила на процесната
дата, тъй като го е бил „продал“, би могъл да декларира това обстоятелство,
като посочи на кого е предоставил автомобила. Това обаче Р. не е сторил,
напротив – декларирал е, че именно той е управлявал колата на 17.04.2018г.
Възраженията, които в последствие е развил процесуалния представител на Р. в
жалбата пред въззивния съд за „малограмотност“ и „морално задължение“, са
неотносими към спора. Незнанието на закона не следва да се използва за
оправдание на действията на Р., още по-малко когато става въпрос за деклариране
на данни, свързани с извършено от него нарушение. Освен това в последствие,
след връчване на АУАН, касационният ответник отново е имал законовата
възможност да възрази, като посочи на кого е бил предоставил автомобила.
Въпреки това той не се е възползвал от това си право и АНО законосъобразно е
пристъпил към издаване на НП.
От трета страна съдът отчита и факта,
че св.Г. и касационният ответник Р.Р. са в близки родствени отношения и е нормално
от житейска гледна точка да се стреми да даде показания, които да го оневинят.
В този смисъл съдът не кредитира показанията на св.Г., тъй като същите са
противоречиви и не се подкрепят от останалите събрани доказателства.
В заключение следва да се отбележи,
че от показанията на двамата свидетели не може да се направи категоричен извод,
че към 17.04.2018 г. Р.Р. не е бил в владение на л.а.“Ситроен Саксо“ с рег.№ В
26 77 КН и следователно не го управлявал на посочената дата.
С оглед изложеното
настоящата касационна инстанция счита, че като е ценил основно гласните
доказателства, въззивният съд е достигнал до неправилен извод за недоказаност
на авторството на процесното нарушение и в този смисъл решението като
неправилно следва да бъде отменено. След
отмяната му и на основание чл.
222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на
спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе
съображения настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното и на основание чл.222, във вр. с чл. 221, ал. 2, от АПК във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Решение № 861 от
02.12.2019 г., постановено по АНД № 1753/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е отменено НП №
19-1085-001882/25.07.2019г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-1085-001882/25.07.2019г. на
Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе, с което за нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗДвП,
на Р.Г.Р., ЕГН:**********,***, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП е наложено
кумулативно наказание „глоба“ в размер на 700лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.