Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 500
гр. Перник, 05.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 353/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във
вр. с чл. 124 от ЗДСл/Закон за държавния служител/.
Образувано е по жалба на Т.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
против Заповед № 3-0459/19.04.2019 г., издадена от Р.М.М.– изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с която на
жалбоподателката на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, във вр. с чл. 89,
ал. 2, т. 5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“ и на
основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение за
длъжността „главен инспектор“ в **** – Перник към ИА „ГИТ“, с ранг ІІІ-ти
младши, считано от 19.04.2019 г., поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради съществено нарушение на
административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Изложено е че: дисциплинарното наказание е наложено за дисциплинарно
нарушение, за което не е образувано дисциплинарно производство и след изтичане
на срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл; заседанията на дисциплинарния съвет са
провеждани в нелегитимен състав; дисциплинарното нарушение не е извършено.
Искането към съда е да отмени обжалвания административен акт и да присъди
направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител – адв. А., поддържа жалбата. Излага подробни съображения за
незаконосъобразността на оспореното дисциплинарно наказание. Моли съда да го
отмени. Претендира направените съдебни разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния
представител юрисконсулт С. – оспорва жалбата. Счита обжалваната заповед за
законосъобразна по аргументи, изложени в съдебно заседание и в представени
писмени бележки. Искането към съда е да отхвърли оспорването.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол по
силата на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл административен акт, от лице по чл. 147, ал. 1
от АПК, чиито права са засегнати от същия, при спазване на срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
От приложеното служебно досие на оспорващата се
установява, че е назначена като държавен служител в Изпълнителна агенция
„Инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, отдел
Перник, със заповед № ЧР-36/30.01.2013 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“, считано от 01.02.2013 г. и е в служебно правоотношение без прекъсване до
19.04.2019 г. За последно, то е изменено със заповед № ЧР – 1157/15.11.2017 г.
на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ считано от 16.11.2017 г. от длъжност
„старши инспектор“ в Д „ИТ“ – Перник, ГД „ИТ“, с ранг ІІІ младши на длъжност
„главен инспектор“ в Д „ИТ“ – Перник, ГД „ИТ“, ранг ІІІ – младши.
На 31.07.2018 г. по електронната поща на ИА „ГИТ“ е
постъпило писмо с вх. № 18097458/31.07.2018 г. от гражданин, в което са
изложени твърдения, че Т.Т. притежава търговски обект -„****“ в гр. Перник, ул.
****, в който осъществява дейност по
зареждане, ръководство и организация на работниците, включително в рамките на
работното си време като държавен служител. Посочено е също, че тя се възползва
от служебното си положение и открито заявява, че заради него не се извършват
проверки в търговския обект.
На 07.08.2018 г. в ИА „ГИТ“ е постъпило писмо от директора
на РЗИ – Перник, с вх. № 18095940/07.08.2018 г. към което е приложена докладна
записка от И.В. - инспектор в дирекция „Обществено здраве. В нея е изложено, че
на 24.07.2018 г. съставяла АУАН на работник в търговски обект – „****“, намиращ
се на адрес: гр. Перник, ул. ****. На място пристигнала Т.Б., която се
представила като собственик на обекта и инспектор в **** и започнала да отправя
словесни атаки и заплахи срещу нея и другия присъстващ инспектор от РЗИ –
Перник. Настоявала да напуснат обекта. Заявила, че работничката няма да получи
препис от акта, а когато оставили копие от същия в обекта, Т. го скъсала в
тяхно присъствие.
Със Заповед № З-0833/08.08.2018 г., издадена от
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл е
наредено на дисциплинарния съвет при ИА „ГИТ“ да образува дисциплинарно дело
срещу жалбоподателката за изясняване на обстоятелствата посочени в сигналите.
Във връзка с това са изискани писмени сведения от Т.Т.,***,
от старши юрисконсулт при ДИТ – Перник, от служители при ДИТ – Перник: Б.М.–
главен инспектор, Ч.П.– главен
инспектор, И.Я.– инспектор, П.П.– главен инспектор, С.М.– главен експерт, В.П.–
помощник инспектор. Всички са представили изисканите им сведения на 08.08.2018
г.
Видно от заповеди, с №№ З-1271/30.10.2017 г.,
ЧР-140/24.02.2011 г., ЧР -109/24.01.2014 г., ЧР – 88/16.02.2015 г.,
ЧР-977/21.08.2017 г., ЧР-108/24.01.2014 г., ЧР-1133/31.10.2017 г.,
ЧР-938/04.08.2016 г., ЧР-107/24.01.2014 г., З-0872/21.08.2018 г., всички
издадени от изпълнителния директор на ИАГИТ
и удостоверения за правоспособност, с №№ 651/24.07.2003 г., №
729/23.02.1998 г. и 2536/21.03.2002 г. на Министерство на правосъдието в
съответствие с чл. 95, ал. 1 – ал. 3 от ЗДСл и т. ІV.14, 14.1 и 14.1 и 14.2 от
утвърдената със заповед № 390128/07.03.2014 г. процедура по търсене на
дисциплинарна отговорност, определяне и налагани на дисциплинарните
наказания по ЗДлС в ИА „ГИТ“,
изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ е назначил дисциплинарен съвет, състоящ се
от държавни служители, в служебно правоотношение с изпълнителната агенция, в
състав: Г.М.– председател, Т.Д.– заместник-председател; редовни членове: Г.С.,Д.И.,
Ц.Ф.,М.А.и резервни членове: В.К.и Н.С..
Двама от редовните членове и един от резервните членове на дисциплинарния съвет
са с юридическо образование и са придобили юридическа правоспособност.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 95, ал. 4 от ЗДСл
изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ със заповед № З-0834/08.08.2018 г. и
заповед № З-0144/05.02.2019 г. е наредил в заседанията на дисциплинарния съвет
по образуваното срещу Т.Т. дисциплинарно дело вместо редовния член Г.М.да
участва резервния – В.К.и в заседанието на 06.02.2019 г. – вместо Т.Д.– да
участва Н.С..
С писмо изх. № 18082602/13.08.2018 г. изпълнителният
директор на ИАГИТ е изискал от заместник-директор на ГДНП копия от сведенията, снети
от лица по време на извършена на 08.08.2018 г. съвместна проверка в заведение
за бързо хранене „****“, находящо се в гр. Перник, ул. ****, стопанисвано от „****
И.А.“ ЕООД. С писмо от 20.08.2018 г. са изпратени в ИАГИТ и приобщени към
административната преписка: справка рег. № 328600-50403/17.08.2018 г. до
заместник-директор на ГДНАП, изготвена от инспектор ОИП-ГДНП и събрани в хода
на проверката писмени сведения от И.А.Д., Т.Б. С., Г.Г.В., В.Б.М.. От тях се
установява, че при извършена на
08.08.2018 г. съвместна проверка от ИАГИТ и НП в заведение за бързо
хранене „****“, находящо се в гр. Перник, на място се е намирала
жалбоподателката Т., която се легитимирала със служебна карта на инспектор от
ДИТ – Перник и се представила като орган по безопасност към заведението на
граждански договор. В писмените си сведения лицата, работещи в обекта заявяват,
че възприемат Т. като управител и съобщават, че тя идва всеки ден и ги обучава
как да правят сандвичи и да обслужват клиентите. Собственикът на търговския
обект И.Д.дава сведение, че Т., като
нейна приятелка и помага в оформянето на документите за осъществяваната дейност
и я консултира, за което и заплаща възнаграждение с оглед свършената работа
срещу разписка.
Първото заседание на дисциплинарния съвет е насрочено на
09.08.2018 г. За него са уведомени чрез връчване на писма членовете му,
жалбоподателката и лицата поканени за изслушване/директор на ДИТ – Перник и
старши юрисконсулт в ДИТ – Перник/. Проведено е на 09.08.2018 г. в състав: Т.Д.,М.А.,
Т.С., Д.И., Т.Ф.,В.К., за което е съставен протокол. От последния е видно, че в
заседанието са изслушани директора, старши юрисконсулт, инспектор в ДИТ –
Перник – Д.С.и главен инспектор в отдел КИД при дирекция ПОИД на ИА“ГИТ“ – В.В..
В дадените от тях показания се съдържат сведения, че Т.Т. е споделяла с
колегите си от ДИТ – Перник, че заедно с нейна приятелка са закупили,
ремонтират и ще отварят заведение за бърза закуска „****“ в гр. Перник, ул. ****.
Според директора на ДИТ и останалите изслушани служители от ДИТ – Т. не може да
работи в екип, тъй като налага мнението си, предизвиква конфликтни ситуации и
не се съобразява с вижданията на колегите си. В.В. е споделил, че при извършена
съвместна проверка от ИА „ГИТ и МВР в заведение за бързо хранене „****“, на
място е била Т.Т., която се представила като орган по безопасност и здраве към
заведението, упражняващ функциите си по силата на сключен граждански договор.
Видно от представените болнични листове, с №№ **** ****оспорващата е ползвала отпуск поради
временна неработоспособност, считано от 09.08.2018 г. до 04.02.2019 г.,
включително. Независимо от това по електронната поща, тя е представила
заявление до дисциплинарния съвет с вх. № 18099964/10.08.2018 г. и докладна с
вх. № 18101562/20.08.2018 г. до изпълнителния директор на ИАГИТ, в които е
изложила становището си относно образуваното срещу нея дисциплинарно
производство. Посочила е, че не възприема за нередно реализирането на
допълнителни доходи, извън възнаграждението по служебното и правоотношение.
На 18.10.2018 г. е насрочено второ заседание на
дисциплинарния съвет, за изслушване на Т.Т.. Изслушването не се е състояло, тъй
като същата е ползвала отпуск, поради временна неработоспособност.
С писмо изх. № ДОК 19001632/05.02.2019 г. членовете на
дисциплинарния съвет при ИАГИТ са уведомени за насрочено за 06.02.2019 г.
заседание по образуваното дисциплинарно производство. Оспорващата е уведомена
за него лично на 06.02.2019 г. с писмо изх. № ДОК1900-1633/05.02.2019 г. и е
поканена за изслушване в съответствие с чл. 96, ал. 2 от ЗДСл и т. ІV.19 от
Процедура по търсене на дисциплинарна отговорност, определяне и налагане на
дисциплинарни наказания по ЗДСл. От съставения за проведеното заседание
протокол е видно, че се е явила на него и е била изслушана от дисциплинарния
съвет. В обясненията си е посочила, че е дългогодишна приятелка със
собственичката на заведение за бързо хранене „****“, но няма сключен граждански
договор с нея за предоставяне на консултантски услуги. Отрекла е да извършва
каквато и да било дейност, свързана с търговския обект, както и да се е
представила на проверяващите го като негов собственик и като служител в ДИТ –
Перник.
На основание чл. 96, ал. 3 от СДСл дисциплинарният съвет е
взел решение № ДОК19002828/11.03.2019 г. В него е прието, че на 24.07.2018 г.
държавният служител Т.Т. се е представила пред инспектори от РЗИ – Перник,
извършващи проверка в заведение за бързо хранене „****“, находящо се в гр.
Перник, ул. ****, стопанисвано от „**** И.А.“ ЕООД, с управител И.А.Д., като
собственик на обекта и инспектор в ДИТ – Перник. Отправила е словесни атаки и
заплахи срещу служителките и в тяхно присъствие е скъсала съставеният акт за
установяване на административно нарушение. На 08.08.2018 г. по време на
извършвана съвместна проверка от инспектори от ИАГИТ и служители в ГДНП, Т. се
е намирала в проверяваното заведение за бързо хранене „****“ 38 и се е
легитимирала пред проверяващите със служебната си карта на инспектор в ДИТ –
Перник. Представила се е и като собственик на търговския обект и орган по
безопасност и здраве при него. Изисквала е обяснения защо се извършва
проверката. С поведението си е уронила престижа на държавната служба. Така
приетото от фактическа страна, дисциплинарният съвет е квалифицирал като
нарушение на чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация и дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. С оглед
установеното в хода на дисциплинарното производство, че Т. афишира финансови си
отношения със собственика на търговския обект, осъществявани в нарушение на чл.
19 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, че при
извършваните на 24.07.2018 г. и на 08.08.2018 г. проверки се е държала грубо и
арогантно с проверяващите – нарушение на чл. 17, ал. 3 от Кодекса, че се е
представила като инспектор от ДИТ – Перник не във връзка и по повод със
служебните си задължения, а като лице, заинтересовано в лично качество от
дейността на проверявания обект – нарушение на чл. 13, ал. 1 от Кодекса, не проявява критичност към поведението си,
при изпълнение на служебните си задължения трудно работи в екип и влиза в
конфликт с колегите си, дисциплинарния съвет е приел, че за извършеното
нарушение следва да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание –
„уволнение“. Видно от отразяването върху последната страница на решението, то
заедно с преписката по дисциплинарното производство са предадени на
дисциплинарно наказващия орган на 11.03.2019 г. – изпълнителен директор на
изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
Със заповед № 3-0443/18.04.2019 г. на изпълнителния
директор на ИАГИТ на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изискани обяснения от жалбоподателката във връзка с образуваното
срещу нея дисциплинарно производство, като и е определен срок за това – 11.00
ч. на 19.04.2019 г. Поканена е и да бъде изслушана в 14.00 ч. на 19.04.2019 г. от
дисциплинарно-наказващия орган. Заповедта е връчена лично на държавния служител
на 18.04.2019 г.
В указания срок Т.Т. е представила писмени обяснения, с
вх. № ДОК19004267/18.04.2019 г., в които е посочила, че поддържа дадените
такива пред дисциплинарния съвет и че не счита че е извършила дисциплинарно
нарушение и че е уронила престижа на службата. Видно от съставения протокол с №
ДОК 19004325/19.04.2018 г. се е явила на насроченото изслушване. Запознала се е
с дисциплинарната преписка и е изложила устни обяснения пред дисциплинарно
наказващия орган.
На 19.04.2019 г. изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ е издал оспорения административен акт -
Заповед № 3-0459/19.04.2019 г., с която основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл,
във вр. с чл. 89, ал. 21 т. 5 от ЗДСл на Т.Т. е наложено дисциплинарно
наказание – „уволнение“ и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е
прекратено служебното правоотношение за длъжността „главен инспектор“ в **** –
Перник към ИА „ГИТ“, с ранг ІІІ-ти младши, считано от 19.04.2019 г., поради
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, който и е връчен лично на
19.04.2019 г. В мотивите на оспорения акт изцяло е възприета установената от
дисциплинарния съвет фактическа обстановка.
В съдебното производство по обжалването и са събрани
писмени и гласно доказателства. Разпитани са свидетелите Г.Г.В., Д.П.Б./двете
доведени от жалбоподателя/ и М. Н.И.и И.С.В., призовани по искане на ответника.
Показанията им изцяло подкрепят установената в хода на дисциплинарното
производство и възприета от дисциплинарно наказващия орган фактическа
обстановка. Съдът кредитира напълно показанията, дадени от свидетелите М. И. и И.В..
Те са ясни, конкретни и логични, не съдържат вътрешни противоречия и
съответстват на останалия събран доказателствен материал. Възпроизведеното пред
съда е обективирано от двете свидетелки в различни документи, изготвяни във
връзка със заеманото от тях служебно качество, несвързани с производството по
делото, но приобщени към него. Съдържанието на тези писмени доказателства
съответства на изложеното при проведените в съдебно заседание разпити, което
сочи на достоверност на показанията. Съдът ги кредитира и като обективни и
незаинтересовани, тъй като фактите, за които са дадени, са възприети от
свидетелите в служебно качество и във връзка с изпълняваната от тях длъжност,
което предполага нарочно съсредоточаване и безпристрастно установяване и
възпроизвеждане. От гласните доказателства се установява, че при проверките,
извършени от инспектори на РЗИ – Перник на 24.07.2018 г. и от инспектори на
ИАГИТ и служители ГДНП на 08.08.2018 г. жалбоподателката се намирала в
заведение за бързо хранене „****“, стопанисвано от „**** И.А.“, управлявано от
нейната приятелка И.А.Д.. Т.Т. се е легитимирала пред проверяващите екипи като
инспектор в ДИТ – Перник и собственик на заведението. В последствие е уточнила,
че е пълномощник на собственика и негов консултант на граждански договор.
Поведението и към проверяващите екипи е било грубо и арогантно – настоявала е
да напуснат обекта, давала им е указания относно начина на съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, в присъствието им е скъсала копие на
същия.
Съдът кредитира показанията на свидетелките Г.В. и Д.П., в
частта, в която кореспондират на останалия събран доказателствен материал, а
именно, че Т. често посещава търговския обект и е присъствала по време на
извършваните проверки. В частта, в която съобщават, че не е имало нищо
необичайно в поведението на жалбоподателката при общуването и с инспекторите,
съдът ги счита за повлияни от отношенията им със същата. Видно от дадените от
тях писмени сведения, приобщени към дисциплинарната преписка, те възприемат Т.
като управител на обекта, в който работят и близка приятелка на работодателя им
– И.А.Д.. Това ги поставя в положение на зависимост, което се подкрепя и от
събраните доказателства за продължителното упражняване на труд от тях без
сключени договори/съдебни решения № 737/03.01.2019 г. по АНД № 1798/2018 г. на
ПРС, влязло в сила на 26.01.2019 г., № 716/06.12.2018 г. по АНД № 1799/2018 г..
по описа на ПРС, влязло в сила на 11.01.2019 г./ и сочи на тяхната
заинтересованост и недостоверност.
При така възприетите факти, съдът прави следните правни
изводи:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно
чл. 92, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат от органа по
назначаването. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 17 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ предвижда, че
изпълнителният директор на Агенцията назначава държавните служители в нея и
прекратява служебните им правоотношения. В т. 19 на същата норма са посочени
правомощията му да назначава
дисциплинарния съвет и да налага дисциплинарните наказания. В настоящият случай
оспорената заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание и е прекратено
служебното правоотношение на жалбоподателката, е издадена от изпълнителния
директор на ИАГИТ в съответствие с компетентността му по чл. 92, ал. 1 от ЗДСл,
във вр. с чл. 6, ал. 2, т. 17 и т. 19 от Устройствения правилник на ИАГИТ.
Спазени са изискванията за писмена форма, мотивираност и
реквизити, регламентирани в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Посочени са изискуемите
индивидуализиращи данни за дисциплинарно наказващия орган и наказвания
служител/чл. 97, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДСл/. Ясно и точно са изложени фактите,
елемент от състава на дисциплинарното нарушение, датата, мястото и
обстоятелствата при извършването му, както и доказателствата, които го
потвърждават. Конкретизирани са нарушените служебни задължения. Посочено е
дисциплинарното наказание, което се налага и правното основание за това.
Заповедта е датирана и подписана. Предвид изложеното съдът счита, че оспореният
акт е издаден в изискуемата от закона форма.
Спазени са и регламентираните в глава V, раздел ІІ от ЗДСл
и в глава ІV от Процедура по търсене на дисциплинарна отговорност, определяне и
налагане на дисциплинарните наказания по ЗДСл в ИАГИТ
административно-производствени правила. Не намират подкрепа в събрания по
делото доказателствен материал възраженията на оспорващата, че дисциплинарната
и отговорност е реализирана след изтичане на преклузивните срокове по чл. 94,
ал. 1 от ЗДСл, че е наказана за нарушение, за което не е образувано
дисциплинарно производство, че последното е проведено от нелегитимен състав на
дисциплинарен съвет и в нарушение на правилата за провеждане на заседанията му.
Видно от мотивите на обжалвания административен акт, преди
да упражни дисциплинарната си власт, дисциплинарно наказващият орган е извършил
преценка за изтичане на сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Достигнал е до
правилния извод, че не е настъпил правопрекратяващия им ефект по отношение
правомощието му да наложи дисциплинарно наказание. Чл. 94, ал. 1 от ЗДСл
предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДСл тези срокове не текат когато държавният служител
е в законоустановен отпуск. В случая дисциплинарната отговорност е ангажирана за
нарушения, извършени на 24.07.2018 г. и 08.08.2018 г. От посочените дати е
започнал да тече едногодишният срок. През периода от 09.08.2018 г. до
04.02.2019 г. оспорващата е ползвала отпуск, поради временна
неработоспособност, поради което срокът не е текъл. Заповедта е издадена на
19.04.2019 г., към който момент съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3, във вр.
с ал. 1 от ЗДСл е изтекъл срок по-кратък от три месеца, считано от извършването
на санкционираните дисциплинарни нарушения. Затова изводът на съда е, че е
спазен едногодишния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Идентично е становището по
отношение на визирания в същата разпоредба двумесечен срок, с начало - денят, в
който е открито нарушението. Нарушението се счита за открито от момента, в
който дисциплинарно наказващият орган е узнал фактите, представляващи елемент
от състава на дисциплинарното нарушение и обстоятелствата от значение за
определяне на дисциплинарното наказание, посочени в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. /В
този смисъл Решение № 9480 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1586/2018 г.,
Решение № 10360 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12472/2017 г., VII о.,
Решение № 10021 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10966/2017 г./ В настоящия
случай това е денят, в който ответният орган е получил решението на
дисциплинарния съвет, ведно с дисциплинарната преписка. Видно от материалите по
делото, това е 11.03.2019 г. Оспорената заповед е издадена на 19.04.2019 г. -
преди изтичане на преклузивния двумесечен срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Затова
наведеното от жалбоподателката оплакване за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, поради неспазване на сроковете регламентирани в
цитираната разпоредба е неоснователно.
Не
намира подкрепа в събраните доказателства и твърдението и, че дисциплинарното наказание
е наложено за нарушение за което не е образувано дисциплинарно производство,
както и че са нарушение правилата за образуване и провеждане на последното.
Видно от заповед № 3-0833/08.08.2018 г. дисциплинарното производство е
образувано от компетентния дисциплинарно наказващ орган съгласно чл. 92, ал. 1
от ЗДСл, във вр. с чл. 6, ал. 2, т. 17 и т. 19 от Устройствения правилник на
ИАГИТ – изпълнителен директор на ИАГИТ. Дисциплинарните нарушения за които се
провежда то са посочени чрез препращане към подадени срещу държавния служител
сигнали с №№ 1897458/31.07.2018 г. и 18095940/07.08.2018 г. Същите са част от
дисциплинарната преписка и видно от съдържанието им фактите, изложени в тях са
идентични с тези, за които дисциплинарният съвет е събирал доказателства и за
които е наложено дисциплинарното наказание.
От приложените заповеди, с №№ З-1271/30.10.2017 г.,
ЧР-140/24.02.2011 г., ЧР -109/24.01.2014 г., ЧР – 88/16.02.2015 г.,
ЧР-977/21.08.2017 г., ЧР-108/24.01.2014 г., ЧР-1133/31.10.2017 г., ЧР-938/04.08.2016
г., ЧР-107/24.01.2014 г., З-0872/21.08.2018 г., всички издадени от
изпълнителния директор на ИАГИТ и
удостоверения за правоспособност, с №№ 651/24.07.2003 г., № 729/23.02.1998 г. и
2536/21.03.2002 г. на Министерство на правосъдието се установява, че в
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ съгласно изискването на чл.
95, ал. 1 от ЗДСл е назначен дисциплинарен съвет. Това е станало със заповед
З-1271/30.10.2017 г., издадена от органа по чл. 95, ал. 2 от ЗДСл, във вр. с
чл. 6, ал. 2, т. 17 от Устройствения правилник на ИАГИТ, в която са посочени и
председателят, заместник председателят на съвета, редовните и резервните
членове. Съставът на дисциплинарния съвет е в съответствие с изискванията на
чл. 95, ал. 1 от ЗДСл – определени са общо шест редовни членове и трима
резервни. Всички са държавни служители, като двама от редовните и един от
резервните - са с юридическо образование. Настоящото дисциплинарно производство
е проведено от надлежно назначени членове на съвета, като при условията на чл.
95, ал. 2, изр. 2-ро, пр. 1 от ЗДСл отсъстващият редовен член е заменян с
изрично издадена заповед с конкретно посочен резервен член.
Дисциплинарния съвет е уведомил жалбоподателката за
образуваното срещу нея дисциплинарно производство с писмо изх. № 18081983/08.08.2018
г., връчено и на 08.08.2018 г. Изпълнил е задължението си по чл. 96, ал. 2 от
ЗДСл да изясни относимите факти и обстоятелства, като е събрал гласни и писмени
доказателства и е изслушал обясненията на привлеченото към дисциплинарна отговорност
лице. В съответствие с правомощията си по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл е приел решение
№ № ДОК19002828/11.03.2019 г., в което е обективирано становището му относно
наличието на основание за дисциплинарна отговорност и вида на съответното на
извършеното нарушение дисциплинарно наказание. В 7-дневния срок по чл. 96, ал.
4 от ЗДСл дисциплинарният съвет е представил на дисциплинарно наказващия орган
взетото решение, ведно с дисциплинарната преписка.
В изпълнение на задължението си по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл,
със заповед № З-044/08.04.2019 г., връчена на същата дата, ответният орган е
предоставил възможност на оспорващата в определения от него срок да представи
писмени обяснения и я е поканил за изслушване. Приел е депозираните писмени
обяснения с вх. № ДОК19004287/18.04.2018 г. Видно от протокол №
ДОК19004325/19.04.2019 г. е осигурил възможност на привлечения към
дисциплинарна отговорност държавен служител да се запознае с преписката и е
изслушал устните му обяснения.
Предвид така изложеното съдът намира че при провеждане на
дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, уредени в глава V, раздел ІІ от ЗДСл и в глава ІV от
Процедура по търсене на дисциплинарна отговорност, поради което не е налице
основание по чл. 146, т. 3 от АПК за незаконосъобразност на оспорения акт.
Същият е издаден и при наличие на посочените в него
основания и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 89, ал.
1 от ЗДСл дисциплинарно наказание се налага за виновно нарушение на служебните
задължения. Съгласно нормата на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл такова е
неспазването на правилата на Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация. С
оспорената заповед дисциплинарната отговорност на Т.Т. е ангажирана за
нарушения на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация. Съгласно посочените норми при
изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот служителят следва
поведение, което не уронва престижа на държавната служба /чл. 17, ал. 1/,
стреми се да избягва в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването
им цели да ги преустанови, като запази спокойствие и контролира поведението
си/чл. 17, ал. 3/, не може да използва служебното си положение за осъществяване
на свои лични или на семейството си интереси.
Както е посочено по-горе от доказателствата по делото
безспорно е установено, че на 24.07.2018 г. жалбоподателката се е представила
пред инспектори от РЗИ – Перник, извършващи проверка в заведение за бързо
хранене „****“, находящо се в гр. Перник, ул. ****, стопанисвано от „**** И.А.“
ЕООД, с управител И.А.Д., като собственик на обекта и инспектор в ДИТ – Перник,
отправила е словесни атаки и заплахи срещу служителките и в тяхно присъствие е
скъсала съставения акт за установяване на административно нарушение. На
08.08.2018 г. по време на извършвана съвместна проверка от инспектори от ИАГИТ
и служители в ГДНП в същото заведение, Т.Т. се е намирала там и се е
легитимирала пред проверяващите със служебната си карта на инспектор в ДИТ –
Перник и се е представила като собственик на търговския обект и орган по
безопасност и здраве в него. Изисквала е обяснения защо се извършва проверката
и е препятствала извършването и. При двете проверки оспорващата е присъствала в
заведението не във връзка и по повод упражняваната от нея служба, а в лично
качество. Мотив за поведението и е наличието на приятелски отношения със собственика
на търговския обект и предоставянето на консултации във връзка с дейността му
срещу заплащане. С реализираните деяния Т. е нарушила задълженията и следващи
от чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса – в обществения си живот да следва
поведение, което не уронва престижа на държавната служба и да се стреми да
избягва конфликтни ситуации. Отправянето на заплахи и негативни коментари
относно служебните качества на контролните органи, изискването на обяснения от
тях за повода за извършваните проверки, подканянето им да напуснат заведението,
късането на съставения от тях АУАН в присъствието им, не съответства на
изискването за поведение, целящо избягване на конфликтни ситуации и
преустановяването им. Легитимирането/представянето като инспектор на ДИТ – Перник
без това да е по повод и при осъществяване на служебните задължения, само по
себе си представлява уронване престижа на службата. Съвместяването му с
описаните по-горе действия, пряко целящи препятстване на осъществявания от
компетентните органи контрол и даване на отрицателни оценки за служебните им
качества и дейност, завишава степента на засягане на отношенията, осигуряващи
необходимия престиж, уважение и респект към държавната служба въобще и в
частност към администрацията, в която жалбоподателката осъществява служебните
си задължения. В случая, чрез легитимирането си като инспектор в ДИТ пред други
контролни органи, извършващи проверка за спазване на закона, тя е целяла да ги
мотивира да преустановят дейността си или да проявят снизхождение при осъществяването
и. Извод за това съдът прави от обстоятелството, че представянето и като
държавен служител е извършвано в началото на предприетите от проверяващите
екипи действия и е съпроводено е с арогантно отношение към тях, изразяващо с
подканянето им да напуснат заведението и да не пречат на работата му, с
отрицателни коментари за начина на изпълнение на служебните задължения. С оглед
на така изложеното съдът счита, че е осъществен състава и на нарушението по чл.
13, ал. 1 от Кодекса.
Нарушенията на разпоредбите на Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация представлява дисциплинарно нарушение по
чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Следователно, както правилно е приел дисциплинарно
наказващия орган, налице са основанията по чл. 89, ал. 1 от ЗДСл за налагане на
дисциплинарно наказание.
За определяне на вида му, в хода на дисциплинарното
производство са събрани доказателства за установяване на всички обстоятелства
по чл. 91, ал. 1, т. 1-4 от ЗДСл. В съответствие с цитираната норма, те са
обсъдени и взети предвид от ответния административен орган. Същият правилно е
преценил, че дисциплинарното нарушение е извършено с множество действия, всяко
от които допринася за изграждането на отрицателно мнение у гражданите за
администрацията, в която изпълнява службата си служителят. Това завишава
неговата тежест и сочи за наличие на склонност у лицето, което го е осъществило
да не се придържа към правилата, залегнали в кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация. Тези изводи се подкрепят и от
съдържанието на конкретните деяния, с които е реализиран състава на
дисциплинарното нарушение. Те по естеството си са особено неуважителни и
предизвикващи възмущение от възприелите ги, израз са на явно пренебрежение и
демонстративно незачитане на авторитета на други държавни служби. Затова се
несъвместими с качеството държавен служител на лицето, което ги е осъществило,
независимо че е действало в лично, а не в служебно качество.
Законосъобразно, като отегчаващи дисциплинарната
отговорност обстоятелства са отчетени обстоятелствата при извършване на
нарушението и цялостното служебно поведение на жалбоподателката. Нейните
действия са извършени в обществено заведение, поради което са възприети от
неопределен кръг лица . От
събраните в дисциплинарното производство доказателства се установява, че при
изпълнение на служебните си задължения, Т.Т. не зачита мнението на колегите си
и не се съобразява с него. Това пречи на работата и в екип и затруднява
дейността на цялата служба. С поведението си не еднократно е допринасяла за
възникването на конфликтна ситуация на работното място.
Осъществените от Т. деяния са при ясно съзнаване на
тяхното значение и свойствата им, както и на следващите за държавната служба
негативни последици. Към настъпването им тя е проявила безразличие, от което
следва че дисциплинарното нарушение е извършено при условията на евентуален
умисъл, което също е отегчаващо отговорността обстоятелство.
При така установеното, дисциплинарно наказващият орган
правилно е преценил, че извършеното от жалбоподателката нарушение е
несъвместимо с държавната служба, която е назначена да изпълнява и затова и е
наложил най-тежкото предвидено в чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл дисциплинарно
наказание – „уволнение“. То е единственото от предвидените в закона,
посредством което могат да се постигнат целите на дисциплинарната отговорност
за законосъобразно изпълнение на
държавната служба, при зачитане правата и интересите на гражданите и
държавата/чл. 4, ал. 1 от ЗДСл/.
С оглед наложеното дисциплинарно наказание,
законосъобразно на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, ответникът е
прекратил служебното правоотношение на жалбоподателката.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че
оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 143, ал. 2
от АПК направените от жалбоподателя разноски остават за негова сметка.
Ответникът не е претендирал такива, поради което не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Т.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против
Заповед № 3-0459/19.04.2019 г., издадена от Р.М.М.– изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с която на основание чл. 90,
ал. 1, т. 5 от ЗДСл, във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл и е наложено
дисциплинарно наказание – „уволнение“ и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от
ЗДСл е прекратено служебното и правоотношение за длъжността „главен инспектор“
в **** – Перник към ИА „ГИТ“, с ранг ІІІ-ти младши, считано от 19.04.2019 г.,
поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/